Глава 48
Елора стоеше пред къщата на родителите си и гледаше към входната врата.
– Кажи ми, че всичко ще бъде наред.
– Ще се оправи. – Заин целуна косата и.
– Благодаря ти, че дойде с мен. – Ако този разговор се обърнеше накриво, тя имаше Заин.
– Откакто напуснахме таванското помещение, ти благодари десет пъти. – Той потупа лакътя и със своя. – Време е да отвориш вратата, бейби.
– Още една минута, – прошепна тя.
Още една минута, за да може баща и да и бъде баща.
Заин не спори. Той стоеше до нея, докато дъховете им се разнасяха около тях в студения декемврийски въздух. Даде и безрезервната си подкрепа, без да се съмнява, точно както през последните два дни.
Точно както го правеше от самото начало.
Той знаеше за Лукас от години. Беше разбрал още първата вечер, когато тя влезе в клуба му.
Елора толкова се беше притеснявала, че драмата на родителите им, това, че споделят полубрат и сестра, ще накара Заин да си тръгне. Трябваше да знае по-добре.
Заин Кларънс не беше от мъжете, които си тръгват от това, което искат.
А той искаше Елора.
Нищо друго нямаше значение.
Последните два дни бяха прекарали в разговори, най-вече за това как Елора ще каже истината на баща си, но също и за това как Заин е научил за аферата на Дейвид и Джоана.
Когато Заин е бил в гимназията, Елена Кларънс се е изнесла от дома им. Тя беше взела със себе си Едуин и Айви, за да живеят в имението, но тъй като Заин беше по-голям, той беше избрал да остане с Дейвид. Не защото беше много лоялен към баща си, а защото беше щастлив в неговата къща и в неговата рутина. Беше достатъчно голям, за да се занимава сам, докато близнаците имаха нужда от повече надзор.
Заин не очакваше майка му да се премести отново вкъщи, затова една вечер влезе в офиса на баща си, за да попита дали ще се развеждат. Дейвид беше пиян.
Заин предположи, че именно уискито е довело до неясното признание на Дейвид, че е забременил друга жена.
Дали именно аферата на Дейвид и Джоана беше подтикнала Елена да преспи с бащата на Елора? Отмъщение към бившата и приятелка? Каквато и да беше причината, цялата ситуация накара Елора да се свие в стомаха си.
Когато Дейвид призна за аферата си онази вечер, това беше повратна точка за Заин. Последните нишки, които го свързваха с баща му, се бяха скъсали. Беше се зарекъл никога да не се превръща в огледало на Дейвид, а да си проправи собствен път.
В крайна сметка Елена се беше върнала при Дейвид. Дори Заин не беше сигурен защо. Майка му можеше да си тръгне с много пари при развода. Но тя се беше върнала с Айви и Едуин на ръце и никой не беше споменал за бебе. А по време на пиянското си опиянение Дейвид не беше казал на Заин, че жената е Джоана.
Дълго време Заин бе предполагал, че няма бебе. Че любовницата на баща му е направила аборт и това е успокоило Елена достатъчно, за да се върне у дома.
Само че с течение на времето любопитството на Заин го беше надвило и той беше направил собствено разследване.
Това не му отне много усилия. Заин беше проследил асистентката на Дейвид по време на аферата. Дейвид я беше уволнил, твърдейки, че не се справя със задълженията си. Асистентката имаше друга теория – че Елена е настоявала следващият му асистент да бъде мъж. Не и беше тъжно да си тръгне, особено защото и бяха платили добре, за да мълчи за всичко, на което беше станала свидетел. Но Заин беше убедителен човек и беше обещал никога да не разкрива нарушението и. Просто искаше да узнае истината за баща си.
В живота на Дейвид винаги е имало и други жени. Брачните му клетви бяха в най-добрия случай насоки. А асистентката му ясно си спомняше, че Дейвид беше особено влюбен в една тъмнокоса жена, която идваше в офиса всеки четвъртък следобед.
Асистентката беше дала името на Заин, Джоана. Защото един ден тя бе пристигнала в офиса не в типичния за нея четвъртък, а в понеделник сутринта. По лицето и се бяха появили сълзи и тя бе поискала незабавно да се види с Дейвид.
Заин лесно се бе справил. Беше намерил Лукас. Но нямаше сърце да разбие семейство Малдонадо.
Затова бе запазил истината за себе си.
А когато преди години Елора влезе в „Измяна“, той я погледна и разбра, че е прецакан. Защото, въпреки че родителите им бяха създали проклета бъркотия, той все пак искаше Елора.
– Обичам те – каза той, нарушавайки тишината, сякаш знаеше, че тя трябва да го чуе.
– Аз също те обичам. – Тя срещна поразителния му син поглед. – Да си тръгнем ли?
– Това е твое решение.
Тя знаеше, че той ще запази тайната, ако го помоли. Че ако това спести на Елора тази болка, той ще я отнесе в гроба.
– Не. – Тя въздъхна. Това не беше нещо, което можеше да носи през целия си живот. Не би поискала и Заин да го понесе. А Лукас заслужаваше да знае истината.
Затова завъртя дръжката на вратата и влезе вътре, а Заин я следваше плътно.
Новият камериер – тя наистина трябваше да научи името му – се втурна да ги посрещне, вероятно раздразнен, че не е почукала.
– Мис Малдонадо.
– Можете ли да кажете на баща ми, че съм тук?
– Той е в кабинета си и ви очаква.
– Добре. – Тя си пое дълго дъх.
Вчера Елора се беше обадила на татко, за да го попита дали може да се срещне днес. Обикновено той работеше в офиса в петък сутринта, но тя не искаше да прави това, докато той е на работа или докато Лукас е вкъщи. Затова го попита дали може да бъде тук.
Баща и рядко и отказваше.
Тя свали палтото си, подаде го на камериера и се обърна, за да помогне на Заин да свали своето. Тъкмо го беше предала, когато от коридора се чуха стъпки.
– Здравей.
Елора извърна глава. Лукас, облечен в торбести кестеняви гащи, се приближаваше към тях.
– Какво правиш тук? Защо не си на училище?
– Снощи се разболях, предполагам, че съм ял нещо, но ми се повръщаше. Затова татко каза, че трябва да си остана вкъщи.
Не. Не, той не можеше да бъде тук. Това не беше по план. Първо, тя щеше да каже на татко. След това заедно щяха да решат как да кажат на Лукас. А сега какво? Трябва ли да изчака? О, Боже. Идеята да направи тази сутрин всичко отначало, да се напомпа, за да направи това…
Лукас я погледна странно, но вниманието му бързо се насочи през рамото и към Заин.
– Е, здравей. Кой си ти?
Елора беше твърде заета да се изплаши, за да ги представи.
Заин използва патерицата си и се доближи, като протегна несчупената си ръка.
– Заин Кларънс.
Лукас стисна ръката му, като погледна между тях.
– Вие сте заедно или каквото и да е?
– Да, – каза Заин. – Ние сме заедно.
– О. – Лукас се обърна към Елора. – Затова ли си тук? За да ни представиш?
– Всъщност дойдох да говоря с татко.
– Той е в кабинета си. – Лукас направи крачка в тази посока, сякаш щеше да тръгне с тях.
– Сама, Лукас. Трябва да поговоря с него насаме.
– Защо да не си поговорим, докато говорят? – Заин попита Лукас. – Да се опознаем.
– Да. Добре. – Лукас сви рамене. – Готино. Искаш ли да гледаш телевизия или нещо друго?
– Телевизия би било чудесно. – Заин се усмихна на Елора и последва Лукас по коридора.
– Какво стана? – Попита Лукас, като махна към счупения крак на Заин.
– Инцидент с мотоциклет.
– Уау. – Лукас изсъска. – Съжалявам.
– Извадих късмет. Сестра ти постоянно ми повтаряше да си сложа каската. Тя ми спаси живота.
Лукас и се усмихна, а после си тръгнаха.
Братя.
Беше загубила половината от Лукас. Но тази половина щеше да отиде при Заин, Айви и Едуин. Когато гледаше Лукас и Заин заедно, не я болеше, както си мислеше.
Вълна от нерви разтърси Елора по петите, но това беше нейният шанс. Нямаше повече да отлага. Затова тя развърза крака и намери баща си в кабинета му, седнал на бюрото си и отпиващ чаша кафе, докато четеше нещо на монитора си.
Когато тя влезе в стаята, очите му се насочиха към вратата и той се усмихна.
– Здравей, мъниче.
– Здравей, татко. – Тя затвори вратата след себе си.
– О-о. Това е един от онези разговори, а?
Тя кимна и отиде да го прегърне.
– Когато се обади, имах чувството, че това няма да е добре. Всичко наред ли е? Добре ли си?
– Не съвсем, – призна тя. – Можем ли да седнем на дивана?
– Разбира се. – Той изскочи от стола си и я придружи до кожения диван, като се настани на единия му ръб, а тя седна до другия.
Беше репетирала как да му каже, какво точно да каже. Но в сърцето си сигурно знаеше, че няма как да изрече думите, затова бръкна в джоба на якето, което носеше днес, и извади сгънатите вътре документи.
Две писма.
Елора ги подаде на баща си.
– Какво е това? – Попита той, разгръщайки страниците.
Тя не отговори. В момента, в който той се напрегна, тя се подготви за всичко, което щеше да последва. Сълзи. Крясъци. Отричане. Може би той щеше да я обвини в лъжа. А може би щеше да излезе през вратата и да удуши майка и.
Вместо това постави писмата на масичката за кафе и отпусна лакти на коленете си.
Елора беше готова да го утеши. Да го прегърне през разбитото му сърце. Но за втори път в рамките на два дни осъзна, че е изостанала с десет крачки.
– Вече знаеш, – каза тя.
– Знам.
– Как? Кога? Защо не ми каза, че не си мой баща?
Татко я изравни с поглед.
– Аз съм твоят баща, Елора Малдонадо. От момента, в който си поела първата си глътка въздух, до момента, в който поемам последната си. Разбираш ли?
Тя преглътна буцата в гърлото си. Да, той беше неин баща. Това трябваше да изпълни сърцето и. Това беше отговорът, който искаше, нали? Да излезе от тази стая и да знае, че той все още иска да я има? Но това не накара ямата в стомаха и да изчезне. Защото сега това не бяха само лъжите на майка и. Това бяха и неговите лъжи.
– Откога знаеш?
– Ти си моя дъщеря, Елора. Лукас е мой син.
– Но…
– Не. Това е краят.
Край? Не, това беше само началото.
– Заслужавам да знам истината. Лукас също.
Татко издиша дълго и поклати глава.
– Никога не съм искал да разбереш.
– Нямаше да ми кажеш?
– Не. – Той поклати глава. – С майка ти се съгласихме, че е по-добре това да остане в миналото. Аз съм баща ти. Нищо няма да промени това. Дори твоята ДНК.
– Тогава като мой баща те моля да ми разкажеш всичко. Моля те, не ме карай да тръгвам да търся историята. – В неизречените и думи имаше предупреждение. Или той и казваше, или тя щеше да разбере по друг начин. – Моля те, татко.
– Защо? За да можеш да намериш биологичния си… – Той се изстреля от дивана. – Дори не мога да го кажа.
– Не става дума за това да намеря… него. – Тя също не можеше да го каже. – Аз не искам друг баща. Ти си моят баща. Но аз имам право да знам.
Раменете му се свиха.
– Татко, моля те, бъди честен с мен.
Той я погледна с толкова много съжаление, изписано на лицето му, че сърцето и се пръсна. След това се върна на дивана и потъна на мястото си.
– Не мога да имам деца. Стерилен съм.
– Стерилен. – Тя изобщо не очакваше да каже това.
– Майка ти искаше деца. Искаше да е бременна и да те усеща как растеш в нея. Говорихме за възможностите. Донор. Отидохме на лекар. Получихме списък с потенциални донори. Цялото това нещо, да избереш сперматозоид на друг мъж, беше прекалено. Казах на майка ти, че ще осиновим. Тя не искаше да осиновява. Една вечер тя излезе с приятелки. Знаех какво е планирала. Беше избрала точния момент. Две седмици по-късно ми каза, че е бременна. С теб.
– Аз… – Елора остана зашеметена безмълвна, опитвайки се да остави всичко това да потъне в съзнанието и. Значи мама се е сблъскала с Хенри Нилсън в един бар? Елора е била плод на връзка за една нощ? И татко е знаел за това? – Не си се опитал да я спреш?
– Не.
– Не ти пукаше?
– Че жена ми е правила секс с друг мъж? Разбира се, че ми пукаше. Но тя не беше единствената, която искаше бебе.
– Ами ако не се беше получило?
– Не знам, – промълви той.
Умът на Елора се завъртя.
– А Лукас? Същото ли беше?
– Не. – В гласа на татко имаше остро като бръснач острие. – Майка ти и Дейвид имаха афера.
– Не по-различно от аферата ти с Елена.
Всъщност тя не се интересуваше от аферите. Не за това ставаше дума. Елора беше тук, за да гарантира, че Лукас ще излезе невредим от това.
– Всички ли знаят? Дейвид и Елена?
– Да. Всички стигнахме до… споразумение.
– Какво споразумение?
– Лукас е мой син.
– И това е краят, нали? – Тя му подхвърли предишните си думи.
– Да, така е.
Дейвид нямаше да дойде, за да поиска Лукас. Беше имал тринайсет години, за да направи този ход, но не го е направил. Това поне беше утеха, нали? Татко беше десет пъти по-добър баща от Дейвид. И все пак това не се побираше в сърцето и.
– Лукас има право да знае.
– Елора…
– Не го карай да разбере така, както аз разбрах. – Тя посочи листовете. – Той заслужава да го чуе от теб. И ако ти не искаш да му кажеш, тогава аз ще му кажа.
Татко стисна върха на носа си.
– Откога знаеш?
– Месеци.
– Месеци? И си го запазила за себе си? – Той протегна ръка през дивана, за да вземе нейната. – Съжалявам.
– И все пак не ми беше казал. – Може би, ако беше на негово място, тя също нямаше да бъде откровена.
– Лукас е само на тринайсет години, – каза татко. – Това е… той е само на тринайсет.
– Не моля да излезем и да му кажем днес. Не искам това да провали младостта му. Но, татко. Някой ден той трябва да знае.
Погледът му се премести върху буквите. Той се взираше в тях, а минутите минаваха в мъчително мълчание, докато накрая кимна.
– Обещавам, че ще му кажа. Когато настъпи подходящият момент. Можеш ли да живееш с това?
– Да. – Баща и не даваше с лека ръка обещания на децата си. Ако обещаеше да каже на Лукас, щеше да го направи. За днес това беше достатъчно. Затова Елора се изправи и тръгна към вратата, оставяйки тези две писма зад себе си.
Беше ги носила достатъчно дълго.
– Елора, – извика той, преди тя да се изплъзне. – Обичам те. Всичко, което съм правил, независимо дали е било правилно или не, винаги е било, защото те обичам.
– Знам, татко. – Тя излезе от кабинета му и тръгна по коридора в мъгла. Сякаш беше извън тялото си, все още на дивана с татко, опитвайки се да обработи всичко, което и беше казал.
Какво следва? Дали щеше да бъде напрегнато между тях? Какво щеше да каже на майка си?
Нищо. Елора щеше да остави татко да се справи с мама. Беше направила това, което трябваше да направи днес. И беше време да се прибере у дома.
Краката и я понесоха към театралната зала, където Заин се излежаваше в едно кресло, а Лукас – в друго. Филмът на екрана беше най-новият хит в стрийминга. Лукас беше пуснал звука толкова силно, че никой от двамата не я чу, когато тя отиде до столовете и сложи ръка на рамото на Заин.
– Как мина?
Тя сви рамене и усети как я боде в носа. Нямаше съмнение, че по време на пътуването към дома щеше да се разплаче.
– Ще плачеш ли? – Лукас натисна пауза, стаята притихна и излетя от стола си. – Какво става?
– Нищо, – излъга тя. – Училищни неща, за които трябваше да поговоря с татко.
– Отпадаш ли? – Попита Лукас.
– Не, не се провалям.
Заин се изправи, по-бавно с патерицата си, но щом се изправи на крака, вдигна ръка, като и направи място до себе си.
– Гордея се с теб.
Тя също се гордееше със себе си.
– Можем ли да се приберем у дома?
– Чакай. Вкъщи? – Лукас погледна между двамата. – Вие живеете заедно?
– Живеем, – каза Заин, преди Елора да успее да отрече. – Ел току-що се премести.
– Това беше само временно решение, докато се лекуваш – каза тя.
– След това го правим постоянно.
Елора нямаше намерение да спори.
– Щом се почувстваш по-добре, трябва да дойдеш, – каза Заин на Лукас.
– Може би. – Лукас сви рамене, правейки всичко възможно да изглежда безгрижен, но усмивката му прозираше. – Предполагам, че може да е готино.
Заин се ухили, докато изучаваше лицето на Лукас. Всеки друг можеше да пропусне проблясъка на удивление в погледа му, но Елора не го направи. И тя не пропусна възхищението в този на Лукас. Двамата вече бяха влюбени един в друг, а Лукас – просто защото Заин беше на Елора. А Заин – защото Лукас беше негов.
Братя.
И тя трябваше да ги задържи и двамата.
С последно сбогом Елора ги изведе навън, след като прибраха палтата си. Тя се увери, че Заин се е настанил на пътническата седалка на джипа си, а след това се качи зад волана.
– Е? Какво каза? – Попита Заин.
Тя включи колата и докато ги водеше към таванското помещение, му разказа всичко.
– Как се чувстваш?
– Не знам. – Тя сви рамене. Бяха паркирали в гаража, но никой от двамата не беше направил крачка да слезе от колата. – Странно.
– Готова ли си за нещо?
– Какво нещо?
– За нещо щастливо. – Той се наведе през конзолата и я целуна по устата. – Следвай ме.
Вместо да се отправи към асансьора, за да се качи горе, Заин се насочи към салона за татуировки, където Аксел го чакаше. Магазинът беше затворен и наоколо нямаше други художници.
– Здравей. – Заин стисна ръката на Аксел. – Благодаря, че направи това.
– За моя чест, човече. Върни се. – Аксел намигна на Елора, след което я поведе към стаята си за татуировки.
– Ще си правиш татуировка? – Елора попита Заин, докато той се настаняваше на един стол.
– Да. Надявах се и ти да си направиш такава. – Заин посочи неоновия надпис на стената.
Две сърца. Един удър.
Час по-късно Заин беше изписал първата част от този надпис с мастило върху сърцето си.
А Елора беше изписала втората част върху своето.
Назад към част 47 Напред към част 49