Глава 43
– Престани да лъжеш!
Погледът на Елора се насочи към вратата на спалнята и, когато викът на Касия се разнесе по коридора. Тя пусна ризата в ръката си и се затича през имението към фоайето. Зави зад ъгъла навреме, за да види как Касия лети нагоре по стълбището, а Едуин я следва недалеч.
– Какво става? – Елора попита Айви.
Приятелката и стоеше напълно неподвижна, раменете и бяха сковани.
Очите на Елора се стрелнаха към Майкъл.
– Какво става с Касия?
– Нямам представа. – Той сви рамене. – Току-що дойдох тук.
Айви го стрелна с поглед. Беше едва доловим и ако Майкъл беше погледнал към Айви, щеше да го долови. Но преди той да забележи насмешката на лицето и, Айви я прикри с въздишка.
– Е, това не мина така, както го бях планирала.
Главата на Майкъл се наклони настрани.
– Ти го планираше?
– Казах ти, че ще науча нейната история, нали?
Той я изучаваше, а очите му се стесняваха.
– Да, предполагам, че е така.
Айви се взираше право в него, сякаш водеха мълчалив разговор – или мълчалива вражда. Тези двамата бяха опитни войници и никой от тях нямаше да признае поражение, докато не се пролееше всяка капка кръв.
Елора се намръщи, без да има желание да се забърква в драми днес. Но преди да се обърне и да се оттегли в стаите си, Едуин се спусна по стълбите.
– Трябва да поговоря със сестра си – каза той на Майкъл. – Насаме.
Майкъл свъси вежди, а после по устните му се разля усмивка. Той се приближи до Айви и вдигна ръка, за да очертае линия по бузата и.
– По-късно.
Айви не помръдна. Тя дори не дишаше, докато Майкъл тръгваше към вратата. Едва когато тя се затвори, раменете на Айви се отпуснаха.
– По дяволите – измърмори тя и избърса мястото на лицето си, което Майкъл беше докоснал.
– Какво се случва? – Попита Елора. – Защо Касия крещеше? И какво да кажем за плана?
През последната седмица Елора живееше в балона на Зайн. Беше дошла в имението едва днес, защото в бързината да си събере багажа беше забравила зарядното за телефона. Беше използвала това на Заин, но след това баща и беше написал тази сутрин, че е изпратил цветя, така че Елора беше решила да отскочи до вкъщи, за да занесе букета в таванското помещение на Заин заедно с още няколко неща от гардероба си.
– Направи ли го? – Едуин попита Айви, сложил ръце на хълбоците си.
Какво да направи?
– Майкъл. – Айви стисна върха на носа си. – Това беше Майкъл.
– Току-що каза, че не е минало по план – каза Елора.
– Това е, защото исках Майкъл да си помисли, че аз съм го направила. Или щеше да каже. Че той ме е изпреварил. – Айви въздъхна. – По дяволите.
Да, точно така. Елора беше толкова уморена от тези гадости.
Най-разумното нещо, което би направила, е да се обърне и да си тръгне. За всеки друг съквартирант тя би го направила. Но тя харесваше Касия. Въпреки че не бяха прекарвали почти никакво време заедно, Елора уважаваше Касия.
– Кой беше този? – Попита Едуин. – Джош?
На Елора и липсваше Джош, кой беше Джош по дяволите.
– Почти съм сигурна, че е бившият на Касия, – каза му Айви.
Едуин се стъписа.
– Защо Майкъл го вика тук?
– Не знам. – Айви вдигна ръце. – Защото Касия не е паднала в краката му. Или пък ревнува, защото тя е по-умна от него. Или пък няма друга причина, освен че е задник. Какви са причините Майкъл да прави каквото и да било? Всичко, което знам, е, че е искал да узнае нейната история. И когато тя се премести тук, аз, хм… някак си го подканих. Злорадствах, че ще разбера за нея първа.
Ноздрите на Едуин се разшириха.
– Не можеш ли да си гледаш собствената работа?
– Аз го направих, – промълви Айви. – В известен смисъл.
– Искаш да ми кажеш, че не си наела онзи твой детектив да се разрови в миналото на Касия? – Попита Едуин.
Виновна. Това се виждаше по цялото лице на Айви.
– Искам да кажа… Направих го – каза Айви. – Но не съм направила нищо с доклада му. И дори не съм го прочела, разбира се? Кълна се.
– Невероятно, по дяволите. – Едуин се изсмя. – Нахлула си в личното и пространство. Отиде твърде далеч. По дяволите. Това е моята приятелка.
– Съжалявам. Добре? Съжалявам. Беше преди няколко седмици. Преди да се съберете. Или… преди да разбера, че сте заедно.
– А ако не се бяхме събрали с нея? – Едуин отправи предизвикателство. – Тогава какво?
– Не знам, – призна Айви. Болката по лицето на Айви, самоомразата, накараха сърцето на Елора да се свие. – Наистина съжалявам.
– Не се извинявай. – Едуин посочи към тавана. – Извини се на Касия.
Айви мина покрай Едуин и пое по стълбите. Тя дори не се поколеба.
За това Елора се гордееше с приятелката си. Айви щеше да поправи това. И като познаваше Айви, това щеше да включва и отмъщението и срещу Майкъл.
– Господи – промълви Едуин. – Толкова ми е писнало от това.
– И на теб, и на мен. Касия добре ли е?
– Не знам. Тя ме заключи отвън. – Едуин потърка с ръка челюстта си. – Вярвам на Айви. Че тя казва истината. А ти?
Елора кимна.
– Да, вярвам.
Когато Айви правеше бъркотия, тя го правеше умишлено. Когато е подлагала на изпитания предишните си съквартиранти, тя е владеела всяка минута. Нямаше съмнение кой дърпа конците. Айви гордо носеше значката на кукловод. Така че, ако Айви твърдеше, че не е направила това, че не се е обадила на бившия на Касия, Елора и вярваше.
– Какъв според теб е проблемът на Майкъл? – Попита Елора.
– Той е жесток гадняр? Мислел е, че това ще стигне до мен? Не знам. – Едуин прокара ръка през косата си. – Но това няма да му се размине.
Айви не беше единствената Кларънс, която разбираше от отмъщение.
– Едуин. – Гласът на Айви беше паникьосан, докато тичаше надолу по стълбите. – Тя си е отишла.
– Какво имаш предвид? – Едуин се изправи, тичайки към стълбите. Но Айви сложи ръка на ръката му.
– Тя не е в стаята си.
– Да, тя е. Току-що бях там.
– Ами, отворих вратата и я няма.
– Нейната кола. – Елора се завъртя и се втурна през имението, а Айви и Едуин бяха плътно зад нея. Стигнаха до задната врата точно навреме, за да видят как задните светлини на Касия изчезват от алеята.
– Мака му. – Едуин удари с юмрук по стената. След това извади телефона си, превъртя екрана, преди да го притисне до ухото си. – Директно на гласова поща. Опитай се да и се обадиш.
– Е… – Елора го погледна с пресилено намръщена физиономия. – Ще го направя. Но ще трябва да ми дадеш номера и.
Ако преди Едуин беше ядосан, сега беше бесен.
– Ти живееш с нея от месеци.
Айви и Елора си поделиха погледи.
– Мога да го изкопча – промълви Айви. – Сигурна съм, че е някъде в телефона ми или в имейла ми.
И двете бяха престанали да записват телефонните номера на съквартирантките си, след като Айви беше прогонила първите няколко. Елора трябваше да вземе номера на Касия.
– Вие двете сте нереални. – Едуин се отдръпна. – Касия е свършила тук. В момента, в който я намеря, ще се върнем, за да вземем вещите и. Тя приключи с тази къща.
Без да каже повече думи, той се отдалечи със свити рамене. След това в имението се разнесе трясъкът на входната врата.
– Може би всички трябва да приключим с тази къща – прошепна Айви.
Първият инстинкт на Елора беше да възрази. Това беше техният дом, нали? Особено на Айви. Елора знаеше колко много означават тези стени – Франсис и Джеф – за приятелката и.
Но това вече не беше дом. Елора беше готова да продължи напред.
Със Заин.
– Може би си права, – каза тя.
Очите на Айви се напълниха със сълзи.
– Какъв шибан кошмар.
– Трябваше Сал да разследва Касия. – Елора не го формулира като въпрос.
– Да, – каза Айви.
– Защо?
– Защото съм жестока.
Това беше същата дума, която Едуин беше използвал за Майкъл. Но там, където тя подхождаше на него, не подхождаше на Айви.
Да, Айви имаше малко граници. Беше повърхностна и често разглезена. Казваше неща, които почти сигурно не искаше да каже. Но това беше предимно игра. Айви и Елора бяха играли роли твърде, твърде дълго време.
Само че те не бяха такива, каквито бяха в действителност.
– Ти не си жестока – каза Елора.
Айви се подигра.
– Съквартирантките ни не биха се съгласили.
– Тези кучки го заслужаваха.
– А Касия? Трябваше да отзова Сал още преди седмици. Но не го направих. Защото исках да знам тайните и. Затова ги взех. Те не бяха мои, но все пак ги взех. За какво? За да мога да я нараня, ако поискам? За да имам боеприпаси? Какво е това, ако не жестокост?
На Елора и се искаше да има отговор. Но той трябваше да бъде намерен от Айви.
– Не знам.
– Аз също не знам. – Брадичката на Айви потрепери. – Но аз съм уморена. Толкова съм уморена. Просто има… твърде много тайни.
Твърде много тайни.
Елора наблюдаваше как Айви се оттегля през къщата, без да преследва приятелката си, защото се нуждаеше от пространство.
Тя държеше зарядното си устройство в джоба си. Предметите, които Елора беше дошла да вземе вкъщи, включително цветята, все още бяха в стаите и. Но в джоба си имаше зарядно устройство и нямаше желание да се бави.
Беше време да продължи напред.
От имението. От миналото. Единственият начин това да се случи беше с истината.
Твърде много тайни.
Елора се измъкна от вратата, отиде до колата си и откри странно спокойствие по време на пътуването до дома на Заин. Беше време да разкаже цялата история. Всяка истина, без значение колко е болезнена.
Решението и да запази бащинството на Лукас за себе си до края на празниците беше само извинение. Ако Елора продължаваше да отлага, тя щеше да намери други причини да отлага – рождени дни, спорт, още празници – докато не мине толкова много време, че тайните да я изядат жива.
Така ли майка и беше станала толкова студена? Дали се беше откъснала от света, от семейството си, от съпруга си, от децата си заради тайните, които криеше?
Елора не беше Джоана.
Елора нямаше да стане нейната майка.
***
Когато тя влезе през вратата на пентхауса, Заин седеше в креслото си, а лаптопът му лежеше на бедрата му. Усмивката, която и подари, беше без усилие. Утешителна.
– Здравей, бейби.
– Здравей. – Тя разкопча палтото си и свали ботушите си, като няколко бучки сняг паднаха на изтривалката.
– Исках да ти купя ключ за гаража, за да не се налага да паркираш на улицата.
Тя махна с ръка.
– Ще вкарам колата по-късно.
– Или можеш да караш Роувъра. Предпочитам тази зима да си в нещо по-голямо.
– Добре.
Тя щеше да кара неговия джип, ако това го накара да се почувства по-добре. Щеше да го остави да се тревожи за нейната безопасност, както тя се тревожеше за неговата. Беше се притеснила за предстоящата му среща с лекар и беше съставила списък с притеснения на телефона си, който да пробута на медицинската сестра.
Предполагаше, че ще отиде на срещата му. Ако приемем, че това, което щеше да му каже, нямаше да запали динамит под мира, който бяха намерили в тези тухлени стени.
През изминалата седмица заедно Заин и Елора не бяха водили много сериозни разговори. Не бяха говорили за бъдещето или миналото. Просто се бяха настанили в това спокойно настояще.
Заедно.
Заедно се бяха ориентирали в тези тайни. Това, че не бяха обсъждали бъдещето, не означаваше, че то не е заложено под краката им. Пътищата им бяха преплетени. И споделянето на тайните и нямаше да промени резултата.
Заедно. Те щяха да намерят начин да преминат от другата страна.
Тя отиде до стола му, наведе се, за да го целуне по устните.
– Трябва да ти кажа нещо.
Челото на Заин се набръчка.
– Случи ли се нещо в имението? Добре ли си?
– Добре съм. – Елора кимна. По-късно щеше да му разкаже за драмата с Айви и Касия. След като поговорят за Лукас. След като той имаше време да се приспособи към шока от новината и. – Но от известно време криех нещо от теб.
В сините му очи проблесна тревога.
– Ел, това не ми харесва.
– Вярваш ли ми?
– Да.
Тя взе лаптопа му и го постави на масичката за кафе.
– Обичам те.
– Елора. – Тонът му съдържаше предупреждение, че е по-добре да не отлага. Но за нея беше важно да каже тези две думи. Всеки ден. По няколко пъти на ден. Не само за да я чуе.
Но и за да го чуе и тя.
Единственият начин да се отвори към хората беше практиката. А Заин заслужаваше незащитеното и сърце.
Отиде до дивана, седна на ръба му и се обърна така, че да се обърне с лице към него. След това пое дълбоко въздух и го остави да се излее свободно.
– Това лято наех частен детектив, който да направи тест за бащинство на Лукас. Казах ти, че баща ми не е биологичният ми баща. Той не е и на Лукас. Ето как започна всичко. Имах тези подозрения за Лукас. И когато моят частен детектив започна да се рови, ами… той се рови и за мен.
Заин отвори уста, но тя вдигна ръка.
– Просто ме оставете да го кажа.
Най-трудното предстоеше. Толкова дълго го държеше здраво, че Елора трябваше да си поеме дъх, преди да изтръгне признанието.
– Лукас е твой полубрат. Дейвид – твоят баща – също е и негов баща. – Уф. Изчезна. Елора усети как тежестта се сваля от раменете и.
И наблюдаваше как тя се стоварва върху тези на Заин.
Красивото му лице се превърна в гранит. Челюстта му се сви.
– Каза ми, че ти е омръзнало от засуканите малки дела – каза тя. – После разбрах това за Лукас и единственото, което можех да си помисля, беше, че това никога няма да свърши. Че майка ми, баща ти. Твоята майка, моят баща. Притеснявах се, че техните грехове ще ни сполетят. Да ни опетнят.
Тя преглътна тежко и сведе поглед към коленете си.
– Това е част от причините, поради които си тръгнах. Защото просто не исках да ти причинявам това. Да продължавам този болен цикъл. Това не е всичко. Бях страхливка. Толкова се страхувах да не се превърна в майка си, че наистина се превърнах в нея. Отблъснах всички, които обичам, особено теб.
Елора щеше да съжалява за това. Години наред тя щеше да съжалява за решението си. Защото може би, ако беше тук, там, където трябваше да бъде, той нямаше да попадне в онази катастрофа с мотоциклет.
– Съжалявам, че не ти казах по-рано. Аз просто… Лукас е мой брат. Той е невероятно, нежно дете с голямо сърце. Обичам го. Не искам да го виждам наранен.
– Никога не бих го наранил, – каза Заин.
– Аз не се притеснявам за теб. – Елора знаеше достатъчно за Дейвид Кларънс, за да разбере, че този човек не се свени да причинява болка, дори на децата си.
Странно как такава огромна тайна, която я бе погълнала, бе отнела само минута, за да я сподели.
Стаята притихна, докато новата реалност увисна във въздуха, а истината се попиваше и от двамата. Те бяха свързани с нещо повече от любов. Бяха свързани с Лукас. Кръв. Сега всичко беше различно и нямаше връщане назад.
След това баща и щеше да научи истината.
После Лукас.
– Ел. – Гласът на Заин беше стабилен. Спокоен.
Тя вдигна брадичката си и срещна погледа му.
Може би е очаквала да види конфликт в чертите му. Определено бе очаквала по-силна реакция. Но той я погледна със… съжаление. Сякаш се чувстваше зле, че тя е открила истината по този начин.
Сякаш искаше той да е този, който да и го каже.
Тя си пое дъх.
– Ти вече знаеше.
Назад към част 42 Напред към част 44
