Глава 49
Айви не изчака Рой да и отвори вратата, когато спряха пред имението. В момента, в който гумите на колата спряха да свирят, тя излетя навън и забърза през студа, за да се промъкне вътре.
Зъбите и тракаха, докато се промъкваше през задната врата, като се опитваше да запази тихите си стъпки, докато вървеше по коридора. От кухнята се носеха гласове. Едуин и Касия вероятно бяха тук с Франсис.
Беше пладне, когато Рой я прибра от квартала на Тейт. Щеше да се наложи да се извини на брат си и съквартирантката си – или бивша съквартирант, тъй като Едуин беше откарал вещите на Касия при него – по-късно.
Трябваше да се преоблече. Да изсуши замръзналата си коса. Да се разплаче. Да изкрещи.
Всичко изброено.
Може би трябва да се качи на самолет. Да напусне Бостън, да напусне имението и Астън, в момента и се струваше фантастична идея. След изпитите. Щеше да издържи още една седмица и след това я нямаше. Щеше да отиде навсякъде, стига да не беше тук.
Стъпките и бяха сковани, докато изкачваше стълбите. Рой беше пуснал парното по време на пътуването до дома, но то не беше прогонило студа, който се беше просмукал в костите и. Това беше нейна грешка, защото излезе навън без палто.
В момента, в който тестът за бременност на Алисън попадна в ръката на Тейт, Айви се изтласка през вратата и се изниза навън. Гневът и я беше стоплил за няколко квартала. Но след това ушите и започнаха да замръзват, както и пръстите и. За щастие беше взела телефона си, за да се обади на Рой да я закара до вкъщи, но му отне известно време да стигне до нея. Докато той пристигне да я вземе, тя вече беше като ледена висулка.
Пръстите и бяха започнали да се размразяват и тръпките бяха толкова остри, че бодяха. Разумното решение щеше да бъде горещ душ и най-дебелите и вълнени чорапи. Само че Айви не отиде направо в спалнята си. Влезе в кабинета си, като се втурна към чекмеджето на бюрото си и онова малко хапче вътре.
Затова ли все още не беше взела хапчето? Дали дълбоко в себе си е знаела, че животът и ще се влоши? Че Тейт щеше да я нарани толкова много, че щеше да има нужда от това бягство?
Как би могъл? Тя му беше казала всичко. Беше му се доверила. Беше се влюбила в него. Как е могъл да я излъже за Алисън? Освен ако…
Освен ако Алисън не е излъгала, че е бременна. Тя можеше да лъже. Айви не би оставила нищо на тази кучка.
Или може би Алисън е казвала истината. Тя изглеждаше съсипана, а Айви не смяташе, че е толкова добра актриса.
Тейт беше казал на Айви, че Алисън се е обърнала към него само преди седмица в „Измяна“. Може би той беше приел предложението и за секс на паркинга зад клуба. Една-две седмици бяха ли достатъчни, за да разбереш, че си бременна?
Алисън беше знаела къде живее Тейт. Това беше нещо, нали? Алисън очевидно беше ходила при него и преди. Може би са се чукали от седмици. Може би той я беше взел в леглото си, както беше взел Айви.
Или може би Алисън е имала свой собствен следовател на щат. Да открие Тейт нямаше да е толкова трудно.
– По дяволите. – Айви удари с юмрук по повърхността на бюрото. Съмненията караха главата и да се върти. Сърцето и биеше толкова силно, че чак я болеше. Цялото и тяло вибрираше.
Вода. Имаше нужда от вода, за да преглътне това хапче и да блокира света.
Айви се измъкна от кабинета си и отиде в банята, за да завърти кранчето. Ръката и трепереше, докато пълнеше чашата на мивката.
Тя вдигна хапчето, готова да го сложи на езика си, но улови отражението си в огледалото. Лицето и беше бледо. Устните и имаха син оттенък. Върхът на носа и беше червен като очите и.
Приличаше на смърта.
В съзнанието и изникна образът и в същата тази баня, изглеждаща почти по същия начин. Тогава в ръката и беше друго хапче, макар че ефектът щеше да е същият. Щеше да вземе това и да изтръпне. Щеше да вземе това и болката щеше да спре, поне за малко.
Само че тя беше минала по този път.
Болката не спираше.
Точно след четири дни щеше да се навършат четири години от катастрофата. От смъртта на Кристофър.
Преди четири години Айви бе започнала да взема болкоуспокояващи. Те и бяха предписани след катастрофата заради болките във врата. Беше се отървала с живота си – и със собствените си натъртвания и синини. Но дори след като тези наранявания бяха заздравели, тя продължи да взема хапчетата, за да притъпи сетивата си.
Майка и беше правила същото от години и Елена беше научила добре дъщеря си. За известно време хапчетата бяха действали прекрасно.
Докато… не се оказаха.
Докато Айви не се събуди на пода в тази баня, без да си спомня как е попаднала там, изплашена до смърт.
Джеф беше този, който я беше конфронтирал за хапчетата. Джеф беше единственият, който забеляза пристрастяването и. Не родителите и. Не и братята и. Не и приятелите и.
Нейният камериер.
Джеф и беше помогнал. Беше потърсил помощ от Франсис и заедно бяха намерили консултант, който идваше в имението всеки ден в продължение на три месеца.
Айви не искаше да посещава рехабилитационен център, защото се страхуваше от клюките, които щеше да предизвика. Затова консултантът беше отишъл с нея при лекаря и бяха намалили дозата, докато тя не беше в състояние да се откаже напълно.
Трябваше да каже на Елора за хапчетата и за консултанта, защото беше трудно да скриеш жена, която идва в дома ти всеки ден. Едуин също беше разбрал за това и беше казал на Заин. Братската им намеса беше довела до пълноценно признание за Кристофър и катастрофата.
Историята, която им беше разказала, не се различаваше толкова много от признанието и пред Тейт. И подобно на Тейт, братята и бяха вбесени. Те я накараха да обещае, че няма да пие повече хапчета. Както и Джеф.
Джеф я беше накарал да се закълне, че ще се откаже, за да не влезе един ден в тази стая и да не намери безжизненото и тяло на пода.
Тя беше изпълнила това обещание.
И беше на секунди от това да го наруши.
Ръката и трепереше, а водата се стичаше по ръба на чашата.
Айви се взираше в хапчето, толкова близо до езика и, че можеше да го усети. Не беше погледнала внимателно шишенцето, когато го беше откраднала от чантата на майка си. Сигурно е било ксанакс. Може би валиум. Не беше толкова силно, колкото опиатите, които Айви някога беше жадувала.
Имаше ли значение?
Това хапче, колкото и леко да беше, щеше да наруши обещанията и.
Изхвърли го.
Вземи го.
– Какво, по дяволите, правиш?
Чашата в ръката и се изплъзна, разби се на плота и се удари в мивката. По някакво чудо не се счупи.
Погледът на Айви се срещна с този на Тейт в огледалото, когато той влезе в стаята.
Докато тя се чувстваше като кубче лед, той беше точно обратното. Гореща, разтопена лава. Бузите му бяха зачервени, а очите му пламтяха.
– Какво правиш тук? – Попита тя.
Той я хвана за китката и изтръгна хапчето от пръстите и.
– Какво е това?
– Неизпълнено обещание, – прошепна тя. На семейството си. На Джеф. Към себе си.
Той задържа погледа и, сякаш се опитваше да надникне в душата и. Да види другите части, които беше пропуснала, когато му беше казала за катастрофата.
– Това няма да поправи счупеното.
– Тогава какво ще направи?
Челюстта му се сви, докато поставяше хапчето на плота.
– Ти си тръгна.
– Ти излъга.
– Дали?
– Ти си бил с Алисън. – Тя кръстоса ръце на гърдите си, опитвайки се да скрие треперенето на ръцете си. – Как можа?
Изражението на Тейт се превърна в камък.
– Знаеш ли… Заин говореше за теб и Едуин. От време на време ми разказваше за по-малките си брат и сестра, най-вече за важни събития или когато нещата в семейството ви се объркат. Като при инцидента. И когато си започнала да учиш в Астън. Разказа ми, когато си поискала да дойдеш в „Измяната“. Притесняваше се, че е било грешка да те пуснат, когато си била толкова млада.
Айви не рискува да каже нито дума. Нямаше представа докъде стига той с това и колкото и да беше ядосана, колкото и да беше наранена, все пак се вкопчваше във всяка негова дума.
– Той винаги се е чудил дали родителите ти не са прецакали напълно теб и Едуин. Притесняваше се за това. Ето защо ти позволи да дойдеш в Измамата. Защото искаше да знае коя си.
– И се обзалагам, че е бил разочарован.
– Не. – Тейт поклати глава. – Не е бил. Той ми каза, че имаш дух. Че си била хлапачка, но подозираше, че ще израснеш. Каза, че му напомняш на него. Смела и упорита. Безстрашна. Че между теб и Едуин може би ти ще бъдеш тази, която ще се освободи от плановете на баща ви, както е направил той.
Айви вече дори не знаеше коя е тази жена. Беше я изгубила някъде по пътя.
– За мен ти беше просто негова сестра – каза Тейт. – Безлично момиче, за което си говорехме понякога. А после влязох в „Измяната“ и в момента, в който те видях, в който ми хвърли това твое отношение в лицето, всичко се промени. Ти не беше сестрата на Заин. Ти беше моя.
От гърлото и се изтръгна хлипане. В очите и се появиха сълзи, защото зад гнева на Тейт се криеше болка. Сърцераздирателна мъка, а тя беше човекът, който я беше поставила там.
– От момента, в който те видях в онзи клуб, ти беше моя. За да те докосна. За да те държа. Да те целувам. За да те защитя. Ти беше моя. Но това не означава нищо, ако не можеш да ми се довериш. Ако и аз не съм твой. Реши, Айви. Или влизаш, или излизаш.
Без да каже нито дума повече, той си тръгна, оставяйки я в мълчание. Думите му звучаха в ушите и.
Тя протегна ръка и взе хапчето, като го постави в дланта си. Пръстите и го обгърнаха и стиснаха здраво.
Реши, Айви.
Изхвърли го.
Или го вземи.
Тя отиде до тоалетната и отвори ръката си. После обърна дланта си.
Малкото бяло квадратче се изплъзна от кожата ѝ и падна с най-слабото цопване във водата. След това изчезна, завихри се, изчезна, докато тя пускаше водата.
Реши.
Загуби го.
Или се бори.
Назад към част 48 Напред към част 50
