Глава 3
Кейдж
Тези проклети крави се затичаха, когато се появих с фуража. Те наистина знаеха, че е време за хранене и че имам храна. Освен това беше страшно да ти тичат тези кучи синове, сякаш щяха да те стъпчат. Избърсах челото си с кърпата, която Уилсън ми беше оставил тази сутрин с думите, че скоро ще ми трябва, седнах на задната врата на пикапа и посегнах към термоса с ледена вода, който също ми беше донесъл. Той почти беше свършил. Днес вече трябваше да е поне деветдесет и пет градуса, а дори не беше дошъл обяд. Надявах се, че малката блондинка с ботушите ще се появи днес и ще ме разсее за кратко. Изглеждаше лесна за хващане. Изглеждаше лесна. Без обвързване. Имах нужда да изпусна парата. Особено ако трябваше цял ден да гледам как Ева Брукс се развява по горнеще на бански и къси панталонки. Трудно беше да си напомням, че тя е напълно забранена.
Ева не беше първото момиче, на което се налагаше да отказвам. Бях отказвал да докосна Лоу, но по различни причини. Тя беше най-добрата ми приятелка. Уважавах я. Исках да знам, че когато преминем към връзка, която включва секс, тя ще бъде единствената ми. Това така и не се случи. Честно казано, съмнявах се, че някога ще се случи. Дори ако не се беше появил Маркъс. Аз просто не бях човек за една жена.
Разликата с Ева беше, че единствената причина, поради която не я докосвах, беше, че баща и щеше да ме закачи за гайките, после да ме уволни и да мога да целуна стипендията си за сбогом. Е, това и момичето наистина не ме харесваше много. Но аз исках да я опитам. Лошо. Наистина много. Имаше толкова горещ темперамент, че щеше да е забавно да видя каква е по време на секс. Поклатих глава, изправих се и посегнах към кърпата си, за да я прибера в задния си джоб. Чудех се дали изобщо щях да мисля за нея, ако не беше толкова забранена. Цялото това нещо с „искаш това, което не можеш да имаш“ винаги ме е измъчвало адски много.
– Готов ли си да отидем да балираме сено? – Попита Джереми, докато се приближаваше към пикапа.
– Не съвсем, но не мисля, че имам избор – отвърнах с усмивка. Той беше мил човек. Ева сигурно го водеше за носа, защото беше прекалено приятен за човек като нея. Тя се нуждаеше от силна ръка. Някой, когото не можеше да бута. Някой, който не се страхува да и върже задника и да я спре! Трябваше да спра да мисля за нея. Тя беше играчката „не пипай“.
– Не е чак толкова лошо. Освен това винаги можем да отидем да скочим в езерото и да се разхладим. Това е единственият начин да изкараме целия ден в тази жега.
Бях видял езерото вчера, когато Уилсън ме беше развел с камиона си и ми беше показал имота. Езерото беше изкуствено създадено и минаваше покрай гърба на три имота. На Бийзли, които бяха роднини на Джереми, този и на Блевин. Горещото семейство на малката Бека Лин. Сетих се за няколко забавни дейности, с които с Бека Лин можехме да се забавляваме в това езеро.
– Нямам вода. Трябва ми още, преди да тръгнем.
Джереми погледна към къщата, после към мен:
– Имаш ли нещо против да отида да ти донеса?
Чух извинителния тон в гласа му. Това беше странно. Дали съжаляваше, че момичето му не ме харесва толкова много? Повечето момчета биха се развълнували.
– Нищо подобно. Сигурен съм, че Ева би предпочела ти да отидеш да я вземеш.
Джереми въздъхна:
– Да, би.
Тези хора от провинцията бяха странни и странно учтиви. Мислех, че вчера следобед в кухнята съм се справил добре с Ева.
Джереми се ухили и ме извади от мислите ми за Ева.
– Изглежда, че все пак ще имаш компания.
Бека Лин се приближаваше към нас в поредния си тесен потник. Този беше розов. Бледо розово. И момичето нямаше сутиен. Уау. Тя не си играеше. Да, с Бека Лин щяхме да се разбираме чудесно.
– Ще се върна след малко – каза Джереми, преди да тръгне нагоре към къщата.
Бека Лин спря пред мен и наклони бедрото си на една страна, поставяйки ръце в задните джобове на скъсените си дънкови шорти. Тази поза накара циците и да изпъкнат и отпечатъкът от зърната и беше точно там за мое удоволствие.
– И така, скоро ли ще си починеш? – Попита тя, гледайки ме с усмивка „чукай ме сега“ на лицето си. Бях наистина дяволски изкушен. Можех да сваля тези тесни къси панталонки и тя да се наведе над леглото ми за нула време. Но нещо ме спираше. Може би беше невинният начин, по който русите и къдрици плуваха около големите и кафяви очи, а може би изобщо не беше нещо толкова морално. Може би това беше фактът, че щеше да е по-трудно да се отърва от нея тук, в провинцията, след като свърша с нея.
– Отивам да балирам сено. Джереми току-що отиде да ни донесе малко вода – обясних, като се уверих, че тя разбира колко съм разочарован, че няма да мога да видя как точно изглеждат тези енергични малки цици на голо.
– О… добре, може би тази вечер ще искаш да слезем до езерото? Ще има огън и ще поканя няколко приятели. Родителите ми са извън града… – изпусна се тя. Да не получи някакво сексуално облекчение от тази малка хубавица щеше да е трудно. Но нямаше да отхвърля предложението и за нещо за правене тази вечер. Вече бях отегчен като дявол.
– Имам нужда от една хубава студена бира. Има ли шанс да е на разположение? – Попитах.
Бека кимна с глава и подигравателно прехапа долната си устна. Да, тя се надяваше на нещо повече тази вечер. Може би ако просто се наслади на това да има жена в прегръдките си за малко. Без секс, просто малко игра. Имах нужда от нещо.
Проверих дали Ева или баща и стоят някъде наоколо и ни наблюдават, преди да затворя малкото разстояние, което Бека Лин беше оставила между нас.
– Това звучи като наистина хубаво предложение – снижих глас и поставих ръка на бедрото и. Устата и направи малко кръгла О, докато я придърпвах към себе си. – Мислиш ли, че би могла да седнеш в скута ми, докато пия тази бира?
Дишането и се ускори и циците, които искаше да забележа, се поклащаха на гърдите ми. Плъзнах ръката си нагоре по ребрата и, докато палецът ми не докосна долната част на меката и тежка гърда. Да, това беше приятно. Трябваше да си дръпна, по дяволите. Тя успя да кимне с глава, докато се взираше в мен. Кафявите и очи бяха красиви, но не достатъчно, за да се примиря с една припряна жена до края на лятото. Това напомняне ме накара да измъкна ръката си и да направя крачка назад.
– Тогава ще се видим довечера – отвърнах аз, внезапно благодарен, че Джереми се е насочил към нас.
– Добре – въздъхна тя и ми се усмихна за последен път, преди да се обърне и да потегли към къщата. По дяволите. Чудех се дали щеше да отиде да каже на Ева за това. Не бях направил нищо лошо. Може би Ева нямаше да избяга при баща си, за да му каже, че съм си играл с циците на Бека Лин. Но някак си… сериозно се съмнявах в това.
Ева
Лицето ми беше горещо. Отдръпнах се от прозореца на банята и затворих здраво очи. Когато видях Бека да се нахвърля върху Кейдж, трябваше да спра да си мия ръцете и да се обърна от прозореца. Не. Когато разбрах, че Кейдж е без риза и излива последната вода върху голите си гърди, трябваше да спра да гледам. Но не го направих. Не можех. Беше завладяващо. Никога не бях виждала гърди или ръце като неговите. Бяха толкова… толкова… толкова изваяни и мускулести. Подсуших лицето си, доволна, че имам момент да се възстановя, преди Бека да ме намери тук.
Бека се беше приближила до тези голи гърди. Тези големи загорели ръце бяха докоснали талията и, а от това, което можех да кажа, той беше докоснал малко повече от това. Бях изненадана, че Бека не се беше свлякла на земята. Момичето дори нямаше сутиен! Нима нямаше срам? Разкъсвах се между отвращението и ревността. Да, можех и да си го призная. Ревнувах. Момчето беше прекрасно, а Бека беше свободна да се наслаждава на това колко прекрасен е той. Ревнувах от това. Защото знаех, че аз не съм. Никога нямаше да бъда свободна.
Дори и баща ми да одобряваше някой като Кейдж, никога нямаше да мога да продължа напред с някой, който не е достоен да запълни обувките на Джош. Джош искаше да продължа напред, а аз не бях сигурна, че някога ще мога. Ако го направех… Ако някога се опитах да го направя, трябваше да е с човек, когото Джош би одобрил. Кейдж Йорк никога нямаше да бъде това момче.
– ЕВА! КЪДЕ СИ? – Гласът на Бека Лин се разнесе по коридора, докато тя се приближаваше към вратата на банята, която знаех, че всеки момент ще затръшне. Поех си дълбоко дъх, избърсах ръцете си в кърпата за ръце и отворих вратата.
Бека тъкмо беше спряла пред вратата и беше вдигнала юмрук, готов да почука.
– Ето те! О, Ева! Мисля, че ще целуна чичо ти Мак следващия път, когато го видя. Кълна се, че тялото ми не е полудявало толкова по някое момче досега. Кейдж ме кара да се чувствам така, сякаш току-що съм получила най-добрия оргазъм на света, когато не е направил нищо повече от това да ми се усмихне с тези свои вкусни пълни устни. БОЖЕ, ПОМИЛУЙ, палецът му докосна гърдата ми и съм повече от сигурна, че ИМАХ оргазъм точно там, в твоя двор – Бека се промъкна покрай мен, затвори капака на тоалетната чиния, свлече се върху него и започна да си вее. – Ще го направя тази вечер. Не ме интересува, че току-що съм го срещнала. Искам това момче да е голо! Видя ли го там със свалена риза?
Да, видях го.
– Не прави секс с него, Бека. Той вероятно има венерически болести. Днес ще те прецака, а утре ще се премести при някоя друга. Не му давай тази част от себе си.
Защото бях почти сигурна, че ще умра от ревност, като се наложи да я чуя да го преживява отново и отново.
Бека Лин завъртя очи:
– Каквото и да става, Ева. Той няма венерически болести. Това е глупаво. Не е като да чука проститутки. Момчето може да си избира. Освен това ще се погрижа да използваме презерватив. Както и да е, към кого още ще се премести? Той е заклещен тук цяло лято. Освен теб и мен, никой друг няма да се появи тук, за да се премести при него.
Помислих си за момичетата, които щяха да бъдат на партито край езерото тази вечер, и се зачудих дали това някога и е минавало през ума.
– Диди и Фара идват тази вечер, нали? – Попитах, като опрях бедро на мивката.
Бека се намръщи за миг, после вдигна поглед, за да срещне моя:
– Диди се върна при Брет, а Фара се вижда с Джейкъб Морис, нали знаеш момчето, което беше куотърбек в “ Морски бриз“ през младшата и старшата ни възраст. Джош го надигра по време на мача за шампионата и ние… – тя се стъписа, както правеше винаги, когато споменаваше името на Джош. Сякаш се страхуваше, че ще избухна в сълзи и ще падна на земята. Не можех да я виня. Повече от осем месеца, след като Джош беше убит, аз бях голям отшелник. Освен Джереми, през тези месеци бях затворила в себе си всички останали. През по-голямата част от това време Бека беше в колеж, така че не беше трудно да се скрия от всички. Джереми беше отпаднал през този семестър и аз бях толкова погълната от болката си, че не се бях замислила как скръбта ми се отразява на него. Когато една вечер чух баща ми да говори с Джереми, след като си беше помислил, че съм си легнала, осъзнах какво му причинявам. Баща ми му беше казал, че трябва да се върне в училище тази есен. Той не можеше да остане тук с мен завинаги. Джереми отказваше да ме напусне.
Бях направила всичко възможно, за да му докажа, че съм по-добра. Че мога да се справя и без него. В крайна сметка това беше безсмислено. Беше се записал в местния колеж и пътуваше дотам. През зимния семестър и аз се записах. Пътувахме заедно. Беше се получило.
Това беше последното ни лято заедно. Нещата се променяха. Джереми искаше да отиде в LSU. Имаше семейство в Луизиана и искаше да си намери квартира при братовчед си. Той нямаше представа, че знам всичко това. Но аз знаех. Правех всичко възможно, за да му докажа, че може да ми каже плановете си. Ще се справя. Беше време той да заживее своя живот и да спре да ме държи за ръка.
– Не исках да…- Гласът на Бека се намеси в мислите ми и разбрах, че тя си е помислила, че мълчанието ми е заради това, че е споменала Джош.
Усмихнах се:
– Не е проблем да кажеш името му. Не искам да се преструвам, че той не е съществувал. Сега мога да чуя името му и да не се разпадам. Джош беше най-голямата част от живота ми в продължение на осемнадесет години. Харесва ми да си спомням неща за него – уверих я и протегнах ръка, за да стисна рамото и.
– Той беше страхотен в онзи мач. Ние бяхме тези, които бяха избрани да загубят, а той доминираше на това поле. Той показа на всички онези скаути от колежите, че горещият куотърбек Хайдън Морис все пак не е толкова голям и лош.
Усмивката на Бека беше тъжна.
– Да, той го направи, нали? Защо не взе стипендията за футбола в Южна Каролина?
Гърдите ми се стегнаха. Все още не бях готова за това. Поклатих глава и се изправих от отпуснатата си позиция.
– Защото каза, че животът е повече от футбол. Искаше животът му да означава нещо повече.
Това беше всичко, което успях да направя. Обърнах се и излязох през вратата. Трябваше ми момент. Спомних си за деня, в който той замина за лагера, а аз плачех с очи и го молех да не се присъединява към армията. Бях му обещала, че ще отида с него в Южна Каролина. Нямаше да ни се налага да се разделяме и той щеше да е в безопасност. Далеч от оръжия и бомби.