„Ще оставим това да се изплъзне или какво?“
ГЛАВА 35
МАГИ
Цяла сутрин усещах как Брейди ме наблюдава. Това ми напомняше да не говоря там, където може да ме видят. Но това ме накара да се замисля: Какво щеше да стане, ако Уест не беше единственият човек, с когото говорех? Щеше ли това да приключи? Щеше ли да се почувства така, сякаш вече не притежава специална част от мен?
– Сигурно го чукаш сега. – Разпознах гласа на Рейли още преди да се обърна с лице към нея. Бях отишла до тоалетната, за да си измия ръцете преди обяд.
Погледнах в огледалото и я видях да ме гледа с омраза.
– Това ще приключи, когато той приключи с тъгата си. Той те използва, за да преодолее това нещо с баща си. Ти не говориш, така че това му харесва. Сега го чукаш. Сигурно му харесва момичетата му да мълчат, когато ги чука сега.
Изсуших ръцете си върху хартиена кърпа и се отправих към вратата. Нямаше да стоя там и да приемам това.
– Когато преодолее това, когато не го боли за баща му, ще се върне при мен. Имаме нещо. Той ме обича. Просто не можеше да се справи.
Продължих да я игнорирам и отворих вратата.
– Той ми казваше, че ме обича, когато ме чукаше. Казваше, че съм го карала да се чувства невероятно. Никога нищо не би било толкова хубаво. Обзалагам се, че не ти казва, че те обича, нали? – Каза тя, когато излязох през вратата.
Радвах се, че не бях с лице към нея, когато каза това. Защото тогава тя щеше да види отговора на лицето ми.
Колкото и прекрасно да беше времето ми с Уест миналата вечер, той никога не ми беше казвал, че ме обича. Изобщо не каза много. Когато всичко свърши, той ме придърпа към себе си. Наслаждавах се на това да бъда в прегръдките му. Вярвах, че единствената сълза, която беше пуснал, е свързана с това, че се е справил с мъката си.
Но може би ставаше дума за нещо повече.
Може би съм била грешка.
– Ето те. – Гласът на Уест винаги караше сърдечния ми ритъм да се ускори. И особено сега, когато се притеснявах, че може би наистина обича Рейли, бях щастлива, че е тук.
Погледнах към него и го видях да върви към мен. На лицето му се появи бръчка, когато се приближи.
– Какво става? – Попита той, когато стигна до мен.
Ръката му докосна лицето ми. Обичах, когато правеше това. Това ме караше да се чувствам в безопасност. Сякаш големите му ръце можеха да ме защитят.
Вратата на тоалетната се отвори зад мен и усетих как той се напрегна. О, Боже, той все още реагираше на нея. Беше я обичал. Не знаех, че я е обичал. Чувството за сигурност ме напусна и аз поклатих глава в отговор на въпроса му, като същевременно се отдалечих от нея. Далеч от него. Далеч от обърканите ми емоции.
– Ти ли го направи? Тя се разстрои, защото ти и каза нещо? – Уест беше ядосан. Обърнах се, за да го видя да се взира в Рейли по същия начин, по който тя се беше взирала в мен. Просто погледът му беше по-силен. И плашещ.
Рейли вдигна рамене и преметна тъмната си коса през рамо, сякаш нищо не се беше случило.
– Аз съм продължила напред, Уест. Не ме интересува кого чукаш – отвърна му тя, преди да се изниже настрани. Знаех, че не е имала предвид това, което беше казала, но тя беше страхотна актриса.
– Тя ти каза нещо – каза той, като отново скъси разстоянието между нас.
Повдигнах рамене.
– Нищо особено. Тя просто… не е забравила за теб.
Той плъзна ръката си по бедрото ми.
– Каквото и да е казала, не я слушай. Опитва се да ме нарани и е разбрала, че ако те нарани, ще ме нарани. Това е всичко.
Не ми се струваше, че е прав за това, но нямах намерение да го поправям. Вместо това смених темата.
– Мислех, че вече ядеш – казах аз.
Той се усмихна, после наведе глава, за да целуне устните ми веднъж.
– Не и без теб.
О. Не знаех какво да мисля за това. Какво бяхме сега? Наистина ли миналата нощ ни промени?
Той сложи ръка на гърба ми.
– Хайде. Хайде да хапнем.
Отидох. Защото нямах представа как да го попитам какви сме сега.
– Липсваше ми тази сутрин – каза той, а ръката му не ме напускаше.
– Писахме си. – Напомних му за многото съобщения, които ми беше изпратил по време на сутрешните занятия.
– Не мога да видя лицето ти в текст – отвърна той.
Птичките в стомаха ми се събудиха.
Когато стигнахме до вратата на кафенето, Уест протегна ръка пред нас и я отвори, а ние влязохме вътре заедно.
Всяко око в заведението беше вперило поглед в нас… или поне така ми се струваше. Усещах как хората ме гледат. Чудеха се какво се е случило с нас. Защо приятелството ни сега изглеждаше по-интимно. Погледнах към масата му, а Брейди, Аса и Райкър ни гледаха. Гънър беше единственият, който не ни намираше за забавни. Беше прекалено зает да гледа в телефона си, докато пишеше нещо.
Не погледнах никого другиго, докато минавахме през опашката. Ръката на Уест се уви около раменете ми и той ме придърпа към себе си, като постави целувка на слепоочието ми. Изненадана, погледнах нагоре към него, но той изведнъж погледна към някой друг с намръщен поглед. Проследих погледа му и видях, че Неш е спрял да ни наблюдава с подноса в ръце.
Неш ме погледна, после поклати глава и тръгна към масата с другите момчета. Бях сигурен, че те са видели това взаимодействие между Уест и Неш. Дали Брейди щеше да се съгласи с тях сега, когато Уест и аз бяхме . … правим каквото и да е?
– Той ядосан ли е? – Прошепнах. Не исках приятелите му да се разстройват от него. Той се нуждаеше от тяхната подкрепа точно сега.
– Не ми пука. Ако е, ще го преодолее.
Това не беше отговорът, на който се надявах.
Той взе моя и неговия поднос и отидохме до масата и нашите свободни места между Брейди и Неш.
Уест седна до Неш, където обикновено седях аз. Днес той беше направил изявление. Само че все още не бях сигурна какво е то.
– И така, вие двамата сте нещо сега така ли? – Попита Гънър, като пусна телефона си на масата и посегна към содата си. – Мислех, че тя е забранена и прочие.
– Недей – каза Брейди, преди Уест да успее да реагира. – Това няма нищо общо с теб.
Гънър изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото каквото и да било друго. Вдигна ябълката си и се усмихна.
– Разбира се, че не. – После погледна Неш, преди да отхапе и да се усмихне.
Исках да бъда навсякъде, но не и тук.
– Чудех се обаче, Маги. Имаш ли вече кавалер за абитуриентския бал? – Попита Гънър.
– Гънър, по дяволите, човече – промълви Райкър.
Не погледнах нагоре. Изучавах пържените картофи, които се канех да ям, и се правех, че не го чувам. Не се бях замислял за абитуриентския бал. Бях видяла плакатите и бях чула съобщенията, но не мислех за него. Никога не бях ходила на танци. Не очаквах да отида и на този.
– Тя е с мен, Гънър. Тя отива с мен. Навсякъде – отвърна Уест. – Това достатъчно ли е за теб?
Ръката му се плъзна по коляното ми и го стисна, докато говореше.
– Е, това го изяснява – каза Аса с кикот. – Ще оставим това да се размине или какво?
Погледнах към Аса, за да видя с кого говори. Погледът му беше вперен в Брейди.
Братовчед ми просто кимна. Нищо друго не каза.
Разговорите за петъчния мач започнаха да се водят и накрая се отпуснах достатъчно, за да изям по-голямата част от обяда си.
Назад към част 35 Напред към част 37