Глава 16
Някой изтрополя по стълбите от горния етаж и миг по-късно Аарон се запъти към кухнята.
– Чух трясък. – Той забеляза бъркотията от счупени чинии. – О, по дяволите. Какво се случи…
Високото ръмжене на двигател – познат звук – го прекъсна. Чувах този звук всеки път, когато Кай пускаше мотоциклета си в движение. Двигателят изръмжа и шумът бързо намаля, докато мотоциклетът се отдалечаваше.
В мен нахлу празно объркване. Кай беше на горния етаж. И как така моторът му…
Аарон се дръпна, сякаш беше шокиран.
– Къде е Езра?
Откъсвайки поглед от вратата, се втренчих в Аарон.
– Той просто…
Гумите изпищяха откъм предната част на къщата, придружени от вълната на по-голям двигател. Главата ми се завъртя. Аарон се втурна във всекидневната, а аз се запътих след него, докато той откъсваше картона от прозореца. Бордюрът пред къщата беше празен – микробусът на Ключовете беше изчезнал.
– Кай! – Изръмжа Аарон. Той се втурна на площадката пред къщата и си обу обувките. – Езра е изчезнал, а Ключовете току-що тръгнаха след него!
По стълбите се чуха стъпки. Кай спря в дъното и едва не се сблъска с Аарон.
– Какво стана? – Изкрещя яростно той, когато Аарон се стрелна във всекидневната. – Той не планираше да се измъква до по-късно! Как е…
– Той взе мотора ти. – Аарон грабна ключовете за колата си от масичката за кафе и аз осъзнах, че точно това беше взел Езра от плота – ключовете на Кай. – Трябва да се движим бързо. Тези гадове са му по петите.
Кай грабна обувките си от предната площадка, но не спря да ги обуе, докато тичаше след Аарон. Двамата минаха покрай мен и се насочиха към задната врата.
Отърсих се от застояването си и се засилих към предната площадка, грабнах обувките и чантата си и побягнах след тях. Те вече бяха изчезнали отзад, когато прескочих счупените чинии. Върнах се през вратата, препънах се на верандата и се запътих към двора. Вратата се люлееше на пантите си.
Светлините на фаровете разцъфнаха, когато колата на Аарон запали. Тя се отдръпна от чакълената площадка, а гумите изплюха камъни в оградата. Спринтирах след колата и когато тя спря, за да може Аарон да превключи на задвижване, дръпнах вратата на пътника и се вмъкнах вътре.
Приземих се в скута на Кай. Той изохка от болка.
– Затвори вратата! – Нареди той.
Аарон вече ускоряваше, когато аз дръпнах вратата. Кай ме избута към нея, за да може да хване и двете си ръце на телефона, а екранът светеше, докато той изтегляше едно приложение.
– Накъде? – Изръмжа Аарон и забави ход, когато стигна до края на алеята.
– На север. Насочва се към гилдията.
Аарон завъртя волана, като силата на завоя ме хвърли в Кай.
– Иска да се сдобие с оръжие, преди да го осчетоводи. Това ни дава шанс да го настигнем.
Погледнах към екрана на Кай. На него имаше карта с мигаща GPS точка.
– Имаш проследяващо устройство на мотора си? – Попитах го невярващо.
Той ми подаде телефона си и посегна надолу, за да си обуе неловко обувките.
– Тори, какво стана?
Стомахът ми се сви до размера на стафида.
– Аз… аз го попитах…
– Тори! – Аарон изръмжа заповеднически, докато превключваше скоростите. Колата се втурна нагоре по пътя, уличните лампи проблясваха покрай нея и аз изтръпнах, когато той премина на жълта светлина.
– Попитах го дали е демон – промълвих.
Аарон откъсна очи от пътя, за да ме погледне.
– Ти какво?
– Не исках да го кажа така! – Изригнах отчаяно. – То излезе неправилно. Исках да попитам дали той е Демоника, а просто – казах всичко погрешно.
– Защо го питаш това?
– Защо да не го направя? – Отвърнах на удара, като собственият ми гняв искреше. – Езра е по-силен от човек, по-бърз е, може да накара всичко да изстине и да потъмнее. И има тайна сила, която прилича точно на демонична магия.
Кай изръмжа като разярено куче – което беше много по-страшно, когато седях в скута му без възможност за бягство.
– През цялото време си игнорирал всичко за него, но когато най-накрая реших да задам въпрос…
– Къде е той сега? – Прекъсна ме Аарон.
Кай взе телефона си обратно.
– Той… той е спрял. В парка „Опенхаймер“.
– Какво? Защо?
– Ключовете сигурно са го хванали. Езра знае добре, как да се измъкне точно под носа им, но явно не е мислил за нищо друго, освен да се измъкне.
Сърцето ми запуши гърлото, задушавайки ме.
Аарон изруга и натисна крака си. Стиснах вратата, вкаменена от страх, че мога да мина през предното стъкло, но улиците бяха безлюдни, въпреки че беше едва девет часа. Защо беше така… Засмуках дъх. Отново бяхме в зоната на демоните, която все още беше блокирана. Сигурно бяхме минали покрай някоя барикада, докато се бях изплашила.
Вляво от нас ниските жилищни сгради с магазини на приземното ниво рязко бяха заменени от тъмни дървета и занемарени улични лампи. Аарон натисна спирачките, взе завоя на две колела, след което прескочи бордюра пред автобусната спирка. Колелата се завъртяха върху тревата, докато колата се стрелна между две дървета.
Той не беше първото превозно средство, което навлезе в малкия парк – черен ван беше спрял точно пред него, а фаровете му осветяваха четири фигури в центъра на тревистия площад.
Колата се плъзна и спря на няколко метра от буса на КС. Аарон отвори вратата си, докато аз опипвах дръжката зад бедрото си. Схванатите ми пръсти дръпнаха ключалката и пътническата врата се отвори, изхвърляйки ме от колата. Кай ме прескочи и спринтира към фигурите.
Изстрелях се нагоре. Колата все още се движеше, а двете врати бяха отворени.
На трийсетина метра пред автомобилите тримата от Ключовете стояха рамо до рамо, обърнати към Езра. Моторът на Кай лежеше настрани на метър пред носа на микробуса, което ми създаваше ужасното впечатление, че КС са отишли на обиколка на блъскащи се коли с мотори, за да разкарат Езра.
Аеромагът не изглеждаше наранен. Той крачеше напред-назад на шест метра от КС, но не изглеждаше да е разстроен или нервен. Резките му, агресивни движения ми напомняха на атакуващо куче, което крачи в края на веригата си.
Докато Аарон и Кай тичаха към Езра, Халил се обърна. Големият му, грозен меч беше изваден и той замахна нагоре. Огнена стена изскочи от острието и с рев пресече пътя на Аарон и Кай. По дяволите. Халил беше пиромаг.
Кай се дръпна и спря, но Аарон се втурна право през пламъците. Той се измъкна от другата страна с овъглени дрехи и забави ход.
– Езра? – Обади се той, като спря на половината път между приятеля си и Ключовете.
Езра продължаваше да крачи, пет крачки в едната посока, пет крачки назад, с ръце, свити в юмруци, и оголени зъби. Без да имам представа какво може да се случи по-нататък, напъхах краката си в обувките, след което затворих пътническата врата и заобиколих колата откъм страната на шофьора. Трябва ли да изключа двигателя?
Бърк се засмя, а жестокият звук се носеше лесно из парка.
– Той е доста темпераментен, нали? Умира да ни нападне.
– Тогава какво чакаш? – Кай изръмжа на изпълнителя. Той не се беше опитал да мине покрай Халил; без превключвател беше в огромно неравностойно положение срещу пиромага.
– И да развалиш забавлението? – Отвърна Бърк радостно. – Нямаш представа колко дълго съм чакал това. След Енрайт си мислехме, че не е останал никой. Ако той иска първо да се потруди, с удоволствие ще го изчакам.
– Езра – опита се отново Аарон.
Аеромагът се завъртя срещу Аарон, оголените му зъби блеснаха в отблясъците на фаровете.
– Аз си тръгвам. Този път си тръгвам и ти не можеш да ме спреш.
Не можех да дишам. Това яростно, ръмжащо ръмжене не звучеше като Езра, когото познавах.
– Няма да отидеш никъде… – започна Бърк.
– Трябваше да ме оставиш да си тръгна първия път! – Езра изкрещя на Аарон. Той посочи към Ключовете. – Сега трябва да ги убия! Единственото нещо – заклех се, че няма да го направя – сега трябва да го направя, защото ти не ме пусна да си тръгна!
Аарон вдигна успокоително ръце.
– Успокой се, Езра, преди да…
– Защо? – Изръмжа той. – Защо да се успокоявам? Защо да ме спреш? Не искам да убивам отново. Остави го да го направи.
– Не, Езра. – Спешност оцвети протеста на Аарон. – Не, не можеш. Трябва да останеш…
– Продължавай – подигравателно се обърна към него Бърк. – Покажи ни, момче. Покажи ни всичко, с което разполагаш.
Около краката на Езра блесна бледност – тревата беше замръзнала до искрящо бял лед в радиус от два метра около него. Той се завъртя към изпълнителя и изсъска:
– Искаш да видиш?
– Не, Езра. Не е нужно да го правиш. – Аарон се приближи до него. – Повярвай ми…
Вятърът изригна от Езра. Силата изхвърли Аарон назад от краката му.
– Не се приближавай – изръмжа Езра.
Вместо това Бърк пристъпи напред.
– Покажи ни – заповяда старецът високомерно. – Покажи ни какъв си в действителност.
Езра вдигна ръката си и протегна ръка към Ключовете.
– Ако това е, което искате, нека бъде така. Това ще е последното нещо, което ще видите.
– Не! – Изръмжа Аарон и се изправи на крака.
Червена светлина пламна по дланта на Езра, след което се запъти по ръката му в змийски вени. Задъхвайки се, аз се дръпнах напред към отворената врата на колата, но бях твърде далеч, за да спра това – твърде далеч и твърде късно, за да направя нещо.
Внезапното ми движение привлече вниманието на Езра. Погледът му се насочи към мен и за миг яростта, която изкривяваше чертите му, се разпадна на срам.
Но червената магия все още се издигаше по ръката му. Той се прегърби напред, навел глава. Багряна светлина избухна от рамото му и се втвърди в полупрозрачни шипове. Вени от сила се изкачиха по шията и отстрани на лицето му, а от лявата страна на главата му се образуваха два извити пурпурни рога.
Той се хвърли към Бърк.
Той преодоля разстоянието едва ли не за миг, но Халил беше готов. С меч в едната ръка той се вряза пред другаря си и замахна с юмрук, чиито медни кокалчета блестяха.
– „Ori amplifico!“
Езра улови удара в дланта си – и около двойката избухна въздушен удар, който отхвърли Бърк и Фентън назад. Каквото и да беше направило заклинанието на Халил, то не беше забавило Езра. Той държеше юмрука на Халил, докато пурпурната сила осветяваше ръката му. Тя пулсираше от пръстите му и се сгъстяваше в сенчести малинови нокти, които се извиваха над китката на Халил.
– Най-накрая! – Бърк се провикна, като грабна инфернуса си. – Най-накрая един демоничен маг!
Червена сила заля висулката му, докато призоваваше своя демон, и Фентън също сграбчи висулката си.
Една мисъл се заби в шокирания ми мозък: не можех да позволя на изпълнителите да призоват демоните си.
Не разполагах с магия – нито с артефакти, нито с оръжия, които биха могли да ги спрат – затова скочих в работещата кола, забих скоростния лост на първа скорост и пуснах съединителя. Колата се изстреля напред, отворената врата се разхлопа и аз насочих волана към мъжете. В пълен унисон тримата митици от „КС“ и Езра погледнаха към идващия автомобил.
Когато Езра вдигна поглед, мозъкът ми замръзна.
Светлинна сила се разстилаше отстрани на лицето му, а лявото му око, обикновено бледо като лед, светеше в пурпурен цвят. Демоничното червено, дълбоко и студено и блестящо от зловеща омраза, беше идентично с магмените очи на крилатия демон.
Шокът пробяга по лицето му, след което той скочи на чист въздух – но митовете на Ключовете, лишени от нечовешките му рефлекси, не бяха толкова бързи.
Колата удари Бърк като разрушителна топка и го запрати назад във Фентън. Двамата се претърколиха през тревата. По-високият им шампион се блъсна в капака, плъзна се наполовина по предното стъкло и падна отстрани.
Стискайки волана, осъзнах, че кракът ми е стъпил на педала на спирачката, но не помня да съм го движила. Смаяна, зяпнах неподвижния нос на колата. Светии. Ужас. По дяволите. Току-що бях ли направила точно това?
Болезненият стон на Халил се носеше през отворената врата на колата. Езра, със светещото си малиново око и всичко останало, ме гледаше през предното стъкло, сякаш аз бях тази, на която са се появили демонични черти. Аарон и Кай стояха далеч назад от двете страни на автомобила, също толкова зашеметени.
Фентън, който беше ударен от Бърк вместо от колата, се запъна нагоре. Не изглеждаше тежко ранен; имах на разположение само тридесет метра хлъзгава трева, по която да ускоря, и не бях сигурна кога съм натиснала спирачките.
С изпъкнали от ярост очи Фентън сграбчи своя инфернус. Аарон и Кай скочиха към колата.
– Отвори багажника! – Изкрещя ми Кай.
Замахнах с пръсти към таблото, намерих ключалката и я дръпнах. Чух трясък отзад, който ми подсказа, че се е получило. В страничното огледало видях как Аарон хвърля на Кай катаната му. Изтръгвайки ножницата от Шарпи, Аарон побягна обратно към носа на колата.
През предното стъкло демонът на Фентън се беше оформил. Бърк беше на крака, а демонът му излизаше от инфернуса си, червена магия светеше по крайниците му. И двамата демони се изправиха пред Езра, който стоеше сам, озарен от собствената си демонична сила.
Аарон и Кай се втурнаха да му помогнат, но се оказаха зад демоните, техните изпълнители и Халил. Шампионът на изпълнителите се обърна, за да отсече маговете, огънят пулсираше по меча му, а месинговите му кокалчета блестяха. Езра трябваше да се бори с двама демони съвсем сам.
Смеейки се, Бърк посочи властно към Езра.
– А сега, демоничен магьоснико, да видим какво наистина можеш.
Езра се напрегна и лявото му око заблестя с пурпурна светлина. С голи ръце той зачака атаката. Двамата демони приклекнаха, готвейки се да скочат.
Въздухът се разлюля от ритмичен удар, който едва се чуваше над ръмжащия двигател на колата. Главата на Езра се отдръпна назад, а ужасяващият му поглед обходи тъмното небе. Бърк и Фентън също погледнаха нагоре.
От тъмнината изскочи фигура и се удари в земята до Езра. Издигнал се в цял ръст, с два липсващи рога на главата, демонът разпери извитите си криле и насочи светещите си магмени очи към изпълнителите на поръчките на Ключовете.
Назад към част 16 Напред към част 18
