АНЕТ МАРИ – Демонична магия и едно Мартини ЧАСТ 21

Глава 20

– Тори? Тори, моля те, събуди се.
През смътната мъгла разпознах гласа на Езра, който ме молеше.
Отворих очи и за миг си помислих, че съм ослепяла. След това различих лицето му, което витаеше в тъмнината пред моето. Беше се вмъкнал в пролуката между двете предни седалки на колата и притисна главата ми с нежни ръце. Цялото ми тяло пулсираше, крайниците ми изтръпваха от адреналина.
– Тори! – Въздъхна той с облекчение.
Поех си треперещ дъх. Колата се беше приземила в изправено положение, но всички прозорци бяха счупени, а предното стъкло представляваше блед лист от напукано безопасно стъкло, което някак си беше останало в едно смачкано парче. Двигателят мълчеше, от капака се вдигаше пара, а единственият звук идваше от дъжда, който барабанеше по вдлъбнатия покрив.
– Ранена ли си, Тори? Добре ли си?
– Мисля, че съм добре. – Поне нищо не изглеждаше счупено.
– Ще изляза отзад и ще те взема. Просто се дръж.
Той се оттегли на задната седалка и стъклото изскърца, докато той пълзеше през разбитото задно стъкло. Примигнах бавно в тъмнината и сега, когато лицето на Езра не запълваше погледа ми, погледът ми падна върху Аарон.
Той се беше свлякъл на волана, а останките от въздушната възглавница висяха от него.
– Аарон? – Прошепнах. – Аарон?
Езра се появи на прозореца ми. Той протегна ръка през счупеното стъкло, за да отключи вратата.
– Езра. Аарон не е… – Гласът ми се разтрепери и прекъсна. – Аарон не отговаря.
– Той е жив. – Езра звучеше почти спокойно, но в гласа му се долавяше паника. – Не искам да го местя. Не знам колко е зле…
Той хвана дръжката на вратата ми и дръпна. Металът изскърца, но вратата не помръдна. Той я изкърти. Със силно щракване тя поддаде и той се запъти назад. Успя да запази равновесие, наведе се срещу мен и разкопча предпазния ми колан.
– Какво става с Кай? – Захлипах, борейки се с истерията. – Той падна. Не можах да видя къде… къде…
– Ще го намерим следващия път. Той ще се оправи. Паважът беше мокър, така че можеше да се подхлъзне. Той знае как да пада безопасно. Той… – Езра спря, сякаш осъзнавайки, че бълнува. Ръцете му обгърнаха лицето ми. Усещах как треперят. – Всички ще се оправим, Тори.
Беше толкова уплашен, колкото и аз. Преглътнах ужаса си и отблъснах сълзите си.
– Помогни ми.
Кимвайки, той плъзна ръцете си надолу към раменете ми и нежно ме придърпа напред. Хванах се за рамката на вратата, за да се измъкна.
Светлината разцъфна върху нас. Примижах, полузаслепена. Кръвта се стичаше по лицето на Езра от разрез на линията на косата му.
Той се обърна към източника на светлина. Измъкнах глава от колата и забелязах чифт фарове. Някой беше видял инцидента и беше дошъл да ни помогне! Колелата заскърцаха по чакълестия път, автомобилът освети страната на безформен склад на двайсетина метра от нас. Колата на Аарон беше спряла на ръба на индустриална площадка.
Докато автомобилът се приближаваше, облекчението ми се изпари. На негово място се появи студен страх.
– Езра, – изпъшках. – Това… това е същият джип! Той…
Автомобилът спря, а дългите му светлини бяха насочени към колата ни като двойни прожектори. Вратите се отвориха. От тях излязоха трима мъже.
Езра не помръдна, замръзнал на място. После се завъртя с лице към мен.
– Тори, вземи Аарон и Кай и се махайте оттук.
– Но…
– Ще ги подмамя, ще ги разсея. Те ме преследват, но може би – няма да им позволя да те наранят. Само отведи Аарон и Кай, моля те.
– Езра…
Той се стрелна към тъмния склад. Смеейки се, трите познати силуета се втурнаха след него. Бърк, Халил и Фентън не бързаха да хванат Езра. Точно това искаха: уединено бойно поле, където да могат да се изпитат срещу силата на демоничен маг.
Те избягаха от фаровете на джипа и изчезнаха в тъмнината. Излязох с тежест от колата и навлязох в студения дъжд. Подпрях се на смачкания капак, за да пазя равновесие, и се запътих към шофьорската врата, а краката ми бяха слаби и ме боляха. Прозорецът на Аарон също беше счупен, а рамката се беше огънала около вратата. Колкото и да се напрягах, тя не помръдваше, а аз не бях толкова силна като Езра. Беше се заклещила.
– Аарон? – Приклекнах, за да погледна през прозореца, и ме обзе паника. Той не беше помръднал, беше се свлякъл над волана, а от контузията на челото му течеше кръв.
Докоснах лицето му и с облекчение открих, че кожата му е топла. Беше в безсъзнание и не биваше да го мърдам. Ами ако е имал травма на гръбначния стълб? Ами ако…
През дъжда до мен достигнаха трополящи стъпки по чакъла. Дръпнах се, ужасена, че някой от Ключовете се е върнал. В светлините на джипа им не се появи никой, но стъпките ставаха все по-силни. Завъртях се.
От тъмнината изскочи силует на мъж. Беше облечен в черно и носеше нещо кръгло в едната си ръка.
– Кай! – Извиках, толкова облекчена, че едва не припаднах.
Той изпусна каската си на чакъла и спря задъхано, а ужасеният му поглед се втренчи в разрушената кола.
– Тори! Ти – Аарон? Езра?
Хванах го за ръката и го издърпах към шофьорската врата.
– Езра отведе ключовете натам. Аарон е в безсъзнание, а аз не мога да отворя вратата. Имаме нужда от линейка. Трябва ни…
– Ключовете? Това са те? – Кай хвана вратата и дръпна, но и той не можа да я отвори. – Езра – той не може – той има нужда – трябва да…
Той прекъсна с прочувствено проклятие, а крехкото ми самообладание заплашваше да се разпадне, когато треперещият му глас замлъкна. Момчетата винаги бяха толкова стабилни, толкова издръжливи. Нищо не трябваше да ги разколебава.
С тих стон Аарон вдигна глава. Кай и аз се притиснахме до прозореца, докато той падна на седалката си, притиснал едната си ръка към лицето.
– Какво… – промълви той. – Какво стана?
– Аарон, колко си ранен? – Попита бързо Кай.
– Чувствам се добре, с изключение на главата ми. – Той се озърна и на лицето му се появи ужас. – По дяволите, спомням си. Преобърнахме се – усетих, че Езра ни буферира с магията си, но – къде е той?
Докато обяснявах къде е отишъл Езра, той разкопча предпазния си колан и опита дръжката на вратата. Кай дръпна отвън, а Аарон натисна отвътре, но тя наистина се беше заклещила. Като се отказа, Аарон пропълзя през централната конзола и се измъкна през отворената пътническа врата. Двамата с Кай се втурнаха към багажника и Аарон го отвори с ключ.
– Трябва да стигнем до Езра. – Той хвърли на Кай бронираната жилетка и катаната. – Неранен и в пълни сили, той може и да успее да се справи с тях, но не…
Той се прекъсна, сякаш не искаше да довърши мисълта си. Той вдигна навън Шарпи. С другата си ръка ми подаде новия ми боен колан. Трите алхимични бомби бяха оцелели по чудо, но нямах възможност да проверя за липсващата, преди Аарон да запрати към мен оръжието на Езра. Хванах тежкото оръжие и заповядах на треперещите си крайници да се успокоят. Дъждът се стичаше по лицата ни.
– Накъде, Тори? – Попита Кай, докато навличаше жилетката си.
Посочих към склада и те започнаха да тичат, докато все още закопчаваха оръжията си. Направих няколко крачки след тях, след което се дръпнах, стискайки оръжието на Езра. Върнах се към отворената пътническа врата и посегнах вътре. Търсещите ми пръсти откриха чантата ми, заклещена под таблото.
Ръката ми срещна кръгла сфера и я измъкнах.
– Хоши?
Сребристосиньото кълбо потрепери, но не се разви. Молех се силфата да не е наранена, пъхнах я в задната чанта на колана си и спринтирах след момчетата, които изчезнаха зад ъгъла на склада. Крайниците ми пулсираха болезнено.
Зад ъгъла минимална светлина от джипа проникваше в тъмнината, но от една стоманена врата, която висеше отворена със счупена дръжка, се процеждаше слабо сияние. Затичах се навътре. На около двадесет метра напред светлината на огъня хвърляше остър силует върху Аарон, пламъците танцуваха над дланта му, докато той и Кай тичаха през помещението.
Метални колони, бетонни стени, парапети и горни греди разчупваха масивното пространство. Това не беше склад, а фабрика – макар че, ако се съдеше по разхвърляните по пода боклуци, ръждата и изтичащата през покрива вода, тя беше изоставена от години. Аарон и Кай подминаха един неизползваем мотокар, след което заобиколиха нещо на пода.
Проблясна светлина, много различна от огъня на Аарон.
Магическото сияние се разнесе по пода и двете момчета паднаха, сякаш краката им бяха изтръгнати изпод тях. Те се удариха в бетона и се плъзнаха по него, теглени от невидима сила. Напразно се опитваха да се закрепят, но се плъзнаха към тъмно петно на пода и паднаха в чернота.
– Момчета! – Викът ми отекна от голите стени.
Отговори ми обръщащо стомаха хрущене и аз се втурнах към мястото, където бяха изчезнали. Магическото сияние избледня и тъмнината обгърна пространството.
Светлината на огъня отново избухна, излизайки от широка десет фута дупка, където подът се беше срутил. Близо до ръба ѝ блестеше сребърна пирамида – артефактът, който беше завлякъл жертвите си в дупката.
Аарон и Кай се намираха на дванайсет метра надолу, заобиколени от стари машини и бетонна стена. Сред отломките лежеше ръждясала стоманена греда – навярно е паднала и е пробила дупка в пода преди години, както изглеждаше. Държейки в ръка огън, Аарон беше приклекнал до Кай, който лежеше по гръб.
– Аарон! Кай! – Паднах на колене и оставих настрана оръжието на Езра. – Добре ли сте?
– Приземих се върху него, – каза Аарон кратко. – По дяволите, съжалявам, Кай. Ранен ли си?
– Ще живея – изпъшка Кай. – Ти…
Бум разтърси пода. Оборудването изтрещя и от тавана се понесе прах.
Бледото лице на Аарон ме погледна, очите му бяха широко отворени, а челюстта – стисната.
– Това е Езра.
Погледнах по-навътре в сградата, без да видя следи от битката, предизвикала експлозията, после погледнах обратно към Аарон и двайсетметровата стена на ямата.
– Можеш ли да се изкачиш по нея?
В отговор той се отдръпна, доколкото можеше, и се затича към стената. Скачайки, той се изкачи по вертикалната повърхност. Аз се хвърлих напред и хванах китката му. Обувките му изтъркаха стената, но той се подхлъзна и падна назад. Тежестта му изви ръцете ми, след което падна обратно в ямата.
Хванах се за ръба, като се спрях миг преди да падна след него. Друга далечна експлозия разтърси пода.
– Опитай отново! – Извиках отчаяно.
Аарон се отдръпна, после спринтира за втори път. Той се хвърли към стената, изкатери се по нея и аз отново го хванах за китката – но хватката ми моментално започна да се изплъзва. Не бях достатъчно силна. Той нямаше достатъчно място, за да избяга, нямаше за какво да се хване, а аз не можех…
Хоши изскочи от чантата на колана ми във вихър от сребристо и синьо. Тя се гмурна над главата ми и хвана гърба на ризата на Аарон.
Половината от теглото му изчезна. Натежах, мускулите ми крещяха. Хоши дръпна опашката си. Аарон се хвана за ръба със свободната си ръка. Той се измъкна и ние се проснахме на мръсната земя.
Аарон седна и двамата се обърнахме обратно към ямата. Задъхан, Кай сграбчи парче от машината и се издърпа на крака – без да натоварва левия си крак.
– Заклещен съм – каза той кратко. – Иди да помогнеш на Езра.
– Но…
– Върви! – Изкрещя той.
Аарон рязко кимна и се изтласка на крака. Белите ми дробове се свиха при мисълта, че оставям Кай в капан в тази дупка с наранен крак, и аз се втурнах след Аарон.
Въртейки се, той ме сграбчи и ме притисна към гърдите си.
Избухна огън – но не от Аарон. Изпепеляващи пламъци ни връхлетяха в червено-златист водовъртеж, а ревът им беше оглушителен. Горещината ме блъскаше, изсмуквайки въздуха от дробовете ми. Ръцете и магията на Аарон бяха всичко, което ме държеше жива.
Той протегна ръка. Пламъците се разпръснаха, освобождавайки ни от задушаващата си прегръдка. Отблъсквайки ме, той се завъртя.
Халил вървеше към нас, а огънят покриваше масивния му меч. Беше толкова висок, толкова силен, че тежкото стоманено желязо изглеждаше безтегловно в ръцете му. Месинговите кокалчета на другата му ръка блестяха на светлината на огъня, докато разтриваше челюстта си.
– Струваше ми се, че чух нещо – отбеляза той. – Изглежда, че моето малко заклинание хвана един от вас.
Изкуших се да погледна към пирамидалния артефакт, но запазих погледа си върху него.
– Къде е Езра?
– Бърк и Фентън се забавляват с демоничния магьосник. – Халил се усмихна. – Всъщност това е срамно. Според нас момчето е твърде наранено при това преобръщане. Този път не се движи толкова бързо. Бърк е разочарован.
– Ти едва не ни уби всички – изсъсках аз.
– О, но не осъзнаваш ли? – Потъналите му очи заблестяха. – Ние така или иначе ще ви убием всички. Ти защитаваш един демоничен маг. Съдбата ти е същата като неговата.
Той замахна с огромния си меч и към нас се изсипа стена от пламък. Прикрих се зад Аарон и огънят се разби над него като вълна над камък, като овъгли дрехите му, но не го нарани. Когато огънят угасна, Хоши измъкна нос от ямата, в която се беше скрила.
– Добър си, Синклер. – Халил се усмихна гладно. – Отдавна не съм се сражавал с пиромаг, когото да не мога да изгоря.
Аарон вана Шарпи.
– Тогава защо не видим дали мога да те изгоря аз?
Той постави едната си ръка върху плоската част на острието, след което размаха оръжието във въздуха. От стоманата избухна ад и нажеженият до бяло огън се стовари върху Халил. Мъжът се появи отново, дрехите му димяха, а на тънките му устни се появи усмивка.
– В такъв случай – изръмжа Аарон – просто ще трябва да те пребия вместо това.
Той се изправи на крака и двамата с Халил се нахвърлиха един върху друг.
Отстъпих, когато те се сблъскаха в раздиращо ушите звънтене на стомана. Още огън се разрази над тях, докато те се опитваха да надвият другия с магия или с груба сила. Аарон се плъзна назад, претеглен и вероятно надвит от по-големия мъж.
Двамата отново удариха мечовете си, а огънят избухна навсякъде. Пламъците образуваха трептящи шарки, сякаш маговете се опитваха да предизвикат по-сложни атаки, но бяха твърде равностойни и отново и отново прекъсваха опитите на другия.
Разделяйки се за миг, те се сблъскаха отново, а стоманата зазвъня. Замахвайки с оръжията си, те се парираха яростно и Аарон отстъпи. Халил го отблъсна назад и Аарон се спъна на неравния под.
В този миг на разсейване Халил свали едната си ръка от дръжката на меча, а пръстите му се свиха в юмрук. Месинговите му кокалчета заблестяха.
– „Ori amplifico!“
Той удари Аарон встрани – и Аарон полетя назад, сякаш го бе ударила кола с висока скорост. Той се сгромоляса на пода, а мечът му се изплъзна с трясък.
Цялото ми тяло замръзна от паника. Халил беше използвал същия артефакт върху Езра без никакъв ефект, освен бумтене на въздуха – но Езра сигурно го беше отблъснал със собствената си магия. Аарон не притежаваше тази способност и ударът на Халил го бе изхвърлил на десет метра. Той се държеше за страната, без да може да се изправи.
Усмихвайки се, Халил се приближи до Аарон, а по меча му пулсираха пламъци.
Изстрелях се напред, като с ръката си търсих за колана си. Пръстите ми се сключиха около гладка стъклена сфера и се фокусирах върху Халил. Магьосникът вдигна поглед и се усмихна с жестоко забавление при мисълта, че се опитвам да се бия с него.
На шест стъпки от мен и точно преди да вляза в обсега на меча му, забих сферата в лицето му.
Той я удари от въздуха, но тя се разби в ръката му. Стиснах очи срещу ослепителната светкавица, когато тъпанчета ми бяха пронизани от раздиращ взрив. Отворих очи и се хвърлих към него, като в другата си ръка държах падналия кристал. Трябваше само да го докосна до кожата му и той щеше да падне.
Стигнах до него – и юмрукът му се размаха. Вдигнах ръката си и кокалчетата му се удариха в предмишницата ми, като ме отхвърлиха назад. Заклинанието за падане излетя от ръката ми, а в китката ми се разрази агония, но адреналинът притъпи болката. Затърсих равновесие, облекчена, че ударът нямаше силата на заклинанието на месинговите му кокалчета.
Извих се, за да скоча отново към него, но той насочи ръката си към мен. Огънят пламна над дланта му и се изстреля към мен като кипяща вълна.
Хоши се хвърли пред мен. Вятърът се завихри в миниторнадо около нас, а огънят се понесе в спиралата. Всичко стана червено. Топлината издуваше кожата ми, но пламъците не ме докоснаха.
Халил се провря през огнената вихрушка, размахвайки острие. Плоската страна улучи Хоши в гърдите, като я изхвърли от въздуха. След това другата му ръка избликна и ме сграбчи за гърлото. Кожата му, гореща като печка, изгори врата ми и аз изкрещях. Задрасках нагорещения му юмрук и месинговите му кокалчета.
Той изтегли меча си назад, за да нанесе удар. Хвърлих се диво към колана си, грабнах предпоследното си стъклено кълбо и го разбих в лицето му.
С вик на болка той ме пусна. Паднах, ноктите ми се плъзнаха по ръката му и се закачиха за месинговите му кокалчета. Те се откъснаха в хватката ми, докато се сгромолясвах на пода сред бързо разширяващ се облак дим, който скриваше всичко на повече от три метра разстояние.
Над мен се разгоря огън – Халил се готвеше за нова атака. Задъхвайки се, се изтърколих от него, когато избухна втори ад.
Аарон се появи от мъглата, огнено привидение с меч – торсът му бе обгърнат от бели пламъци и пулсираща топлина. Той заби острието си в острието на Халил и от него изскочи оръдеен взрив от бяло-син огън, който улучи в гърдите мъжа от КС.
Халил изрева в агония. Огнената атака угасна, но останките от ризата на Халил все още горяха. Кожата му беше черна и с мехури, лицето му беше обляно в кръв и осеяно със стъклени парчета.
Той се препъна една крачка назад, после оголи окървавените си зъби.
– Мислиш, че това ще ме спре? – Изръмжа той и отново вдигна меча си. – Мислиш ли, че след демоните, с които съм се борил, можеш някога да…
Той се хвърли напред, после се извърна, за да погледне през рамо. От долната част на гърба му стърчеше малък сребърен нож.
От ямата зад него изскочи мълния, която удари ножа. Бяла, пулсираща сила обгърна тялото на Халил. В конвулсии той се срина назад, удари се в ръба на ямата и падна в нея.
Светкавицата се разпръсна, когато Халил се удари с хрущене в земята.
Опитвайки се да не хлипам, пропълзях до ръба и погледнах надолу, но не можех да видя нищо в тъмнината. Разцъфна слаба сребриста светлина. Хоши се изви към мен и меко светещото ѝ тяло освети вътрешността на дупката.
С изваден меч в ръка, Кай се беше облегнал на банката от машини и се присмиваше на пиромага, сгромолясал се на земята на няколко метра от него. Не знаех дали Халил е в безсъзнание или мъртъв, а и не ме интересуваше.
Задъхвайки се тежко, Аарон също се запъти към ръба.
– Добре ли си, Кай?
– Добре. – Той все още не натоварваше крака си. – Бързай!
Аарон се изправи с изразено извиване, а ръката му бе притисната плътно към ребрата му.
– Хоши, остани с Кай – казах задъхано, като подсилих думите с мислен образ на това, което исках.
Докато тя се спускаше в ямата, а Аарон премяташе Шарпи през рамо, аз се препънах на крака и се втурнах да прибера оръжието на Езра. Когато го сграбчих, агония прониза дланта ми и то падна от ръцете ми.
От окървавената ми ръка стърчаха парчета стъкло. Със скърцащи зъби извадих големите парчета, после отново грабнах оръжието, без да обръщам внимание на болката. Дълбоко, тревожно пулсиране изпълни китката, с която бях блокирала удара на Халил, но не обърнах внимание и на това.
Червеното блестеше на мръсния под. Грабнах заклинанието си за падане и го пъхнах обратно в колана си, заедно с месинговите кокалчета на Халил.
Аарон предизвика малък пламък, за да освети пътя ни. Докато той куцаше зад мен, държейки се за гърдите, аз бързах навътре в изоставената фабрика. Половината от вниманието ми беше насочено към откриването на още капани, а другата половина поглъщаха панически въпроси. Колко време беше отнела тази битка? Жив ли беше Езра? Все още ли се биеше? Дали…
Дълбок тътен разтърси стените, а точно пред нас кратко пурпурно сияние освети колоните и оборудването, които препречваха пътя ни. Тръгнах напред, след което спрях, за да прегледам машините в търсене на път.
– Там – изпъшка Аарон, посочвайки с дланта си огъня. Встрани метална стълба свързваше приземното ниво със стоманения мецанин на двайсет метра по-високо.
Прехвърлих се към стълбата, пъхнах пръта на Езра през задната част на колана си, за да освободя ръцете си, и започнах да се катеря. Ръждясалите стъпала се впиха в дланите ми и одраскаха кървавите рани.
Под мен се чу силен трясък. Спрях за малко и погледнах надолу.
Аарон не беше на стълбата. Той стоеше на земята, стиснал се за страната и хриптящ. Преглъщайки въздуха, той се хвана за едно стъпало с едната си ръка, а другата бе опрял в ребрата си. Той се качи на стълбата, за да падне отново на пода с поклащане.
– Тори – изпъшка той. – Не мога да… Отиди. Не ме чакай.
Гърлото ми се сви. Иди? Сама?
– Ще те последвам – добави той, неестествено унесен. – Ще бъда точно зад теб.
Вгледах се в бялото му лице и разбрах, че не може да ме последва. Не можеше да се изкачи по стълбата, а дори и да беше успял, беше прекалено ранен, за да се бори с демоните.
Без да мога да намеря гласа си, кимнах. Сърцето ми се разтресе под ребрата и паниката ме прониза като киселина, но започнах да се изкачвам отново – оставяйки първо Кай, а сега и Аарон зад себе си.

Назад към част 20                                                                   Напред към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!