ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 13

Глава 13

Пет дни по-късно Боунс се срещна с Кат пред входа на пещерата, вместо на обичайното си място в импровизираната дневна. Тя го погледна изненадано, като се вгледа в изцяло черното му облекло. Незнайно защо в джоба му беше прибрана и черна ски маска. Не рискуваше боядисаната му руса коса да го издаде на фона на нощното небе, ако се наложи да ги отлети по-късно, защото тази вечер те ловуваха.
– Сега вече си наясно с всички подробности, нали? – Каза той. – Няма да ме виждаш, но аз ще те наблюдавам. Когато тръгнеш с целта, аз ще те последвам. Където и да е навън е добре, но не го оставяй, повтарям, не го оставяйте да те води вътре в сгради или къщи. Ако се опита да те вкара вътре в някоя от тях, какво ще правиш?
Кат издаде раздразнен звук, докато го заобикаляше. Вече беше толкова свикнала с неравния терен на пещерата, че прескачаше дълбоки пукнатини или стърчащи скални образувания, които никой човек не би могъл дори да види.
– За Бога, Боунс, минавали сме през това хиляди пъти.
– Какво правиш? – Настоя той.
Тя вдигна китката си.
– Натискам тайния пейджър в часовника, господин Бонд. Ще дотича. Вечеря за двама.
Той се усмихна и стисна рамото и.
– Погрешно ме разбираш, котенце. Ако някога посегна на врата ти, нямам намерение да го споделя.
Това му донесе поглед, но под него се криеше нарастващо доверие, което дърпаше сърцето му като хиляди малки струни. Когато и даде часовника, тя се пошегува, че изглежда толкова стар, колкото този, който носеше дядо и. Това беше смисълът. Целта и щеше да бъде предпазлива, ако я видеше да натиска някое копче на смарт часовник, но никой нямаше да хвърли и един поглед на това състарено на вид изделие. Освен това имаше специален, скрит бутон, програмиран да изпраща сигнал директно до мобилния му телефон. Ако се окажеше в опасност, трябваше само да натисне бутона и той щеше да е там.
– Ще ми кажеш ли най-сетне кого преследвам тази вечер? – Попита тя, като се промъкна под ниската скална плоча, която скриваше пътя към неговата част от пещерата. – Или ще разбера по-късно, когато забия кола си в някого другиго. Много си потаен относно идентичността. Страх те е, че ще те предам ли?
Попита последната част с подигравателна нотка в гласа си, но от бързия поглед, който и хвърли, разбра, че е сериозна.
– За теб беше по-добре да не знаеш предварително. Така нямаше случайни подхлъзвания. Думата не може да излезе наяве, ако не е изречена.
В края на краищата това беше нещо повече от обикновена работа. Беше поредното домино, което, надяваме се, щеше да помогне на Боунс да срине тайната империя на немъртвите.
Кат не отговори. Просто прескочи пролуката в естествено образувания сталагмитен мост, а след това тръгна нагоре по склона, който водеше към сегашните му жилищни помещения. Той я последва и се намръщи, когато ароматът и се изостри от недоволство.
Беше я обидил. Не искаше да го направи, но нима беше забравила, че само преди няколко седмици с радост би го продала на враговете му, както и да го убие сама?
Тя стигна до дневната и пусна чантата си на дивана. След това влезе в гардеробната, която той беше приготвил за нея, и затвори паравана. Повечето от новите и дрехи бяха там, тъй като Кат каза, че майка и ще ги изхвърли, ако види разкриващите дрехи. След като Кат се озова зад паравана, тя заговори.
– Забавлява ме мисълта, че се тревожиш за моите фройдистки подмятания. Може би не си ме чул преди, но аз нямам никакви приятели. Единственият човек, с когото разговарям, освен баба ми и дядо ми, е майка ми, а тя не е осведомена за тази връзка.
Боунс затвори очи. Тя беше повече от обидена. Беше наранена и с обичайния си защитен механизъм прикриваше това със сарказъм и закачки.
Той трябваше да поправи това.
– Добре, любима. Името му е Серхио, въпреки че е възможно да ти каже някои друго име. Черна коса, сиви очи, типична вампирска кожа. Италианският му е роден език, но
говори свободно още три езика, така че английският му има акцент. Не е много набит.
Всъщност, дори може да ти изглежда безобиден, но не му позволявай да те заблуди.
Около триста години е и е по-силен отколкото можеш да си представиш. – Тонът на Боунс потъмня. – Също е и садист, той обича жертвите си много млади. Кажи му, че си малолетна и че си се промъкнала в клуба с фалшива лична карта, това само ще го възбуди повече. Също така не можеш да го убиеш веднага, защото първо ми трябва някаква информация от него. Това е всичко. А и той струва петдесет хиляди долара.
От внезапно настъпилата тишина Кат беше спряла да се преоблича във вечерното си облекло. След няколко мига тя отвори паравана на съблекалнята, докато беше облечена само по бикини и сутиен.
– Пари – каза тя откровено. – Ето защо ловуваш вампири. Ти си наемен убиец!
Боунс разгледа всеки сантиметър от кремавата и, безупречна кожа, като пренебрегна мръщенето, което му спечели продължителният поглед. Ако тя се показваше, той и се възхищаваше.
– Да, това е, което правя, но можеш да кажеш също, че съм ловец на глави. Понякога клиентите ми искат да ги върнат живи.
– Уау – каза тя замислено. – Просто си мислех, че преследваме хора, които са те ядосали.
Той избухна в смях.
– И това беше достатъчно за теб, за да убиеш някого, само защото те е погледнал накриво? Брей, не си претенциозна. Какво ако преследвах някое малко, сладко нещо, на което никога не бих причинил нищо? Все още ли щеше да е окей?
Тя затвори паравана с повече сила, отколкото беше необходимо.
– Никой от вас не е мил и сладък. Всички вие сте убийци. Ето защо това нямаше значение. Посочи ми вампир и аз ще се опитам да го убия, защото в даден момент е направил нещо, за да го заслужи.
Ако го беше пробола с нож, щеше да е по-малко болезнено. По-лошото беше, че той нямаше никаква защита, тъй като никога не беше допускал никого до сърцето си по този начин. Загубата на всички, на които държеше, когато беше момче, го беше ожесточила още в ранна възраст. Това, че е бил в затвора без надежда за освобождаване, го е втвърдило още повече. До момента, в който Йън бе превърнал Боунс във вампир, сърцето му бе почти каменно. Сега се чувстваше уязвимо… и наранено.
Дали беше лъгал себе си? Дали тя все още виждаше в него само чудовище? Дали… дали все още искаше да го убие?
Тя отвори паравана достатъчно, за да покаже лицето си. Каквото и да видя в изражението му, я накара да затвори паравана почти веднага.
Боунс стисна юмруци, опитвайки се да си възвърне контрола, докато си напомняше, че тя няма благоприятни сравнения, които да използва. В съзнанието и той беше единственият вампир, когото беше срещала и който не се беше опитал да я убие.
– Не всеки вампир е като онези, които са убили онези момичета, за които Уинстън ти е разказвал – каза накрая той. – Просто имаш лошия късмет да живееш в Охайо точно в този момент. Има неща, които се случват, и за които ти не знаеш.
– Между другото, Уинстън не беше прав – каза Кат иззад паравана. – На следващия ден проверих имената на онези момичета и нито едно от тях не беше мъртво. Те дори не бяха изчезнали. Една от тях, Сузи Клингър, живееше в съседния на моя град, но родителите и казаха, че се е преместила, за да учи актьорско майсторство. Това, което не знам, е защо Уинстън би си го измислил, но съм далеч от мисълта да разбирам умственото функциониране на един призрак…
– По дяволите! – Изкрещя Боунс, а контролът му се изпари. – С кого си говорил, освен с родителите на Сузи Клингър? С полицията?
На каква опасност се беше изложила?
– С никого. – Тя звучеше отчасти предизвикателно, отчасти неспокойно. – Въведох имената им онлайн на компютъра в библиотеката. Когато не излезе нищо, погледнах в няколко местни вестника и след това се обадих на родителите на Сузи, като казах, че съм телефонен търговец. Това беше всичко.
Част от подхранваната от страха му ярост изтече навън. Тя беше предпазлива по отношение на безразсъдството си, ако тази комбинация беше възможна. Щеше да накара Тед веднага да изтрие записите от охранителните камери в библиотеката. Тогава нямаше да има начин Хенеси или войниците му да проследят търсенията на Кат обратно до нея, ако имаха сигнали, програмирани по имената на изчезналите момичета.
– Не се противопоставяй повече на това, което ти казвам да направиш – каза Боунс, когато можеше да говори, без да крещи.
Тя подаде глава, а гневът изостри чертите и.
– Какво очакваше? Да забравя за убийството на повече от дузина момичета, защото ти ми каза да го направя? Виждаш ли, ето за какво говоря! – Каза тя, сякаш отговаряше на спор, който беше водила със себе си. – Човек не би постъпил така. Само вампир може да бъде толкова студен.
По дяволите. Боунс беше виждал как неколцина от приятелите му от детството се люлеят на бесилото заради „престъплението“ да откраднат храна, когато са гладували. Хората също бяха пребили Боунс почти до смърт още в наказателната колония и той никога нямаше да забрави ужасите, които беше виждал да извършват човешките роби. Всичко изброено дотук накара тона му да се втвърди.
– Вампирите съществуват от хилядолетия и макар сред нас да има злодеи, мнозинството от нас си похапват тук-там, но всеки си тръгва. Освен това не е като хората да не са оставили своя лош отпечатък върху света. Хитлер не е бил вампир, нали? Хората могат да бъдат също толкова гадни, колкото и ние, и не го забравяй.
– О, хайде, Боунс! – Кат отести паравана, разкривайки, че сега е облечена в тънката зелено-сребърна рокля. След това започна да навива горещи ролки в косата си. – Не ме занимавай с тези глупости. Искаш да ми кажеш, че никога не си убивал някой невинен? Никога не си насилвал жена, която е казала „не“? По дяволите, единствената причина да не ме убиеш в нощта, когато се запознахме, беше, че си видял очите ми да светят, така че продай този шамар на някой, който купува!
Той хвана една ролка, която тя беше изпуснала по време на тирадата си. Тя видя, че ръката му се движи, и трепна, сякаш се подготвяше за удар. Още едно невидимо острие го прониза, но този път гневът заздрави раната.
– Мислиш ли, че ще те ударя? – Попита той с язвителен тон. – Ти наистина не знаеш толкова много, колкото твърдиш. Освен да те науча да се биеш, никога не бих посегнал на теб с груба ръка. Що се отнася до нощта, в която се запознахме, ти направи всичко възможно да ме убиеш. Помислих, че си изпратена от някого, така че да, ударих те и те заплаших, но нямах намерение да те убивам. Не, щях да отпия от врата ти и да те гледам със зелени очи, докато не ми кажеш кой е шефът ти. След това щях да те изпратя обратно в лайната със счупени и два крака като предупреждение, но ти обещавам следното – в нито един момент нямаше да те насилвам. Съжалявам, котенце. Всяка жена, с която съм бил, е искала да бъда там.
Боже, в младостта му са му плащали, за да бъде там!
– Убивал ли съм невинни през живота си? Да, убивал съм. Когато си живял толкова дълго, колкото аз, правиш грешки. Опитваш се да се поучиш от тях. Не бива да бързаш да ме съдиш и по този въпрос. Несъмнено и ти си убивал невинни.
Срамът, объркването и съмнението бяха преминали през чертите на Кат, но в този момент те се втвърдиха.
– Единствените хора, които съм убивала, са били вампири, които са се опитали да ме убият първи.
– О? Не бъди толкова сигурна. Онези момчета, които си убила, изчакала ли си ги да се опитат да те ухапят? Или просто предположи, че понеже са били вампири и са те заварили сама, са възнамерявали да те убият? Пренебрегвайки съвсем реалната вероятност да са били там, защото са смятали, че красиво момиче е горещо, за да ги прецака. – Гласът му се понижи. – Кажи ми колко от тях уби, преди още да са ти показали кътниците си?
Устата и се отвори, но тя не проговори. По чертите и бушуваше объркване, последвано от упоритост, отричане и накрая от онова дълбоко отчаяние, което я бе накарало да започне да ловува вампири.
– Дали са показали кътниците си, или не, не променя факта, че вампирите са зли, и това ми е достатъчно.
Боунс знаеше, че това говори майка и, а не тя. И все пак темпераментът му избухна.
– Ако всички вампири са такава мръсотия, за каквато ги обявяваш, защо просто да не ти разтворя краката сега и да си изкарам част от „злото“ върху теб?
Тя погледна към сребърните си колове и се напрегна, готова да се хвърли към тях, ако Боунс помръдне. Неверието го попари. Беше казал това, за да изтъкне абсурдността на аргументите ѝ, и тя му повярва? И си мислеше, че трябва да се защити от него?
Той прикри новия прилив на болка с подсмърчане.
– Никога не трябва да се притесняваш за това. Казах ти, че не влизам, ако не съм поканен. А сега побързай. Трябва да убиеш още един зъл дявол.
След това, преди да каже още нещо, което неволно я засяга, Боунс си тръгна.

Назад към част 12                                                                 Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *