Глава 26
Бързо разбрах, че „бал“ е гъвкаво понятие. „Екстраваганца“ би било по-точно да опише гледката, която ни посрещна, когато се изкачихме обратно на главното ниво на имението. Навън все още горяха огньове, но малко неща бяха останали непроменени.
Всички кабини и по-голямата част от пързалките вече бяха изчезнали, оставяйки достатъчно място за копринените платна, които образуваха няколко открити шатри около басейна. Фонтани с шампанско и фонтани с кръв плуваха над земята, а неподвижни кули от печено месо, паста, сирена, зеленчуци, плодове и десерти съставляваха ядливата украса. Кулите никога не се преобръщаха, независимо колко хора си помагаха с даровете им, а имаше много хора. Стотици.
Това беше само едно ниво от партито. Последвахме опашка от официално облечени хора до втория етаж, където оркестър свиреше една от най-известните музикални партитури – от „Фантомът на операта“. Това не би било необичайно, освен ако оркестърът не се състоеше от инструменти, които свиреха сами, докато се носеха близо до тавана. Вампири, гули, демони и хора танцуваха, смееха се и се смесваха под тях, взаимодействайки си с лекота, каквато никога не бях виждал, когато присъстваха толкова много различни видове.
Те не бяха единствените свръхестествени същества тук. Не знаех какво представляваха хората със синя кожа и малки бели светлинки в косите си. Или пък високите крилати хора, които ми напомняха за дърворезбите на шумерските божества анунаки от детството ми, но те също разговаряха с останалите, сякаш нямаше нищо необичайно в това различните свръхестествени видове да се разбират.
Аплодисменти насочиха вниманието ни към края на балната зала, където от огромен балкон се откриваше гледка към морето. Там се беше събрала тълпа, която наблюдаваше нещо извън полезрението ни. Двамата с Иън отидохме да видим какво гледат.
След като излязохме на балкона, видяхме Левиатани да танцуват над вълните. Водните им тела се движеха в перфектен унисон с музиката, осветявани от прожектори, насочени към този участък от водата. Те скачаха и се въртяха, докато други Левиатани се оформяха в различни морски същества, които с лекота се плъзгаха между тях. Никога не бях виждала нещо толкова зашеметяващо грациозно. Сякаш възвисяващата се музика се проявяваше в красивите, плавни форми на Левиатана. Гледах, закована, докато последното кресчендо от песента „Музиката на нощта“ не избледня в тишина и Левиатаните не се стопиха обратно във вълните и не изчезнаха.
Зрителите избухнаха в аплодисменти. Присъединих се и аз. В сравнение с разтърсващото водно шоу на Левиатан, статуята на Медуза, която се разхождаше, докато пълнеше чашите с шампанско от един от многото плаващи фонтани, бледнееше.
Аз също побледнях в сравнение с нея. Тук моята полунебесна природа не ме правеше човек, от когото да се страхуват, да ме мразят, да ми се възхищават или дори да ме забелязват. Бях просто едно от многото необикновени създания, по-интересно от някои и далеч по-малко забележително от други.
– Трепериш – каза Иън и ме откъсна от тълпата на балкона.
– През целия си живот трябваше да крия това, което съм, и изведнъж се оказа, че съм обикновена. – Не можах да потисна удивлението в гласа си. – Дори да вляза в пълния си режим на дъщеря на подземния свят, не мисля, че тези хора ще се уплашат. Някои дори биха се прозяли!
Иън се ухили.
– Съмнявам се в това, но разбирам какво искаш да кажеш. Сигурно се чувстваш много освободено.
– Да – казах с такова ударение, че веждите му се вдигнаха.
– Искаш да кажеш, че искаш да останеш тук за постоянно?
Отворих уста, за да отрека това… и спрях.
Дали? Можех, тъй като изискването за влизане на острова беше отхвърляне от собствения ти вид. Бях се погрижила за това, веднага щом показах на Йона каква съм. Иън също, сега, когато беше вампир с частични демонични сили. От всичко, което знаех, Йона си мислеше, че Иън и аз сме дошли тук, за да търсим убежище. Ашаел беше казал на Йона, че е довел двама пришълци. Не беше казал, че води двама души, които само искат Йона да направи едно заклинание за тях, преди бързо да си тръгнат.
Ами ако Иън, Силвър и аз останем тук, в безопасност от Дагон и всички останали, които се опитват да ни убият? Ами ако си бяхме създали живот, в който на никой от нас никога повече нямаше да се налага да крие какво е?
– Идеята ти харесва – каза Иън, без изненада в чертите му.
Въздишката ми дойде от най-дълбоката част на мен. – Обичам го, но не мога. Дадох обет на баща си. Дори и да не го бях направила, Дагон ще се опита да убие другите възкръснали души, за да си върне силата, която са погълнали от него, а някои от тях може да са били невинни като теб.
– Не съм бил невинен – каза Иън, а усмивката му беше иронична. – Но бях измамен и едва ли мога да лиша тези хора от шанса им да живеят, ако Дагон е измамил и тях. Освен това – погледът му стана многозначителен – ти си прекарала по-голямата част от живота си, поставяйки се в позиция на власт, за да можеш да помагаш на безсилните. Няма да се откажеш от тях само за да се скриеш тук.
– Вероятно не – съгласих се аз, след което една крива усмивка дръпна устата ми. – Но едно момиче може да мечтае, нали?
Смехът му ме обгърна като изкусителна прегръдка, докато ме водеше към дансинга. Плаващите инструменти бяха преминали от оперни песни към валс. Нищо чудно: Иън се движеше така, сякаш беше роден да танцува на него.
– Лош ли си в нещо? – Попитах закачливо.
– Целомъдрието – отговори той с подигравателно потрепване. – Мислех, че през последните няколко седмици с пренебрегването ти ще ми изгние.
Извъртях очи, дори докато нещо топло засияваше в мен. Не бях попитала дали е потърсил утеха с някого другиго през времето, когато бяхме разделени, защото наполовина очаквах отговорът да е „да“. Не че имах причина да го критикувам. Не можеш да изоставиш някого, като едновременно с това изискваш от него вярност.
– Да останеш без секс в продължение на седмици е нищо – казах, за да прикрия по-дълбоките си чувства. Не ми беше убягнало, че по-рано му бях казала, че го обичам, а той не ми беше отвърнал. Да, Иън се грижеше за мен, но той не беше там, където аз бях емоционално, и нямаше нужда да му напомням това. – Аз съм се лишавала от него години наред – добавих, само за да видя реакцията му. – Понякога дори десетилетия.
Погледът му бе изпълнен с ужас. После избледня и в погледа му заблестя хищническа светлина.
– Надявам се, че си се наслаждавал на ужасяващите си сексуални пости, защото те приключиха. Всъщност няма да издържиш и следващите десет минути.
Направих демонстрация, че проверявам алармата на мобилния си телефон.
– Съжалявам, но ми остават още двайсет и шест минути безбрачие.
Той се наведе, устата му се плъзна по гърлото ми, докато не достигна нежната вдлъбнатина, където щеше да бъде пулсът ми.
– Не, нямаш. – Клепачите му леко докоснаха мястото. Побиха ме тръпки. – Забелязах две бани на това ниво – продължи той, като се придвижи нагоре, докато дъхът му не докосна ухото ми като четка от пера. – Избери едната и тръгвай. Аз ще бъда точно зад теб.
– Винаги можем да се върнем в стаята си – казах, потискайки въздишка, когато езикът му проследи чувствителната ивица зад ухото ми.
– Твърде далеч. – Ръмжене, което ме разгорещи.
Без да кажа нито дума повече, напуснах прегръдките му и се отправих към най-близката баня. Иън не беше единственият, който беше отбелязал местоположението им, когато влязохме за първи път в балната зала.
Две човешки жени бяха вътре, едната слагаше червило, а другата си играеше с косата.
– И двете изглеждате зашеметяващо – казах им, осветявайки погледа си със зелено. – Излезте сега и прекарайте една прекрасна нощ.
Те се завъртяха на токчета и излязоха, като едната каза:
– Наистина изглеждаш зашеметяващо – а другата отвърна:
– Знам, ти също! – С такава увереност, каквато жените не си позволяват да изпитват достатъчно често. Не чух повече удари на сърце, но все пак се наведох да погледна под кабинките на тоалетната, за да проверя за хора. Празно.
Когато се изправих, Иън беше зад мен и вече въртеше ключалката на вратата.
Взирах се в него, докато посягах под широката пола на роклята си, за да сваля бельото си. Той разкопча сакото си и разкопча панталоните си, а погледът му пламна, когато бикините ми се приземиха до краката му.
– Само този път – промърмори той, вдигна ме и ме постави на плота. – Не изпускай контрола си.
Обвих краката си около кръста му, вече мокри от очакване.
– Ще видим.