Глава 34
Изборът на Иън на маскировката ни беше помогнал да минем през откачалките, но не след дълго открихме недостатъците им. Трябваше да осъзная, че да изглеждам като африканска богиня, докато танцувам с пищната блондинка на Влад, ще доведе до много обърнати глави, да не говорим за куп покани.
– Не – отвърнах на поредното предложение за танц, докато с Влад продължавахме да си проправяме път към задната част на клуба.
– А, американки, да? – Попита приятелят на момчето, усмихвайки се на вече доста по-късия Влад. – Обожавам американците. Особено блондинките. – Тогава момчето хвана бедрата на Влад и със сила притисна таза си към тях. – Танцувай, бейби, с мен ще ти хареса!
Може и да носеше лицето и тялото на дребна блондинка, но усмивката му си беше чист Влад Императора, когато се обърна, хвана момчето право в разкрача и го стисна.
Високочестотен писък проряза дори пронизителното кресчендо на ремикс на песен на Адел. Всички глави около нас се обърнаха. Човекът падна на колене, докато се задъхваше, плачеше и все още крещеше едновременно.
– Спуканите тестиси могат да бъдат сериозен проблем – каза Влад, като студените думи бяха в противоречие с новия му, меден глас. – Най-добре е да потърсиш лекарска помощ.
Приятелят му започна да ни крещи на руски, който аз не говорех, но Влад знаеше. Каквото и да кажеше в отговор, той затапваше човека. С последен, яростен поглед той помогна на все още хлипащия си приятел да стане от пода и започна наполовина да го подкрепя, наполовина да го влачи.
– Има ли проблем? – Попита един глас с акцент зад нас.
Обърнах се. Ако бях с нормалния си ръст, щеше да ми се наложи да наклоня глава, за да срещна погледа на нашия питащ. Жената трябваше да е висока метър и осемдесет в босите си крака. На токчетата си беше почти колкото Максимус и беше красива по начин, който не се подчиняваше на условностите. Човек би си помислил, че изпъкналият ѝ нос и пълната ѝ, широка уста биха имали по-добра симетрия с дебели вежди, но нейните бяха тънки като молив и скулите ѝ бяха деликатни в сравнение със силната ѝ челюст. Бадемовидните ѝ очи бяха в поразителен нюанс на изгоряла умбра, а гъстата ѝ руса коса беше прибрана в сложни кръстосани плитки.
По-важното е, че от аурата, която се носеше от нея и добавяше шипене във въздуха, каквото не беше имало преди, тя беше стар вампир, независимо че човешкият ѝ вид изглеждаше застинал на южната страна на четиридесетте.
– Няма проблем – казах веднага. – Някой се нуждаеше от нови маниери, а това се случи да дойде с чифт повредени топки.
Тя се засмя по хрипкав, гърлен начин, който означаваше смесица от изтънченост, забавление . … и предупреждение. – Възможно е, но все пак превишихте правата си. От нашите служители се очаква да управляват клиентите, ако те изискват това. Не други клиенти.
С ъгълчето на окото си видях как Влад поклати глава и направи бързо, пренебрежително движение. Несъмнено предупреждаването на останалата част от групата ни да не се рои след писъците на човека щеше да привлече вниманието им. После се обърна към високия, поразителен вампир.
– Много съжалявам – каза той, като разшири очи в тон с новия си, прекалено драматичен тон. – Нямам нищо против да ме лапат малко, но има граница, знаеш ли?
Стиснах устни, за да не се усмихна на безупречния му американски акцент, да не говорим за носовия му, мрачен маниер. С тази постъпка той се беше прикрил като руса сексбомба.
Вампирът поклати глава.
– На колко години си?
– Двадесет и две – отвърна Влад по онзи надменен, съжаляващ и не съжаляващ начин, който ме накара да се запитам дали не се опитва да имитира Гретхен.
– В комбинирани години? – Вампирът почти мъркаше.
Влад изсумтя по начин, с който Гретхен щеше да се гордее. – Неее, аз съм на двадесет и пет години, но това не е същото, нали?
Ако ситуацията не беше толкова сериозна, можех да си взема пуканки и да гледам този номер цяла нощ. Вместо това се опитвах да не показвам как се напрягам, докато дискретно преценявах жената. Стар вампир. Звучеше, сякаш е мениджър или ръководител тук. Кремава, златистокафява кожа. Възможно беше да е египетската магьосница-вампир, която Менчерес беше познавал преди. В края на краищата всеки можеше да боядиса косата си руса.
От друга страна, тя можеше да е просто вампир, който случайно е работил тук и който няма нищо общо с Мирча или некромантите. Така или иначе, трябваше да разберем.
– Към чий род принадлежиш? – Попита вампирката, като сведе към нас дълбоко оцветените си очи.
– Защо, имаме ли проблеми? – Попита Влад, като този път наистина успя да накара гласа си да потрепери.
– Предпочитаме да не казваме – намесих се аз, оглеждайки се наоколо, сякаш се притеснявах да не ни подслушат. – Не искаме нашият баща да разбере. Виж, по-рано срещнахме едни момчета, които ни разказаха за това място, и казаха, че имало специални начини един вампир да се забавлява тук.
– Дали? – Измъкна се жената.
Влад кимна с глава. Беше я уливил.
– Да, като по магически начин? – Каза той, като изрече последните две думи по не-ясен начин.
Сега погледът ѝ с цвят на горяща умбра наистина се стесни. – Елате с мен – каза тя рязко.
Последвахме я с бързи крачки, а Влад и аз разменихме поглед, който не изискваше думи. Притеглих електричеството си, докато не се появиха и следи от него. Сега, освен че не можеше да се открие, то щеше да бъде и по-концентрирано, ако се наложеше да го отприщя, за да ударя. Или щяха да ни покажат магическа версия на клубните наркотици, или щяха да ни разпитат, за да може ръководството да разбере кой е бил достатъчно разкрепостен, за да разкаже на няколко странни вампира за това място.
Така или иначе, щяхме да разберем кои са висшестоящите и ако подозренията ни бяха верни, поне един от тях би трябвало да се окаже част от групата некроманти, заради която бяхме дошли.
Очаквах да ме заведат в задната стая на същия етаж. Вместо това ни заведоха нагоре в стая, където големи стъклени панели гледаха към основния дансинг. Сигурно е двупосочно огледало. От старата ни гледна точка на дансинга това беше черна стъклена стена, която слабо отразяваше всички сияния, които хората бяха погълнали, увеличавайки ефирния ефект на атмосферата в клуба.
Помещението беше празно, което беше разочарование, но Влад се погрижи да допре ръката си до вампирката, когато тя рязко ни насочи да седнем на един от няколкото стола, които бяха обърнати към стъклото. Седнахме, а аз се престорих, че въртя пръстите си от нервност, докато всъщност разхлабвах ръкавиците си.
– Това място е предназначено само за хора, а не за вампири – започна тя без предисловия. – Ако някой от вас иска да види отново изгрева на слънцето, ще ми кажете кой ви е казал за това.
– Защо? Ние не сме направили нищо лошо – каза Влад веднага.
Беше я докоснал, така че сега можеше да я изгори, ако искаше. Сигурно се бави, за да може жената вампир да извика подкрепление, което да ѝ помогне с разпита.
– Да, това са глупости – вмъкнах се аз, за да придвижа темата. – Ти си вампир и си тук, така че защо ние да не можем да бъдем тук?
Тя започна да бръмчи нещо, докато разтриваше пръстите си. Отначало си помислих, че се подиграва с оплакването ми, като прави пантомима на най-малката цигулка в света. После, когато между пръстите ѝ започна да се образува светлина, разбрах, че не ми се подиграва. Тя създаваше заклинание.
– Мога да ви накарам да говорите – почти мъркаше тя към нас. – Но няма да ви хареса какво ще се случи, ако го направя.
– Ето ви! – Изведнъж се чу женски писък, когато вратата се отвори и Менчерес нахлу в стаята.
Вампирката се завъртя толкова бързо, че сложно сплетената ѝ коса се вдигна от гърба ѝ, за да затрепери наоколо като дебел камшик.
– Излизай, ако не искаш да имаш толкова неприятности, колкото и те!
Изненадах се, когато Менчерес спря по средата на крачката, цялото му тяло замръзна, докато се взираше във вампира. Въпреки че носеше лицето и тялото на младо момиче, древната му природа сякаш се изливаше през погледа, който впери в гърба на вампира.
– Каква необичайна татуировка имаш. Ако не се лъжа, това е египетски картуш, така ли е?
Спрях се. Менчерес нямаше да сбърка. Не и когато една от трите най-известни пирамиди в Египет беше негова. Това беше съобщение, предназначено за нас. Влад срещна погледа ми и този единствен поглед подсказа, че битката ще започне. Свалих ръкавиците си.
Жената вампир отново прибра косата си на мястото ѝ, като прикри поредицата от форми и изображения в две успоредни линии, изписани с мастило върху дясната страна на гърба ѝ.
– Ти си друг вампир. С тях ли си тук?
Тя изведнъж прозвуча изнервена, вместо ядосана. Не знаех значението на татуировката, но тя очевидно не беше очаквала да я разкрие, камо ли някой да я коментира.
– Аз също имам такава – каза Менчерес, като пренебрегна въпроса ѝ. Той разтвори дланите си, разкривайки, че е уловил в ръцете си някои от онези странни плаващи кълба. След това ги поднесе към устата си и ги вдиша, като в същото време придърпа задната част на ризата си. Верен на предупреждението на Иън, веднага щом вдиша светлинките, блясъкът му изчезна и добре мускулестото му, много мъжко телосложение проби през бившия ученически мираж.
Той наистина имаше татуировка на гърба си с друга серия от странни форми, съдържащи се в две успоредни линии. Вампирката изтръпна повече от това, отколкото от внезапното му преобразяване от азиатска тийнейджърка в по-възрастен, внушителен египетски мъж.
– Моят е знакът на Менкауре, моето рождено име – каза и мрачно Менчерес. – А твоят е знакът на Имотеп… некромант.
Назад към част 33 Напред към част 35
