КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всеки негов избор – книга 12 – Част 10

***

Скарлет все още беше в шок, когато напуснаха сградата. Не беше очаквала Кали да направи нещо от това и не беше сигурна как се чувства по този въпрос.
Едно нещо, което Скарлет знаеше, беше, че не иска да работи, близо до или за Брайсън Тейлър. Той я беше втрещил още от първия път, когато го беше зърнала, когато се беше разхождал из болничната чакалня и беше крещял като имбецил.
Но истинската причина, поради която не го харесваше, е нелепа. Брайсън не е виновен за това, че прилича на Оуен.
Не само изглежда като Оуен, помисли си тя. Той се държи като Оуен, говори като него и има същата арогантност.
Въпреки че Брайсън изглежда по-добре.
Не. Тя не можеше да си позволи дори да си помисли такова нещо. Мъже като Брайсън Тейлър бяха десетки. Явно беше свикнал нещата да стават лесно, особено с жените. Беше праволинеен, опортюнистичен и незрял. Вече не я привличаха Брайсъните на света – и всъщност ѝ беше трудно дори да бъде любезна с такъв тип мъже.
Междувременно Брайсън и Кали се поздравяваха взаимно за това, че срещата е преминала толкова добре.
– Можеш ли да повярваш, че имаме Дейл Нолан? – Извика в един момент в асансьора Брайсън.
Кали се захили.
– Дейл шибания Нолан!
Скарлет симулираше вълнение, като не искаше да разочарова прекалено много Кали. Чудеше се дали наистина няма да е грешно от нейна страна да каже на Кали, че не иска работата.
Мисля, че бих предпочела да сервирам маси.
Но не можеше да си представи колко наранена щеше да бъде Кали, когато ѝ го кажеше. В края на краищата Кали беше излязла толкова далеч от пътя си, за да се случи това. Беше изложила врата си за Скарлет. Скарлет знаеше, че не може да я нарани заради това, че е добра приятелка.
Кали се качи в таксито, което ги чакаше отпред, и Скарлет се канеше да се вмъкне след нея, когато Брайсън я извика.
– Хей, Скарлет – каза той.
Тя спря и се обърна с лице към него.
– Да?
– Вероятно трябва да определим време за среща и да обсъдим позицията ти. Сега, когато работиш за мен и всичко останало. – Той ѝ се усмихна като котката, която изяде канарчето.
– Работя за Кали и Хънтър.
– Е, тъй като ще работим заедно, а титлата ти е асистент, вероятно трябва да се срещнем, за да разберем с какво ще ми помагаш.
Тя въздъхна.
– Разбира се. Както и да е.
– Ще взема номера ти от Кали и ще се свържа с теб.
Тя изпита изгаряща ярост от самодоволството му. Той знаеше, че тя не иска да работи за него.
Отказвайки да се хване на въдицата му, тя просто се качи в таксито и затвори вратата.
Известно време караха мълчаливо, докато накрая Кали се обърна и я погледна с въпросително изражение.
– Нещо се случва с теб и Брайсън.
– Какво имаш предвид? – Каза Скарлет, правейки физиономия.
– Изглежда, че има някакво напрежение или проблем там. Има ли проблем между вас двамата?
– Не мисля.
– Сигурна ли си? Защото искам да вършиш тази работа само ако е нещо, което би ти доставило удоволствие.
Скарлет въздъхна.
– Брайсън просто ми напомня малко на едно мое бивше гадже. Това не е голяма работа.
– Уф. – Намръщи се Кали. – Това не е добре.
– Бившият беше много отдавна, когато бях на седемнайсет. Наистина е нищо.
– Сигурна ли си? Наистина, наистина ли си сигурна?
Това е твоят шанс да ѝ кажеш, че може би все пак това не е толкова добра идея, помисли си Скарлет. Но после моментът отмина.
– Развълнувана съм да го направя. Няма никакъв проблем с мен и Брайсън – излъга тя.
Кали я прегърна с ръка.
– Знам, че ще бъдеш невероятна – каза Кали. – Това е страхотна възможност за всички нас.
Скарлет се усмихна и благодари на Кали, като се надяваше, че може би някой ден скоро наистина ще повярва в това.

Назад към част 9                                                        Напред към част 11

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!