***
Когато пристигнаха на следващия ден, Байсън ги чакаше пред сградата на Макс Вайсман.
– Приятно ми беше да се срещна тук – каза той и се усмихна на Кали, докато тя излизаше от таксито.
– Изглеждаш добре – каза тя, възхищавайки се на новия му костюм. Той сякаш подчертаваше височината му. Все още имаше рошава руса прическа, но тя се съчетаваше добре с официалното облекло. Изглеждаше добре, реши тя. Ролята му беше на саможив режисьор – артист, който се обличаше за среща с костюмарите. Те щяха да разберат рошавата му коса и леко наболата му брада. Той беше креативен, не беше един от техните счетоводители.
Скарлет се приближи към него с очевидна липса на ентусиазъм.
– Здравей – каза тя, а в гласа ѝ едва се долавяха лека емоции.
Брайсън ѝ се усмихна.
– Радвам се да те видя отново – каза той. – И то при по-щастливи обстоятелства.
Кали си спомни как двамата се бяха скарали в чакалнята на болницата. Явно Скарлет не беше негова голяма почитателка. Кали нямаше представа защо, но в момента не я интересуваше особено. Имаше по-важни въпроси.
– Е, няма по-подходящо време от настоящето – каза Кали. – Да се качим горе и да видим какво е приготвил Макс за нас днес. – Тя се опита да се усмихне уверено.
Брайсън отвори вратата и прикани Кали и Скарлет да влязат.
Скарлет извъртя очи, което Кали забеляза, но реши да не обръща внимание.
По пътя нагоре в асансьора Кали напомни на Брайсън, че основната му цел е просто да остане настойчив и уверен.
– Но не прекалявай с това. Изслушвай и бъди сговорчив в рамките на разумното. Не прекалявай с майтапите.
– За какво да се майтапя? – Засмя се той.
– Мога да си представя няколко неща – каза Скарлет.
Той я погледна раздразнено.
– Направих ли нещо, с което да те обидя?
– Не. – Тя въздъхна. – Просто водех разговор.
– Имаш странен начин да водиш разговор.
– Така са ми казвали.
– Както и да е – каза Кали, опитвайки се да върне нещата в правилната посока – всички ние просто трябва да останем спокойни и да излъчваме увереност. Ако ни попитат нещо, на което не знаем отговора, просто предайте нещата на Хънтър и той ще се справи.
– Звучи като план – каза Брайсън.
Скарлет кимна, но на Кали ѝ се стори, че изглежда уплашена. В същото време Скарлет се беше облякла перфектно, в тъмносиня рокля тип „shift“, която наистина подхождаше на фигурата ѝ. Прическата ѝ беше перфектна, високите ѝ токчета бяха секси и изискани, както се искаше.
Кали беше доволна и от собствения си външен вид. По-рано сутринта беше успяла да си купи хубава блуза с презрамки и пола тип „молив“, така че Кали се чувстваше облечена подобаващо. Въпреки това не се чувстваше дори отдалечено подготвена, дори след дълъг телефонен разговор с Хънтър, за да успокои нервите си по време на пътуването.
Хънтър ѝ беше казал, че има пълно доверие в способностите ѝ.
– Как можеш да се притесняваш след това, което преживяхме? – Беше я попитал той.
Тогава тя не знаеше отговора, но сега беше още по-нервна. По някакъв начин това и се струваше много важно.
Пристигнаха във външните части на Макс, където ги посрещна мъжът асистент.
– Влезте – каза той, а лицето му издаваше тревога. – Макс ви чака. – Той се усмихна на Кали по начина, с който тя бе започнала да свиква напоследък. Хората вече я познаваха – искаха да се свържат с нея по някакъв начин. Тя можеше да го прочете в лицата им, в очите им, в начина, по който непрекъснато я поглеждаха или дори се взираха в нея, ако си мислеха, че няма да ги забележат.
Кали пренебрегна изпълнения с надежда поглед на асистента, който ги поведе към кабинета на Макс. Когато наближиха, Кали чу гласовете – разбира се, гласът на Макс беше най-силен от всички. Ревящият му смях ги посрещна, когато асистентът му почука.
– Мис Йънг е тук – съобщи асистентът, като едновременно и отвори вратата.
Когато влязоха в кабинета, Макс вече беше по средата на пътя към нея, протегнал ръце за задължителната мечешка прегръдка.
– Кали, каква гледка за моите очи. – Той я прегърна силно и тя усети миризмата на кафе и лук, а може би и на пури, докато я държеше здраво.
Когато приключи с нея, той се представи на Скарлет и стисна ръката на Брайсън, като го засипа с похвали.
Междувременно Кали оглеждаше двамата души от „Сони Пикчърс“. Мъжът беше нисък и оплешивяващ, с мънички очички и неодобрително изражение. Жената беше по-възрастна, с къса сребриста коса, подстригана близо до главата. И двамата бяха облечени много консервативно и излъчваха приповдигнато настроение.
– Това е Мартин Енгвал, вицепрезидент на световната дистрибуция в „Сони Пикчърс“ – каза Макс.
Мартин подаде ръка на Кали.
– Радвам се да се запозная с теб – каза той. – А това е Барбара Уудс, вицепрезидент по производството.
Барбара също подаде ръка на Кали, усмихвайки се със зъби, които изглеждаха твърде големи за устата ѝ.
– Каква чест – каза тя топло.
Всички заеха местата, които бяха подредени около лъскава дървена маса. Тази маса не беше присъствала в офиса преди, така че изглеждаше специално подредена за случая.
– Нека само да повикаме Хънтър на линия – каза Макс, включи конферентния телефон и набра номера.
Хънтър отговори още на второто позвъняване. Отново бяха направени представяния.
Кали представи Скарлет като ключов член на продуцентския ѝ екип, което никой не оспори, макар че не им казваше абсолютно нищо за ролята ѝ.
Хънтър пусна няколко шеги за здравословното си състояние, които разсмяха всички.
Това сякаш разкрепости стаята – особено Кали. Само знанието, че Хънтър е на линия, ѝ помогна да бъде по-уверена в себе си.
– Аз ще започна нещата – каза Макс, който вече се потеше, докато говореше. – Свикахме тази среща, защото нещата с „Мост и тунел“ се развиват много бързо.
– Мост и тунел? – Попита Хънтър.
– Това е работното заглавие на филма – отвърна Макс.
– Това е новина за мен – каза Хънтър.
Хората от „Сони“ се погледнаха един друг. Макс прочисти гърлото си.
– Съжалявам, Хънтър. Губя представа какво сме обсъждали и какво не. Но подхвърлихме някои нови имена и си помислихме, че това работи.
– Мост и тунел – се тества през допитване с нашата фокус група – каза Мартин.
Настъпи дълга пауза. Кали беше сигурна, че Хънтър ще избухне от справедливо възмущение, но той я изненада.
– Това е добре като работно заглавие – каза той просто.
– Чудесно. – Усмихна се Макс. Той направо сияеше. – Фантастично.
Брайсън издуха въздуха от устата си и седна, но не каза нищо. Кали не беше сигурна какво мисли, защото въпреки че бяха променили заглавието – тя също смяташе, че новата им идея е доста добра.
– И така, ти казваше… – подкани Кали Макс да продължи.
– Точно така – изпъшка Макс. – Мост и тунел се движи бързо, хора. По-бързо от която и да е картина, която съм виждал през цялата си кариера. Знам, че това звучи като глупост, но не е така. Барбара и Мартин могат да ме подкрепят в това – в момента получаваме огромна подкрепа.
Мартин се наведе напред.
– Вярно е. Вече направихме няколко фокус групи по този въпрос и отзвукът е извън класациите. Хората в цялата страна са наясно с вашата история и с ужасната трагедия, която се е разиграла за всички вас. Това накара всички да бъдат изключително любопитни за този филм. Смятаме, че това ще ни даде шанс да достигнем до такъв тип публика, до такива цифри, които обикновено са запазени за екшъни и детски филми.
– Очевидно това е част от причината Sony да подпише договор за това – каза Макс.
Барбара го погледна.
– Това е част от нея. Но също така харесваме сценария. Смятаме, че е фантастичен, и обичаме писането на Брайсън.
– Добре – избръмча гласът на Хънтър от конферентния телефон. – Да преминем към същината. Да се занимаем с проблемите.
Макс се премести на мястото си.
– Искаме веднага да започнем с предпродукцията, като планираме да започнем работа след четири-пет седмици.
Хънтър каза нещо неразбираемо от своя страна – звучеше така, сякаш или се е засмял, или е изкрещял неприлична дума.
– Сериозно ли? – Каза той след миг.
– Сериозно – отвърна Барбара. – Сега ни е необходима предварителна продукция, която да включва известно време за репетиции с актьорите, някои възможни преработки, а след това ще трябва Брайсън да приключи със сторибордовете и основния списък със снимки в рамките на този месец. Това е много, което ще му се наложи да направи.
Брайсън сгъна ръце.
– Ще направя каквото е необходимо.
Макс го погледна.
– Разбира се, ти може би не знаеш какво е необходимо, за да свършиш толкова много работа в толкова кратък срок.
– Мога да го направя. – Брайсън го погледна уверено и Макс сведе очи.
– Добре, тогава. Съгласни ли сме за времевата рамка?
– Супер агресивна е – каза Хънтър. – Не съм сигурен…
И тогава линията му прекъсна. Макс започна да се опитва да го набере отново, но изглежда проблемът беше в телефонната линия на Макс. Кали се обади отново на Хънтър и се опита да го включи на високоговорител, но той не беше в състояние да чуе всички през мобилния си телефон.
– Виж, ти ще трябва да се справиш с тази среща, докато не успеят да ме свържат отново през конферентната линия – каза ѝ Хънтър. – Не мога да чуя нищо по телефона ти.
Тя беше ужасена от идеята да се справи с това без него.
– Сигурен ли си? Не съм сигурна, че това е толкова добър план…
– Ще се справиш – каза и Хънтър. – Вярвам ти.
– Добре… ще продължим да се опитваме да поправим линията тук.
– Обичам те – обади ми се, когато всичко свърши.
Тя свали телефона и каза, че Хънтър иска да продължат без него, докато не успеят да накарат високоговорителя да заработи отново.
Макс се усмихна и кимна.
– Разбира се. Веднага ще сложа асистента си на работа – каза той. Но Кали, която беше параноик по природа, не можеше да не си помисли, че умишлено са развалили връзката точно по тази причина. Искаха да спечелят предимство на тази среща. Беше сигурна, че Макс не е над този вид мръснишки тактики.
– И така, времевата рамка – каза Макс отново. – Съгласни ли сме?
Кали кимна, опитвайки се да вдъхне увереност, каквато не изпитваше.
– Да, така е. – Тя не знаеше как да аргументира подобно нещо – не знаеше нищо за предварителната продукция или за това, което тя щеше да включва.
– Продължаваме – каза Макс, седнал назад и изглеждащ щастлив като прасе в собствените си екскременти. – Трябва да обсъдим мястото.
– Искаме да снимаме тук, в Лос Анджелис – каза Барбара. Мартин кимна, докато тя говореше.
– Трябва да е в Лос Анджелис – съгласи се той.
Брайсън се вцепени до Кали.
– Сценарият ми беше пригоден за Ню Йорк – каза той. – Ню Йорк и романтичните комедии са неразривно свързани. Всички най-добри са на фона на Манхатън. Вие знаете това.
– Както и да е – каза Макс – много по-рентабилно и рационално е да се направи на място. Имаме всички хора тук и можем да се подготвим много по-бързо.
– Да не говорим за местата. Ню Йорк може да бъде много труден за някои места. Тук имаме много звукови сцени – добави Мартин.
Кали не беше сигурна какво да мисли. Започваше да се ядосва на Хънтър, че ѝ е казал просто да поеме работата. Това беше нелепо – тя беше далеч от дълбочината си тук. Не че някой друг се интересуваше. Бяха твърде заети да спорят.
– Не мисля, че звуковите сцени са бонус в този случай – каза Брайсън. – Всъщност мисля, че са ужасна идея. Искам да използвам автентични нюйоркски забележителности и местности. Това е, което ще накара този филм да се почувства неподвластен на времето – класически.
Температурата вече се повишаваше. Кали усещаше как температурата в стаята започва да се повишава, а капките пот по челото на Макс бяха потвърждение на този факт.
– Това, което прави един филм класически, е добрият сценарий, добрата актьорска игра и добрата режисура – каза Макс. – А честно казано, момче, ти не знаеш как да направиш нещо непреходно. Дори нямаш един филм зад гърба си, така че нека засега не говорим за съревнование с „Ани Хол“.
Брайсън беше на път да се откаже. Кали го виждаше по лицето му и беше твърдо решена да не го остави да избухне. Ако изгубеше хладнокръвие, хората от „Сони“ щяха да загубят вяра в него още преди да е заснет първият кадър от филма. Кали знаеше достатъчно за човешката природа, за да разбере това – и знаеше достатъчно за Макс, за да подозира, че той може би иска това да се случи.
Тогава той би могъл да уволни Брайсън и да привлече някой друг за режисьор.
– Почакайте малко – каза Кали, преди някой да продължи. – Нека се върнем една-две крачки назад.
Всички се обърнаха да я погледнат.
– Няма да снимаме в Ню Йорк – каза Макс. – Твърде скъпо е, продукцията няма да започне навреме – просто има твърде много проблеми с Ню Йорк.
– Сценарият на Брайсън е свързан с Ню Йорк – каза Кали. – Ако не искахте да снимате в Ню Йорк, трябваше да обсъдите това с нас преди това. Това е твърде важна част от филма. Той е третият главен герой.
Макс направи физиономия.
– Не казвай това. Моля те. Манхатън? – Той махна с ръка към нея. – Манхатън е като онова сладко момиче, което е прецакано от целия футболен отбор на колежа. Тя е надценена и с нея е свършено. От почти всички.
Мартин изхърка от смях, а Барбара само поклати тъжно глава.
– Случва се да се съглася с него – каза тя. – Не с подбора на думите му, а с духа на това, което казва.
Кали знаеше, че това е един от онези моменти, в които трябва да се държи твърдо.
– Няма да снимаме този филм в Лос Анджелис. Брайсън смята, че Манхатън е неразделна част от успеха на филма, и това е достатъчна причина за мен.
В стаята настъпи мълчание. Макс промърмори под носа си, а после размени погледи с Барбара и Мартин.
– Добре, изглежда, че ще снимаме в Ню Йорк. – Въздъхна той. – Това, за съжаление, оказва още по-голям натиск върху режисьора. Ще трябва да се справяш с проблеми с времето, с шума, с местоположението и всичко става все по-лошо. Но кой съм аз, че да попреча на един режисьор, който за първи път прави кариера, да се самоубие?
– Мисля, че ще се справя – каза му Брайсън.
– Ще видим – въздъхна отново Макс.
– Това ни води до кастинга – каза Мартин, който вече си водеше бележки. – Елайза Джонстън все още участва, нали? – Попита Кали.
– Тя е – отвърна Макс.
– Но също така успяхме да накараме Дейл Нолан да подпише договор за главната мъжка роля – каза тихо Барбара. Бледосините ѝ очи се спряха на Брайсън, докато го казваше.
Главата на Брайсън се повдигна.
– Ти сериозно ли говориш? Дейл Нолан?
Барбара и Мартин се усмихнаха на реакцията му. Дори Скарлет, която през цялото време беше безмълвна, издаде невярващ звук. Дейл Нолан вероятно беше един от най-сексапилните актьори в Холивуд. Току-що беше спечелил „Оскар“ предишната година за „Дългата нощ“, в която играеше ренегат нацист с поразително и безпогрешно одобрение от критиката. Той не само беше фантастичен актьор, но и изглеждаше фантастично – жените го обожаваха. Имаше огромна популярност в боксофиса.
– Това е невероятно – каза Кали. – Кога се е случило това?
– Току-що получихме съобщение около час преди срещата – каза Макс, а очите му блестяха от удоволствие. – Разбирате, че между главните мъжка и женска роля сега притежаваме вероятно двете най-бързо изгряващи звезди в цял Холивуд.
Брайсън седеше и само поклащаше глава.
– Наистина не мога да повярвам. Искам да кажа, че да се сдобиеш с човек с такъв талант…
– Но той се нуждае от силен режисьор – прекъсна го Макс. – Колкото и да е добър, сигурно си чувал слуховете.
– Разбира се – каза Брайсън.
– Слухове? – Попита Кали. – Какви слухове?
Хората от „Сони“ се усмихнаха и се разсмяха леко. Кали усети как лицето ѝ се изчервява. Макс ѝ отговори бавно, сякаш говореше на дете или на идиот.
– Лошо пазена тайна е, че Дейл Нолан може да съсипе един филм, ако бъде оставен на произвола на съдбата. Той е гений, който се нуждае от много грижи и хранене. Под ръководството на силен режисьор той създава несравними произведения. Но ако на режисьора му липсва визия или сила на характера, тогава Дейл е известен с това, че може да разруши…
– И да свали със себе си цялата картина – завърши Мартин. – Мога да назова поне четири филма от миналото на Дейл, в които неговите задкулисни изстъпления на практика са унищожили филма, преди още да е стигнал до постпродукция.
Макс се усмихна мрачно, но и с известно удоволствие.
– И по стечение на обстоятелствата четирима режисьори, които никога повече не са работили в Холивуд.
Брайсън седна по-високо.
– Аз няма да бъда номер пет, Макс. Можеш да се обзаложиш за това. – Макс сви рамене.
– Очевидно е, че моят интерес е да видя как успяваш.
– Дали е така?
– Разбира се, че е. Защо да искам да видя този филм неуспешен?
– Не знам – отвърна Брайсън. – Ти ми кажи. – Очите му се присвиха и Кали осъзна, че под лекия му вид се крие огромен резервоар от гняв. Това осъзнаване леко я изнерви. Какво още не беше разбрала за Брайсън, преди да обвърже съдбата си с неговата?
– Отговорът е, че искам този филм да се получи добре – каза Макс. – Но всички в тази стая знаят, че не смятам, че ти си подходящ за режисьор.
Брайсън се засмя без чувство за хумор.
– Отново започваме.
– Макс – каза Кали. – Хайде. Нека не го правим.
– Добре, добре. Извинявам се – каза Макс. – Просто слагам картите на масата. Дейл Нолан е огромна победа за нас. Но придобиването му има и някои отрицателни страни.
– Вълнувам се, че сте го приземили – каза Кали. – Мисля, че и Хънтър ще бъде дволен.
След кратко обсъждане на логистиката Макс попита дали има други неотложни дела, с които да се заеме, преди да прекрати срещата.
Никой не каза нищо, а и срещата щеше да приключи дотук. Но тогава Кали получи прилив на вдъхновение.
– Само една бърза бележка – каза тя.
– Да? – Отговори Макс.
– Ами, както споменах по-рано, Скарлет е човек, който е огромна придобивка за нашия продуцентски екип. И… ето… чудех се дали бихме могли да намерим място за нея на снимачната площадка в някакво качество.
Макс и Барбара изглеждаха объркани. Мартин само поклати глава. Скарлет се намести неудобно на мястото си.
– За мен това няма значение – каза Мартин. – Не виждам как подобно нещо се вписва в тази среща.
Кали се почувства така, сякаш я бяха смачкали под краката. След като се беше справила толкова добре през цялата среща, тя беше станала алчна и се беше направила на глупачка.
– Можеш да я включиш в екипа по кетъринг – каза Макс, събирайки бележките си.
– Просто си помислих, че може би има роля, която тя да изпълни…- Последният опит на Кали секна, когато тя осъзна, че вече не я слушат.
Тогава Брайсън се обърна към нея.
– Тя може да ми бъде асистент – каза той, – ако това е възможно.
Кали избухна в огромна усмивка.
– Всъщност, това е идеално.
– Изглежда, че ще имам нужда от помощ – каза той.
Кали погледна към Скарлет, но изражението на Скарлет беше каменно и студено.
Тя не изглеждаше доволна от задачата.
На Кали ѝ беше все едно. Сега беше постигнала всичките си цели. Докато излизаха от кабинета на Макс, тя знаеше, че това е мястото, където иска да бъде.
Кали обичаше филмовия бизнес.