***
Никол не беше сигурна кога точно е започнала отново да подозира Ред.
Беше свикнала да бъде физически близо до него, да го има в себе си и да знае колко много я обича чрез този вид интимност. Знаеше колко важно е това и за Ред – той беше човек, който процъфтяваше в сексуалното завладяване – върху него бяха изградили значителна част от връзката си.
Несигурността ѝ започна, когато той бавно започна да се интересува все по-малко от нещата, които бяха основна част от сексуалната им диета – пошляпване, връзване, дърпане на косата, завързване на очите. Бавно, през месеците на нейната бременност, сексът бе станал все по-предсказуем, с все по-малко пикантни моменти, с които беше свикнала от съпруга си.
И макар да приемаше твърдението му, че просто е намаляла нуждата му от подобни занимания, Никол не беше спокойна за тази промяна. Не и се вярваше.
Помисли си за тънките подмятания на майка му, че Ред не може да се справи с истинска връзка с жена, която забременява и показва възрастта си. Може би в това имаше повече истина, отколкото ѝ харесваше да мисли.
Сега, когато вече не можеше да прави никакъв секс заради здравословното си състояние, Никол ставаше все по-притеснена от липсата на интерес на Ред към нея.
И не можеше да не почувства, че може би да имаш млада, пищна блондинка, която да живее в дома им, не е точно рецепта за успешен брак.
Никол изпита откровено облекчение, че днес е почивен ден за Кали. Въпреки че Кали вършеше чудесна работа, старателно готвеше и чистеше и беше приятна за обкръжение, но все пак Никол се чувстваше неспокойна. Беше толкова красива, тялото ѝ беше толкова нелепо стегнато и тонизирано, че сексуалността почти извираше от порите ѝ.
Как можеше Ред да не я забележи и да не се изкуши от нея?
Никол беше забелязала също, че Кали често проверява телефона си. Понякога изглеждаше разсеяна, особено когато Ред беше наблизо.
Прекалено ли беше да предположим, че може би момичето е влюбено в красивия си, известен шеф и че Ред може би дори изпитва някакво желание да отговори на това влюбване?
Никол всъщност не беше мислила така, освен няколкото мимолетни проблясъка на ревност. Не и до днес. Беше успяла да потисне собствените си страхове, повечето от които според нея бяха плод на твърде много време, което бе прекарала в леглото си.
Но само около час след като Кали бе напуснала къщата, Ред каза на Никол, че трябва да вземе участие в среща в града.
– Това е нещо спешно – каза той.
– Но това е като два часа в двете посоки – поне – беше се оплакала тя.
Ред беше обяснил, че ще използва хеликоптерна услуга, която превозва ръководителите напред-назад от Манхатън до Хемптън, като автобус, денем и нощем.
– Ще се чувстваш ли добре, ако останеш сама за няколко часа? – Попита той.
Тя беше казала, че ще бъде.
Всъщност физически се чувстваше доста добре. Кръвното ѝ налягане се беше нормализирало, а и отокът почти беше изчезнал. Д-р Розен беше доволна от всички доклади, които и бяха дали, и дори предложи, че Никол може да намали наполовина почивката си на легло, стига да следят всичко.
Не оставането насаме я притесняваше толкова много. Беше това колко неясни бяха и Ред, и Кали относно това къде отиват и за колко време. Просто това беше твърде голямо съвпадение, реши Никол.
Кали напуска къщата на някакво неназовано пътуване, правейки бог знае какво, и изведнъж Ред получава телефонно обаждане и мистериозно трябва да замине точно по същото време като нея.
Странно е, че това е нещо предварително планирано, помисли си тя.
Имаше чувството, че нещо много, много не е наред. Беше усещане, което не можеше да обясни на никого, но все пак го знаеше. Нещо лошо беше на път да се случи.
***
– Никога ли не сте се качвали на хеликоптер? – Попита я Хънтър.
Кали поклати нервно глава, докато те се закопчаваха за местата си в малкия летателен апарат и пилотът ги приветства на борда.
Всеки от тях имаше слушалки, тъй като очевидно хеликоптерът щеше да е много шумен.
– Добър ден и добре дошли – каза пилотът. Той имаше онзи уверен авторитет, който сякаш беше общ за хирурзите, пилотите и полицаите. Косата му беше сребриста и носеше бяла тениска с яка с релефно лого на компанията.
– Ще летим около двайсет минути общо взето, а аз ще посочвам някои от забележителностите по пътя – продължи пилотът почти певчески, а гласът му звучеше ламаринено в слушалките на Кали. – Моля, уведомете ме, ако изпитвате някакъв дискомфорт или имате въпроси. Можем да приземим хеликоптера в кратък срок, ако имате някакви притеснения.
– Звучи чудесно – отвърна Хънтър.
– Също така, моля ви, следете, докато летим в това приятелско небе, и ако забележите някакъв непредвиден въздушен трафик, ще съм ви благодарен да ми го посочите.
Непредвиден въздушен трафик? Помисли си Кали, а гърлото ѝ се сви от внезапен страх. Не беше свикнала с мисълта, че трябва да помага на пилот да си върши работата.
Хънтър сякаш усети нервността ѝ и ръката му я хвана за ръката, когато перките на хеликоптера започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо и изведнъж се бяха вдигнали от земята и висяха във въздуха, само на няколко десетки метра над площадката.
Скоро дърветата се отдръпваха все повече и повече под тях и Кали се възхищаваше на гледката към небето и облаците – слънцето беше частично скрито от погледа им, докато се изстрелваха към целта си, а земята се движеше под тях.
В крайна сметка тя благоговееше пред тази машина, която ги отведе там, където трябваше да отидат, и не се чувстваше нервна – само развълнувана. Беше в това малко летящо приспособление с Хънтър Риърдън. Хънтър Риърдън! Това не изглеждаше възможно.
Дори сега, когато той седеше точно до нея, докосваше крака ѝ, държеше ръката ѝ, усмихваше ѝ се, докато тя гледаше с широко отворена уста отминаващия пейзаж и се опитваше да запомни този момент, едва ли беше реално.
Искаше да го запомни до края на живота си, ако е възможно.
Пътуването свърши привидно почти веднага след като започна, а тя изненадващо не искаше да слезе от хеликоптера.
Пилотът им благодари, че са се качили, и размени няколко думи с Хънтър, който очевидно постоянно използваше услугите им.
– В знак на признателност към един ценен клиент – каза пилотът – бихме искали да поднесем на двама ви малък подарък. – Той подаде на Кали и Хънтър две малки бутилки шампанско, всяка от които беше поставена в луксозна бяла торбичка със синя панделка и логото на хеликоптерната служба отстрани.
– О, това е толкова сладко – каза Кали. – Обожавам го.
– Ще ги изпием веднага – каза му Хънтър. Кали прибра пликчето в чантата си.
Бяха се отзовали на малко летище и Хънтър беше казал на Кали, че ги чака кола.
Това не беше просто някаква кола. Беше чисто нов, черен мерцедес. Дори миришеше на ново и тя можеше да каже, че не е каран повече от няколко пъти.
Хънтър беше казал на Кали, че иска да я заведе на някое специално място днес, но тя все още не беше сигурна къде точно ще я заведе. Тя едновременно харесваше и се страхуваше от неизвестността на времето, което прекарваха заедно.
Той не беше откровен с много подробности за собствения си живот или дори за мнението си. Вместо това беше склонен да ѝ задава много въпроси за самата нея.
– Петима братя? – Каза той за двадесети път, откакто тя му беше казала това за себе си по-рано.
– Да, петима братя. Всички те са много грижовни – така че внимавай къде стъпваш.
– Аз също се чувствам защитен към теб – отвърна Хънтър, докато колата прегръщаше завоя на черния път, който минаваше през гъста гора.
Кали се засмя и поклати глава. Да, сърцето ѝ се развълнува, когато той каза тези неща, но си припомни, че първата вечер той ѝ беше казал хубави неща, а после нищо. Беше изчезнал. Само късметът ги беше събрал отново.
Тя се замисли дали да не го попита за писането му и да му каже, че просто по стечение на обстоятелствата е чела книгата му „Синият хоризонт“. Но нещо ѝ подсказваше, че това може да развали момента.
Той дори не беше споменал за писането си и не беше оставил никаква възможност за обсъждане на подобни неща, така че въпреки желанието си да говори за това, Кали не каза нито дума.
– Как е семейството ти? – Попита той. – Липсват ли ти?
Кали се замисли.
– Да, много ми липсват. Но от друга страна, след известно време животът толкова близо до тях започна да ме задушава. Всички в семейството ми са в бизнеса на другия. Исках да се махна от това и да разбера коя съм, когато не съм с тях. Има ли смисъл в това?
Хънтър кимна, като я погледна.
– Има, Кали. Има много смисъл.
Той зави по по-широк път и посочи един голям хълм. На върха на хълма имаше наистина странна структура, подобна на замък, която сякаш наблюдаваше всичко под себе си.
– Уау, това е една от най-яките сгради, които някога съм виждала – каза тя. – Това ли е мястото, където отиваме? Като обиколка или нещо подобно?
Хънтър се засмя.
– Нещо такова.
Започнаха да карат по пътя, който се виеше бавно по склона на хълма, изкачвайки се все по-високо и по-високо. Замъкът вече беше точно над тях, а под тях се откриваше невероятна гледка към целия регион.
Стигнаха до върха на хълма и сега вече беше ясно, че това е модерна версия на замъка. Не беше нещо, което е построено през осемнадесети век или нещо подобно. Имаше огромни стъклени прозорци, които изглеждаха навън, но и позволяваха да се надникне вътре и да се видят спални, дневна и модерна кухня.
– Боже мой, тук живееш ти – промълви Кали.
– Да, едно от местата. Имам и жилище в Лос Анджелис, както и апартаменти в Ню Йорк и Токио.
– Трябва да е хубаво.
– Да – каза той, – но не е толкова хубаво, колкото това пътуване с теб в колата.
– Разбира се, разбира се. – Тя поклати глава и извъртя очи.
– Говоря сериозно, Кали. Мислиш ли, че се опитвам да те впечатля с всичко това?
– Да.
– Добре, ами работи ли?
Тя не му отговори и вместо това излезе от колата. Обърна се на триста и шестдесет градуса и погледна гледката от върха на хълма.
– Сигурно обичаш да се събуждаш сутрин, когато всеки ден виждаш точно това.
Хънтър кимна.
– До голяма степен това е причината, поради която купих това място. Помислих си, че това е място, където наистина мога да оценя този живот, който ми е даден. И знаеш ли, да се чувствам по-близо до небето – това ми напомня…- той се отдръпна.
– Какво ти напомня? – Каза тя.
Очите му се отдалечиха.
– Просто ми напомня, че трябва да оценявам всеки един момент. – Той сви рамене, сякаш искаше да го отхвърли, но Кали имаше чувството, че не ѝ е разказал истинската история за това какво означава къщата за него.
Отидоха до входната врата и той извади ключодържателя си и постави ключа в ключалката, като отвори вратата на своя „замък“, сякаш отиваха в някое ранчо в предградията.
– Няма ли някаква безумна система за сигурност или нещо подобно? – Попита тя.
Той се засмя.
– Цялото това място е окабелено със затворена телевизионна верига, почти.
Тя го погледна, за да разбере дали се шегува. Той не се засмя.
Когато влязоха в много открития, много модерен дом, тя отново се зачуди каква е сделката на Хънтър. Нищо в него не беше очевидно, тя не можеше да каже кое е истинско и кое е измислица.
Всъщност той много ѝ напомняше на романа, който беше написал – особено някои от качествата на главния герой. Може би в книгата му имаше повече истина, отколкото си беше помислила, когато я беше чела. Ако приемем, че е чиста измислица, тя започваше да се чуди дали може би той не е вложил повече от себе си в тези страници, отколкото където и да било другаде в живота си.
Хънтър я преведе през различни стаи, всяка от които имаше различно усещане и цветова гама, но основната тема беше модерна. Минималистична, с достатъчно мебели и удобства, за да направи пространството обитаемо и дори привлекателно, но на Кали ѝ се струваше, че му липсва душа.
Чувстваше се студено, мислеше си тя, сякаш Хънтър го беше декорирал единствено с интелекта си и напълно беше оставил сърцето си настрана.
– Искаш ли да изпием по едно питие на терасата? – Попита той.
– Имаш предвид кулата на замъка? Там няма да ни нападнат елфи, нали?
Хънтър се засмя.
– Боже, щеше да е толкова готино, ако ни нападнеха, нали?
Слънцето беше започнало бавното си спускане по небето, когато излязоха на терасата с няколко бири, взети от минималистичния хладилник на Хънтър долу.
Имаше железен парапет, който обграждаше цялата платформа, и малка бяла масичка в средата с два стола. Нищо друго.
Хънтър отиде до парапета и се наведе над него, като гледаше пейзажа долу.
– Всеки път, когато изляза тук, просто се чувствам като… това е то. Това е причината да съм тук.
Тя не беше съвсем сигурна какво има предвид, но като че ли обичаше да говори в загадки, така че не си направи труда да го помоли да уточни.
Кали се присъедини към него на парапета, харесвайки усещането за ръката му до нейната, докато гледаха през ръба.
– Страхуваш ли се някога, когато си толкова високо? – Попита тя, докато стомахът ѝ леко се преобръщаше при усещането, че се намира на ръба на огромна пропаст.
– Не. Вече не се страхувам от нищо.
– Защо не?
Той я погледна и се усмихна.
– Опитваш се да влезеш в главата ми, да ме разбереш?
– Просто се опитвам да те опозная.
Той отпи от бирата си.
– Ами нека те попитам нещо. Кое е най-лошото нещо, което ти се е случвало?
Кали го погледна.
– Това е депресиращ въпрос.
– Но ти току-що ме попита точно това.
– Аз ли?
– Да, просто не го знаеше. – Той се усмихна и сякаш слънцето я озари. Усмивката му беше толкова заразителна, а хуморът му – толкова очарователен, че тя не можеше да се сети защо понякога я караше да се чувства неловко.
– Имам чувството, че всеки въпрос, който ти задавам, е потенциална мина.
Той поклати глава.
– Съвсем не. Но понякога говоренето се преекспонира, не мислиш ли?
– Не знам. Може би. – Тя почувства, че погледът му изведнъж е станал по-интензивен. Усещаше как въздухът между тях се променя. И какво имаше предвид той, като казваше, че говоренето е прехвалено? Дали по някакъв начин намекваше, че иска само секс, или тя беше тази, която имаше мръсни мисли тук?
– Понякога, когато работя със сценаристи – каза той, – се опитвам да им обясня, че всяка дума, която героят изрича, трябва да служи на историята. Ако героите говорят само заради самото говорене, не си заслужава да ги пазим. Това е просто разхищение и в повечето случаи е по-добре да разкажеш филма с действие, отколкото с диалог. Това е вярно не само във филмите, но и в живота.
– Но ти току-що използва много думи, за да обясниш тази теория. – Сега беше неин ред да отпие глътка бира.
– По дяволите, харесва ми момиче, което може да върви в крак с мен – каза той с възхищение. Приближи се с една крачка. Очите му бяха втренчени в нейните.
– Изпитваш ли ме с всичко това, Хънтър?
– Кажи името ми отново.
– Какво имаш предвид?
– Просто използвай името ми отново в изречение.
– Добре. – Тя се захили и отпи още една голяма глътка бира. – Изнервяш ме, Хънтър.
– Наистина ли? – Попита той.
Тя сви рамене.
– Ти просто си непредсказуем. Като това, че каза, че ще се обадиш, а така и не се обади.
Той се плъзна още една крачка по-близо.
– Вече ти се извиних за това.
– Ако наистина се интересуваше от мен, щеше да се обадиш. – Доколко си сигурен в тази теория?
– Доста сигурна. Това е нещо като „Връзки 101“.
– О, благодаря, професоре. Съжалявам, че закъснях за часа. – Няма проблем. Просто ще загубиш точки за присъствие.
Той се усмихна, приближавайки се още повече.
– Наистина можеш да се справиш, това не е просто само случайност.
– И ти наистина ме изпитваш.
– Не виждам как един ученик може да изпитва учителя – каза той, като сега се наведе към нея. Устните му почти докосваха нейните.
– Мисля, че нарушаваш дисциплината – каза тя. – Може да се наложи да те отстраним от този клас.
– Позволете ми да ви компенсирам. – И тогава той я целуна, което тя искаше през цялото време. На практика беше единственото, за което мислеше от първата вечер, в която се бяха срещнали, а сега това се случваше отново. И беше по-добре, отколкото си беше представяла.
Езикът му танцуваше по устните ѝ, игриво, но след това притискаше устата си толкова страстно към нейната – тя усещаше интензивността на желанието му. Беше като малко пламъче на свещ, което внезапно разцъфтява в огън, поглъщащ всичко, преди да угасне отново.
Тя искаше да му се противопостави, но се страхуваше до какво може да доведе това.
В този момент тялото ѝ издаваше ума ѝ.
Факт беше, че Кали не вярваше, че Хънтър се интересува от нещо повече от закачка. Той я искаше сексуално, но всичко в него ѝ подсказваше, че е играч.
Тя не искаше да бъде просто поредната брънка на колана му, но въпреки това не можеше да помогне на начина, по който докосването му я караше да се чувства. Искаше той да я докосва повече, отколкото да се отнася добре с нея.
И това, знаеше тя, беше проблем.
Скоро целувките напреднаха. Ръцете му държаха бедрата ѝ, придърпваха тялото ѝ към неговото, а когато телата им се свързаха, се почувстваха като парченце от пъзел, което щракна.
Кали се задъха от собствената си силна възбуда. Беше мокра. Не просто обикновена, а мокра там долу. Удивена и малко притеснена от собствените си усещания на възбуда, тя се опита да забави темпото, отдръпвайки се от него.
Той отвърна с нова сила. Вдигна ръка, хвана косата ѝ с юмрук и я задържа, а другата му ръка беше върху лицето ѝ, като я приближи отново към себе си. Той я целуна по шията.
Горнището, което беше облякла днес, беше много тънко, а освен това беше избрала да носи сутиен, който беше толкова дантелен, че на практика не съществуваше. Крайният резултат беше, че зърната ѝ се виждаха ясно през ризата и тя много добре осъзнаваше това, докато той я целуваше по врата.
Част от нея искаше да се отдръпне и да му каже да забави темпото, но друга част, по-голяма част от нея искаше да му каже да продължи – всъщност искаше да го моли.
Ръката, която държеше косата ѝ, се отпусна и сега и двете ръце се плъзнаха надолу към талията ѝ, докато той целуваше шията и горната част на деколтето ѝ.
Хънтър я вдигна от земята, сякаш беше лека като перце, отнесе я до масата, а после седна на един от столовете с нея върху себе си. Тя се премести така, че да е разкрачена върху него, а разкрачът ѝ да е притиснат към неговия.
Той се движеше под нея, а бедрата му се въртяха по начин, който ѝ даваше само представа за това, което можеше да се почувства, ако бяха направили още няколко крачки напред.
Хареса ѝ това, което ѝ показваше, хареса ѝ твърде много.
Хънтър отново я хвана за косата, този път с двете си ръце, и я придърпа да го целуне.
Сега Кали губеше себе си, губеше мислите си за това какво може да е грешка, какво може да се смята за прекалено бързо действие.
От голямо, консервативно католическо семейство – това беше прекалено бързо. Само за първите шест минути тя вече беше направила десет крачки отвъд това, което се предполагаше, че ще направи през първите шест месеца.
Но откри, че колкото повече Хънтър я целуваше и докосваше, толкова по-малко и пукаше в действителност. Просто беше навлязла твърде дълбоко с него и на някакво ниво приемаше този факт.
Целуваха се дълго, докато слънцето продължаваше да залязва, а небето около тях се оцветяваше в лилави нюанси. Чувстваше се така, сякаш е попаднала в някакъв футуристичен научно-фантастичен сън, където момичета се целуват с момчета на космически кораби, които кацат на планински върхове, и с потъмняването на небето се окуражи.
Чувстваше се толкова далече, толкова изолирана и никой нямаше да знае какво е направила с Хънтър тази нощ – нито семейството ѝ в Охайо, нито Никол или Ред, никой нямаше да има представа, освен тя и мъжът, с когото беше в момента.
Целувките им станаха още по-страстни, а устните им се изследваха взаимно, сякаш можеха да научат всичко един за друг само по този начин.
Но скоро Хънтър също се окуражи. Започна да опипва гърдите ѝ през горнището и въпреки че беше груб с нея, Кали откри, че това ѝ доставя удоволствие.
Харесваше ѝ, когато той я дърпаше за косата или хващаше здраво гърдите ѝ. Не беше ядосано, както онзи задник Брад я беше хванал – беше просто твърдо.
Контролиращо. Той обичаше да контролира по начин, който я радваше и успокояваше по някакъв странен начин.
И Кали откри, че почти иска да отиде още по-далеч, за да отнеме всякакъв контрол, който ѝ беше останал, и да премахне всички съмнения от съзнанието ѝ. Знаеше колко силно го желае тази вечер, но не знаеше дали все още има силата да се остави наистина на него.
– Ела – каза той, внезапно прекъсвайки една от дългите им, продължителни целувки. Погледна я в очите. – Ела в леглото с мен.
Тя преглътна.
– Страх ме е.
– Не се страхувай. Никога не бих направил нищо, за да те нараня, Кали. Никога. Вярваш ли ми, когато ти го казвам?
Тя кимна, въпреки че нямаше реална причина да му вярва и поне една-две солидни причини да не му се доверява. Но по някакъв начин, а може би това беше просто чиста нужда, чиста похот – тя му се довери.
Тя позволи на Хънтър да я заведе обратно в къщата, а след това в главната спалня, която, както и всяка друга стая, беше свободна и икономична. Леглото беше широко и ниско до земята, като нещо от Япония. По стените имаше няколко големи абстрактни картини и един голям тъмен скрин.
Прозорецът на далечната стена беше огромен, а гледката – великолепна, но светлината навън бързо избледняваше и скоро щеше да е само мрак.
– Легни на леглото – каза ѝ той. – Защо?
– Знаеш защо. Не задавай глупави въпроси, Кали.
Тя отиде и седна на леглото. Сърцето ѝ биеше бързо. Хънтър отиде до нея и застана над нея.
– Може би това не е толкова добра идея – каза тя.
– Какво не е толкова добра идея?
– Това. – Тя го погледна. Искаше да бъде убедена – искаше да я накара да забрави, че това е лоша идея.
– Ще те целуна отново – каза той, – защото мисля, че двамата с теб се справяме по-добре, когато се целуваме и ти не мислиш за всичко.
Той се наведе и я придърпа към леглото, като се държеше над нея с изпънати ръце, за да не стоварва цялата си тежест върху нея. Бицепсите му бяха изпънати и тя постави ръцете си върху ръцете му, за да може да усети тяхната
сила, докато той я целуваше и засмукваше в себе си.
Тялото на Кали се изви нагоре към него, усещайки отново магнетичното привличане на топлината му. А нейната топлина се натрупваше – топлината между краката ѝ се събираше заедно с влагата. Тя се отваряше за него, буквално и преносно, краката ѝ се разтваряха, когато той притискаше таза си към нея. Той беше толкова твърд и голям и тя искаше да го почувства изцяло в себе си – независимо колко погрешно щеше да бъде това.
Но чакай, помисли си тя. Чакай. Това се случваше твърде бързо. Твърде. По дяволите. Бързо. Къде беше моралът ѝ, къде беше здравият ѝ разум?
– Почакай малко – каза тя и прекъсна целувката. – Това е твърде бързо.
– Наистина ли мислиш така, или просто премълчаваш нещо, в което си строго възпитана? – Каза той, а тъмните му очи бяха проницателни.
Тя не отговори.
– Точно това си мислех. – Ръцете му хванаха китките ѝ и ги притиснаха над главата ѝ.
Да, помисли си тя. Моля те, дръж ме надолу. Задръж ме и ме накарай да свърша.
Устата му отново беше върху нейната, езикът му се впиваше в отворената ѝ, възприемчива уста. Тя се отвори по-широко, опитвайки се да си представи, че той ще ѝ направи с члена си това, което езикът му правеше в устата ѝ в момента.
Бедрата ѝ се притиснаха към неговите.
– Малките ти шибани дънки ме побъркват – каза той. – И те се събуват, Кали. Ще се свалят и аз ще видя всичко.
Тя затаи дъх при мисълта за това – наглостта му да ѝ каже какво ще направи след това – предполагайки, че тя няма да се възпротиви.
А тя не възрази, защото точно това искаше в момента.
Той нагласи хватката си така, че едната му ръка да може да държи двете ѝ китки едновременно, точно над главата ѝ. Тя изобщо не му се съпротивляваше, но ѝ харесваше да знае, че той контролира движенията ѝ по същия начин.
След това Хънтър посегна надолу със свободната си ръка и започна да разкопчава шортите ѝ, докато тъмните му очи я гледаха надолу, твърдо и непоколебимо от това, което искаше.
– Вече са отворени, Кали – прошепна той, гласът му беше контролиран, но вълнението беше очевидно.
Тя погледна надолу и видя, че наистина късите ѝ панталони са напълно разкопчани и сега се виждаха розовите ѝ бикини, а той ясно виждаше колко е мокра за него. Нямаше как да го скрие. Путката ѝ вече болеше за неговото докосване. Беше подгизнала и Хънтър го знаеше, а на нея не ѝ оставаше нищо друго, освен да бъде взета от него.
Той свали шортите ѝ от голите ѝ крака и ги остави да паднат на пода.
– Как се чувстваш, когато виждам малките ти гащички и знаеш, че мога да видя всичко? Като знаеш, че мога да усетя миризмата на възбудата ти, а скоро ще сваля и тези гащички?
Сега тя дишаше тежко, почти неконтролируемо.
– Аз… не знам – излъга тя.
– Да, знаеш. – Ръката му отново се спусна надолу и погали бикините ѝ. Тя усети как върховете на пръстите му докосват външната страна на могилката ѝ, която потрепери в отговор. Ако сега вкара върха на единия си пръст в нея, тя можеше да избухне като ракета – толкова на ръба беше наистина.
– Искаш ли да опиташ пениса ми?
Езикът ѝ излезе от устата почти неволно при предложението му и тя облиза устни.
Той се усмихна.
– Това означава ли „да“?
Тя отново облиза устните си, без да може да даде словесен отговор. Тя наистина искаше да има неговия член в устата си. В този момент тя искаше всичко. Беше престанала да се бори с това какво е правилно и какво не.
– Мисля, че мога да те чукам цяла нощ и да видя колко оргазма мога да ти докарам. Това ще е забавно. – Ръката му тръгна по корема ѝ, под горнището, докосвайки гърдите ѝ над сутиена. Ръцете му грубо хванаха гърдите ѝ и ги стиснаха, достатъчно силно, за да накарат путката ѝ да се свие, докато поредната топлинна вълна се просмукваше през бикините ѝ.
– О, Боже – изстена тя, без да може да се сдържа повече.
– Кажи го още веднъж.
– О, ебаси.
Сега ръката му се премести върху бикините ѝ, търкайки клитора ѝ през пропития материал.
– Кажи ми го още веднъж, Кали. Кажи как го искаш.
– О…о…ох….- Стенанията излязоха от устата ѝ неудържимо, гърлено, едно след друго, в такт с кръговете, които ръката му правеше върху клитора ѝ.
Той търкаше по-бързо. Сега тя щеше да свърши и нямаше две мнения по въпроса.
– Искам да ми кажеш – заповяда той.
Тя му каза – каза „да“. Повтори „да“, шепнейки, въпреки че и се искаше да изкрещи.
– Кажи ми колко силно ме искаш.
И тогава тя идваше, когато ръката му плъзна плата и два пръста проникнаха в хлъзгавата цепка на треперещата ѝ плът и влязоха вътре. Тя се вкопчи в него, свършвайки толкова интензивно, че краката ѝ неволно се увиха около него.
Той я чукаше с пръсти, като забавяше темпото, докато кулминацията ѝ се довършваше. Тя вече беше обляна в пот.
– Това беше само началото – каза и той.
Устата ѝ беше плътна от желание, а очите ѝ бяха тежко притворени от сексуално блаженство.
– Какво следва?
– Мисля, че знаеш отговора – умно момиче като теб. С колежанско образование.
– Не знам.
– Тогава ще трябва да ти дам дълъг, тежък урок. Имаш нужда от опреснителен курс. – Той отново започна да я целува и този път, когато телата им се събраха, между тях имаше само оскъдните и мокри гащички.
Той се втренчи в нея и беше толкова твърд – тя не можеше да си представи как успява да се контролира. Не че Кали беше най-опитното момиче, но няколкото момчета, с които е била в гимназията и в колежа, винаги свършваха толкова бързо, дори когато ставаше дума за сухо блъскане.
Но те наистина бяха момчета. Никога Кали не беше осъзнавала този факт по-ясно, отколкото точно в този момент.
Хънтър беше мъж и знаеше как да използва тялото си като мъж, а също така знаеше как да манипулира тялото ѝ като никое друго момче, с което някога е била.
Ръцете му галеха нагоре-надолу торса ѝ, краката ѝ, груби и нежни едновременно.
Ръката на Кали се насочи към издутината в шортите му.
– Внимавай какво си пожелаваш – усмихна се той.
В отговор тя погали твърдата издутина още веднъж.
– Тогава го извади – каза ѝ той. – Но ако го извадиш, той няма да се върне обратно, докато не бъда доволен от резултата.
Кали хареса тази заплаха дори повече от останалите. Полека, тя отиде до шортите му и разкопча ципа, освобождавайки го съществено. Късите панталони паднаха до краката му и сега той беше по боксерки на бели и зелени райета. Главата на ерекцията му надничаше през дупката в бельото.
Както и предполагаше, тя беше просто огромна – страшно голяма.
– Ти го пусна, Кали. Какво сега?
Тя не отговори, освен че плъзна ръката си по ствола му и го изкара още по-навън от дупката в боксерките му. Той се появи, по-дебел, колкото повече се доближаваше до тялото му. Беше уплашена, но и заинтригувана.
Ръката ѝ се плъзгаше нагоре-надолу по великолепната му мъжественост.
Хънтър се наведе и я целуна дълбоко, докато тя продължаваше да гали члена му. Той използва бедрата си, за да се движи още по-бързо срещу ръката ѝ, като изглежда се наслаждаваше на усилията ѝ.
Тя беше мокра и отворена за него. Сякаш усетил, че моментът е настъпил, Хънтър внезапно и бързо свали бикините ѝ, като ги свали с едно бързо движение. След това свали и собствените си боксерки.
Той не губеше повече време и тя се радваше за това. Тялото ѝ вече беше подготвено и готово.
Той вдигна оскъдното ѝ горнище и го свали, а сутиена ѝ разкопча по-бързо, отколкото тя изобщо би могла да го направи.
Накрая свали и собствената си тениска.
И двамата бяха напълно голи, а мускулестото му, силно тяло беше надвиснало над нея. Членът му беше твърд и прав и тя разтвори крака още по-широко за него.
Той се спусна върху нея, устните му бяха върху нейните, а след това смучеше зърната ѝ. Въпреки че гърдите ѝ не бяха огромни, със сигурност бяха стегнати и естествени. Зърната ѝ бяха толкова изправени и чувствителни, колкото никога досега. Той ги смучеше, докато тя едва издържаше повече, члена му се разтрепери и затрепери.
Твърдостта му беше долепена до хлъзгавата ѝ могилка, почиваше си и чакаше да нанесе удар. Той се пресегна към нощното шкафче и извади презерватив.
Чудеше се какъв презерватив изобщо може да му пасне, но очевидно имаше вид, който го позволяваше. Той го нави майсторски и след това се плъзна в нея.
Беше голям. Може би дори прекалено голям, помисли си тя в първия момент.
Той обаче знаеше кога да забави темпото и да я остави да го приеме, за да и даде време да се отвори и да се отпусне, докато той влизаше.
Скоро Хънтър беше почти изцяло в нея, макар да знаеше, че задържа част от себе си, за да не я нарани.
Той я галеше ритмично, а тя се държеше плътно за него, затваряше очи и се наслаждаваше на усещането, че е взета. Истински завладяна.
С нарастването на възбудата той ставаше все по-груб. Ръцете му я хванаха за краката и я придърпаха към себе си, а той влезе още по-навътре в нея. Беше малко болезнено, но на Кали и харесваше. Тя се възбуждаше от възбудата му към тялото ѝ.
Той се движеше все по-бързо и тя усети, че е близо. Той хвана китките ѝ и ги притисна силно над главата ѝ. Устните му засмукаха устата ѝ, а той хриптеше и се впиваше в нея, докато бедрата му се движеха по-високо и я блъскаха отново и отново.
Най-накрая Хънтър се приближи и докато идваше, Хънтър сграбчи косата на Кали и я дръпна достатъчно силно, за да изпрати изстрел на болка в скалпа ѝ. Другата му ръка притисна ръката ѝ, после я вдигна и отново я притисна, а той изведнъж я прецака яростно, вкарвайки члена си в нея все по-силно и по-силно, все по-дълбоко и по-дълбоко.
Беше напълно див и почти напълно извън контрол.
Тя идваше с него, защото го искаше, искаше той да я вземе по този начин, и това беше невероятно и малко ужасяващо едновременно.
Накрая той беше като природна сила и я прониза, а после свърши.
Те лежаха един до друг дълго време. И двамата дишаха тежко, сякаш току-що бяха завършили тежък спринт.
Цялото тяло на Кали беше покрито с пот. Чувстваше се изцедена, отпусната и изпълнена. Тя погледна към Хънтър в тъмнината.
Тя видя, че той е в свой собствен свят.
– Това ми хареса – каза тя накрая.
Той се обърна към нея.
– И на мен.
– Знаеш ли какво? Малко ми напомни за секс сцената от „Синият хоризонт“, тази в хотел „Холидей Ин“. – Веднага след като думите излязоха от устата ѝ, тя осъзна, че не е било правилно да ги каже.
Усети как тялото му се сковава до нейното.
– Дали? – Каза той без емоции.
– Съжалявам. Не исках да се нахвърлям върху теб. – Тя протегна ръка, за да докосне рамото му, и той малко помръдна.
– Ти не искаше да го направиш? Можеше да ме заблудиш.
– Просто не ми се струваше подходящ момент да спомена, че съм прочела книгата ти.
– Всичко е наред – каза той накрая с глас, който и подсказваше, че е всичко друго, но не и наред. – Много хора четат тази книга.
Тази книга. Сякаш той нямаше нищо общо със създаването ѝ.
– Дори не знаех кой си, докато не ми каза името си в банята в края на вечерта. Искам да кажа, че ми изглеждаше някак си познат, но аз нямах представа.
– Няма нищо страшно, ако си знаела през цялото време.
– Но аз не знаех. Нямам причина да лъжа. – Изведнъж почувствах, че е много важно да му изясня това.
Сега тя седеше в леглото, но той все още лежеше по гръб и гледаше към тавана. Беше станало твърде тъмно, за да прочете изражението му, но тя можеше да си го представи.
– Това е много убедително, Кали – каза ѝ той, звучейки отегчено.
– Наистина ли си мислиш, че си толкова впечатляващ? Значи си написал книга, Хънтър. Голяма работа.
Той се засмя без чувство за хумор.
– Точно така. Виждаш ли? Вече знаеш всичко.
– Защо се държиш така?
– Просто съм себе си. Нямам скрити намерения.
Изявлението му увисна във въздуха и тя знаеше какво означава.
– Не мога да повярвам, че наистина смяташ, че това е някакъв голям план от моя страна – да хвана известния автор. Това не ме интересува. Харесвам те, защото…
– Ти дори не ме познаваш. Не ми се иска да ти го казвам, но размяната на слюнка и други телесни течности не означава, че се познаваме.
– Престани да се държиш с мен, сякаш съм някакъв преследвач. Не съм направила нищо, за да заслужа това.
Той въздъхна.
– Права си. Знам, че си права. Просто – имал съм много проблеми с хора, които са фенове на тази конкретна книга. Те са склонни да имат определени очаквания към мен.
– Не знаех това. И не мога да помогна за това, че ми се е случило да прочета част от нея.
– Част от нея?
– Не я довърших. Историята е дълга, но… все още трябва да прочета последните около стотина страници.
Сега беше ред на Хънтър да седне. Той се подпря на лакътя си и се обърна с лице към нея. Тя едва виждаше изражението му, но гласът му беше развълнуван.
– Това е добре. Много е добре – каза той. – Искам да те помоля да ми направиш една услуга.
– Добре…
– Не го довършвай.
– Какво?
– Обещай ми, че няма да го довършиш.
– Хънтър, хайде…
– Говоря сериозно, Кали. Не искам да четеш края на тази книга.
– Добре – каза тя, но сега вече му се сърдеше. Чувстваше се тормозена. Едно е той да е агресивен в леглото, което тя напълно обичаше. Но той се държеше също толкова лошо и след секс, а тя наистина мразеше това. Започваше да съжалява за този опит, което я нараняваше дълбоко.
– Ще ти обясня някой ден, Кали. Просто има неща в тази книга…
– Предполагам, че трябваше да знам, че нещо се случва с теб и тази книга – каза тя. – Искам да кажа, че видях това странно, загадъчно посвещение в началото. – Осъзнаваше, че го притиска, но не беше ли я притискал достатъчно, за да го оправдае?
– Не говори за това – каза той. Гласът му беше смъртно сериозен.
– Извинявай?
– Толкова си далеч от строя – започна той.
– Аз съм извън строя? Аз? Това е смешно. – Тя стана от леглото и започна да облича дрехите си толкова бързо, колкото можеше. – Не мога да повярвам, че съм била достатъчно глупава да спя с теб. Боже мой. Наистина съм идиотка. – Намери късите си панталони и сутиена си. Къде беше горнището ѝ?
– Кали – каза той, а тонът му изведнъж стана примирителен. – Чакай малко.
– Не ми говори. – Тя не беше дори малко конфликтна и той го знаеше. – Просто ме закарай вкъщи – каза тя. – Точно сега.
Нито един от двамата не проговори, докато тя приключи с обличането и слезе долу, а след това навън, за да го чака. Ненавиждаше, че сега е останала с него, за да я вози. Не само за кратко пътуване с кола. Бяха взели един проклет хеликоптер, за да стигнат дотук.
Най-накрая той излезе навън и се качи в колата. Потеглиха към частното летище и по пътя Хънтър се уговори за полета ѝ.
– Искаш ли да дойда с теб на връщане с хеликоптера? – Попита той тихо.
Тя поклати глава с „не“, въпреки че една малка, съвсем малка част от нея крещеше той да дойде. Болеше я, че нещата се бяха объркали след такова обещаващо начало. Но ето, че бяха – той беше задник и това не беше по нейна вина.
– Не, благодаря. Добре съм. – И тогава той паркира колата, а тя излезе, без да погледне назад.
Скоро тя се издигна във въздуха и противно на добрата си преценка Кали погледна надолу и случайно забеляза, че колата му седи на мястото си, докато тя не се изгуби от поглед.