Кели Фейвър – Под неговия чар – книга 19 – част 7

***

Пътуването до дома беше странно спокойно.
Дълго време никой от двамата не говореше. Кенеди беше емоционално и физически изтощена и се чудеше дали всичко това не е било някакъв сън.
Истън беше спокоен, но очите му бяха съсредоточени върху пътя, а не върху нея. Той не я погледна.
– Ти се учиш – каза той, като най-накрая прекъсна мълчанието.
Тя се обърна, за да го погледне.
– Какво точно уча?
Той не отговори известно време. След това каза:
– Научаваш се какво е да чувстваш.
Кенеди не беше сигурна какво да каже за този коментар.
– Искаш да кажеш, че съм студена риба или нещо подобно?
– Не, изобщо не. Но ти си мислиш, че си.
– Може би е така. Вече наистина не знам какво мисля.
– Всичко, което някога си правила, е да мислиш, в това е проблемът. – Погледна я Истън. – Никой никога не ти е казвал, че животът се живее, а не се мисли за него. Тази вечер ти най-накрая го изживя.
– Може би го направих – усмихна се тя. Не беше сигурна какво е направила, но по някакъв начин думите на Истън се бяха отразили на живота ѝ по начин, който не беше очаквала. Чувстваше се много жива, много чувствена и женствена и искаше Истън да прави любов с нея, да я взема отново и отново.
Може би това е животът. Чувственост, удоволствие, преследване на всичко, което е хубаво, топло, влажно и опасно.
– Значи съм издържала теста ти? – Попита Кенеди. – Достатъчно добре ли се справих, за да ме смяташ за новия си проект?
Тогава изражението на Истън се промени. Нещо в очите му се втвърди, а устата му се изправи в линия.
– Разбира се – каза той.
– Нещо погрешно ли казах?
– Задаваш въпроси, които пропускат същността – отвърна Истън, а гласът му бе твърд.
– Все още се уча.
– Мислиш, когато трябва да чувстваш, и чувстваш, когато трябва да мислиш. – Погледна я той. – Тази вечер не беше тест – каза и той.
– Добре, не знаех какво е това.
– Тази вечер беше да ти покажа какво мога да направя с теб и какво мога да направя за теб. Скоро ще дойде твоят ред да ми покажеш какво можеш да направиш за мен, Кенеди. И тогава тестът ще бъде твърде реален.

***

Останалата част от пътуването с колата беше почти толкова тиха, колкото и началото. Истън я остави пред сградата ѝ и просто заяви, че ще се видят сутринта в офиса.
Нямаше целувка за лека нощ, усмивка, нищо.
Кенеди си мислеше за това, докато лежеше в леглото напълно гола, без завивки по тялото си, все още усещаше собствения си аромат и малко от неговия – и не искаше да го отмие още.
Беше изтощена, но и възбудена, чудесно, сякаш беше открила някакъв извор на сексуална енергия в тялото си и се страхуваше, че ако го изключи, той може никога повече да не се появи.
В тъмнината на спалнята си все още виждаше очертанията на краката си, леката издутина на путката си, могилката, която Истън беше пипал, докосвал и дори облизвал. Тя отново беше мокра само при най-кратката мисъл за случилото се по-рано.
Кенеди затвори очи и си спомни как Истън се бе погрижил така любезно за раните ѝ, след като бе паднала пред очите на целия винен бар.
В погледа му бе видяла нещо нежно, грижовно и съвсем неочаквано за господаря си. Беше видяла, че той е добър – под всичко личеше, че иска да се грижи за нея повече, отколкото да се задоволява за нейна сметка.
Това не беше фалшиво, а истинско.
Може би той започва… започва… да се влюбва в мен.
Кенеди, не се побърквай – каза си тя. В края на нощта той почти не ти говореше. Държеше се така, сякаш те е закарал вкъщи след скучна работна конференция, а не след секси нощ на действие, която му е показала колко сте перфектни заедно.
Но въпреки че беше скептична към собствените си чувства, не можеше да потисне усещането за радост, което я завладя.
Тя си представи силното, мъжествено лице на Истън и наситените му очи, начина, по който я гледаше с толкова много желание и решителност.
Започна да се докосва и докато го правеше, си спомни къде и как точно я беше докоснал.
После извика, голото ѝ тяло се къпеше в пот и секс и беше готово за него, готово с широко разтворени крака, напълно гола и отворена за Истън.
Някой ден скоро ще легна точно в това положение и той ще се пъхне в мен, ще се изпълня с него и ще усетя всеки сантиметър от кожата му върху себе си.
Един ден скоро.
Ще направя всичко.
Всичко, за да се случи това.

Назад към част 6                                                                    Напред към част 8

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!