***
– Можеш и ще го направиш. – Докато говореше, пръстите му шибаха путката ѝ, плъзгайки се навътре и навън, навътре и навън, в ритъм с бедрата ѝ, а краката ѝ се разтресоха, докато тя се оттласкваше от петите си, за да му осигури достъп. Ръката му се поклащаше срещу голата ѝ путка, удряше клитора ѝ, а после пръстите му се стрелкаха надолу в дупката ѝ, отваряха я, натискаха през гънките ѝ, а краката ѝ бяха толкова широко разтворени, че дори не можеше да повярва.
Дишането на Кенеди се учести.
– Истън.
– Отпусни се, Кенеди. Повярвай ми.
– Губя контрол. – Опита се да запази разговорния си глас, но той беше задушен от емоцията, която излизаше, и от интензивността, която изпитваше. За пръв път я докосваше, а той го правеше на публично място, а той беше всичко, което някога е искала, и тя можеше да си представи как смуче члена му, как вкарва големия си дебел член в устата ѝ, а после в путката ѝ, как си пробива път вътре, точно както правеха пръстите му в момента…
Беше близо до това да извика, да изкрещи и нямаше да може да го спре. Наближаваше оргазъм, който не можеше да се опише, разликата между десет или петнадесет фута вълна и приливна вълна, толкова голяма и мощна, че щеше да унищожи всичко по пътя си.
Кенеди усети как в гърдите ѝ се надига паника.
– Трябва да спрем – прошепна тя, докато потта започна да се стича по слепоочията ѝ.
– Няма да спираме, докато не кажа – отвърна твърдо Истън.
Пръстите му продължаваха стабилно и ритмично да чукат влажността ѝ. Сега тя чуваше съблазнителните звуци, а горещината я завладяваше и вече дори започваше да не ѝ пука. Бедрата ѝ се люлееха, устните ѝ се разтваряха, коремът ѝ се стягаше в очакване на онова, което предстоеше да се случи, на онова, което отчаяно искаше.
Кенеди знаеше, че ѝ остава само малко време, преди да изгуби контрол и да се направи на глупачка пред всички тези класни хора, които отпиваха луксозно вино и опитваха малките си чинии със скъпа модерна храна.
Щеше да свърши, щеше да изкрещи силно и всички щяха да разберат какво се е случило.
Може би Истън наистина не знаеше на какво е способна, може би не му пукаше дали ще я направи на глупачка. Но на нея ѝ пукаше.
Цял живот я бяха обучавали да бъде порядъчна, да получава добри оценки и да се държи наведена – и най-вече никога да не бъде с момче по такъв начин, че да се изложи на подигравки.
Никога не е била дори с мъж, никога не е докосвала интимните си части.
А сега този силен, секси, динамичен мъж, когото толкова силно желаеше, и правеше тези неща – неописуеми неща. Тя трябваше да си върне контрола.
Но тогава щеше да изгуби него, Истън, тази връзка, за която се беше борила.
Довери му се, Кенеди. Колко пъти трябва да те моли да му се довериш?
Не мога. Не мога. О, Боже. О, Боже.
Той все още чукаше безмилостно путката ѝ с дебелите си пръсти, а тя го чукаше обратно и не искаше да спира.
– О, Боже – каза тя и това беше гърлено, идващо дълбоко от гърлото ѝ.
Истън се засмя, сякаш точно това искаше да чуе.
– Да?
– Моля те… моля те… трябва… трябва да… – Тя вече губеше контрол. Трябваше да вземе решение.
Кенеди отвори очи и изведнъж погледна дълбоко в очите на Истън, което сякаш го изненада. Очите му се разшириха, сякаш разпознаваше нещо в нея.
Това беше нейният момент да му каже категорично, че трябва да спре.
Но тогава Кенеди осъзна, че целият страх, който се опитваше да я накара да саботира този момент, целият този страх идваше от родителите ѝ и от начина, по който я бяха възпитали.
Това не съм аз. Този страх изобщо не е от мен. Аз дори не знам със сигурност какво искам… но мисля… мисля, че всъщност искам това да се случи.
После се усмихна.
– Чукай ме, докато не свърша – каза му тя. – Ще свърша пред всички.
Ръката на Истън внезапно се отдръпна между краката ѝ, оставяйки я да се чувства студена, мокра и празна. Тя преглътна отново и усети как бузите ѝ се зачервяват, цялото ѝ лице гореше.
– Защо спря? – Каза тя, болката беше ясна в гласа ѝ, докато се взираше в бялата покривка.
– Не ме разпитвай – беше всичко, което той каза, гласът му беше студен.
– Извинете, господине – каза сервитьорът, който се беше приближил тихо зад тях.
Кенеди смъкна полата си, нагласяйки се, като сега осъзнаваше миризмата на собствената си нужда, миризмата на секс във въздуха.
– Да? – Истън наведе леко глава, за да погледне мъжа.
– Господине, имахме оплаквания – каза сервитьорът, вратът му бе скован, докато говореше официално.
– Оплаквания? – Отговори Истън. Той небрежно вдигна чашата си с вино и отпи от нея.
– Ще се наложи да помоля вас и вашата… приятелка… да напуснете.
Истън изпи остатъка от виното си на няколко глътки и след това присви устни. Изправи се толкова бързо, че сервитьорът трепна, сякаш се уплаши.
– Сър…
– Не се притеснявайте, ние си отиваме – засмя се Истън. Той огледа останалите посетители, които сякаш старателно избягваха погледа му. – Но ще се връщаме всяка вечер в продължение на един месец, така че всички вие може би ще искате да изчакате доста време, преди да направите нова резервация.
Кенеди се изправи, вече напълно смутена от себе си, но Истън я хвана за ръката.
– Хайде, бейби – каза той и я повлече със себе си към изхода.
Всички ги гледаха как вървят.
Когато излязоха на улицата и на хладния нощен въздух, Истън избухна в смях.
– Това беше невероятно – каза той и продължи да се смее бурно, докато вървяха.
Кенеди не беше сигурна какво мисли. Тя го погледна, докато продължаваха по улицата. Знаеше, че силно го желае, че физическото му докосване е като нищо – не беше взимала наркотици, но не можеше да си представи какъвто и да е наркотик да се доближи до ефекта, който той имаше върху нея.
– Ти си луд, Истън – каза му тя, като в гласа ѝ вече се долавяше гняв. – Какво беше това там? Защо трябваше да ме унижаваш по този начин?
Истън спря, погледна я в очите и усмивката изчезна от лицето му.
– Ти си толкова скована, Кенеди – каза ѝ той. – Целият ти живот е бил предварително планиран, предначертан и въпреки протестите ти за обратното, невинаги си готова да се промениш.
– Не съм? Всичко, което съм направила, е да се променя. Напуснах работата си в Масачузетския технологичен институт, оставих всичко по прищявка и дойдох в Ню Йорк…
– И какво от това? – Каза Истън. – Мислиш, че бягството те променя?
– Не, но виж какво направихме тази вечер. Никога не съм позволявала на мъж да ме докосва по този начин.
– Точно така – каза той, а гласът му беше силен. – Ти имаше нужда от това, Кенеди. Признай, че си имала нужда точно от това, което ти направих там.
Челюстта ѝ потрепери. Улицата беше почти празна и тя все още усещаше близостта му, усещаше какво би било, ако той го направи отново. И тя се нуждаеше от него повече от всякога, нуждаеше се от него толкова силно, че в очите ѝ се появиха сълзи.
– Нуждаех се от това, което направи с мен там. – Тя остави сълзите да се разлеят по бузите ѝ. – Радвам се. Исках да ме чукаш, исках члена ти в устата ми и дълбоко в мен…
Изведнъж той я целуна, устата му се вкопчи в нейната, а след това я притисна с гръб към стената на затворения магазин за електроника, тухлата се впи в гръбнака ѝ, а натискът беше добър – беше болезнен в добрия смисъл на думата, като се впиваше в гърба ѝ, докато той се впиваше в нея отпред.
Ръката му се плъзна под блузата ѝ и се плъзна по гърдите ѝ. Пръстите му докоснаха зърното ѝ толкова нежно, а после със сила, а езикът му беше в устата ѝ, докато другата му ръка стигна до полата ѝ, между краката ѝ.
Боже, отново съм толкова мокра за него. Не мога да повярвам, че той прави това с мен. А ние сме на улицата, всеки може да ни гледа, да държи мобилен телефон и да ни снима…
Беше и все едно.
Пръстите на Истън навлязоха в мокрите ѝ гънки, напъхаха се вътре, краката ѝ се разшириха за него. Той облиза езика ѝ, засмука долната ѝ устна, докато тя стенеше и стенеше и стенеше.
С едната си ръка галеше гърдите ѝ, стискаше зърното ѝ, докато я заболеше, а после масажираше клитора ѝ с палец, докато я чукаше с пръсти толкова силно, че задните ѝ части отскачаха към тухлената стена зад нея.
Тя свършваше и това беше онова, което се натрупваше вътре в ресторанта, и сега наистина беше изгубила всякакъв контрол, просто искаше това освобождаване, което той ѝ предлагаше.
Кенеди отметна глава назад и извика, крещейки, когато оргазмът се появи като преживяване на цялото тяло, почти извън тялото.
– О, Боже! – Изкрещя тя и бедрата ѝ се вкопчиха в него, но той беше по-силен и се вкопчи обратно в нея, като пръстите му се вмъкнаха по-дълбоко, за да проникнат чак до сърцевината ѝ.
Изведнъж той падна на колене и повдигна полата ѝ докрай, а устните му бяха горещи върху голата ѝ путка и той я облиза дълбоко с език, а тя изригна в него.
Тогава Истън се изправи и се огледа наоколо.
– Някой видя ли? – Попита тя, задъхана.
– Не мисля – каза той и я дръпна бързо към колата си, която беше само на няколко метра.