Кели Фейвър – Под негово командване – Книга 17 – част 7

***

През онази нощ Кенеди не спа много добре.
Лежейки на матрака си на пода, тя се събуди напълно в тъмнината, след като се мяташе и въртеше часове наред.
Кожата и сетивата ѝ горяха от копнеж, от отчаяна нужда, която дори не осъзнаваше, че притежава.
Тя отхвърли одеялото и разтвори крака, като позволи на дългата тениска, която беше облякла, да се издигне по бедрата ѝ. Прокара пръсти по бикините си, докосна вкусна влага и си представи лицето му, погледа в очите му, звука на гласа му.
А после се впиваше в себе си и си го представяше – спомняше си го и му позволяваше да бъде там с нея духом.
Боже, ако само не беше изпаднала в паника в последната минута, кой знае какво можеше да се случи? Може би и сега щеше да е с него, да усеща тялото му до своето, да го приема в себе си.
При тази мисъл краката ѝ се разшириха, гърбът ѝ се изви, оргазъм я връхлетя и тя извика от изненада и възторг.
Той свърши бързо и еуфорията отшумя почти толкова бързо. Отново беше сама в малкия си апартамент, чувстваше се изгубена, самотна и объркана, без посока за пръв път в живота си. Отнесена. Напълно и напълно без цел.
Сълзите дойдоха и тя си позволи да поплаче хубаво, а след това, като бебе, се унесе в сън.
Събуди се от звука на мобилния си телефон, който се включи наблизо. Със сълзи в очите тя ги отвори и запълзя, за да го вземе и да види кой се обажда в онова време, което и се струваше като разсъмване.
Номерът беше ограничен, но тя все пак отговори.
– Ало?
Нетърпеливият глас беше твърде разпознаваем.
– Къде сте, госпожо Сондърс?
Тя вдиша рязко.
– В апартамента си.
– Не е добър начин да започнеш първия си работен ден – да се появиш късно. Освен ако не възнамерявате да не се появите изобщо?
Тя седна с гръм и трясък.
– Не разбирам. Никой не ми е казал…
– Мислех, че сте много умна, мис Сондърс. Най-добра в класа, математичка, с образование от Бръшляновата лига.
– Съжалявам, г-н Ратър. Веднага ще дойда.
– За нас е чест, че ще ни удостоите с присъствието си – отвърна той с капещ сарказъм. – Не ни забавяйте повече. Имам невероятно натоварен график и разчитах, че ще започнете добре, което не се случи.
– Извинявам се.
– По-малко говорене и повече работа – каза той. – Ела тук. Сега.
Тя затвори телефона и започна да се облича, огорчена, че няма време дори за много бърз душ. Вместо това се намаза с парфюм и лак за коса, нанесе бърз грим и се облече в същия костюм, с който беше отишла на интервюто, по стечение на обстоятелствата единствената подходяща за работа комбинация, която притежаваше в момента.
Кенеди бе предположила, че ще има възможност да си купи още, след като и съобщят, че е назначена на работа, но очевидно това нямаше да се случи по начина, по който си бе представяла.
Всъщност изобщо нищо не беше такова, каквото си го беше представяла, и точно този факт я вълнуваше и объркваше безкрайно.
Изтича от апартамента си и извика такси, което едва ли можеше да си позволи. Но все пак – тя нямаше намерение да изпитва ограниченото търпение на Истън Ратър. Тя каза на таксиметровия шофьор да побърза да стигне до Ред Ейджънси и дори стигна дотам, че му предложи двойна цена, ако я закара там за рекордно кратко време.
Това доведе до рали по улиците на Манхатън, но тя се облегна на задната седалка и се молеше да оцелее.

Назад към част 6                                                   Напред към част 8

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!