Кели Фейвър – С вярата му – Книга 14 – Част 9

***

Очите на Никол все още бяха съчувствени. От това, което Скарлет можеше да каже, в тях нямаше и грам осъждане.
– Няма нищо лошо в това да имаш силни емоции, Скарлет.
– Предполагам, че може би не съм научила този урок в живота си – каза Скарлет. – Всъщност не съм имала около себе си хора, възрастни, които да ме научат, че е нормално да чувствам нещата. Всъщност аз почти научих, че колкото повече държа нещата в себе си, толкова по-добре е било за мен, когато съм растяла.
– Това е жалко. Заслужавала си повече от това.
– Може би е така. – Тя си пое още един треперещ дъх и се опита да успокои биещото си сърце. – Беше каквото беше.
– Може би ще промениш това, когато някой ден имаш семейство.
Скарлет я погледна, сякаш Никол беше прочела мислите ѝ.
Никол се усмихна, протегна ръка и докосна нежно ръката на Скарлет.
– Вярвам, че нещата в живота се случват, когато си готов за тях, и нито минута по-рано.
Скарлет поклати глава. Не знаеше защо, но изведнъж се почувства много по-добре.
– Трябва да си терапевт.
– Аз съм просто човек, който е преминал през подобни проблеми. Знаеш ли, всички ние сме увредени по някакъв начин. Ти не си толкова различна, колкото си мислиш.
– Чувствам се различна. – Тя погледна надолу към ръцете си, като ги въртеше нервно в скута си. – Изглежда, че всеки има някой специален, но не и аз. А човекът, когото искам… – тя спря. Никол и Кали бяха близки, а тя не можеше да рискува да говори за Брайсън точно сега. Това би я компрометирало твърде много. Тя поклати глава.
Никол сякаш го разбираше.
– Ще се изненадаш как нещата могат да се променят на мига.
Каквото и да е, или с когото и да е, никога не подценявай колко много могат да се променят обстоятелствата. Един ден си сама, плачеш и се измъчваш, а месеци по-късно можеш да изживееш времето на живота си с хората, които обичаш. И обратното.
Скарлет се засмя.
– Значи искаш да кажеш, че всичко е просто една голяма игра на късмет?
Никол се усмихна.
– Не разполагам с всички отговори. Аз самата просто се държа на нокти.
– Изглежда, че доста добре се справяш с нещата.
– Това се нарича актьорско майсторство.
– Даниела трябва да взема уроци от теб.
Никол се захили и сложи ръка на устата си.
– Добре, хайде. Да се върнем, нали?
Върнаха се във всекидневната, където Даниела, Лидия, Ред и Райли си говореха. Колкото и да си мислеше Скарлет, че е направила някаква огромна сцена, сякаш никой не беше забелязал отсъствието ѝ.
Малко по-късно Ред отново взе Райли, тъй като тя беше започнала да плаче.
– Ще я занеса горе и ще я нахраня – каза той.
– Всичко е наред, мога да се справя – каза му Никол.
– Не, не. Ти просто се забавлявай с приятелките си – каза той.
– О! Той е толкова сладък – извика Лидия, сложила ръка на гърдите си.
– Запомни това, мила, следващия път, когато се държа като задник – каза Ред и намигна на Никол.
След това се приближи до нея и я целуна дълго по устните.
– Сега просто се изтъкваш – каза Даниела, докато той носеше Райли и излезе от стаята, махайки за довиждане.
– Хванала си добър човек – каза Лидия и въздъхна. – Надявам се моят Шон да е такъв мъж, а не някакъв чудак като Хънтър.
Скарлет я погледна. Дали жената не осъзнаваше, че това е среща, на която планират моминското парти на Кали – и че Кали всъщност се омъжва за този „чудак“?
– Как Хънтър е чудак? – Попита Даниела. – Освен факта, че е отказал да издаде продължение на хитовата си книга.
Лидия извъртя очи и отпи дълга глътка от питието си.
– Както и да е, книгите му нямат нищо общо с това. Макар че не пише ли странни книги с любов и убийства? – Тя погледна групата многозначително, сякаш това означаваше нещо.
Скарлет я стрелна с поглед, изпитвайки нужда да се застъпи за Хънтър.
– Ами той е бил само добър с мен.
Лидия срещна погледа ѝ.
– Предполагам, че просто не обичам да си държа езика зад зъбите, когато става въпрос за щастието и безопасността на моя приятелка.
Никол погледна и двете.
– Не го разбирам. Пропускам ли нещо?
– Не – каза Скарлет твърдо.
– Предполагам, че не. – Лидия сви рамене и отпи още от питието си.
– Странно – каза Даниела и повдигна вежди. – Както и да е, продължаваме нататък. Вълнуваш ли се, че ще дойда на снимачната площадка тази седмица?
Скарлет кимна, въпреки че не знаеше, че Даниела дори е получила роля, камо ли да е била поканена да дойде на снимачната площадка тази седмица.
– Нямам търпение. Това е супер вълнуващо.
– Предполагам, че всички ще се мотаят около този филм, освен мен – каза Лидия и очите ѝ се свиха.
– Да се мотая? – Каза Даниела. – Не точно, скъпа. Аз съм актриса и имам роля във филма. – Докато говореше, тя обърна гръб на Лидия. Бузите ѝ пламтяха.
– Е, не знам за твоята роля. Знам само, че някои хора са дали някои обещания, които изглежда не искат да спазят.
Скарлет въздъхна.
– Сигурна съм, че хората ще спазят обещанията си.
– Добре, защото в противен случай нещата тук ще станат грозни.
– Лидия, звучи така, сякаш отправяш заплахи – каза Никол.
– Нямам представа за какво говориш – отвърна Лидия, като изглеждаше невинна.
– Може би тя просто се опитва да привлече внимание – каза Даниела.
Лидия сложи ръка на бедрото си.
– Ако се опитвах да привлека вниманието ти, щеше да го знаеш. И нямаше да го направя, като нося някаква отвратителна зелена пола от седемдесетте години.
Даниела погледна надолу към зелената си пола.
– Това е пола на Оскар Де Лорента. Нима си полудяла?
– Може би Оскар е бил извън себе си, когато е направил това нещо. Ако изобщо го е направил.
– Добре, добре, добре. Това е – каза Никол, гласът ѝ беше силен, а очите ѝ блестяха.
– Няма да търпя повече тези препирни. Доведох ви всички тук, за да си прекараме приятно и да планираме нещо за Кали. Ако не искате да направите това, може би просто трябва да си тръгнете.
Лидия отметна косата си.
– Няма страшно. Знаех, че тук няма да се отнасят с уважение към мен. – Тя погледна Скарлет. – Свикнала съм обаче да ме разочароват. Както и да е, всичко е наред. Хората, които трябва да знаят, скоро ще разберат, че не се опитвам само да привличам внимание. И тогава ще се наложи да ми се извинят.
– Сигурна съм – каза Даниела, все още с гръб към Лидия.
Лидия се обърна и излезе, а Скарлет я последва. Тя не искаше, но се страхуваше, че този инцидент ще я подтикне да изпрати някой безумен имейл или да се обади по телефона и да разкаже на всички за договора на Кали и Хънтър.
Когато Лидия излезе навън, тя се обърна с лице към Скарлет.
– Омръзна ми от това – на практика изкрещя тя.
– От какво ти е писнало?
– Ти ми обеща. Каза, че сме приятелки.
– Ние сме приятелки.
Лидия се засмя с остър, лаещ смях.
– Наричаш това да сме приятелки? Дори не признаваш, че съществувам.
– Съжалявам, ако се чувстваш така.
– Е, наистина се чувствам така. Никога не ми се обаждаш, никога не ме включваш в нищо. И мога да кажа, че дори не ме харесваш истински, Скарлет. – Сега в очите на Лидия се появиха сълзи.
– Това не е вярно – каза Скарлет, но едно гласче в главата ѝ казваше друго. Защо да харесвам някого, който ме изнудва, помисли си тя, но знаеше, че няма да е добре да го каже на глас точно сега.
– Виждам начина, по който ме гледаш – с презрение.
– Това не е вярно. И наистина искам да те включа.
– Защото си мисля, че може би всичко това ще изчезне, ако просто кажа на всички… на всички – какъв е Хънтър Риърдън в действителност.
Скарлет усети как в гърдите ѝ се надига паника. Усещаше Никол зад гърба си, която наблюдаваше и слушаше всичко, което се казваше.
– Слушай, утре трябва да дойдеш на снимачната площадка и да се видим – каза ѝ Скарлет.
Очите на Лидия се свиха, недоверчиви.
– Не искам да ме каниш само защото съм изпаднала в истерия и искаш да ми затвориш устата.
Скарлет се принуди да се засмее и да се държи така, сякаш нищо не може да бъде по-далеч от истината.
– Каня те, защото искам да дойдеш. – Тя пристъпи напред, сложи ръка на рамото на Лидия и я погледна право в очите. – Истината е, че бях супер заета и улисана в собствените си дребни малки драми. Но не биваше да позволявам това да попречи на приятелството ни и няма да позволя да попречи отново на приятелството ни. Обещавам.
Лидия се замисли, а в ъгълчетата на устата ѝ се появи усмивка.
– Наистина ли обещаваш?
– Наистина. Ела утре следобед, ще ти изпратя адреса.
– Следобед? Не започвате ли снимките в ранни зори или нещо подобно?
Скарлет се засмя.
– Започваме, но си помислих, че може да ти е скучно да седиш и да чакаш, докато подготвят всичко. А актьорите дори още няма да са там.
– Не ми пука – каза Лидия и се усмихна. – Ще бъда там с най-добрата си приятелка.
Скарлет усети как в стомаха ѝ се образува яма. Нима този порочен кръг никога нямаше да свърши?
– Чудесно. Тогава ще се видим рано сутринта, предполагам.
Никол най-накрая пристъпи напред.
– Обадих се на колата за теб, Лидия. Съжалявам, че не си прекарала приятно тази вечер. – Гласът на Никол беше хладен, но все пак изненадващо приятелски.
Лидия само сви рамене.
– Трябваше да знам, че приятелите на Кали и Хънтър ще си мислят, че са по-добри от мен. Вие сте богати и известни, а аз коя съм?
– Това не е вярно, но се съмнявам, че мога да те убедя в обратното – въздъхна Никол.
– Е, всъщност не ми пука. Щастлива съм с приятелите, които имам, нали Скарлет?
– Разбира се – каза Скарлет тихо, като мразеше факта, че трябва да умиротворява тази хлапачка, при това пред Никол.
Колата спря и Лидия се качи.
– Ще се видим утре! Пиши ми, добре?
– Добре, ще пиша – каза Скарлет, махна с ръка и я видя да си тръгва.
Никол стоеше до нея и гледаше как колата тръгва с Лидия в нея.
– Нямаше да я поканя на това, ако знаех, че не е в добри отношения с Кали и Хънтър.
По някакъв начин Скарлет сега се чувстваше отговорна за всичко това.
– Тя просто е незряла. Малко ревнува от цялото внимание, което те получават.
– Това ли е? – Попита Никол. – Защото тя намекна за нещо друго – тайна или нещо, което пази за Хънтър?
Скарлет облиза устните си. Обмисляше да каже всичко на Никол, но не знаеше със сигурност дали може да ѝ се довери, или не.
Просто и го каза. Разтовари се, може би тя ще ти помогне да намериш изход от това.
Но после се замисли колко несправедливо би било да постави Никол в това положение.
– Не знам за какво говореше Лидия – излъга тя. – Мисля, че тя просто е ядосана и завижда и иска да създаде неприятности. Но аз съм я овладяла.
Никол се усмихна леко.
– Сигурна ли си в това? Защото тя изглежда толкова неконтролируема, колкото човек може да бъде.
Скарлет кимна.
– Ще я овладея. Никога не бих и позволила да нарани Кали.
– Хайде, да се върнем вътре и да пийнем още по едно – каза Никол.
– Сега съм съгласна.
Двете се върнаха заедно вътре, говорейки и смеейки се.

Назад към част 8                                                      Напред към част 10

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!