***
Когато видя къщата на Никол за пръв път, Скарлет си пое рязко дъх. Беше голяма – приличаше на нещо, в което би трябвало да се помещава Организацията на обединените нации или английската кралица и цялото ѝ кралско семейство.
Да, кралска особа – точно така се чувстваше в момента, помисли си Скарлет, докато шофьорът спираше колата до входната врата на къщата. Вратата беше отворена, а Никол стоеше там и я чакаше.
Никол Джеймисън беше облечена в красива синя рокля, която беше едновременно сдържана и също така ласкаво красива. Всичко в нея беше достойно и безупречно, реши Скарлет.
Тя излезе от задната седалка на колата и Никол се втурна напред с протегнати ръце, като я прегърна топло и по сестрински.
– Благодаря, че дойде в кратки срокове. – Каза тя. – Нямаш представа колко много оценявам това.
– С удоволствие ще го направя – каза Скарлет и отвърна на прегръдката. Беше развълнувана да бъде в това имение и да види как живеят Никол и Ред Джеймисън, да поговори и може би да се сближи с тази мила и буйна жена.
Но когато влязоха в къщата, Скарлет чу други гласове и сърцето ѝ се сви.
– Всички чакат във всекидневната – каза Никол, като я поведе през голямото фоайе и по богато украсения коридор.
– Всички? – Попита Скарлет, опитвайки се да прикрие разочарованието си, като звучеше прекалено бодро. – Кой още е тук?
– Ами, помислих си, че може само да помогне, ако има и други хора, които познават Кали, и по този начин можем да имаме много мнения и свежи идеи.
– Разбира се – излъга Скарлет. Факт беше, че се надяваше и предполагаше, че Никол е поканила нея и само нея да планират това моминско парти, а вместо това тя беше просто още един човек сред многото.
Когато пристигнаха в дневната, Скарлет почти избяга от къщата – защото пред нея стояха последните двама души, които искаше да види точно сега.
– Значи си успяла! – Извика Даниела, пляскайки с ръце. – Време е за парти! – Тя направи леко раздвижване на бедрата. – Искаш ли коктейл? Аз ще пия коктейл с бяла и червена боровинка. Да ти направя ли един?
– Ехххх… разбира се – заекна Скарлет, докато установяваше визуален контакт с последния човек на света, когото искаше да види в този момент.
– Най-добрата ми приятелка! – Извика Лидия, изтича към нея и обгърна Скарлет с още по-голяма сила и ентусиазъм, отколкото Никол преди няколко минути.
Скарлет я прегърна обратно, преструвайки се на развълнувана.
– Уау, не знаех, че ще дойдете тук тази вечер. Каква страхотна изненада.
– Знам, нали? – Каза Лидия, като се отдръпна и я погледна. – Момиче, изглеждаш секси – много знойна. Дали защото по цял ден си на снимачната площадка с Брайсън и работите толкова близо заедно? Затова ли?
Веждите на Даниела се вдигнаха, а очите ѝ вече бяха два пъти по-големи, отколкото преди малко.
– Чакай малко. Тя казва това, което си мисля, че казва? Ти и Брайсън Тейлър сте връзка?
– Не, не – настоя Скарлет, а бузите ѝ почервеняха. Това излизаше извън контрол, преди още да е имала възможност да се ориентира. Всички я гледаха, искаха подробности, искаха да си говорят за момчета, а тя беше решена да го прекрати. – Брайсън и аз не сме заедно – дори малко. Той е мой шеф.
– Това никога не е спирало никого, нали Никол? – Засмя се бурно Даниела.
Никол въздъхна.
– Не им позволявай да те натоварват – каза тя на Скарлет, като добродушно завъртя очи. – Те са като деца.
– Не, не ни оставяй да те тормозим – каза Даниела. – Ако все още не си с Брайсън, трябва сериозно да се замислиш. Искам да кажа, че той е прекрасен – ако не бях с моя мъж, щях да съм цялата в него. А ти, Никол?
Преди Никол дори да успее да отговори, Лидия се намеси.
– Той е секси, но моят Шон е толкова невероятен – никога не бих погледнала друг мъж и не бих имала такива мисли.
Скарлет се намръщи. Нима Лидия не говореше само онзи ден за това колко горещ е Брайсън, за нещата, които би искала да му направи?
Очите на Даниела се свиха.
– Аз съм доста щастлива с Кейн, повярвай ми.
– О, не съм поставяла това под въпрос – отвърна Лидия. После наведе глава. – Кейн Райт не е ли малко по-възрастен мъж? Имате ли един от онези романси май-декември? Според мен това е напълно романтично. – Тя въздъхна щастливо. – Това е нещо като роман на Никълъс Спаркс. Макар че в тях винаги някой умира. Не че Кейн е достатъчно възрастен, за да умре. – Последната част обаче каза като въпрос, сякаш не беше сигурна.
Даниела сви устни.
– Наистина, много се радвам, че одобряваш. Не знам какво щях да направя иначе. – Тя се обърна към Никол. – Някои хора трябва да се научат на маниери. Това не е къща на женско дружество в Кентъки.
Лидия извъртя очи и отпи от шампанското, което държеше в ръка.
– Аз просто се забавлявам. Не бъди толкова обидчива. Боже.
Скарлет всъщност изпита облекчение, че двете така зрелищно са се сблъскали, защото бяха забравили за нея и Брайсън. Въпреки че сега атмосферата в стаята беше подчертано хладна и неловка, Никол се опита да изглади нещата.
Всяка от тях имаше по едно питие в ръка, а Никол донесе поднос със зеленчуци и дип и го постави на красивата централна стъклена маса. Седнаха на пищния кремав диван и подходящи столове, които заобикаляха масата, хапваха, пийваха и обсъждаха какво би било забавно да направят за празника на Кали.
Беше мило – помисли си Скарлет – как Никол се стараеше толкова много от името на Кали. Беше извадила малка тетрадка и си записваше идеи и предложения, като почти винаги кимаше и коментираше колко страхотна е идеята, без значение кой какво е казал и колко нелепа може да е идеята.
Няколко минути след разговора Ред се появи на вратата, държейки бебето на ръце. Той се усмихна.
– Здравейте, дами. Надявам се, че не ви пречим.
– Разбира се, че не – изпищя Даниела. – Райли, скъпа! На леля Даниела толкова много ѝ липсваш! Току-що се събуди ли, скъпа? – Тя се приближи до Ред и издърпа малкото бебе от ръцете му, правейки и физиономии и гукайки. – Здравей, мъниче. Здравей. Толкова ли си уморена?
Ред се ухили.
– Може да е малко капризна. Точно като баща си, когато се събуди.
Никол се усмихна.
– Само че тя няма нужда от три чаши кафе, преди да отвори напълно очи сутрин.
Ред сви рамене.
– Какво да кажа – аз съм пристрастен. – Той погледна към Скарлет и Лидия.
– Съжалявам, че се държа грубо. Как сте, дами?
– Много добре – каза Скарлет, леко изненадана от очевидното физическо присъствие и сексуално обаяние на Ред Джеймисън. Какво ставаше с Хънтър и с всички, с които излизаше, помисли си тя. Всички те бяха мощни, мъжки екземпляри с харизматична сила.
Лидия се приближи и стисна ръката му.
– Не мога да ти опиша колко развълнувана бях да се запозная с теб. Огромна, огромна почитателка съм на работата ти.
– О? Благодаря. – Той свъси вежди и погледна Никол малко изненадано.
– Искам да кажа, че Кали е говорила толкова много за теб и Никол и за всичко, което и двамата сте направили за нея. И понякога си мисля, че тя се надява Хънтър да бъде нещо като Ред младши.
Ред се засмя неудобно.
– Хънтър се справя съвсем добре с това да бъде себе си. Последно проверих, че никога не съм обезоръжавал обезумял стрелец и не съм получавал куршум при това.
Лидия извъртя очи.
– Медиите наистина имат свойството да преувеличават тези неща, Ред. Мисля, че знаеш това по-добре от всеки друг. Искам да кажа, наистина ли мислиш, че той е обезоръжил луд стрелец? Защото това би било доста наивно.
Никол се изправи и запляска с ръце.
– Току-що си спомних, че много исках да покажа на всички стаята на бебето. Толкова е сладка, това, което Ред е направила с нея.
Хубаво направено, помисли си Скарлет, докато Никол ги водеше нагоре към стаята на бебето Райли.
Никол искаше да прекрати този разговор и го направи тактично, без никой да забележи усилията ѝ.
След като разгледаха стаята на бебето за известно време и се редуваха да държат бебето Райли, всички се върнаха долу. Сега Скарлет я държеше на ръце и усещането за мекото и топло тяло в прегръдките ѝ събуждаше нещо в нея, което силно я изненадваше.
Тя погледна надолу в течните, кафяви очи на Райли. Райли се взираше обратно в нея, кикотеше се и се усмихваше.
– Ти си щастливо бебе, нали?
Райли се съгласи, че е, с огромна, беззъба усмивка.
Скарлет я погледна и усети как я прихваща в гърдите. Това беше дълбока болка, осъзнаване, че да държиш това малко същество, това невинно момиченце – това беше най-естественото нещо на света. Скарлет изведнъж разбра, че е трябвало да има дете.
Как можеше подобно осъзнаване да я връхлети изневиделица, при такива случайни обстоятелства, заобиколена от непознати? Докато държеше чуждо дете, всъщност?
Тя не знаеше. Единственото, което наистина знаеше, беше, че това я направи дълбоко щастлива и тъжна, неизпълнена, но някак си обнадеждена едновременно. В крайна сметка да знаеш какво искаш е половината от битката – нали?
Може би щеше да помогне, ако имаше желаещ партньор от мъжки пол – да не говорим за възможността да издържа финансово себе си и детето си.
Скарлет въздъхна дълбоко в гърдите си.
– Хей – каза Никол, приближи се до нея и се усмихна на нея, а после и на Райли.
– Много е сладка – каза Скарлет и подаде Райли обратно на майка ѝ. Райли протегна ръце и прегърна майка си.
Нещо в абсолютната любов и доверие на малкото момиченце към майка му и в грижовния, възпитателен отговор на Никол – накара Скарлет да изгуби напълно ума си.
Сълзите дойдоха от нищото и отвсякъде едновременно.
– Извинете ме – каза тя и се втурна от стаята. Дори не знаеше къде е банята, но се затича по дългия коридор, докато не я намери.
Разбира се, банята беше голяма и безупречна, достатъчно голяма, за да се живее в нея, ако някой имаше желание да го направи.
Скарлет затвори вратата и позволи на сълзите наистина да се появят. Тя се разплака, разплака се по начин, по който не беше го правила от известно време.
Дали ще полудея? Запита се тя. Може би. Може би е така. В известен смисъл ѝ беше все едно. В известен смисъл се чувстваше невероятно да се освободи и да почувства всичко поне веднъж.
Самото виждане на това малко, изпълнено с любов взаимодействие между майка и дъщеря бе предизвикало толкова много спомени от миналото ѝ. Беше изтласкала толкова много от тези неща надолу, опитваше се да не мисли за тях и как всичко това ѝ бе повлияло толкова дълго време.
Но истината беше, че я боли. Болеше я, че не е имала тази любов, че никога не е усещала безусловната любов на родител, който би направил всичко за нея.
И освен това нямаше собствено дете, което да и позволи поне да му даде любов. По дяволите, тя дори нямаше домашен любимец.
На вратата се почука. Беше Никол.
– Хей, Скарлет. Добре ли си?
– Да – обади се Скарлет, издуха носа си и избърса очите си, възстановявайки се. – Съжалявам за това.
– Мога ли да вляза или…
Скарлет отново избърса очите си. Помисли си дали да не каже, че ще излезе след малко, но вместо това се противопостави на инстинктите си. Отиде и отвори вратата, като пусна Никол в банята.
Очите на Никол бяха загрижени, но мили – толкова мили. Скарлет си представи как бебето протяга ръце и Никол взема Райли в прегръдките си. И това накара Скарлет да се развълнува още веднъж.
– Съжалявам, по-дяволите. – Скарлет поклати глава, докато риданията разтърсваха тялото ѝ. – Не исках да правя това тази вечер. Не исках да правя сцени.
– Всичко е наред – каза Никол. И след това придърпа Скарлет за една голяма, любяща прегръдка, която сякаш направи всичко по-добро, точно както направи за малката Райли.
Скарлет всъщност си позволи да се наслади на милата прегръдка на Никол.
– Благодаря ти, че прояви разбиране.
– Слушай, не мога да ти кажа колко сълзи съм проляла в неудобни моменти от живота си. – Пошегува се Никол.
Скарлет отиде и взе още кърпички, за да избърше очите си, като забеляза течащата спирала, докато подсмърчаше.
– Е, мисля, че може би съм те победила в този отдел.
– И така – каза Никол, отдръпна се и скръсти ръце. – Искаш ли да поговорим за това какво не е наред? Мога да пазя доста добри тайни.
– Това не е някаква голяма тайна – въздъхна Скарлет. – Това е просто моят живот.
– Разбира се, знам какво е чувството.
– Нещо като те видя с Райли… – Тя си пое дълбоко дъх. – Мисля, че ако говоря повече за това, ще започна да плача отново.
Назад към част 7 Напред към част 9