***
На следващата сутрин, когато пристигна на снимачната площадка, нещо определено не беше наред.
Брайсън я посрещна грубо.
– Закъсняла си – каза той.
– Съжалявам – каза тя. Вярно беше, че закъсня с около двайсет минути заради някакво закъснение на влака, но обикновено първите двайсет минути след пристигането ѝ така или иначе бяха доста скучни. – Всичко наред ли е? Нещо, което мога да направя?
Той поклати глава, докато продуцентът на линията дойде.
– По-добре да се раздвижим, ако ще разместваме тези сцени.
– Знам, знам. Просто се опитвам да разбера това. – Брайсън стоеше с копие от сценария на снимките и го прелистваше, докато разговаряха.
– Защо трябва да преместваме сцени? – Попита тя.
Продуцентът поклати глава.
– Предполагам, че е пропуснала фойерверките.
– Фойерверки?
– Ще ти обясня по-късно – каза Брайсън. Той продължи да прелиства сценария.
– Нуждаем се от отговор по този въпрос, Брайсън.
– Дайте ми десет минути. Трябва да обмисля това. – Той се намръщи на страниците, сякаш се опитваше да разгадае особено трудна загадка. Веждите му се набръчкаха и той прехапа устни от концентрация.
Продуцентът на линиите въздъхна пресилено.
– Времето е пари.
– Наясно съм с това.
Линейният продуцент се отдалечи.
Кали погледна Брайсън.
– Не разбирам. Какво става?
– Точно преди да дойдеш тук, Дейл Нолан и аз имахме малко разногласия. Той дойде тази сутрин с бръмбар в задника относно сцените, които ще снимаме днес.
– Какъв беше проблемът му?
Брайсън продължаваше да търси в сценария си, докато говореше. Гласът му беше уморен и странно невъзмутим.
– Едва ли бих могъл да го разбера. Той имаше някакви идеи за промени в сценария. Шибани актьори. Като че ли не-не си сценарист, режисьор и продуцент. Те са марионетка. Бъди добра марионетка, рецитирай репликите, които хората пишат за теб, движи се така, както ти казва режисьорът, стой там, където трябва да стоиш – и изглеждай красиво.
Скарлет беше малко шокирана от избухването му. Тя се огледа, за да се увери, че наистина никой не го е чул, защото ако подобни разговори се разнесат из снимачната площадка, нещата за Брайсън може да станат неприятни.
– Мисля, че може би да го наречеш марионетка не е толкова добър начин да предадеш разочарованието си.
– Знам това, Скарлет. Това е само между мен и теб. Ако аз не мога да псувам асистента си, тогава за какво си тук ти – нали?
Устата ѝ се сви.
– Мислех, че съм тук не само за това.
– Моля те, недей и ти да се държиш така. Не мисля, че мога да се справя с това точно сега.
Искаше и се да му направи някакъв умен коментар точно тогава, но като видя умората по лицето му, се отказа. Явно беше стресиран до краен предел.
– И какво точно се случи с Дейл? Къде е той?
– Само Бог знае. Когато му казах, че няма да използвам промените в сценария му, той се изниза вбесен. Така че сега трябва да реорганизираме снимките, защото той е напуснал снимачната площадка, а аз отказвам да прекратя снимките заради него.
– Добре. Знае ли Елайза какво се е случило?
Той вдигна поглед и сега наистина изглеждаше малко загрижен.
– Не мисля, че знае. А тя и Дейл са доста близки. Може би можеш да отидеш да поговориш с нея, Скарлет. Виж дали е говорила с Дейл и ако не е, тогава можеш да обясниш, че ще се наложи да разместим малко нещата.
– Тя в караваната си ли е?
– Да, мисля, че е там.
Скарлет тръгна да излиза, но Брайсън се протегна и я хвана за ръката. Самото му докосване наелектризира цялото ѝ тяло.
– Скарлет… – каза той.
– Да?
– Дължа ти го за това, че си толкова готина. Знам, че току-що те обидих, а ти не заслужаваше това.
Тя се усмихна.
– Не се притеснявай за мен. Аз съм последният човек, за когото трябва да се притесняваш.
Той и отвърна с усмивка.
– Благодаря на Бога за това.
А след това я пусна и тя се отправи към караваната на Елайза Джонстън, като стомахът ѝ се свиваше в очакване да има работа с непредсказуемата актриса.
Когато почука на вратата, от вътрешността на караваната прозвуча светъл и слънчев гласа на Елайза.
– Влезте – извика тя.
Скарлет влезе и откри, че Елайза си поставя дантелен, прозрачен сутиен, застанала по бикини.
– О, по дяволите – много се извинявам, не знаех, че се преобличаш! – Извика Скарлет, отвръщайки поглед.
Елайза се разсмя звънко.
– Отпусни се, бейби. След няколко дни ще бъда гола пред целия актьорски състав и екипа. Мисля, че мога да се справя с това да видиш циците ми в трейлъра.
– Предполагам, че все още имам много да уча за филмовия бизнес. – Скарлет се опита да се усмихне, въпреки че бузите ѝ горяха от смущение. Чувстваше се така, сякаш току-що беше признала, че е четиридесетгодишна девственица.
– Не сме ли всички ние така? – Каза Елайза. Тя свали сутиена и започна да пробва друг.
Тялото ѝ беше перфектно тонизирано и тя го знаеше.
– И така, какво става?
Скарлет отиде до един от столовете и взе едно списание, като се престори, че се интересува от него. Беше едно от онези безвкусни таблоиди и в горния десен ъгъл пишеше,
„Безразсъдният уикенд на Елайза Джонстън разкрит!!!“ Под заглавието имаше снимка на Елайза, която изглеждаше шокирана и ядосана едновременно. Тя не беше на корицата, но Скарлет си помисли, че Елайза вероятно си е купила това списание, за да прочете нещо за себе си.
– Земя за Шарлот! – Каза Елайза. – Ало?
– О. – Скарлет отново сложи списанието. – Казвам се Скарлет.
– Съжалявам. – Сви рамене Елайза. – Срещам се с толкова много хора, че можеш да си представиш, че от време на време бъркам нещата.
– Да, разбира се. Не се обиждам.
– Говорихме за това защо си дошла в караваната ми – напомни и Елайза, докато оправяше презрамките на сутиена си и се оглеждаше в огледалото в цял ръст, опряно на стената срещу нея.
– Точно така. – Издиша Скарлет. – Брайсън искаше да се отбия при теб и да ти съобщя, че има лека промяна в плановете за днешния снимачен ден.
Елайза беше облякла оскъдна риза с връзки и сега се въртеше настрани пред огледалото.
– Винаги има леки промени в плановете.
– Може би повече от леки. Предполагам, че Дейл и Брайсън са имали разногласия по отношение на сценария и…
– И Дейл си е тръгнал? – Попита тя, като разроши косата си и се завъртя, хвърляйки в огледалото приценяващ поглед.
– Не съм сигурна дали не е, като че ли си е тръгнал до края на деня. Но решиха да преместят някои сцени, просто за да са на сигурно място и да са сигурни, че няма да загубим ценни часове. Брайсън все още се опитва да реши кои точно сцени да направи по-нататък, но очевидно това засяга и теб, затова искаше да те уведомя.
– Уау, надявам се Дейл да не реши да го хвърли под автобуса – отвърна Елайза, като гласът ѝ не звучеше загрижено – просто вещо.
– Мислиш ли, че Дейл би го направил?
Елайза я погледна с думите:
– Не можеш да си толкова наивна. Той го е правил и преди. Дейл е перфекционист. Той е страхотен актьор, но ако не му харесва начинът, по който се случва нещо, начинът, по който го режисират, видът на гела за коса, който използват върху него – може да бъде доста безмилостен, за да получи това, което иска.
Скарлет облиза устни.
– Сигурна съм, че Брайсън ще се разбере с него.
Елайза я изучаваше за дълъг момент.
– Ти имаш голяма вяра в Брайсън, нали?
– Вярвам.
– На базата на какво?
Скарлет се поколеба.
– Не съм сигурна, че разбирам въпроса.
Елайза се усмихна.
– Това, което искам да кажа, е – откъде знаеш, че Брайсън е добър в тази работа? Той дори никога не я е правил преди.
– Имам вяра, че ще бъде добър в нея. Той е невероятно умен, целеустремен и талантлив. Просто е подложен на голям натиск и очевидно ще има някои неравности по пътя, особено в началото. Но той ще се справи и това ще бъде страхотен филм.
Усмивката на Елайза се разшири.
– О, Боже мой – каза тя. – Ти го харесваш, нали?
Сърцето на Скарлет се разтуптя и устата ѝ пресъхна.
– Той е моят шеф. Работя за него, това е всичко. – Но тя се чувстваше напълно прозрачна.
– Трябваше да знам. – Изкиска се Елайза и поклати глава. – Трябваше да го забележа още първия път, когато те видях да влизаш с него в клуба. Разбира се, че си влюбена в него. Той е адски секси и е отговорен за теб.
Скарлет се почувства с вързан език, уплашена и ядосана едновременно.
– Слушай – не виждам какво общо има това с каквото и да било. Не говорим за мен.
– Може би трябва да говорим.
– Не мисля така. – Гръдният кош на Скарлет се издигаше и спускаше бързо, докато Елайза се взираше в нея с подновен, ястребов интерес.
– Слушай, това се случва през цялото време – каза Елайза. – Това е все едно аз да си покажа циците на екипа, защото в сценария има задължителна гола сцена. Това е начинът, по който работи този бизнес.
– Може би е така, но аз съм тук, за да си свърша работата.
– Разбира се, разбира се. – Елайза изпъва лицето си в привидно сериозно изражение.
– Ти просто изпълняваш дълга си за Бога и страната. Разбрах.
Скарлет се опитваше да разбере как така всичко се е променило и изведнъж тя е била разглеждана внимателно от Елайза Джонстън.
– Дойдох тук, за да ти кажа за графика на снимките. Това е всичко.
– Понякога плановете се променят. – Усмихна се палаво Елайза. – Трябва да запомниш това, Скарлет. Това може да бъде много, много труден бизнес. А когато става дума за романтика, има ред в йерархията.
Скарлет вдигна рамене, ръцете ѝ изтръпнаха, а дъхът ѝ беше повърхностен.
– Щом така казваш. За мен това няма значение.
– Е, може би някой ден съветите ми ще ти бъдат полезни. Съжалявам, че някой не ми обясни това, когато започнах да работя в бранша. Има ред на подреждане. И звездите могат да избират, когато става въпрос за връзки и романтика на снимачната площадка. Всъщност няма смисъл да се издигаш над заплатата си. Всъщност това е рецепта за катастрофа.
– Благодаря за съвета. Оценявам го. – Скарлет запази гласа си стабилен и хладен.
– Радвам се, че го оценяваш. – Въздъхна Елайза. – Добре, можеш да си тръгнеш.
Скарлет се обърна и напусна караваната, без да каже нито дума повече.
Назад към част 9 Напред към част 11