***
И така всичко започна. През следващите няколко часа те видяха може би още дузина актриси, които участваха за същата роля и казваха същите реплики. Почти всички бяха адекватни, но имаше много малко, които се отличаваха от всички останали.
Когато се готвеха да обядват, на Скарлет вече ѝ беше трудно да се интересува. Беше започнала да осъзнава колко трудно е да се направи кастинг за филм, камо ли да се прослушват хора, които часове наред са гледали, непрекъснат поток от обнадеждени актьори.
– Стомахът ми къркори – каза Кали.
– Получаваме ли сандвичи, Хънтър? – Барбара Попита.
– Трябва да дойдат всеки момент – каза Хънтър. – Искаме ли да работим през обяда и да се опитаме да изпреварим графика, или…
– Искам да направим половинчасова почивка – каза Брайсън.
Хънтър го погледна.
– Може би само двайсет минути.
– Имам нужда да си прочистя главата. Искам да обърна цялото си внимание на тези хора.
– Тогава им дай цялото си внимание. Нямаме време за половин час почивка.
Брайсън се усмихна.
– Може би тогава просто трябва да пропуснем да се храним изцяло. Да не правим нито почивка, нито храна. Как ви звучи?
– Или можем да хапнем сандвич, докато някой се прослушва, и да не правим от това федерален случай – каза му Хънтър.
– Това ще е много приятно за актьора, който идва и излива сърцето и душата си, докато ние си пълним лицата с пилешка салата и картофен чипс.
Хънтър се усмихна.
– Всъщност няма пилешка салата – само пуешко, шунка или зеленчукови обвивки.
– Хайде сега, момчета, всички сме уморени – каза Кали, опитвайки се да разведри обстановката.
– Не съм уморен – каза Брайсън.
– Тогава спри да се държиш като бебе – наведе се и прошепна Хънтър.
Брайсън се изправи.
– Знаеш ли какво, трябва да отида до тоалетната. Ще се върна след минута.
– Добра идея – каза Хънтър. – Да вземем по пет минути, всички.
Цялата група се изправи и започна да се протяга, докато Брайсън излезе от стаята.
Кали отиде до мястото, където бяха застанали Хънтър и Скарлет. Скарлет отпи глътка вода.
– Брайсън добре ли е? – Кали погледна към Скарлет.
– Не знам. Изглежда малко нервен.
– Той просто е бебе – каза Хънтър и поклати глава.
– Е, може би ще искаш да му дадеш малко повече място за работа – каза Кали.
– Мислиш, че му стъпвам на краката?
– Може би съвсем мъничко – засмя се Кали. Тя го докосна нежно по ръката и той се премести по-близо до нея.
– Знаеш, че съм маниак на тема контрол.
Двамата споделиха интимен поглед, който накара Скарлет да се почувства почти неудобно.
– Брайсън е режисьорът – напомни му Кали.
Хънтър кимна.
– Права си. Ето защо те обичам.
– Ето защо? Защото съм права?
– Защото ти винаги си права.
На вратата се почука и след това влезе секретарката, която изглеждаше леко разтревожена.
– Здравейте, съжалявам, че ви безпокоя – каза тя.
– Всичко е наред, правим си почивка – каза ѝ Хънтър.
– Ами, дойде някой за прослушване, който не беше в списъка ми. Но тя е много настоятелна и казва, че е твоя приятелка.
Хънтър погледна към Кали.
– Нека отгатна. Даниела ли се казва?
Рецепционистката кимна.
– Да я пусна ли?
Хънтър прокара ръка по брадичката си.
– Кали, ти…
– Не обвинявай за това мен. Знаеш, че не трябваше да казваш на Кейн Райт за това.
– Тя е тук с цял антураж – каза рецепционистката. – Поне още трима души я придружават. Наистина не знам какво да правя тук.
– Просто ги пуснете всички вътре, всичко е наред – въздъхна Хънтър. – Поне е дошла по време на обяда.
Кали се засмя и поклати глава невярващо.
Скарлет не знаеше какво да мисли. Знаеше още по-малко, когато в стаята влезе група от около четирима души и изведнъж всички заговориха и се представиха. Това беше точно обратното на подредеността, която бе съпътствала всички останали прослушвания.
Кали доведе Даниела и я представи на Скарлет. Докато се поздравяваха, един стилист се занимаваше с косата ѝ.
– Значи ти си новото момиче? – Попита Даниела Скарлет, като я оглеждаше нагоре-надолу.
– Не знам. Предполагам, че е така.
Брайсън се върна и се приближи, докато те разговаряха. Той изглеждаше объркан и раздразнен.
– Казах ти за Скарлет – каза Кали на Даниела.
– Точно така. Тя се среща с Хънтър – на практика изкрещя Даниела, като щракна с пръсти. – И момчето – лудото момче…
– Спокойно – каза Кали. – Тихо.
Даниела отново погледна към Скарлет.
– Имате доста богата история, нали?
Скарлет сдържа раздразнението си.
– Мисля, че всички имаме история.
– Колко вярно, колко вярно, наистина – захили се Даниела.
Сега някои хора внасяха в стаята поднос с деликатесни сандвичи и гарнитури, което създаваше още по-голям хаос и шум в помещението.
Брайсън наблюдаваше всичко с нечетливо изражение. – Какво правим? – Попита той.
– Приятелката ми Даниела ще се яви на прослушване по време на обяда – каза Кали.
– О, страхотно – каза той с фалшиво вълнение. – Твоята приятелка се явява на прослушване. Радвам се да го чуя. Аз ще отида да седна и да си натъпча лицето. – Той се върна до таблата с деликатеси и започна да зарежда една чиния.
– Какъв е проблемът му? – Подсмръкна Даниела, докато стилистите и дърпаха дрехите и косата.
– Той просто е гладен – чу Скарлет да казва Кали.
Скарлет ги остави и отиде до мястото, където Брайсън слагаше сандвичи в една чиния до подносите с храна.
– Здравей – каза тя, застанала до него.
– Здравей – промълви той, без да я погледне.
– Разстроен ли си от мен?
Той я погледна.
– Не. Защо да съм?
– Не знам. Но изглежда, че си.
Той се обърна и задържа чинията си, като я погледна за кратко.
– Скарлет, в момента имам много работа, в случай че не си забелязала. Не всичко е свързано с теб.
Тя мразеше начина, по който я гледаше в момента.
– Знам това.
– Ако го знаеш, тогава се справи с това. – Той се върна до бюрото и седна.
Тя остана сама, чувстваше се студена, самотна и наранена. Не беше правилно, че той си изкарваше проблемите върху нея. Дали беше ядосан и заради това, което Даниела беше казала за това, че тя и Хънтър са били заедно?
Скарлет осъзна, че Брайсън наистина не знае нищо за миналото ѝ. Тя не му беше казала нито за Хънтър, нито за Терънс, нито за нищо. Но може би това не беше и негова работа.
Тя си взе сандвич и отново седна, като се опита да не му обръща внимание.
Междувременно Даниела беше приключила с разкрасяването и грундирането и сега беше готова за близкото си представяне.
Хънтър я насочи към нейния знак.
– Какво е знак? – Попита тя.
Брайсън се ухили и отхапа от сандвича си.
Хънтър спокойно ѝ обясни.
– Знакът е мястото, където актьорът застава, когато казва определени реплики. Нарича се „уцелване на целта“. В противен случай камерата може да има проблеми да разбере къде ще бъдеш, когато произнасяш репликите си.
– О, да – знаех това – каза Даниела и махна с ръка. Беше започнала малко да се поти.
Барбара повдигна вежди и погледна сценария си, мигайки, сякаш никога преди не беше виждала такава лудост.
Даниела отиде при своя знак и се представи. Беше донесла със себе си снимка на главата, но не и автобиография. Скарлет погледна снимката. На нея Даниел беше облечена в оскъдна рокля и се усмихваше скромно на преден план, а на заден четирима красиви мъже сякаш я галеха.
Скарлет чуваше как останалите се опитват да сдържат смеха си, докато разглеждаха снимката.
– Е, уникално е – промълви Хънтър.
– Шшшт…. – Предупреди го Кали.
– Добре, действие – изкрещя Хънтър.
Ако до този момент повечето от актьорите бяха поне адекватни, сега Скарлет виждаше как изглежда „неадекватно“.
Даниела не беше в състояние да произнесе нито една реплика с нещо, което да прилича на убеденост.
Репликите ѝ бяха изпълнени със странни емоции, на моменти пресилени. Беше объркващо – толкова объркващо, че Барбара дори загуби мястото си два пъти и се наложи да започнат отначало.
Хънтър ги остави да минат през цялата сцена, което рядко правеше през целия ден.
Скарлет предполагаше, че да бъдеш приятел си има своите предимства, защото беше абсолютно сигурна, че Даниела щеше да бъде изхвърлена от стаята след една-две реплики, ако беше някой друг.
Най-накрая, по милост, всичко свърши.
– Беше наистина страхотно – каза Хънтър и се изправи.
– О, благодаря ти! – Извика Даниела, сякаш току-що беше получила награда „Оскар“.
– Много ти благодаря. На всички. – Тя размаха три или четири целувки. – Довиждане, на всички. Нямам търпение да ви видя, когато започнем снимките.
И тогава тя и антуражът ѝ излязоха от стаята.
Когато си тръгнаха, всички просто се гледаха един друг.
– Извинявам се за това – каза Кали.
– Няма нищо лошо в това да има и малко комично облекчение – каза Барбара.
Брайсън мълчеше. Той се взираше в храната си, докато останалите водеха лекомислен разговор.
– Добре – каза Хънтър. – Нека преминем през останалата част от деня. Имаме още двайсет-трийсет души, които трябва да видим.
Изведнъж Скарлет си спомни за Лидия.
– О, Боже мой – каза тя. – Току-що си спомних. Трябва да се измъкна много за бързо.
– Разбира се, няма проблем – каза Хънтър.
– Веднага ще се върна. – Тя се изправи и се отправи към чакалнята. Както се беше опасявала, там имаше само актриси. Никой друг не чакаше – Лидия я нямаше.
Скарлет се върна и седна, а сърцето ѝ сякаш беше в гърлото. Беше забравила за Лидия в цялата лудост и хаос на тези прослушвания и знаеше, че това ще бъде скъпоструваща грешка.
На всичкото отгоре Брайсън дори не признаваше съществуването ѝ.
Нещата непрекъснато се разпадаха и Скарлет наистина нямаше представа как да поправи нещо от това. Тя дори не беше сигурна защо Брайсън е разстроен от нея, а той в момента не изглеждаше твърде заинтересован да се обяснява.
Тя успя да премине през останалата част от прослушванията, като се опитваше да обърне внимание на всяка дошла актриса. Трудно беше да се загрижиш, но знаейки колко важен е този момент за всяка жена, Скарлет направи всичко възможно да покаже интерес и да се погрижи за всяко изпълнение.
Хънтър продължаваше да ръководи прослушванията, тъй като Брайсън беше замълчал.
На няколко пъти Хънтър се опитваше да му зададе въпрос, а Брайсън промърморваше някакъв общ отговор.
Накрая влезе и последният човек и си тръгна. Всички бяха изтощени – Скарлет го виждаше по лицата на всички и си представяше, че нейното лице не е по-добро.
– И така – каза Хънтър, – имаше ли някакви забележителности за вас?
– Ясно е, че твоята приятелка Даниел беше отличничка – каза Барбара сериозно.
Това разсмя всички – с изключение на Брайсън, който просто седеше и гледаше в пода, чакайки шумът да утихне.
– Брайсън? – Попита Кали. – Имаше ли някой, който да ти се стори забележителен?
– Имаше три жени, които донесоха нещо различно. – Отговори той. После извади три снимки от купчината пред себе си. – Тези три бяха моите фаворити – каза той и ги подаде на Скарлет.
На една от тях беше Дженифър Уилис, която беше ясният избор на Скарлет. Другите две бяха жени, които тя също беше харесала, но не толкова.
Докато Скарлет подаваше снимките на останалите, хората започнаха да говорят всички наведнъж.
Други имена и снимки се разменяха насам-натам. След няколко минути стана ясно, че всички са харесали Дженифър Уилис, но имало и друга актриса, която Брайсън, Кали и Барбара също много харесвали.
Започнаха да обсъждат плюсовете и минусите. Другата актриса беше малко по-известна, а Барбара смяташе, че колкото по-известен е всеки от актьорите във филма, толкова по-големи са шансовете на „Мост и тунел“ в боксофиса.
След още няколко обсъждания Хънтър се намеси.
– Наистина съм голям фен на това, което Дженифър Уилис направи днес. Просто си помислих, че тя има харизма. Тя има нещо специално.
– Не искаме да я показва на Елайза – каза Брайсън.
– Никой няма да я показва на Елайза – отвърна Хънтър.
– Просто ми е по-удобно да отида с някой друг.
Нещата поутихнаха, тъй като напрежението в стаята внезапно се увеличи. Скарлет си помисли, че по някаква причина Брайсън сякаш директно предизвиква Хънтър.
Скарлет го погледна и разбра, че той е бесен на Хънтър. Абсолютно ядосан.
И в този момент Хънтър попита Скарлет какво мисли. – Скарлет? – Каза той. – Може би можете да хвърлите малко светлина върху тази дилема. Имате ли предпочитания?
Брайсън въздъхна.
Скарлет заекна и не отговори.
– Имам предвид, че всички бяха толкова добри…
– Тя няма собствено мнение – каза Брайсън. – Така че нека преминем към същината на нещата.
Скарлет го погледна.
– Извинете, аз имам мнение. Мисля, че Дженифър Уилис е най-добрият избор. Честно казано, не мога да повярвам, че изобщо се налага да го обсъждаме.
Тя отвя всички останали.
Брайсън седна назад и сгъна ръце.
– Добре, добре – Скарлет е взела решението си, така че… добре. – Той се изправи. – Хънтър може да се обади на Дженифър и да ѝ каже, че е получила ролята.
– Брайсън – каза Хънтър.
– Уморен съм и имам пренаписване, както ти любезно ми напомняш. – Брайсън излезе от стаята, без да каже повече дума на никого.
Хънтър се обърна и погледна към Кали и Барбара.
– Аз ли съм? Направих ли нещо нередно?
Кали само поклати тъжно глава.
– Някой трябва да вразуми този човек – промълви Хънтър.
Скарлет се изправи.
– Ще отида да поговоря с него.
Тя излезе навън тъкмо навреме, за да го види как е на път да завие зад ъгъла и да изчезне от погледа. – Брайсън, почакай малко! – извика тя.
Той спря и се обърна.
– Какво искаш, Скарлет?
– Искам да говоря с теб.
– Наистина не ми се говори точно сега. Особено с теб.
– Какво означава това?
Той я погледна, а очите му бяха пълни с… не можеше да каже какво точно.
Обикновено, когато един мъж я гледаше така, както Брайсън я гледаше, това означаваше, че я иска. Но в очите му имаше и гняв.
– Никога не си ми споменавала, че си се срещала с Хънтър Риърдън.
– Има много неща за мен, които не знаеш, Брайсън. И съм сигурна, че има много неща, които аз не знам за теб.
Той поклати глава.
– И ти взе неговата страна вместо моята.
– На негова страна? Говориш за това как казах, че харесвам Дженифър Уилис?
– Този човек ми надуваше топките цял ден и последното нещо, от което имам нужда, е да се заяждаш, Скарлет.
– Цял ден се държиш грубо с мен, така че не виждам как можеш да ме обвиняваш за всичко това. Аз съм тук и се опитвам да говоря с теб. Опитвам се. Опитвам се, а ти просто ме поваляш.
– Не съм те молил да идваш след мен. Просто… просто ме остави на мира, добре? Не мога да се погрижа за чувствата ти точно сега. Имам пренаписвания. Имам напрежение, Скарлет. Всички в този филм мислят, че ще се проваля в пламъци. Така че просто не ми оказвай този допълнителен натиск да се опитвам да разбера от какво имаш нужда. Добре?
– Знаеш ли какво? – Каза тя. – Забрави това. – Отвърна се от него, като най-сетне видя, че само повтаря същите стари модели, като пълзи след него и се опитва да го моли за прошка за нещо, което дори не е направила погрешно. Всичко това се отнасяше до него и нямаше нищо общо с нея. И тя се радваше за това.
– Скарлет, почакай. Съжалявам – каза той.
Но тя вече се отдалечаваше от него и се чувстваше добре. Наистина беше добре.