***
През останалата част от деня Скарлет се занимаваше със себе си.
Тя си направи прическа в един хубав салон, а после отиде да си направи маникюр и педикюр. Чувстваше се приятно да се поглези, а още по-приятно беше, че вече не се тревожеше за Брайсън.
Разбира се, почувства леко угризение, когато той се извини, а тя просто продължи да върви, но това беше правилното решение. В това беше сигурна.
Скарлет имаше чувството, че наистина е пораснала през последните няколко седмици. Старата щеше да се озове в краката на Брайсън, опитвайки се да му угоди. Но сега вече можеше да признае, че на някои мъже не може да се угоди.
Отиде сама в един суши ресторант и се нахрани, като се взираше през прозореца в хората, които минаваха навън. Беше нощ и имаше нещо толкова романтично във вечерния Ню Йорк.
Кали потопи рулото с риба тон в соев сос и го сложи в устата си, дъвчеше и се наслаждаваше на вкуса, докато продължаваше да наблюдава хората през прозореца.
Изведнъж и хрумна, че някога Хънтър също е бил един от „онези мъже“, на които е невъзможно да се угоди. Защо, зачуди се тя, той изведнъж бе успял да намери спокойствие с Кали?
Може би вината е в мен, помисли си тя. Може би наистина аз съм такава.
Мисълта я изнерви и тя изгуби апетита си.
Поиска сметката и се приготви да напусне ресторанта. Когато излезе на нощния въздух, улицата ѝ се стори по-безлюдна, отколкото изглеждаше само преди петнайсет-двайсет минути.
Сега цялото ѝ добро чувство, натрупано през деня, се беше изпарило от нея като кофа с дупка на дъното. Вървеше по улицата, придърпвайки палтото си по-плътно около себе си, тъй като вятърът се вдигаше.
Погледна нагоре-надолу по улицата с надеждата да види някое такси, но такова нямаше. Не само, че нямаше таксита, но и коли не се виждаха.
А на улицата имаше само още няколко души, единият от които на около една пресечка зад нея.
Най-близката станция на метрото вероятно се намираше на близо половин миля, а тя вече нямаше сили да я извърви пеша. Все пак тя ускори темпото си, знаейки, че колкото по-бързо се движи, толкова по-бързо ще стигне дотам.
Когато отново се огледа през рамо, забеляза, че човекът зад нея вече е малко по-близо. По някаква причина това я притесни.
Това е Ню Йорк, едно от най-населените места на цялата планета.
Разбира се, че има някой зад теб.
Но нещо в това задейства вътрешните ѝ аларми и сега нервите ѝ изтръпнаха.
Защото Ню Йорк беше и един от най-опасните градове в света и хората постоянно бяха изнасилвани, ограбвани и убивани.
Тя започна да върви малко по-бързо, пресмятайки къде е следващата оживена улица, където би могла да се чувства в безопасност. За съжаление това беше доста жилищна улица и нямаше други обществени ресторанти или магазини, в които да отскочи.
Краката ѝ сякаш се движеха все по-бързо, почти по собствено желание.
Тя се обърна бързо и видя, че фигурата отново я е настигнала. Беше мъж, облечен в дънки и потник с вдигната качулка. Изглежда, че нарочно се опитваше да я настигне.
На Скарлет ѝ се искаше да повярва, че това е само въображението ѝ, но честно казано, не мислеше, че е така. И не мислеше, че мъжът, който я следва, е просто случаен грабител.
Синът на Терънс все още е жив и е опасен.
Само мисълта за това беше достатъчна, за да я накара да започне да бяга. След като си призна колко уплашена е в действителност, Скарлет не можеше да не спринтира. Гръдният ѝ кош се повдигаше и дробовете ѝ горяха.
Това не беше просто усещане – тя го знаеше. Знаеше го с всичко в себе си.
Синът на Терънс – Тревор – щеше да се опита да я убие точно сега – и ако не бягаше възможно най-бързо, той щеше да успее там, където баща му се беше провалил.
Тя се огледа и видя, че мъжът зад нея също бяга.
– О, Боже мой – изпъшка тя. Сега това беше реално. Преследваше я и вероятно не беше достатъчно бърза, за да го изпревари за дълго.
Можеше да си представи усещането за острието, което влизаше в гърба ѝ, внезапния леден студ, а след това и изтръпването, когато падаше на земята. Тревор върху нея, който я пробожда отново и отново.
Тя се насили да бяга по-бързо.
В този момент едва успяваше да вдиша въздух достатъчно бързо. Но искаше да живее.
Стигна до края на улицата и зави по следващата улица, като се подхлъзна и падна на колене само за секунда. Изправи се на крака и започна да тича отново. При първата сграда вдясно тя забеляза жена, която влизаше през вратата на жилищния комплекс.
Без дори да се замисли, Скарлет се стрелна по стълбите след жената и хвана вратата точно преди да се затвори и заключи. Жената продължи нагоре по вътрешното стълбище.
Скарлет бързо бутна вратата, чувайки как тя щраква успокояващо, докато го прави.
След това се отдалечи от вратата и притисна гръб към стената, криейки се така, че който и да беше ( Тревор, знаеш, че е Тревор), да не може да я види там.
Тя трепереше и се тресеше, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Мина минута, после две, после три. Бавно тя започна да се успокоява.
Измина още една минута.
Плачеше, но сърдечният ѝ ритъм се забави.
Изведнъж вратата започна да се отваря. Скарлет почти изкрещя. И тогава в коридора влезе една по-възрастна жена, която се стресна, когато видя Скарлет в ъгъла.
– Боже мой, ти ме изплаши до смърт! – Изръмжа жената.
– Съжалявам – засмя се Скарлет.
– Вие в тази сграда ли живеете?
– Просто бях на гости на приятел.
– Как се казва приятелят ви?
Скарлет не знаеше защо се чувства толкова виновна, може би заради обвинителния поглед на жената.
– Просто сега си тръгвам – каза ѝ Скарлет и си тръгна, като отново излезе в неприветливия мрак.
Точно тогава тя чу как телефонът бръмчи в чантата ѝ. Бързо го извади и видя, че Брайсън ѝ се обажда.
Никога досега не се беше радвала толкова много да чуе нечий глас и отговори.
– Скарлет, трябва да говоря с теб – каза той.
Тя започна да плаче, без да може да сдържи емоциите си.
– Хей – каза той. – Добре ли си? Какво се е случило?
– Просто ме преследваха. Някой…
– Къде си? В опасност ли си в момента? – Почти изкрещя той.
– Не съм сигурна. Не мисля, че е така. Скрих се и мисля, че той мина покрай мен преди няколко минути.
– Кажи ми адреса си. Идвам да те взема веднага, Скарлет.
Тя почувства вълна от благодарност към него.
– Но не искам да развалям редакциите ти.
– Майната им на моите редакции. Остани там, където си.
Назад към част 15 Напред към част 17