ЕЛИС
Рори плъзна поглед по мен нахалено като дявол излъчване в очите и се наведе близо, за да ми прошепне в ухото.
– Току-що задигнах ключа от собственика – мърмореше той. – Не премислям нещата като малкия Леонид. Когато видя нещо, което искам, намирам най-лесния начин да го постигна. Следвам пътя на най-малкото съпротивление.
Усмивката ми се разшири и се преместих малко по-близо до него.
– Значи Леон е по-умен, а ти си по-прост? – Попитах, като размахах мигли.
– Да, аз… чакай, какво каза? – Намръщи се Рори към мен, златните му очи плуваха в подозрение, но аз просто запазих неутралното си изражение.
– Тренираш ли? – Попитах, а ръката ми се плъзна около бицепса му, докато се приближавах отново към него.
Леон заобиколи масата и се спусна на мястото до моето, като от него се изтръгна ръмжене, от което косъмчетата по тила ми настръхнаха. Чувствах очите му върху себе си, но не го погледнах, докато чаках отговора на Рори.
– Да. Мога да напрявя две-осемдесет – каза той с вид, който казваше, че това е нищо, и раздвижи мускулите си под ръката ми.
– Уау. Това е почти колкото Леон – казах аз, като се изцепих, докато продължавах да го гледам.
Веждите на Рори се смръщиха и той хвърли поглед към брат си отсреща.
– Какво натискаш сега, тогава, малки Леонидас? – Попита той, сякаш не му пукаше, но все още свиваше бицепса си под ръката ми, така че щях да предположа, че това са глупости.
– Три шейсет – самодоволно отвърна Леон и аз се радвах, че съм била права за това.
– Хубаво – каза Рори пренебрежително. – Но аз не обичам да пропускам деня на краката – пошегува се той, прокарвайки ръка през тъмната си коса.
Когато каза това, пуснах ръката си на крака му и стиснах горната част на бедрото му. Той се премести на мястото си, пусна ръка около облегалката на стола ми и се наведе по-близо до мен с усмивка, която говореше, че си мисли, че ме има. Преместих ръката си, като почти се плъзнах по джаджите му, а той прочисти гърлото си и хвърли поглед към баща си, докато се пренареждаше. В момента, в който той помръдна, аз преместих ръката си с бърза вампирска скорост, измъкнах ключа за колата от джоба му и го хвърлих под масата в другата си ръка. Хванах го елегантно и го пъхнах в собствения си джоб, без той дори да усети как отдръпвам дланта си от бедрото му.
Наистина ми харесваше да съм вампир.
– О, да, мога да кажа, че работиш и върху тях – казах аз, като се постарах да звуча впечатлена, докато изтеглях ръката си обратно.
– Елис, искаш ли да дойдеш на обиколка на къщата? – Попита Леон, протягайки ръка, за да прибере кичур от косата ми зад ухото. Кожата ми изтръпна там, където ме докосна, и аз се обърнах към него със сладка усмивка.
– Добре – съгласих се, изправих се на крака и го хванах за ръка, докато той на практика ме изкарваше от стаята.
Леон хвърли раздразнен поглед към брат си, преди вратата да се затвори зад нас, но аз се престорих, че не забелязвам. Започнахме да вървим по широкия коридор с бърза крачка и аз го оставих да ме води, докато разглеждах семейните снимки по стените и се вглеждах в огромния размер на мястото. Старият ми апартамент можеше да се побере в една от стаите тук сам по себе си. Дори не подозирах, че хората наистина живеят на такива места.
– Съжалявам за Рори – промълви Леон. – Той използва харизмата си като проклета снайперска пушка. Не знаех, че ще е тук тази вечер, иначе нямаше да те доведа. Не исках да те примамва по този начин.
– Как? – Попитах невинно. – Той не ми правеше нищо.
Леон ми се намръщи, сякаш това беше някак по-лошо, и аз прехапах устни, за да не му кажа още за ключа от колата. Все пак той ме беше довел тук под фалшив претекст, така че наистина му се полагаше малко наказание.
– Никога не си ми казвал, че имаш брат – казах с любопитство, точно когато стигнахме до вратата в края на коридора.
– Това е, защото ми се иска да нямам – промълви той, преди да бутне вратата и да ме въведе в спалнята, която, както предположих, беше негова.
– Не казвай такива неща – промълвих, като ме прониза светкавична болка при тази невнимателна забележка.
Леон сякаш осъзна, че е казал нещо погрешно, и изпусна дъх на неудовлетвореност.
– Не искам да го казвам – каза той. – Просто през целия ми живот Рори ме е карала да се чувствам някак… по-малък. И най-лошото е, че дори не мисля, че го прави нарочно.
Влязох в стаята на Леон, прокарах пръсти по рафта, пълен с трофеи от „Питбол“, и погледнах друг, пълен с фигурки.
– Разбирам това – казах бавно, скривайки усмивката си, докато оглеждах стаята, подготвяйки се за отмъщението си. – Той е много… знаеш ли…
– Какво? – Поиска Леон, като се втурна след мен.
– Ами – казах аз, поглеждайки го през рамо, докато стигах до леглото му, а върховете на пръстите ми се плъзгаха по завивката на Соларианската питболна лига, докато извличах отговора си. – Той е много… висок.
– И аз съм висок – възмути се Леон и се приближи до мен. – Аз съм един и деведесе. Да си по-висок от това е излишно.
– Предполагам – съгласих се аз, сякаш изобщо не бях съгласна. – Освен това той е много силен…
– Ти буквално току-що изтъкна, че мога да вдигна повече от него на лежанка – изпъшка Леон.
– Да. Но той не пропуска деня за крака – подиграх се аз, протягайки ръка, за да прокарам пръсти по силното бедро на Леон.
Леон изръмжа, но в очите му също имаше светлина, докато държах ръката си на крака му.
– И има наистина хубава коса – добавих аз.
– Кой Лъв има тъмна коса? – Изсмя се Леон, макар да можех да кажа, че коментарът ми го е вбесил.
Протегнах другата си ръка, за да прокарам пръсти през златната грива на Леон с усмивка.
– Има едно нещо в Рори, което беше абсолютно по-добро от теб – казах с тих глас, а Леон изръмжа разочаровано.
– Какво? – Поиска той.
Наведох се по-близо до него, стъпвайки на пръсти, за да мога да прошепна отговора си в ухото му.
– Той не е лъгал, че съм му приятелка.
Леон изстена, като най-накрая разбра защо го измъчвам, когато ръцете му ме хванаха около кръста и той ме бутна на леглото.
Засмях се, когато тежестта му падна върху мен, а устата му се премести към врата ми.
– Добре. Заслужих си това – каза той между целувките, които възпламениха кожата ми за него. – И обещавам, че ще работя наистина усилено, за да ти го наваксам. – Той се премести по-надолу, като избута пуловера ми нагоре, за да може да рисува целувки по корема ми, и аз изстенах тихо в знак на подкрепа, докато той продължи да се насочва на юг. – Само че изглежда никога не мога да направя нещо достатъчно добро за баща ми. И знаех, че той ще бъде впечатлен от теб…
Сърцето ми подскочи при думите му и аз протегнах ръка, спирайки спускането му, като го издърпах обратно нагоре, за да мога да го целуна вместо това.
– Никога не бива да мислиш за себе си, че не си достатъчно добър, Лео – въздъхнах аз, стискайки бузата му в ръцете си. – Ти си един от най-добрите хора, които познавам.
В отговор от него се разнесе дълбоко мъркане, докато притискаше устата си към моята, а аз го придърпвах към себе си гладно.
На вратата се чу почукване и ние се разделихме малко задъхано, когато Рори влезе. Той повдигна вежди при вида на двама ни, преплетени на леглото, и Леон въздъхна, като се изправи, предлагайки ми ръка, за да издърпа и мен.
– Десертът тъкмо ще бъде сервиран – каза леко Рори, а погледът му се плъзна по мен, сякаш бях пъзел, който се опитваше да разгадае. – Обичаш ли сладки неща, Елис?
– О, аз съм любителка на захарта – съгласих се аз, прекосих стаята, за да се присъединя към Рори и погледнах назад към Леон с усмивка.
Рори ми предложи ръката си и аз я приех, оставяйки го да ме поведе обратно към трапезарията, докато Леон вървеше след нас. Практически усещах как напрежението му се връща и имах чувството, че все още не е убеден, че харизмата на Рори не ми влияе.
Когато влязохме в трапезарията, Рори ме поведе към стола до своя и аз доброволно седнах на него. Леон седеше от другата ми страна, като се мръщеше слабо, докато аз продължавах да поддържам сладка усмивка, залепена на лицето ми, и протегнах ръка върху бедрото му под масата.
– Мога ли да ти донеса още едно питие? – Предложи Мари и аз кимнах, докато тя доливаше чашата ми с вино. Тя дори не попита мъжете на масата, преди да побърза да долее и на тях, и трябваше да призная, че трите жени от домакинството изглеждаха особено доволни от ролята си да се прехласват по мъжете.
– Все още ли работиш по този банков обир? – Попита Реджиналд Рори, докато отпиваше дълго от собственото си вино.
– Всичко е приключило – сви рамене Рори. – Всъщност това е причината да се върна по-рано. Трябваше да се махна от града, преди FIB да ме потърси.
– Какъв беше захватът в крайна сметка? – Попита разговорно Реджиналд, сякаш ограбването на банка не е нищо особено.
– Малко под два милиона, както изглежда. – Сви рамене Рори. – Разбира се, ще трябва да платя на моите подгласници част от сумата. След това сигурно ще е около деветстотин хиляди. Плюс-минус.
И трите им майки започнаха да ръкопляскат и да се хилят на Рори, хвалейки го, че е свършил толкова добра работа, а той приемаше вниманието им, сякаш беше глупаво от тяхна страна да се впечатляват от такова малко нещо.
Стойката на Леон се напрегна до такава степен, че изглеждаше, че може да счупи чашата си с вино, ако я стисне по-здраво, докато ги гледаше.
Извъртях очи, сякаш Рори не ме впечатляваше ни най-малко, и погледът на Леон се смекчи, макар и не достатъчно за моя вкус. Наведох се напред и плъзнах ръка право нагоре по бедрото на Леон, докато не усетих как членът му трепна и той седна по-изправен на стола си.
Той отвори уста, но не излезе нито една дума и аз се усмихнах многозначително, преди да отдръпна ръката си.
– Рори отсъства от няколко седмици, на посещение в Кобалт Сити – каза Мари грижовно, докато се връщаше на мястото си. – И на всички ни липсваше страшно много.
– Вие също ми липсвахте – каза той нежно и отново се облегна на стола си. – Дори малкият Леонидас.
– Когато растях, познавах едно момиче от Кобалт Сити – казах ентусиазирано.
– Ами да?
– Да, тя го наричаше градът, който трябва да се посещава.
– Сигурно е така – съгласи се Рори и се усмихна така, сякаш животът му беше толкова готин, че дори не се нуждаеше от обяснение.
– Искам да кажа, че е така, ако търсиш добри проститутки – завърших аз.
Леон се засмя и ме погледна изненадано. Предложих му малка усмивка. Никой нямаше да го накара да се чувства гадно, докато аз имам нещо общо с това, а ако Рори искаше да го примами, то аз бях готова да играя неговата игра.
Рори се изсмя, като се премести неудобно на мястото си.
– Наистина не бих могъл да знам за това. Но хотелът беше точно до пристанището…
– Там, където рибарите внасят миризливия си улов? – Попитах, бърчейки носа си.
– Ами не мога да кажа, че съм забелязал особено – отвърна Рори с намръщена физиономия, сякаш не беше съвсем сигурен как да се справи с мен.
– Току-що го потърсих в Гугъл – намеси се Леон, протягайки своя Атлас. – Има само едно пристанище и там се провежда рибният пазар.
Изхвръкнах от смях и отпих глътка от виното си, докато Рори стисна устни, изглежда най-накрая осъзнал, че не съм подвластна на чара му.
– Мога да ни направя хубав рибен бульон за обяд утре – каза Летиша и прекъсна Рори, преди да успее да добави нещо.
– И така, разкажи ни, Елис, какво е твоето семейство? – Попита Реджиналд, като се облегна на стола си и прокара ръка през гривата си от златиста коса.
– Мъртви, предимно – отговорих с вдигане на рамене, отказвайки да призная жилото на това признание.
Мина един такт, в който около мен се размениха неудобни погледи, и никой не реши да се включи в това.
– А ти виждаш ли себе си като възможен кандидат за една от съпругите на Леонидас?
– Съпруга? – Изхлипах невярващо, преди да осъзная, че не се шегува. – Само ако звездите бяха толкова благосклонни към мен – добавих набързо, макар че не можех да прогоня подигравателния тон от гласа си.
– Или можеш да имаш истински късмет и да си намериш истински крал – мърмореше Рори, като се наведе по-близо до мен, сякаш споделяхме тайна.
Семейството на Леон изглежда нямаше никакво желание да го смъмри за това, че се опитва да открадне вниманието ми от Леон, и аз стиснах устни, усещайки как неудобството му отново нараства.
– О, да? – Попитах, понижавайки гласа си, докато задържах погледа му, дръзвайки да се опита да подкрепи това твърдение.
– Да – отвърна той, като бавно проследи погледа си върху мен, преди да хвърли поглед през рамо към Леон.
Рори уви ръка около облегалката на стола ми, изглеждайки необезпокояван, а аз седнах и огледах Леон. Той се мръщеше по начин, който говореше, че това не му харесва въпреки играта ми, и аз му се усмихнах, намигвайки, когато майките му станаха, обещавайки да се върнат с десерт.
Той наведе глава в объркване, но Рори придърпа стола ми с един сантиметър по-близо до неговия и се наведе да ми говори отново.
– И така, какво те привлече към моя малък брат? – Попита Рори. – Имаш ли нещо общо с Лъвовете?
– Ами… – Казах бавно, като не изпускам от очи Леон, докато говоря. – Когато се срещнахме за първи път, не бях сигурна какво да правя с него. Беше толкова шумен и мързелив и имаше всички тези момичета, които постоянно тичаха след него, за да не му се налага да прави нищо за себе си.
Реджиналд издаде ниско ръмжене, сякаш не одобряваше това, и не пропуснах да видя в отговор проблясъка на неудобство в очите на Леон.
– Но тогава – продължих аз. – Той прекъсна глупостите и аз разбрах, че всъщност е наистина сладък и забавен, че е внимателен и мил, че е силен и властен. И ме кара да се смея, въпреки че за известно време си мислех, че никога повече няма да намеря причина да се смея.
– Изненадан съм, че Леонидас е способен да създаде истинска връзка като тази. Бях започнал да вярвам, че той никога няма да намери истинска връзка с жена и ще разчита само на харизмата си, за да му помага да се движи по течението на живота – замислено каза Реджиналд.
– Мисля, че Леон крие истинските си способности зад харизмата и глупостите – отвърнах аз с вдигане на рамене. – Но всичко това е само прикритие, така че никой да не разбере какво точно замисля. Проклето хитър, какъвто е.
Реджиналд погледна Леон за дълъг миг, като наклони глава, докато обмисляше това, а на устните му се изтръгна малка усмивка.
– Няма ли да е нещо такова – каза той накрая.
– Дали малкият Леон просто ти е показал пениса си, за да се засмееш? – Пошегува се Рори.
– Това ли ти се случва обикновено? – Попитах, като разширих очите си към него и хвърлих не толкова скрит поглед към разкрача му.
– Не – отвърна той с ръмжене, преди да ме придърпа към себе си под ръка. – Ако искаш, можеш да дойдеш в старата ми стая и сама да разбереш колко погрешно е това твърдение?
– Защо? Имаш ли там лупа, която можем да използваме?
Леон започна да се дави в питието си, а аз го прострелях с мрачна усмивка.
Рори изръмжа и хвана брадичката ми, като ме завъртя така, че да гледам право в златистите му очи.
– Мисля, че погледът ти се отклонява от главната награда на тази маса – мърмореше Рори, харизмата му течеше около мен, а златото в очите му плуваше в обещания, докато се опитваше да изкуши вниманието ми от брат си. Но за мен имаше само един Лъв и аз бях повече от щастлива от този избор.
– Точно сега да – съгласих се аз. – Защото ме караш да те гледам.
Рори изръмжа разочаровано и аз изтръгнах брадичката си от хватката му точно когато майките пристигнаха с десерта. Имаше парещи ябълкови трохи, издигаща се купчина профитероли и апетитен черешов пай с ванилов сладолед.
Реджиналд се засмя гръмко, прекъсвайки напрежението между двамата братя, докато ме гледаше с нещо, за което можех да се закълна, че е истинска обич.
– Изглежда, че наистина си имунизирана срещу харизмата. Не са много хората, които могат да устоят на Рори, особено когато той ги докосва – каза той с усмивка. – Радвам се, че Леонидас успя да ти докаже стойността си и без нея.
– Успя – съгласих се аз, като върнах погледа си към Леон, който ми се усмихна.
Леон мъркаше дълбоко в гърдите си и аз се приближих до него, като преместих стола си и взех ръката му под масата.
Мари ми предложи първия избор и аз посочих черешовия пай с усмивка.
– Имам малка слабост към черешите – признах аз.
– И аз – съгласи се Леон и майка му моментално постави огромно парче първо пред него.
Той напълни вилицата с пай и сладолед и аз наблюдавах как я вдига към устата си, протягайки ръка, за да я откъсне от пръстите си.
Леон се усмихна, докато аз продължавах да я придвижвам към устните му. Той се наведе напред, отваряйки устата си, а аз му се усмихнах, преди да завъртя рязко вилицата и вместо това да поднеса храната към собствената си уста.
Засмях се около вилицата му, докато всички лъвове в стаята ме гледаха шокирано, а Леон изръмжа закачливо.
– Така искаш, нали, малко чудовище? – Изръмжа той и хвана китката ми, когато отчупих още едно парче от пая му, пренебрегвайки собствената си чиния.
Засмях се, докато той се опитваше да ме принуди да го нахраня, като насочваше ръката ми по-високо, а аз протегнах свободната си ръка, грабнах парчето пай направо от вилицата и бързо го натъпках в устата си.
Леон ме зяпна, сякаш бях луда, а аз му се усмихнах с дебела череша, която държах подигравателно между зъбите си.
Той изръмжа, като се втурна напред и ме целуна, сякаш възнамеряваше да я открадне обратно от устата ми. Топлината на устните му върху моите ме раздвижи и аз хванах модната му риза в юмрук, като го придърпах по-близо за момент.
Отдръпнах се преди той да го направи, спомняйки си за нашата публика с тих смях. Леон не беше успял да си върне откраднатия пай от устата ми, така че бързо го глътнах, преди да му хрумне да опита отново.
– Имунизирана срещу харизмата, не желаеща да те храни и родена крадец, къде намери това малко съкровище, Леон? – Попита Реджиналд, като изглеждаше развеселен от проявата ни.
– Тя просто се разходи в живота ми като някаква богиня на хаоса – каза Леон, вперил очи в мен.
Избухнах в смях и отхапах още една хапка от пая му.
– Мога да се съглася с частта за хаоса в това твърдение, макар че не е по желание.
Реджиналд се ухили и съпругите му също моментално започнаха да се смеят. Рори изглеждаше малко по-малко впечатлена от мен, но това беше нормално. Не възнамерявах да седя и да гледам как той се държи гадно с моя Лео.
– Вероятно трябва да се връщаме в академията – каза Леон, когато приключихме с десерта, отдръпна стола си и ми подаде ръка.
Позволих му да ме издърпа на крака и се усмихнах на семейството му.
– Благодаря за вечерята – казах аз.
– Благодаря, че се присъединихте към нас – отвърна Реджиналд с топла усмивка.
– Беше ми приятно да се запознаем, Рори – добавих мило, а ключът за колата му гореше дупка в джоба ми.
– Ммм – отвърна той, без да поглежда към нас.
Майките на Леон се нахвърлиха върху него, обсипвайки го с прегръдки и целувки, преди да успеем да избягаме в коридора.
Леон държеше ръката ми, докато вървяхме по дългия коридор към входната врата, и в момента, в който тя се затвори зад нас, той хвана лицето ми в прегръдката си и ме целуна с неистова страст, от която във вените ми се разля топлина.
– Благодаря ти, Елис – издиша той срещу устните ми и аз се усмихнах, когато той поне веднъж използва името ми.
– Не ми благодари още, дори не съм ти дала подаръка – казах примамливо.
– Какво? – Попита объркано Леон.
В отговор извадих ключа от джоба си и натиснах бутона, за да отключа колата на Рори, която беше паркирана под идеален ъгъл от деветдесет градуса спрямо къщата. Прозвуча звуков сигнал и фаровете мигнаха два пъти в отговор, сякаш казваше „здравей“.
Устните на Леон се разтвориха от изненада и за секунда той успя само да се вгледа в осветената кола, която ни чакаше.
– Как…
– Току-що задигнах ключа от собственика – казах аз, като се подигравах на грапавия глас на Рори. – Не премислям нещата като малкия Леонидас. Когато видя нещо, което искам, намирам най-лесния начин да го постигна. Следвам пътя на най-малкото съпротивление. – Завъртях ключа около пръста си и Леон избухна в смях.
Той ме хвана около кръста и ме целуна силно, устните му наказваха, докато завладяваха моите, а аз свих ръце около врата му, докато го привличах по-близо.
– ЛЕОН! – От вътрешността на къщата долетя яростният вик на Рори и Леон рязко прекъсна целувката ни.
– По дяволите, той ще се преобрази – ще ни настигне.
Засмях се и се изстрелях напред с вампирската си скорост, вдигнах Леон на рамо с увеличената си сила и се насочих към колата на Рори.
Отворих вратата на шофьора и хвърлих Леон на плюшената кожена седалка, преди още да е осъзнал какво съм направила. След още един миг затворих вратата зад него и се стрелнах около колата откъм страната на пътника.
Подхвърлих ключа на Леон и той го хвана със смях, заби го в запалването и запали колата точно когато предната врата се отвори и Рори изскочи навън. Ризата му беше свалена, мускулите му изпъкваха от напрежение, докато разкъсваше колана си и отново крещеше името на Леон.
Леон включи колата на скорост и ние се изстреляхме надолу по пътя.
Завъртях се на седалката и погледнах през задния прозорец точно навреме, за да видя как Рори се превръща в огромния си лъв. Гривата му беше черна като косата му, но останалата част от козината му беше златиста и блестеше на лунната светлина, докато той препускаше по чакълената алея.
Той се втурна след нас надолу по пътя и адреналинът се покачи във вените ми, докато възприемах огромните му размери.
Леон изруга, докато проверяваше огледалото за обратно виждане, и смени скоростите, натискайки крака си в пода, така че да се изстреляме напред още по-бързо.
Вратата се отваряше пред нас и ние бавно започнахме да намаляваме разстоянието между нас и Рори. Сърцето ми се разтуптя, когато от устата на Рори се разнесе разтърсващ рев и аз разгледах добре всички тези лъвски зъби.
Прелетяхме през портата и Леон изръмжа от смях, а аз извиках триумфално и се втурнахме в нощта.
Тръгнахме по тъмните пътища, а усмивката на Леон беше достатъчно ярка, за да освети цялата кола.
– Все забравям колко голям ставаш, когато се преобразяваш в Лъва – подразних го, докато се отпусках на седалката.
– Пф, аз съм по-голям от него – пошегува се Леон.
– По дяволите, да, по-голям си – съгласих се аз и очите му блеснаха, докато ме гледаше за момент.
Сърцето ми биеше, а плътта ми изтръпваше от очаквана енергия, когато тръпката от кражбата започна да напуска тялото ми. Но аз не исках да си отиде, исках да се кача на това високо ниво колкото се може по-дълго.
– Спри – казах с тих глас и се протегнах, за да сложа ръка върху бедрото на Леон.
Той ме погледна изненадано, преди да отклони колата от пътя под остър ъгъл.
Спряхме на един страничен път и Леон изключи двигателя, като мракът ни обгърна моментално. Това нямаше значение за мен с моите дарби и зрението ми бързо се приспособи, за да мога да го погледна.
Разкопчах колана си и се наведох напред, за да го целуна гладно.
Леон изръмжа от възбуда, докато ръцете му уловиха кръста ми и се опита да ме издърпа в скута си.
В лъскавата спортна кола нямаше много място и аз изпъшках от раздразнение, тъй като веднага ударих главата си в покрива.
Изскочих от колата и се озовах пред вратата му, като я отворих, преди той да разбере, че съм излязла.
Леон излезе, закачи ме в хватката си и ме вдигна от краката ми, така че да обвия краката си около кръста му.
Заобиколи ме до капака на колата и ме целуна силно, докато ме слагаше на него.
Въздъхнах срещу устните му, пръстите ми намериха колана му и задърпаха катарамата в бързината си да го имам.
– Лошо малко чудовище – мърмореше Леон в ухото ми. – Не мога да повярвам, че си откраднала шибаната кола на Рори.
– Никой не може да кара моя Лео да се мръщи – издишах, докато той проследяваше целувки по шията ми.
– Ебаси, ако кажеш това още веднъж, мисля, че вече ще ми дойде – изръмжа Леон.
– Какво да кажа? – Попитах, когато ръцете му намериха подгъва на пуловера ми и той го свали от мен. Студеният въздух моментално намери кожата ми, но горещата плът на Леон работеше, за да го прогони отново също толкова бързо.
– Частта, в която ме нарече свой – каза той, а устата му се спусна надолу, за да подразни ръба на сутиена ми.
Засмях се и натиснах ципа му надолу, докато натисках ръката си под боксерките му, освобождавайки твърдата му дължина, и го взех в ръката си.
Леон изръмжа гладно, когато го погалих, а по гръбнака ми преминаха тръпки от съзнанието, че мога да му повлияя толкова много.
Той се спусна по-ниско, докато разкопчаваше дънките ми, и аз загубих хватката си върху него, когато ги свали от мен.
Облаците се разместиха в небето над нас и лунната светлина се разля на свобода, окъпвайки ни в сребро, докато Леон отново се изправи.
– По дяволите, малко чудовище, толкова си красива – издиша той, докато ме гледаше надолу, където бях седнала на капака на колата по бельо.
– По-малко говорене, повече действие – заповядах аз.
Стигнах до него, хванах ризата му в хватката си и разкопчах копчетата, като го придърпах по-близо до себе си.
Сърцето ми биеше в опияняващ ритъм и не исках да чакам повече. Всеки сантиметър от плътта ми беше разпален от желание и нужда.
Леон се наведе, за да ме целуне отново, когато разкопчах последните копчета и пъхнах ръце под ризата му, усещайки всяка твърда линия и гребен на мускулестия му торс.
Той ме притисна назад, зъбите му уловиха долната ми устна и я дръпнаха, докато гърбът ми се сблъска със студения метален капак на колата.
Тежестта му падна върху мен, а дължината на възбудата му се търкаляше между бедрата ми.
Целунах го силно, молейки се за още, докато езикът му завладяваше устата ми.
Ръката на Леон се премести между нас и намери ръба на бикините ми. Той дори не си направи труда да ги свали от мен, а ги избута настрани грубо миг преди да нахлуе в мен.
– Ебаси, да – издишах, докато тялото ми се извиваше под него.
Той се засмя мрачно и ме целуна по-силно, докато отново се впиваше в мен, изтръгвайки вик от устните ми, когато започна безмилостно да ускорява темпото.
Дори не бях свалила ризата му от него и отворената материя потрепваше върху откритата ми плът, докато той вземаше тялото ми за заложник.
Всеки тласък на бедрата му беше посрещан с вик от мен, а Леон ръмжеше доволно срещу устата ми, докато грубата захапка на наболата му брада ме подлудяваше.
Той ме целуваше по-силно, като закачи десния ми крак в хватката си и го вдигна над рамото си.
Изкрещях, когато следващият му тласък попадна на перфектното място дълбоко в мен, а ноктите ми се впиха в кожата му, сякаш можех по някакъв начин да го придърпам още по-близо.
Кожата ми бръмчеше от енергия и аз се задъхвах, докато всеки тласък ме приближаваше все повече до ръба, а тялото ми молеше за освобождаване, докато той продължаваше да ме измъчва.
Леон ръмжеше гладно, суровата сила на природата му ме заобикаляше и за миг се почувствах като една от неговите Минди, къпеща се в сиянието на това да му угаждам и да събирам наградите на плътта му за това.
Хванах широките му рамене, ноктите ми се впиха в кожата му, докато се опитвах да го придърпам още по-близо до себе си, желаейки все повече и повече от тази топлина, която той създаваше в тялото ми.
– Ухапи ме – помоли Леон, а ръката му намери гърдата ми, като издърпа сутиена ми настрани и освободи зърното ми, за да го дразни.
Зъбите ми изскочиха при молбата му и аз преместих ръката си, за да хвана златистите му коси, които се разливаха около нас. Издърпах главата му настрани, намерих гърлото му и прокарах език право нагоре по шията му, като си играех с него.
Леон изръмжа от нужда, вкопчи се в мен още по-силно и изтръгна от устните ми вик, който отекна в нощта.
Кътниците ми се забиха в шията му и той изстена, стискайки бедрата ми с наказателна сила, докато се впиваше в мен отново и отново.
Кръвта на Леон се плъзна по гърлото ми като чиста струя слънце, топлината ѝ изгаряше, заслепяваше и всичко.
Чувствах се пияна от силата му, главата ми се въртеше, докато тласъците му продължаваха да попадат на идеалното място дълбоко в мен, а кожата ми изтръпваше, докато той изтласкваше тялото ми до предела му.
Отдръпнах зъбите си, прокарах език по шията му и потърсих устата му с отчаян стон.
Леон ме целуваше толкова силно, че сякаш се опитваше да ме погълне. Той увеличи още повече темпото си, като хвана крака ми, който беше заключен през рамото му, и ме притисна в тази перфектна позиция, докато напрежението в тялото ми стана непоносимо и мускулите ми се напрегнаха около него в очакване.
Проклех отново, когато той се отдръпна още веднъж и светът около мен се разпадна, когато следващият му тласък ме прати в забвение. Леон изръмжа от задоволство и ме целуна, за да вкуси виковете ми от удоволствие, докато аз се разпадах под него.
Но той още не беше свършил и темпото му отново се увеличи, като изискваше все повече и повече от тялото ми.
Хванах широките му рамене колкото се може по-силно, докато той вземаше от мен това, което желаеше, ноктите ми пускаха кръв по гърба му, докато се придържах към него, сякаш щях да падна от света, ако го пусна.
Удоволствието в плътта ми ме заслепяваше, така че цялата вселена се стесняваше около движенията на тялото му в моето.
– Леон – изпъшках, когато мускулите ми отново се стегнаха около него, несигурна дали мога да издържа повече.
– Кажи го, малко чудовище – мъркаше той в ухото ми, движеше се по-бързо, натискаше по-силно, сякаш никога нямаше да му стигне, тялото му владееше моето, докато аз се подчинявах на желанието му под него.
За миг разбърканият ми мозък не можа да разбере какво искаше да ми каже и той изръмжа, тъй като единственият отговор, който получи, бяха стоновете ми.
– Кажи ми, че съм твой – поиска той.
– Ах, ебаси, да – изпъшках, когато той отново се втренчи в мен. – Ти си мой, Леон. Мой.
Хватката му върху мен се затегна и той извика, когато освобождението му се изля през него, а удоволствието, което се разби в тялото ми, ме завладя за пореден път.
Можех само да се вкопча в него, докато тежестта му ме притискаше по най-вкусния задоволителен начин. Той отпусна хватката си върху крака ми и аз го оставих да падне от рамото му, за да се облегне на капака на колата, докато се опитвах да си спомня какво изобщо правехме тук.
Тежкото ни дишане изпълни въздуха и Леон притисна челюстта си към шията ми, като останахме вплетени един в друг за един дълъг момент, къпейки се в удоволствието, което току-що си бяхме доставили. Крайниците ми бавно се отпуснаха достатъчно, за да мога да освободя раменете му и да прокарам пръсти през златистата му коса, предизвиквайки мъркане на задоволство от страна на моя Леон, което ме накара да се усмихна толкова широко, че почти ме заболя.
– По дяволите, Елис, не мисля, че някога ще ми стигнеш – каза Леон срещу кожата ми, а ръката му се движеше нагоре и по гърдите ми.
Аз само се засмях, защото не знаех какво да му кажа. Не биваше да си позволявам да се доближавам до него по този начин. Все още не знаех какво се е случило с Гарет и не знаех какво може да ми е необходимо, за да поискам да отмъстя, след като го разбера. Не можех да му обещая нищо, дори и да исках. А и не ми се струваше, че в мен е останало достатъчно добро, за да давам обещания.
Ръката на Леон се премести под сутиена ми и аз изстенах тихо, когато той раздразни зърното ми между пръстите си, изпращайки вторични вълни на удоволствие, които танцуваха по кожата ми.
– Не мога да задържа тази кола – издиша той. – Тя трябва да изчезне, докато Рори търси.
– Тогава нека отидем да я изхвърлим в някое езеро – казах с усмивка. – Нека рибите я вземат, за да не може той да я вземе.
Леон се изпъна, така че да ме гледа надолу.
– Ти си дивак, малко чудовище – пошегува се той.
– Той го заслужава – казах предизвикателно. – Никой не наранява моя Лео и не му се разминава.
Очите на Леон светнаха от топлина, когато го нарекох отново мой, и аз се усмихнах в отговор.
– Хайде тогава. Да отидем да удавим колата му.
Засмях се, когато той се свлече от мен и започнахме да обличаме дрехите си.
Нощта на Леон се превръщаше в новата ми зависимост. Той беше радост, смях и слънце и въпреки че не можех да му предложа света, реших да не се замислям дали да му предложа нещо друго.
Той ме приемаше такава, каквато съм, и ме искаше още повече заради това. Така че, ако едно разбито момиче беше достатъчно добро за него, тогава нямаше да се боря с това. Защото имах нужда от малко радост в живота си, както гладуващ човек се нуждае от храна. И възнамерявах да се тъпча с него толкова дълго, колкото можех, с каквото и да е време, което можех да открадна с него.
Назад към част 37 Напред към част 39