***
Докато пристигнат в производствените офиси на Хънтър Риърдън, Скарлет си помисли, че по-скоро би изхвърлила Лидия през прозореца, отколкото да прекара още една секунда в компанията на жената.
Лидия говореше непрекъснато по време на цялото пътуване с влака, по време на разходката до офисите и дори в асансьора.
Когато пристигнаха в главната чакалня, там имаше рецепционистка, която ги попита за имената им и целта, поради която са там.
– Ние сме с филма – каза Лидия, като вдигна нос нагоре.
Рецепционистката смръщи вежди.
– В какво качество?
Лидия извъртя очи.
– Ние сме в екипа. Ние сме тези, които решават кой да бъде включен в кастинга и кой не.
– А вашите имена?
– Лидия и Скарлет – каза Лидия.
Скарлет облиза устните си.
– Аз съм асистентката на Брайсън Тейлър.
– О, добре. Брайсън вече е вътре – каза рецепционистката и посочи зад себе си към отворената врата.
– И аз съм с нея – каза Лидия и направи така, сякаш искаше да последва Скарлет.
Скарлет се обърна.
– Мисля, че засега трябва да изчакате тук.
Бузите на Лидия почервеняха.
– Защо да седя тук? Тук дори няма никой. Нима трябва да разговарям с рецепционистката, сякаш чакам да ми направят кариес?
– Успокой се, Лидия.
– Това вече наистина ми омръзна, Скарлет.
– Просто се отпусни тук за малко. Ще се погрижа да се срещнеш с Брайсън и с когото и да е друг, с когото искаш да се срещнеш. Но ми дай шанс, добре?
– Добре. – Лидия се запъти към един стол и седна тежко на него, а лицето ѝ беше раздразнено.
Скарлет мина през вратата и се озова в голяма стая с дълго бюро и камера на статив, насочена към нищо конкретно.
На дългото бюро седяха Брайсън, Хънтър, Кали и Барбара Уудс от „Сони“. Скарлет поздрави всички и седна до Брайсън в самия край на бюрото.
Той почти не я забеляза, тъй като очевидно беше потънал в разговор с Хънтър. Тя се престори, че пише в бележника си, за да има какво да прави, докато ги слушаше как си говорят.
Хънтър прелистваше сценария.
– Основният проблем обаче всъщност не е във второто действие.
– Разбира се, че е второто действие – каза Брайсън.
– Не, това е диалогът.
– Мисля, че това е второто действие.
– Получил си бележки от поне трима различни души за диалога.
Брайсън скръсти ръце.
– Аз не го прочетох така.
– Е, тогава не съм сигурен какво четете.
– Разбира се, че се опитах да изостря диалога, но видях, че основният проблем е второто действие и фактът, че то малко се влачи.
– Наистина се проточва – заради диалога между главните герои. Когато са заедно, трябва да видим повече искри между тях. В противен случай това нещо няма да се получи.
– Нима актьорите няма да внесат искрата?
– Те са актьори, а не чудотворци – каза Хънтър.
Брайсън замълча.
Скарлет усети неловкостта на тишината и поиска да я запълни.
Но всъщност нямаше възможност.
Секунда по-късно рецепционистката беше на вратата, за да им съобщи, че първите срещи са пристигнали.
Настъпи суматоха от дейности. Влезе оператор, който седна до статива и започна да се подготвя за запис. Кали раздаде снимки на главите и копия от автобиографиите на жените, които щяха да се явят на прослушване.
После рецепционистката се върна вътре с афроамериканка, която вероятно беше в края на двайсетте си години. Беше облечена в тесни дънки, развяваща се бяла риза, с привличащи вниманието обеци, които блестяха на светлината, и имаше огромна, заразителна усмивка.
Хънтър погледна Брайсън.
– Позволете ми да поема това оттук, тъй като никога преди не сте го правили.
Брайсън се поколеба, сякаш не беше съгласен, но накрая просто кимна.
– Бъди мой гост.
Скарлет се опита да улови погледа му, за да се увери, че е добре, но той не я погледна.
Хънтър се изправи.
– Здравейте, аз съм Хънтър Риърдън и съм съизпълнителен продуцент на „Мост и тунел“.
Момичето се усмихна широко.
– Приятно ми е да се запозная с вас.
След това Хънтър обиколи стаята и ѝ представи всички останали.
Докато той правеше представянето, Скарлет изучаваше автобиографията на жената.
Беше се снимала в много неща, включително в реклами на „Пепси“ и „Сони“.
Беше играла театър на Бродуей и някои малки роли в телевизионни предавания като „Закон и ред“ и „CSI“.
– Ако можеш да застанеш точно там – каза Хънтър и посочи парче лента в центъра на пода, само на няколко метра от камерата. – Застанете на този знак и посочете името си и ролята, която ще четете днес.
– Разбира се. – Отново блесна онази блестяща усмивка, която Скарлет намираше за положително очарователна. Това момиче веднага ѝ хареса.
Жената отиде до знака и застана с поглед към камерата.
– Здравейте, казвам се Дженифър Уилис и ще се явя на прослушване за ролята на Габриел.
– Добре, действие – каза Хънтър.
Скарлет усети как Брайсън се сковава на седалката до нея. И си помисли, че знае защо е реагирал така.
„Действие“ – така казват режисьорите.
Сега тя се страхуваше дори да го погледне и вместо това не откъсваше очи от актрисата.
Беше невероятно да я гледа как се преобразява. Тя държеше няколко страници от сценария в едната си ръка и четеше от тях, но достатъчно често вдигаше поглед от сценария и се занимаваше с въображаемия свят около себе си.
– Не можеш честно да очакваш той да повярва в теб, когато ти не вярваш в себе си – каза Дженифър на залата.
Барбара от „Сони“ прочете редове от диалога от мястото си зад бюрото. Звучеше отегчено и уморено.
– Как можеш да кажеш, че не вярвам в себе си?
Дженифър сложи ръце на хълбоците си.
– Виж само как се съмняваш във всичко от самото начало. Не мислиш ли, че заслужаваш нещо по-добро от това?
– Габриел, недей да се обръщаш срещу мен – заговори Барбара, гласът ѝ беше без интонация.
– Аз не се обръщам срещу теб, а се опитвам да ти втълпя малко проклет разум.
– Нямаш право…
– Няма да ти позволя да саботираш всичко – каза Дженифър. Очите ѝ блеснаха.
Скарлет установи, че ѝ вярва. Удивително беше, помисли си тя, че тази жена можеше да действа и да дава толкова много, когато жената, играеща противоположната роля, правеше в замяна почти толкова малко, колкото е възможно по човешки.
Продължиха да четат още известно време.
– Много ви благодаря – каза Хънтър по някое време. – Това беше наистина, наистина прекрасно.
– Благодаря – отвърна Дженифър и леко наведе глава. – За мен беше чест да бъда тук – аз съм голям фен на твоята работа – каза му тя.
– И сте в състояние да започнете почти веднага, ако наистина ви изберем за ролята?
– Абсолютно.
– Добре, Дженифър. Благодаря, ще се свържем с теб.
Тя се усмихна и махна с ръка и всички ѝ благодариха, докато излизаше. Вратата се затвори.
– Е, тя беше ярък слънчев лъч – каза Барбара, усмихвайки се през огромните си зъби.
Не благодарение на теб, помисли си Скарлет.
– Мисля, че е сладка – каза Кали.
– Да, беше доста лъчезарна и се обзалагам, че наистина ще изпъкне на екрана – каза Хънтър.
Той погледна към Брайсън.
– Имаш ли някакви мисли?
Брайсън сви рамене.
– Не.
Настъпи още едно неловко мълчание.
– А ти, Скарлет? – Попита Кали. – Имаш ли някакви мисли за Дженифър?
– Мисля, че е прекрасна – отговори Скарлет. – Искам да кажа, че съм нова във всичко това, но тя ме плени веднага с усмивката си.
Хънтър се изправи.
– Добре. Нека продължим. Ще видя дали можем да привлечем следващия актьор.