ЛЕИА СТОУН – Трета година ЧАСТ 17

Глава 17

Съвсем се бях изплашила, когато Рафаел ми каза, че Линкълн се е присъединил към Падналата съпротива. Сега се намирах в караваната на Линкълн, Шиа беше увита около мен, а Ноа седеше на ръба на леглото. Майка ми и Майки бяха взели пица за вечеря и скоро щяха да се срещнат с нас.
Ноа ме осведомяваше за всичко. След като си тръгнах, Бърни изостави караваната и тръгна да ме търси, оставяйки Максимус с майка ми. Линкълн напуснал апартамента, като го предал изцяло на майка ми, и се прибрал в караваната, за да се уедини. Беше си взел отпуск от Падналата армия, изтласка Ноа и всички останали за известно време.
Шиа ме държеше здраво под дънковите сини завивки на Линкълн. Само миризмата му върху чаршафите ме подлудяваше.
– След погребението ти двамата с Линкълн отказвахме да повярваме, че си мъртва. Започнахме да ходим на мисии – каза ми Шиа.
Ноа въздъхна.
– Мисии, в които Шиа създаваше портали, влизаше в тях с Клои, опитваше се да те намери.
Клое. Люк. Анджела. Трябваше да ги видя.
– Убиваше Линкълн, че не можеше да премине там – призна Шиа.
Да, представих си, че това ще убие и мен.
– Къде е Сера? – Попита Ноа.
Начинът да се нагърби с и без това гадния ми ден.
– Трябваше да я оставя – измърморих аз.
Той протегна ръка и хвана глезена ми, като го стисна.
– Тя ще разбере.
Кимнах. Сера наистина разбираше, но това не го правеше по-лесно.
– Кажи ми нещо хубаво. Случи ли се нещо хубаво, докато ме нямаше?
Това развълнува Шиа. Тя седна и се премести право в лицето ми, очите ѝ бяха широко отворени и развълнувани.
– На Тифани и се обърка едно заклинание в клас и ѝ изпепели косата до половината.
Усмихнах се, леко развеселена и успокоена, че някои неща просто не са се променили. Тифани все още беше кучка и ние все още я мразехме.
– Опита ли се да се премести при Линкълн, след като ме отвлякоха? – О, без съмнение тя щеше да се заеме с това.
Шиа кимна, а устните ѝ се свиха в мрачна линия.
– Но ние с Клои я поставихме на мястото ѝ.
Ноа се усмихна.
– И за това ви отстраниха за една седмица.
Засмях се.
– Какво направихте?
Шиа сви рамене.
– Направо я набих в час по бойни изкуства.
– Дори Брадстоун не можа да ги прекъсне. Наложи се да ни повикат – информира ме Ноа с усмивка.
Наведох се, като силно стиснах най-добрата си приятел. Тя защити моя човек от лешояда Тифани и за това щях да ѝ бъда вечно благодарна.
– Какво друго?
Очите на Шиа станаха широки като чинийки.
– Архангел Михаил има дъщеря и тя започна да учи тук!
Ноа се наведе напред.
– Тя е сериозен зевзек. Има всякакви луди сили. Но е странна и затворена.
Уау.
Знаех, че Михаил има дъщеря, но не знаех, че тя ходи на училище тук.
– Как се казва тя? Какви са силите ѝ?
Тази случайна закачка успя да отвлече мислите ми от Линкълн, поне за момента.
– Името ѝ е Ембърли, а крилата ѝ са сребърни и блестящи. Може да владее меч като никой друг и съм чувала, че може да чете мисли – разпалено разказа Шиа.
Ноа кимна.
– Чух, че може да влияе и на човешките умове, да насажда идеи в тях. Тя носи броня върху крилата си, защото те са крехки. Нейната човешка половина ги отслабва или нещо такова, затова баща ѝ е направил скоби за крилата ѝ.
О, Боже мой, това е най-сладкото и най-тъжното нещо, което някога съм чувала.
– Изчакайте. – Аз също седнах. – Докато бях там, Луцифер получи доставка на кръвта на Михаил. Това беше за татуировката и?
Очите на Шиа се разшириха.
– Да! Смятаха, че може да и помогне да контролира силите си и да укрепи крилата си. Нападнаха ни в магазина. Демоните избягаха с нея.
Свята работа.
– Е, сега я има Луцифер – казах им аз.
Веждите на Ноа бяха смръщени.
– Трябва да кажа на Михаил. Това е важна информация.
Кимнах. Какви бяха онези други доставки, които получаваше всеки ден? Можеше да са шоколадови блокчета, доколкото знаех, а и всичко, което ми беше казал Ракша.
Мисълта за Ракша стисна сърцето ми.
– Елоди и синът ѝ добре ли са? – Попитах Ноа за петдесети път.
Той се усмихна.
– Детето яде безкрайно много пържени картофи в кафенето, докато майката подрежда жилищните им помещения. Те са добре.
Бях спазила обещанието си към Ракша. За това можех да се гордея.
Очите на Шиа за пръв път се спряха на гърдите ми.
– Дяволският ти знак е изчезнал! – Изпищя тя.
Ръката ми полетя към гърдите, после мислите ми се насочиха към Бърни и стомахът ми се сви.
– Да, дълга история…
На вратата бързо се почука, след което тя се отвори и се показаха Клои и Люк.
Бяха отсъствали от бойните занятия, на някаква специална задача на Падналата армия във военната зона. Сигурно току-що са се върнали.
– О, Боже! – Люк изкрещя в прибързан писък.
Той връхлетя върху Клои, разтърси караваната, докато тичаше по коридора и се изстреля върху мен.
– Липсваше ми, кучко! – Изхлипа той във врата ми.
Засмях се, всичките ми емоции отново излязоха на преден план. Имах чувството, че този ден ще бъде изпълнен с плач.
Клои също скочи отгоре ни, а аз се мъчех да дишам.
– Мислехме, че си мъртва. Видяхме те да умираш – изрече тя невярващо.
Когато най-накрая се отдръпнаха от мен и можех да говоря, реших да им разкажа какво се е случило. Трябваше да разкажа на някого, така че защо не и на най-близките ми приятели? Започнах с първия ден, когато Луцифер ми преряза гърлото и накара един демон-лечител да ме спаси.
– Какъв психопат – прекъсна ме Клои.
Шиа избухна, когато споменах за годежния пръстен, вибриращ с магия.
– Знаех си! – Изкрещя тя, скочи на леглото и си удари главата в тавана. След това посочи Ноа. – Казах ти, копеле!
Той пребледня и се извини.
Докато завърша историята си с Луцифер, който искаше да има дете с мен, цялата каравана мълчеше, а челюстите им се отваряха.
– Извратеняк! – Изкрещя Клои.
Повдигнах рамене.
– Да, така… ето какво се случи. Ето защо защитата на семейството на Ракша е толкова важна и… да.
Ноа вдигна ръка, сякаш беше в училище.
– Можеш ли да превъртиш назад до онази част, в която обеща да помогнеш на Луци да влезе в райските порти и да замърси всичко? – Всички бяха харесали домашното ми име за Луцифер, но явно не и обещанието, което бях дала.
Шиа протегна ръка, кракът ѝ се свърза с гръдния му кош, като ефективно го затисна.
– Тя е направила това, което е трябвало да направи, за да оцелее – отвърна тя.
– Ау. Добре. – Ноа разтри ребрата си и я погледна.
Не исках да говорим за това точно сега, а и не можех да се сдържам повече, затова хванах лявата ръка на Шиа и я вдигнах към светлината, като отвлякох вниманието на всички от настоящия разговор.
– Какво е това? Ще се жениш ли? – Усмихнах се.
Ноа се намръщи на Шиа.
– Жената все още не ми е отговорила.
Шиа повдигна една вежда.
– Все още мисля за това.
О. Съжалявам, че попитах.
– Но може би сега, когато Бриел се върна и ти не ме смяташ за луда, че мисля, че тя все още е жива, мога да мисля по-усилено. – Гласът ѝ омекна накрая, когато погледна в очите на Ноа.
О.
Срамът пламна по бузите на Ноа, докато ме гледаше.
– Съжалявам. Просто исках всички да продължат напред и да спрат да се нараняват.
Чрез портала на Луцифер бях видяла Ноа на паркинга с пияния Линкълн, така че знаех част от това, през което беше преминал, за да задържи всички заедно. Независимо дали го знаеше, или не, Ноа беше лепилото, когато ставаше въпрос за нашето малко семейство.
Протегнах ръка и го хванах за ръката.
– Всичко е наред. Постъпил си правилно.
Люк запрати телефона си в лицето ми. На него имаше тапет, на който той и Дони се целуват.
– Майната му на годежа, аз се срещам с Дони! – Изпищя той.
Избухнах в смях.
– Ооо, ама ти?
Бях пропуснала толкова много.
Клои извърна очи.
– Аууу, те са толкова гадни. Отвратително влюбени.
Тогава майка ми и Майки отвориха вратата на караваната и миризмата на прясна пица се понесе над всички ни.
– Колко души могат да се поберат в тази каравана? – Засмя се Шиа.
– Скоро ще разберем – отговори Клои, като прекоси пространството и взе парче пица от майка ми.
– Благодаря, мамо Атуотър. – Тя блъсна майка ми в бедрото.
Аз се засмях.
– Мама Атуотър? – Попитах Шиа, която беше останала в задната стая с мен.
Лицето на Шиа потъмня.
– Когато ти… си тръгна, всички останахме заедно. Майка ти ни хранеше всяка вечер и в продължение на месеци спяхме в апартамента ѝ. Просто скърбяхме и се справяхме заедно.
Сърцето ми се сви, докато гледах как майка ми раздава пицата на всички деца. Беше изгубила детето си, но въпреки това се грижеше за останалите. Това беше толкова майчинско поведение.
– Намери ли си работа? – Прошепнах на Шиа. Когато си тръгнах за последен път, тя се опитваше да си намери работа, което можеше да е трудно за некромант, който някога е бил вързан за демони.
Шиа изсумтя.
– Не съвсем. Раф и дава работа тук и там из кампуса, но Линкълн се грижи за нея. Той плаща за апартамента, за електричеството и има месечна служба за доставка на хранителни продукти, която ѝ носи храна.
В очите ми се появиха сълзи, а гърлото ми се стегна от емоция при думите ѝ. Бях отсъствала една година, без възможност да се върна, и въпреки това Линкълн все още се грижеше за майка ми, сякаш беше негова собствена. Ако беше възможно, това ме караше хем да го обичам, хем да тъгувам още повече, защото сега не беше тук.
След като се съвзех, Шиа, Ноа и аз се присъединихме към всички останали и прекарахме нощта в разговори за всичко, освен за залавянето и бягството ми. Говорихме за господин Хенсли от магазина за татуировки на Марли, който поканил майка ми на среща, и за Майки, който случайно се преобразил в клас и после се преобразил обратно, за да открие, че е гол пред всички. Никой не спомена Линкълн или нещо тъжно и за кратък миг се озовах в този малък щастлив балон с моето събрано семейство.
Това скоро избледня с всеки поглед към дома на Линкълн. Китарата му беше покрита с тънък слой прах, което ми подсказваше, че не я е използвал от известно време. Стихосбирката му липсваше, затова предположих, че я е взел със себе си. Погледнах назад към леглото, където за пръв път правихме любов, и сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Приятелите ми един по един забелязаха и притихнаха.
– Добре, деца, мисля, че Бриел трябва да си почине – каза майка ми на групата.
Всеки от тях ме прегърна, докато останаха само Шиа и майка ми.
– Искаш ли да остана при теб, скъпа? – Мама заглади косата ми.
Кимнах, оставяйки сълзите да се стичат по лицето ми.
Имах нужда от нея.
Шиа се наведе и ме целуна по челото.
– Аз също мога да остана, ако имаш нужда от мен.
Махнах ѝ с ръка.
– Не, всичко е наред, но остани в кампуса, моля те? Не отивай при Ноа. Луцифер може да те види там.
Тя ме погледна с тревога, но кимна.
– От шест месеца живея с Ноа, но ще видя дали Раф може да отвори допълнителни общежития за нас. Не се притеснявай, ясно?
Обхвана ме паника.
– Обещай ми, че ще спиш в кампуса?
Тя протегна пръстчето си.
– Кълна се в това.
Издишах, усмихнах се и взех пръстчето ѝ, както когато бяхме деца.
След като тя си тръгна, взех бърз душ, като получих лек срив, когато използвах измиващите продукти на Линкълн. Миризмата му накара тъпата болка в гърдите ми да се превърне в болезнено пробождане, но се справих. След това се плъзнах в леглото му, а майка ми се вмъкна до мен, прегърна ме и ме потупа по гърба. Тя започна да пее приспивна песен от времето, когато бях по-малка, и аз се усмихнах, но мислите ми бързо се помрачиха, мислейки отново за Линкълн.
– Какво си мислиш, миличка? Можеш да ми кажеш всичко – предложи тя.
– Линкълн – промълвих аз.
Тя кимна.
– Този мъж те обича, Бри. Със свирепост, която не съм осъзнавала преди.
Думите ѝ накараха гърлото ми да захлипа. Това просто нямаше да се случи, да лежа тук всеки ден, да тъгувам по него и да се чудя дали някога ще се върне. Да го накарам да отиде и да умре с Падналата съпротива, без да знае, че съм се върнала.
– Мамо? – Започна да ми се спи.
– Хм?
– Знаеш, че трябва да тръгна след него, нали? – Ако трябваше сама да пътувам до Сан Франциско и да се присъединя към Падналата съпротива, щях да го направя. Животът не си струваше да се живее без Линкълн до мен.
Тя въздъхна.
– Знам, скъпа. Знам.

Назад към част 16                                                                  Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!