Глава 35
Като се върна при Дмитрий, тя прошепна резултатите в ухото му, ароматът му беше познат, добре дошъл.
– Светлината се появи преди секунда. Трептяща, сякаш от свещ. – Сиянието ѝ беше разсеяно по начин, който никоя електрическа лампа не можеше да имитира. – Дълбоко в къщата.
Дмитрий вдигна ръка… към един от гаргойлите на покрива.
Крилете се разтвориха и Илиум полетя безшумно към предната част, готов да блокира всеки опит за бягство.
– Може да е отвличане на вниманието – каза тя, а сърцето ѝ заби от прилива на адреналин, предизвикан от неочакваната гледка. – Калистос може да чака зад вратата.
Дмитрий поклати глава.
– Не усещам нищо, което да показва това, а сетивата ми са изострени. – Протегна ръка и внимателно завъртя дръжката на вратата. Когато тя се отвори под ръката му, той каза: – Значи капан. – На устните му се появи лека усмивка. – Не се наранявай, Онър, иначе ще се събудиш със зъби.
Тя замръзна.
– Не съм била изпитвана. – Всички Кандидати от краткия списък бяха тествани за нещо по време на процеса на приемане. Теориите за това варираха, но самите тестове бяха задължителни.
– Кръвта – промърмори Дмитрий – не е трудно да се набави, особено когато става дума за активни ловци.
– Чувал ли си някога за неприкосновеност на личния живот? – Промълви тя под носа си, докато той буташе вратата и се вмъкваше вътре.
Тя го последва – в непрогледен мрак, светлината, която бе зърнала, бе скрита от разположението на стените. Прекосявайки я с безпогрешна стъпка, Дмитрий си проправи път към коридора. Тя го заобиколи и се изправи на пръсти, когато той доближи устни до ухото ѝ.
– Остани извън полезрението. Няма причина да вярва, че съм те довел. – При кимването ѝ той добави: – А личното пространство е толкова модерно понятие.
Решила, че ще му крещи по-късно, тя използва всеки грам от уменията си, за да прикрие присъствието си, докато се движеха по коридора, докато Дмитрий правеше обратното, крачейки надолу с тежки, шумни стъпки, докато светлината не се появи. Тя идваше от стаята, която се отклоняваше от коридора към предната част на къщата, беше отразена от орнаменталното огледало отсреща.
Това огледало, издълбано с грозде и митични същества, покрити със злато, не ѝ показваше нищо друго освен пламъка на свещта, докато Дмитрий минаваше през вратата и навлизаше в тъмнината отвъд, а тя притискаше гръб до стената, готова да влезе, когато се наложи.
– Дмитрий. – Груб глас, дрезгав, но дълбок.
– Гърлото ти така и не се възстанови.
– Не трябваше да я огорчавам така. – Звук, който можеше да бъде въздишка.
– Твоята господарка не беше известна с търпението си – или с грижата, с която борави с играчките си.
Цивилизоваността на разговора накара косъмчетата да се изправят отзад на врата на Онър. Тя добре знаеше, че слуша двама хищници, които обикалят един около друг. Само един от тях щеше да преживее нощта.
Калистос не бе загубил нищо от красотата си през изминалите години. Всъщност беше израснал още повече в тази деликатна костна структура, която показваше очи с блестящ меден цвят и устни, толкова меки и добре оформени, че не един ангел беше съблазнен от тяхното съвършенство. Тялото му също беше красиво. Стройно, но с невероятен мускулен тонус – въздухът едва се раздвижваше, когато се движеше, а стъпките му бяха като на танцьор.
– „Изящно създание“ – бе го нарекла Изида в деня, в който бе отвела Дмитрий в леглото си и бе принудила Калистос да го наблюдава.
– „Бях лош домакин.“ – Калистос махна с ръка към поднос с кристална каничка, пълна с кървавочервена течност, която блестеше на светлината на свещите. – „Ние сме двама изтънчени мъже, нали?“
Дмитрий забеляза руменината високо на скулите на Калистос, блясъка в медните му очи и попита:
– Откога спиш?
Другият мъж се облегна на стената до масивната камина. Плъзгайки ръце в джобовете на панталоните на костюма в тъмнокафяво, които на светлината на свещите изглеждаха почти черни, той наклони лицето си под най-добрия ъгъл. Дмитрий знаеше, че това е автоматичен акт, но не и несъзнателен – защото както Дмитрий се беше научил да използва примамката на аромата като нападателно оръжие, така Калистос се беше научил да използва лицето и тялото си.
Сега той разтвори тези съвършени устни с най-малката частица.
– На горния етаж има голямо легло… напълно готово за ползване. – Чувствена покана във всяка дума, увереност на човек, който от векове е успявал да подчини на себе си както мъжете, така и жените.
Дори Изида, помисли си Дмитрий, го е обгрижвала, когато не го е измъчвала. Не беше чудно, че младите човешки мъже, които вампирът беше примамил в леговището си, бяха дошли толкова мило на смъртта си, предавайки телата си, за да може той да прави с тях каквото си поиска.
– Не успя в опита си да направиш вампири.
– Мислех да създам армия. – Усмивка, предназначена да накара аудиторията му да се усмихне заедно с него, да го види като красиво украшение, без никаква заплаха. – Глупава предпоставка, скоро осъзнах, но защо да не използвам робите, които вече имах? Беше забавно да оставям подаръци на прага ти.
Отблъсквайки се от стената с поглед, изпълнен с наслада, той заобиколи дивана, докато застанаха само на няколко метра един от друг, а походката му беше елегантна.
– Тогава ми хрумна – не е нужно да имам армия, за да те унищожа. – Той разпери ръце. – Всичко, което трябваше да направя, беше да взема някого, когото обичаше, и да те накарам да гледаш, докато я убивам.
Спомените, болезнени и жестоки, заплашваха да изплуват на повърхността, но Дмитрий имаше почти хиляда години, за да се научи да мисли за болката.
– Ти лежеше в локва от собствената си кръв, когато те открихме. – Това беше тихо напомняне, последен шанс. – Беше те бичувала, докато не разкъса кожата на гърба ти, след това беше яздила члена ти, докато ти крещеше.
Накъсан гняв накърни безупречните линии на лицето на Калистос.
– Не си я разбрал, селянино, какъвто си.
– А ти за нея не беше нищо друго освен красива играчка – каза Дмитрий с жестока честност – нещо, което може би щеше да съжалява, че е счупила, но само за толкова време, колкото ѝ трябваше, за да си намери нова играчка.
Медта гореше, но Калистос не удари, не реагира.
– Тя счупи твоята играчка, нали? – Злобна усмивка. – Казваха, че жена ти е пищяла като заклана свиня, докато са се гаврили с нея.
Гневът разяждаше кръвта му, но той никога нямаше да даде на Калистос удовлетворението да види какво му причини мисълта за последните мигове на нежната, любяща Ингрид на земята.
– Все още ли я обичаш, Калистос?
Мрачно мълчание, последвано от простото:
– Да.
– Тогава няма какво повече да кажа. – Той нанесе удар със скимитара с цел да отсече главата.
Но Калистос вече не беше там, а се беше преместил с котешка грация, за да се скрие зад един диван.
– Внимавай – каза вампирът, като извади блестящ меч от скривалището си до тежката мебел – иначе никога няма да разбереш къде е.
Дмитрий вдиша дълбоко, долови аромата на Онър близо до вратата. – Нямаш нищо.
Подигравателна усмивка.
– Не беше трудно да я взема. Трябваше само да се обадя по телефона и да заплаша по-малките ѝ братя. – Самодоволно задоволство, което беше колкото смразяващо, толкова и невъзможно. – Тя се изплъзна покрай охраната ти и попадна право в ръцете ми, вкусното малко нещо.
Онър нямаше по-малки братя. Но Скръб имаше.
Лед скова кръвта му.
– Предай ми се сега – каза той, долавяйки струи от неочакван аромат, който му подсказваше, че Калистос все още има живи протовампири под своя команда – и ще направя смъртта ти лесна. – Онър беше сама, но в момента, в който Дмитрий отидеше при нея, щеше да даде на Калистос друга мишена.
Калистос отново се засмя – груб, пречупен, болезнен звук.
– Забавлява ме да знам, че ще живееш до края на живота си, знаейки, че тя е умряла бавно и мъчително – след като ме обслужваше, докато не ми омръзна. Жалко, че не пристигна час по-рано. – Усмивка, която целеше да привлече кръвта на сърцето. – Тя изкрещя името ти накрая.
Дмитрий тръгна след Калистос без предупреждение, изтласквайки суровата ярост на емоциите си на заден план. Това щеше да дойде по-късно. След като Калистос беше мъртъв.
Избягвайки смъртоносния удар, другият вампир се извъртя и почти прелетя през дивана, за да се приземи на крака от другата му страна.
– Нейха – каза Калистос, когато Дмитрий заобиколи, за да се изправи срещу него – е много неща. Едно от тях е майсторски бой с остриета.
– Уменията ѝ не помогнаха на дъщеря ѝ – подигра се Дмитрий, осъзнавайки звуците в коридора, телата, които започнаха да се стичат в стаята зад него, блокирайки изхода.
– Анушка беше арогантна. – Калистос се втурна към него с размазващ удар, който проряза линия по тениската на Дмитрий, напоявайки черната материя с тъмночервената кръв. – Аз обаче не се интересувам от това да се изтъквам. Само ти причинявам болка.
Дмитрий отново се измъкна, плъзна се по грешния път върху дебелия килим. Калистос използва случая, за да прореже дълбока рана на гърба му, острието се плъзна агонизиращо по гръбнака му.
– Какво е усещането да си по-слабият, Дмитрий? – Съскащ въпрос. – Тя те молеше да пощадиш живота ѝ, молеше те!
Десет от младите, слаби протовампири с оръжия. В коридора не се чуват повече звуци.
– Тя беше кучка, която заслужаваше да умре. – С тези студени думи той започна да се движи сериозно. Но вместо да се насочи към Калистос, той се завъртя към краищата на помещението, покосявайки протовампирите, които мислеха да го застрелят. Но беше твърде бърз, острието му сладко се стрелна във въздуха, разпръсквайки кръв по стените, докато Калистос крещеше и се хвърляше след него.
Значи бившият любовник на Изида все пак изпитваше някаква извратена любов към творенията си.
Използвайки краката си, за да се отблъсне от една стена, опръскана с червено, той се преобърна над Калистос и се спусна в клек под потока от куршуми. Един от тях обаче го улучи в ръката. Отърсвайки се от болката, той отново се вряза със скимитара, ампутирайки краката на нападателя в коленете. Вампирът беше твърде млад, твърде зле направен, за да оцелее, писъците му бяха високи, безкрайни.
Оцелелите вече стреляха… но изстрелите им изведнъж секнаха, сърцата им бяха издухани отзад от ловец с дълбоки зелени очи, горящи с огнен център.
Вдигайки глава, за да види как Калистос се втурва към Онър, свил устни в хъркане, той смени позицията си, за да блокира другия вампир. Звънът на стоманата отекна в стаята, вибрираше по ранената му ръка, но Дмитрий се бе сражавал с липсващи части от тялото. Това беше нищо.
Изрита се в коленете на Калистос и го поряза с острието, докато Калистос се измъкна от пътя си и побягна не към вратата, а към прозорците от дебело старомодно стъкло, които гледаха към територията. Без да спира главоломния си устрем, другият вампир се заби в стъклото и излезе на двора в разтърсваща каскада от звук и кръв.
– Онър!
– Добре съм. Върви!
Прескачайки през същата дупка в стъклото, той се претърколи в изправено положение и се озова пред Калистос, на чието лице се появи напоена с кръв усмивка.
– Умно, Дмитрий. Манипулираш ме, докато не си подадох ръка… или може би аз те манипулирах. – Вдигна два пръста към устата си и изсвири.
Лай изпълни въздуха и изведнъж от гората към входа на къщата се заизкачваха черни като нощта кучета, кучешките им зъби бяха остри като бръсначи, а целта им – очевидна. Заобикаляйки Калистос, те се нахвърлиха върху Дмитрий, но не всички. Част от глутницата се насочи към къщата, вероятно привлечена от пролятата кръв… или от миризмата на Онър. Защото Калистос се смееше, а погледът му подсказваше, че е изиграл крайната си игра.
Виждайки светкавица в синьо в периферното си зрение, Дмитрий изкрещя:
– Вътре! – Едновременно с това се вряза в кучетата, разрязвайки дебеломускулестите им тела наполовина, но те продължиха да се изсипват от гората. Ако паднеше на земята, те щяха да го разкъсат на парчета, вероятно накрая щяха да успеят да го обезглавят, което беше единственото нещо, което щеше да сложи край на почти безсмъртния му живот.
– Жалко, че няма да успея лично да убия кучката ти – изплю се Калистос. – Но все пак ще се насладя на мисълта за разкъсаното ѝ тяло.
Дмитрий продължи да сече кучетата, а купчината тела около него ставаше все по-дълбока. Не смей да умреш, Онър.
Знаеше, че Илиум ще направи всичко по силите си, за да я защити, но го съсипваше фактът, че за пореден път не е в състояние да защити жената, която обича. Тогава чу бързи изстрели от вътрешността на къщата и си спомни, че макар Онър да го докосваше със същата нежност като някога Ингрид, тя беше ловец, усъвършенстван и окървавен, ничия жертва.
Той оголи зъбите си в дива усмивка.
Моята Онър.
Като режеше със скимитара в едната си ръка, докато с другата вадеше собственото си оръжие, той изкара толкова много от гончетата, че останалите станаха предпазливи.
Не достатъчно, за да се отдръпнат, но достатъчно, за да се поколебаят.
Използвайки колебанието им, той вдигна пистолета и простреля Калистос в лицето.
Вампирът изкрещя и падна на колене, като очевидно не бе очаквал нападение от модерното оръжие. Дмитрий си проправи път през кучетата, за да опре пистолета в слепоочието на Калистос. Вампирът беше сломен из основи, никога нямаше да се възстанови.
Изида му беше направила това.
И затова Дмитрий щеше да му даде милост.
Но Калистос се отскубна, преди Дмитрий да успее да натисне спусъка, изтръгна пистолета от ръката му и го изкара от равновесие дотолкова, че той падна на земята с осакатеното лице на Калистос над него. Захвърлил сцимитара, защото нямаше полза от него в такава близост, той се биеше с голи ръце, докато Калистос го дереше и разкъсваше с ръце, които не бяха човешки.
Усещайки как тези нокти се врязват в плътта му, той разбра, че мъжът е криел някакво оръжие, наточено с къси, но остри като бръснач, назъбени върхове и носено върху кокалчетата на пръстите му. Сега то действаше като резачка, разкъсвайки гърдите и страничната част на врата на Дмитрий. Той блокира Калистос, когато ослепеният вампир щеше да стисне ръката си около врата на Дмитрий и, изваждайки къс нож от колана си, преряза гърлото на Калистос.
Кръвта бликна гореща и мокра върху лицето му, но Калистос беше по-възрастен от Дмитрий с около две десетилетия. Той не падна на земята. Вместо това, притиснал свободната си ръка върху гърлото, той се вряза с тази, която беше превърнал в смъртоносна.
– Ще сложа края ти. – Около устата му се появи слюнка, фина червена пяна. – Така, както ти приключи с нея.
Дмитрий успя да хване китката на Калистос и да спре удара му. Тогава усети зъбите на гончето върху крака си, отвъд мястото, където Калистос беше опънал тялото му.
Назад към част 36 Напред към част 38
