НОВА
Като чух, че Уокър е би, изненадващо ме възбуди.
Не го бях очаквала, но изведнъж мисълта да го гледам с друг мъж накара всяка женска част от мен да се свие от желание и нужда – нужда от този мъж, който седеше до мен, а ръцете ми бяха обвити около него, сякаш можех да го задържа.
Повечето жени, които са преживели нещо травматично като мен, не биха могли да понесат да бъдат докосвани. Аз? Прегърнах факта, че тялото ми най-накрая беше мое и можех да правя с него каквото си поискам. Никой вече не го контролираше, дори демоните, които все още бяха затворени в главата ми.
Аз притежавах тялото си.
Можех да решавам кой да ме докосва, кой да ме чука, кой да ме задоволява.
Отново намерих сила и мощ в това да позволя на всеки, който реши да ме докосва, да ме докосва.
Можех да избирам кого да чукам. Вече никой друг не можеше да диктува кой да го прави и кой не.
Всичко беше мое. Всичко беше мое решение.
След като се нахранихме, Уокър и аз се прегърнахме край огъня. Все още не бях готова да го пусна, страхувах се, че ако го направя, онези мрачни мисли в съзнанието му ще вземат връх. Исках да направя най-доброто, на което съм способна, за да ги задържа.
Той не заслужаваше гадната ръка, която му бяха поднесли, и толкова много мразех това, че страдаше.
Мълчахме, докато мракът се спускаше над света извън нашата пещера. Ръцете му бяха вързани около мен като стоманени ленти, а брадичката му лежеше на върха на главата ми.
Жадувах за него толкова силно.
Без да казвам нито дума, притиснах устни към долната част на челюстта му, като поставих там нежна целувка, преди да се преместя и да поставя друга целувка точно до нея. Бях възнаградена с разтърсваща въздишка, ръцете му се сплескаха на гърба ми, пръстите му се впиха в меката плът близо до гръбнака ми, придърпвайки ме по-близо до него.
Той спусна устните си към моите, телата ни казваха всичко, което не можехме да кажем. Отначало ме целуваше бавно – несигурно, сякаш се страхуваше да не би целувката му да предизвика експлозия, но после задълбочи целувката, преобърна ме по гръб, а устата му беше гореща върху моята, докато езиците ни започнаха да се преплитат в танц, стар като самото време.
Разтворих краката си и го притиснах към топлината си. С тих стон той се притисна към мен, притискайки бедрата си в моите, докато обсипваше гърлото ми с горещи целувки. С разочарован стон придърпах лицето му обратно към моето, целунах го силно и устните ни се сбиха.
Изведнъж той се отдръпна, коленичи пред мен и поклати глава със стисната челюст. Дишах тежко, почти задъхано.
– Не можем – изрева той.
Сърцето ми се сви от изгубения поглед на лицето му. Бързо седнах и хванах ръката му в своята.
– Добре – прошепнах аз. Толкова силно го желаех, но никога нямаше да го тласна към нещо, което не искаше или за което не беше готов. Бях на тези места и не бих ги пожелала и на най-големия си враг.
Той ме погледна.
– Съжалявам, Нова, но Винс…
Сгуших бузата му в ръката си, а другата ми ръка все още беше стисната с неговата.
– Уокър, всичко е наред – успокоих го аз. – Разбирам. – Прокарах палеца си по скулата му. – Просто ми позволи да те прегърна, става ли?
Преглъщайки тежко, той кимна и се облегна назад. Привлякох го в прегръдките си и го държах здраво. Той изпусна треперещ дъх и отпусна глава на гърдите ми, а ръката му бе преметната през кръста ми.
Притиснах устни към върха на главата му, сърцето ми се разтуптя за съкрушения мъж в ръцете ми.
Скоро ще те върна у дома при него, Уокър; кълна се, че ще го направя.
Нещо се удари силно в ребрата ми, изтръгна дъха от дробовете ми и ме изкара от съня ми. Очите ми се отвориха от тревога, а от гърлото ми се изтръгна писък.
Но после видях как Уокър се изправи в седнало положение, кожата му беше покрита с лек отблясък пот, а ударите на сърцето му се виждаха ясно през пропитата с пот тениска.
– Уокър? – Попитах тихо, като бавно седнах, за да не го разтревожа. Докоснах нежно гърба му и той се отдръпна от мен, а дишането му беше учестено. Ръката ми остана задържана във въздуха, докато преглъщах покрай буцата тъга в гърлото си. – Уокър, бейби, няма да те нараня – обещах аз.
Той си пое накъсано дъх.
– Знам – просъска той. – Просто… майната му, дай ми само минута.
Оставих ръката си да падне в скута ми, докато търпеливо чаках. Най-накрая той избърса с ръце лицето си, дишането му малко се успокои. Преди да успее да ме отблъсне отново, аз бързо се преместих в скута му, като краката и ръцете ми се свързаха около него.
– Нова… – Гласът му беше дрезгав и напрегнат. Напрежението се носеше по мускулите на тялото му, което го караше да изглежда така, сякаш е статуя, изваяна от мрамор.
– Шшш – успокоих го аз и зарових лице в шията му. Той миришеше на пот и мъж и това ме опияняваше. – Просто ми позволи да те държа.
Отне му няколко минути, но накрая ръцете му се увиха около мен и тялото му потрепери. Стиснах очи, за да не се разплача.
Боже, моля те, позволи на този човек да оздравее.
Назад към част 5 Напред към част 7
