Глава 19
Чилини
Най-накрая се събудих и се опитах да вдигна глава, но след това със стон я пуснах назад – такава дива болка избухна зад очните ябълки.
Кишан седна до мен, бързо докосна бузата и врата ми с длан.
– Е, как си?
– Сякаш кракен ме е сдъвкал и ме е изплюл – измърморих аз и вдигнах ръка, за да разтрия болното си чело.
Кишан хвана ръката ми.
– Не, по-добре недей. Ще си издереш очите с тези остри ками!
Едва отворих едното си око, за да погледна ръката си и изстенах, когато видях, че все още съм във формата си на кралица демон. Пръстите завършваха с кошмарни черни нокти, от които капеше отрова. Въздъхна, свалих ръката си.
– Отлично. От колко време съм в безсъзнание?
– Няколко часа.
– Къде е Рен?
– Охранява празника и отвлича вниманието на воините, докато се опитвам да те излекувам с моята тайнствена магия. – Кишан изразително потупа с пръст командала, който висеше на врата му, намести възглавницата ми – Нямаш представа колко демони си подлудила! Горкият Рен трябваше да направи всичко възможно, за да ги задържи!
– Стига! – изсумтях – Те изобщо не се интересуват от мен, а от моята магия.
Кишан повдигна вежда, изгледа ме от горе до долу и се ухили широко.
– Мисля, че подценяваш привлекателността си.
Изчервих се от комплимента му, което накара татуировките ми да почервенеят. Кишан се усмихна още по-широко. Протегна ръка и погали тъмночервената шарка на бузата ми.
– Сияеш отвътре, особено когато те докосна.
Напълно смутена, аз се размърдах и извиках от болка.
Кишан моментално стана сериозен и се наведе над рамото ми.
– Стой мирно и изчакай еликсирът да свърши работата си. Драскотините, разбира се, са дълбоки, но не фатални. Честно казано, не разбирам защо толкова много те болят.
Отпих от чашата, която ми предложи.
– Защото кралицата имаше отрова в ноктите си!
Размърдах смъртоносните си пръсти, напрегнах се и протегнах нокти. Кишан ги огледа с любопитство, после вдигна ръката ми към устните си и я целуна.
– Най-красивите създания често са и най-опасните, любов моя. За щастие, еликсирът на русалката ти помага.
Затворих очи и се облегнах на широките му гърди. Кишан започна нежно да масажира врата ми под тила, прогонвайки пулсиращата болка.
Скоро Рен погледна в палатката и се намръщи.
– Изпратих те да я лекуваш, а не да се възползваш от отслабеното й състояние!
– Рамото й вече зараства – отговори Кишан – но главата все още я боли.
Рен клекна пред мен, лицето му премина от намръщено към загрижено изражение. Главата ме болеше толкова силно, че едва успях да отворя клепачи, за да го погледна в полумрака на палатката, слабо осветена от светлината на огъня.
– Какво става? – изграчих аз.
За секунда-две Рен ме погледна мълчаливо, след което отговори:
– Изглежда не мога да ги задържа там още дълго. Те искат да видят новата си кралица. Строго погледнато, победата ти няма да се зачете, освен ако не се уверят, че си жива и здрава и че отровата на Осквернителката не те е наранила.
Кимнах с мъка, доволна, че дори това просто движение не ме уби.
– Можеш ли да ми спечелиш още пет минути?
Той се изправи и ме целуна по челото.
– Мога. Кишан, тя е гореща! – каза той, излизайки от палатката.
– Всичко е наред – казах уморено на Кишан – В моята демонична форма трябва да съм гореща.
Той се засмя тихо, докато отново ме хвана за главата.
– И във всяка друга също, билаута. Просто се отпусни и дишай дълбоко. Успокой пулса си.
Тихото пращене на огъня, горящ в средата на палатката, бавно ме успокои. Започнах да броя вдишванията и издишванията и дори не усетих как болката започна да намалява. Гушнах се спокойно в ръцете на Кишан, докато не бяхме обезпокоени от силен шум отвън.
– Давам ви дума, че е жива. Тя си почива! – гласът на Рен дойде до нас.
– Искаме да я видим! – изреваха демоните.
– Нека излезе и ни се покаже! – извика някой.
– Вижте, вие взехте нашата кралица, но не допускате други до нея! Отделихте я от клана, не я пускате на празника! Нека излезе и да покаже малко уважение!
– Кралицата ви е дала пищен пир! – Рен повиши глас – Тя похаби толкова много сила за вас, неблагодарниците! Дайте ѝ време да се възстанови!
– Какво? Къде е тя?
Думите на Рен бяха заглушени от общия рев.
– Те не го разбират! – прошепнах на Кишан – Те са свикнали да говорят по съвсем различен начин, крещят и казват обиди и приемат дружелюбието за слабост. За тях има само сила и слабост, всичко останало им е непознато. Така че помогни ми да стана.
– Сигурна ли си?
– Ще се справя някак.
Изправена на треперещи крака, облегнах се на ръката на Кишан и излязох от палатката. Когато излязах, ревът и шумът утихнаха като с магия. Сбърчих вежди и изсъсках на демоните.
– За какво сте се развикали? Харесва ли ви храната?
– Много, кралице. – казаха няколко гласа.
– Тогава защо вдигате шум? Защо ми пречите?
Светкавицата се приближи до мен и наведе глава.
– Ние сме… малко объркани. Нищо не разбираме…
– Вярвам, че в клана има глупаци, които нищо не разбират, но ти, Светкавица, не си такъв – прекъснах го – Кажи ми какво има!
Светкавицата се ободри, изправи рамене и се усмихна с ъгълчето на устата си.
– Това е … За какво живее кланът? Разбира се, в името на вашата кралица! Ако кралицата е ранена, тогава нейните ловци не са се справили. Момчетата просто искаха да се уверят, че сте здрава! Той ме огледа гладно от глава до пети, изсумтя и провъзгласи: Сега виждам, че си се оправила!
Рен и Кишан изръмжаха.
– Да, оправих се. – признах спокойно.
Усмивката на Светкавицата стана още по-широка, още по-сладострастна.
– И ако е така, тогава вече можеш да избереш гаджето си за вечерта?
– Га-гадже? Страхотно. – искам да остана с моите воини.
– Не, кралице, не можете да ги избирате! Тоест, във всяка друга вечер това е вашата воля, но в нощта на вашата победа трябва да изберете някой от нашето племе!
– Защо?
– Как защо? Защото този ловец ще дойде с вас във вашето племе! Той ще стане твоят човек. Това е пътят на ракшасите, не знаехте ли?
Демоните тихо си шепнеха, явно неадекватното ми поведение ги изненада.
Бързо осъзнавайки какво се случва, аз се засмях подигравателно, отидох до Светкавицата и прокарах нокти по ръката му.
_ А ти, новият крал на клана, мислиш ли, че ще те избера?
Той хвана ръката ми и я стисна толкова силно, че едва не изкрещях от болка, но по някакво чудо се сдържах и само изсумтях. Светкавицата се усмихна от ухо до ухо и отговори направо:
– Кой друг би избрала, кралице? Отдавна ме гледаш! И има ли някой по-добър тук?
Погледнах го в очите и бавно облизах устните си. Светкавицата се взря жадно в устните ми и изръмжа от удоволствие. Но когато той се наведе да ме целуне и аз грубо го отблъснах и извиках:
– Чуйте ме, мой клан! Всеки мъж, който иска да стане мой спътник, може да участва в честна надпревара! Нека наградата отиде при най-заслужелият! Съгласни ли сте? Тогава днес ще отидете на лов!
Воините изреваха от вълнение.
– Но тази вечер няма да ловувате дивеч! Ще ми донесете… – тук трябваше да спра, трескаво обмисляйки за какъв трофей да изпратя демони – … бяло огнено цвете! Първият, който ми го донесе, ще бъде моят избраник за нощта!
Един по един демоните угасиха огньовете си и изчезнаха в гората. Само Светкавицата остана упорито да стои до мен.
– Какъв е проблема? – аз се ухилих – Мислех, че искаш да ми бъдеш другар?
– Как да не искам! – той наклони глава настрани – Но се чудя защо тези двамата не отидоха в гората в търсене на плячката? Не искат ли да угодят на своята кралица?
Кишан скочи напред, бутна Светкавицата в гърдите и извика:
– Не е ваша работа да оспорваш желанията на нашата господарка!
Бързо го спрях.
– На място! Не трябва да се тревожиш, Светкавица. Разбира се, ще ходят и на лов. Няма да търпя никой, който не иска да угоди на своята кралица. Но първо моите ловци ще ме заведат до едно дърво, край което ще чакам завръщането на първия и най-добър ловец.
Рен и Кишан ме хванаха за ръцете и ме отведоха до огненото дърво, потънало в нощен сън. По пътя дискретно дадох на Рен носна кърпичка, която Шарф беше направил по моя молба. Той я взе, прочете посланието, бродирано върху плата, и я подаде на Кишан. След това принцовете се превърнаха в тигри и мълчаливо напуснаха лагера. Светкавицата се задържа известно време, гледайки ме подозрително, но след това все пак изгаси светлината си и също си тръгна.
Оставаше много малко време до зазоряване, а имах още много работа! Най-напред помолих Златния плод да ми направи чаша животворен огнен сок и го изпих на един дъх. Още две чаши и се почувствах много по-добре.
След като станах от руините, се втурнах към палатката си, където набързо събрах всички оръжия, яйцето на феникса и другите ни вещи, взети от ракшасите. След това сложих Фаниндра на ръката си, метнах на раменете си нова раница, създадена от послушния Шал, затъмних светлината си и тръгнах през тъмния лагер към заграждението, което Светкавицата ми показа предишния ден.
Затваряйки очи, изпратих мълчаливо съобщение до Чилините. В отговор се чу тих тропот на копита и сега няколко магически същества заобиколиха оградата едновременно. Главният чилин се приближи до мен. Той бързо подуши ръката ми, издухвайки горещ въздух от ноздрите си.
– Върнахте се, принцесо. Чакахме те.
– Готови ли сте отново да бъдете свободни? – попитах мълчаливо.
Вместо отговор те развълнувано удряха с копита, така че разноцветни искри пръснаха в черната нощ.
– Знаете ли обратния път? Попитах.
– Знаем, но много от нас няма да могат да направят прехода обратно.
– Ще постигнте всичко, ако ядете от огнените плодове. – уверих аз и незабавно им приготвих цяла планина от вълшебни плодове – Те ще ви дадат сила, ще излекуват раните ви и ще ви държат бодри по време на пътуването.
– Огнени плодове! Изгубени толкова отдавна, че никой жив не помни вкуса им! Това е безценен подарък, огнена принцесо.
Чилините започнаха шумно да ядат плодовете, захапвайки дебелата кожа с драконовите си зъби. Стоях и добавях още и още плодове, докато всички останаха доволни.
– Готови сме.
– Моля, бъдете внимателни. Ловците са излезли на лов за през нощта. Опитайте се да преминете покрай пещерата възможно най-бързо. Не мисля, че ще се осмелят да ви последват там.
Отидох до портата и видях, че е здраво заключена с цяла система от хитроумни възли. Нямаше как да ги развържа, толкова здраво бяха преплетени и стегнати. Отчаяна, грабнах Шала и го помолих за помощ. Тънки нишки послушно изтичаха от тъканта, докосваха възлите, преплитаха се около тях, но след известно време смутено се дръпнаха назад. Шалът блесна тревожно, премигна и угасна.
След това отново се опитах да развържа поне един възел, но безуспешно. Дългите ми демонични пръсти се заплитаха тромаво във въжетата и в отчаяние разрязах възлите с нокти. Въжетата паднаха на земята.
Насърчен, започнах да раздробявам останалата част от запека. Когато паднаха и последните кичури, взех парчета копринени шнурове и ги огледах с любопитство от всички страни.
– Тези въжета са направени от гривите и опашките на нашите мъртви братя. Те са много силни и демоните знаят, че не можем да ги пречупим. – обясни един от Чилините.
– Съжалявам, че трябваше да направя това.
– Няма за какво да се извиняваш! Нашите братя ще се радват да знаят, че сме свободни.
Тогава чилинът, който стоеше пред стадото, изсумтя силно и ме предупреди:
– Някой идва тук, принцесо!
Потръпнах и се стрелнах в дебелата сянка. Драконоподобните коне също се скриха, дори дишането им не се чуваше, но усещах, че са наблизо. Скоро острите ми демонични очи съзряха в тъмнината мъжка фигура, която крадешком се приближаваше към мен.
След това се чу тих шепот:
– Келс?
– Кишан? Тук съм! – отговорих.
Той заобиколи дърветата, пропълзя под храстите и ме хвана за ръката.
– Добре ли си?
– Дълго ли ме търси? – усмихнах се – Къде е Рен?
– Ракшасите ни следваха по петите. Трябваше да се разделим и да се върнем по различни пътища.
Кишан вдигна резето и отвори малко портата, за да могат приказните същества да избягат в тъмнината. Връщайки се при мен, той каза тихо:
– Какви са те? Никога през живота си не съм усещал такава миризма!
Един от Чилините тихо каза:
– И ние срещаме за първи път миризмата ти, черен тигре!
Засмях се.
– Това са Чилини, те могат да говорят с мен без думи. Мисля, че малко ги обиди.
– Е, съжалявам тогава. – каза Кишан – Не исках да кажа нищо лошо за миризмата ти, просто ми е непозната.
– Вашето извинение е прието. – преведох аз – И сега ни молят да вземем парчетата въже от земята. Това е всичко, което е останало от бедните Чилини, които ракшасите са убили и стадото не иска случайно да ги настъпи.
Кишан и аз започнахме да търсим с ръце по земята, вдигайки въжетата. Изведнъж усетих една ръка на рамото ми и подскочих в паника, изпускайки куп копринени въжета. Изправяйки се рязко, отскочих назад и извадих смъртоносните си нокти.
– Успокой се! Всичко е наред, аз съм, Рен!
Спуснах ръце, клекнах отново, за да взема разхлабените въжета, и въздъхнах накъсано.
– Рен! Чакахме те! Чакай, остава само едно нещо за вършене!
Увивайки се в Шала, аз набързо го помолих да ме върне в истинския ми вид. Когато всичко беше готово, отново сложих шала около мен, събрах пуснатата си коса и бързо я вързах с панделка.
– Най-накрая! – измърморих аз – Сега определено се чувствам много по-добре!
Точно в този момент с крайчеца на окото си видях огън да лумва от тъмнината.
– Предателка! Лъжкиня! Ти не си ракшаса кралица!
Светкавица се втурна към нас от гората, косата и татуировките му пламтяха от гняв.
Сложих ръка на рамото на Кишан, опасявайки се, че ще се втурне в битката. Тогава, като погледнах в лицето на разярения Ракшаса, твърдо изръмжах:
– Никой не те е лъгал, Светкавица. Пред вас е същата жена, на която се възхищаваше, със същото сърце, воля и смелост. Просто сега съм избрала друга външност.
– Как! Не освободи ли съществата, които заловихме? Видях всичко! Вие нарушихте законите на ракшасите! Предателка! Как смееш?
Протегнах ръце, бавно разтривайки длани.
– Законите на ракшаса? Но нали казват, че който е по-силен, може да вземе каквото си поиска? Аз съм по-силна и взех това стадо за мен. Може би в този вид аз ти се струвам по-слаба и в лудостта си се осмеляваш да ме вземеш за игра… – тук присвих заплашително очи, мърдайки вежди – но не се заблуждавай, Светкавица! Все още мога да причиня неописуемо бедствие на теб и твоя клан. Просто не искам да го правя точно сега, но… ако не спреш, тогава… – свих рамене.
Няколко мига Светкавица ме гледаше подозрително, докато Рен и Кишан стояха, изпъвайки мускули. Накрая великанът взе решение. Усмихвайки се злобно, той каза:
– Значи това е тест! Трябва да го премина, за да докажа правото си да бъда лидер на ракшасите! Не се заблуждавай, няма да те разочаровам!
С тези думи той скочи към мен, освобождавайки ноктите си, но Рен и Кишан, превърнали се в тигри, го срещнаха във въздуха. Блеснаха нокти, рев се изтръгна от гърлата, тигри и демон се търкаляха на земята на топка. Помолих чилините бързо да излязато от заграждението и отстъпих настрани, гледайки тъмните силуети, които мълчаливо се втурнаха под дърветата към пещерата.
Когато и последният чилин напусна затвора си, докоснах Перлената огърлица и помолих да спусне гъст облак влажна мъгла върху битката. В следващата секунда Светкавицата извика, сякаш вдишваше отровни изпарения. С див вик той отхвърли тигрите от себе си, угаси светлината и избяга в горичката. Рен и Кишан искаха да хукнат след него, но аз тихо казах:
– Рен, Кишан, недейте! Да се махаме от тук бързо, преди да е довел целия си клан тук.
Когато тигрите се втурнаха към мен, усетих, че някой леко ме блъска в гърба от тъмнината. Три цилина стояха до нас.
– Ще те измъкнем оттук, принцесо.
– Но как? – попитах, обръщайки се към водача им – Трябва да останеш при братята си.
– Ти ни направи услуга, огнена, и ние трябва да ти се отплатим по същия начин. Не се бой. Качвайте се на гърба ни, ще ви отвеем като вихрушка от това място.
Клекнах пред тигрите и ги погалих по главите. Черният тигър предано близна ръката ми.
– Предлагат ни да ни изведат оттук. – обясних аз – Казват, че искат да ни благодарят за освобождаването им.
Кишан се превърна в човек и се усмихна.
– И така, какво чакаме?
Чилините пламнаха, светнаха и удариха земята с копитата си. Кишан ме постави на гърба на водача, увери се, че здраво съм се хванала с двете си ръце за дългата синя грива и едва след това самият той скочи на зеления. Рен също се превърна в човек, вдигна нещо от земята и отиде до нетърпеливо танцуващия лилав чилин. С ловкостта на опитен ездач той скочи на гърба на приказния драконовиден кон, умело го обърна и препусна към мен. Навеждайки се над дръжката на седлото, Рен потупа шията на моя син чилин и тихо попита:
– Внимавай с нея, приятелю. Никога преди не е яздила.
Слушах, усмихнах се и преведох:
– Чилина обещава да се грижи за мен.
– Много добре. – кимна Рен и преди да потегли, пъхна нещо в ръката ми.
– След мен! – извика Кишан, пришпорвайки своя чилин.
В същото време този на Рен излетя, а моят препусна след него. Зелени и лилави пламъци летяха след конете на Рен и Кишан и аз неволно се възхитих на красотата на вълшебните коне. През пълния мрак на гъсталака моят чилин тичаше толкова гладко и грациозно, че скоро напълно се отпуснах, спрях да се паникьосвам и дори отделих време да разгледам подаръка, който Рен пъхна в ръката ми, преди да си тръгна. Беше бяло огнено цвете. Вдигнах деликатното цвете към носа си, вдишах аромата и оставих мислите ми да ме отведат далеч, далеч, по-бързо и от чилин.
Назад към част 20 Напред към част 22
