Глава 18
ГРИМ
Тръгнах по пода на болничната чакалня. Куршума и Хъни наблюдаваха Йън. Скраб седеше на един стол с глава в ръце, докато чакахме някакви шибани новини за Катюшка и нашето момиченце. Веднага щом стигна до болницата, започнаха да я подготвят за цезарово сечение.
Оттогава не бях чувал нищо и имах чувството, че започвам да губя шибания си разум. Бях казал на Катюшка да се съсредоточи върху всичко друго, освен върху страха, но ми беше адски трудно да направя същото. Прееклампсията беше опасна и животозастрашаваща не само за нашето малко момиченце, но и за Катюшка.
Ако загубех и двете, щях да си загубя ума. Мъжете ми щяха да трябва да ме убият, по дяволите. Нямаше да мога да се спася.
Скраб скочи от мястото си, когато вратите се отвориха и един мъж в престилка излезе, насочвайки се в нашата посока.
– За Катюшка Рейдс? – Попита той. Двамата със Скраб се придвижихме напред. Докторът се усмихна и на двама ни. – И двете са добре. – Увери ни той.
Раменете ми увиснаха от облекчение. Сякаш изгубих петдесет килограма притеснения, които носех на тях.
– Ще мине малко време, преди Катюшка да е достатъчно стабилна, за да я настаним в стаята за възстановяване, но тя ще се оправи. Вашето момиченце сега ще бъде отведено в детската стая, ако вие двамата искате да я видите.
– Да, благодаря ви – казах грубо.
– Ще ви съобщим, когато Катюшка е в стаята за възстановяване. – Увери ни той. – Знаете ли къде се намира детската стая? – И двамата със Скраб кимнахме на лекаря. Той стисна ръцете и на двама ни, преди да си тръгне.
Отидох до асансьора и натиснах номера на етажа до детската стая. Скраб беше до мен, и двамата мълчахме.
– Не мисля, че някога през живота си съм се страхувал повече от това. – Най-накрая проговорих, когато влязохме в асансьора. – Единственото, което знаех, беше, че ако загубя някоя от тях, няма да има шибано спасение – признах.
Скраб издиша тежко.
– Ако загубя някоя от тях, ще загубя част от себе си. – Тихо се съгласи Скраб.
Поклатих глава.
– Щях да изгубя себе си – казах му честно. – Щях да кажа „Майната му на клуба“ и щях да се превърна в чудовището от шибаните кошмари на хората. Катюшка, Йън и нашето малко момиченце са единствените шибани неща, които имат истинско значение за мен. – Напомних му.
Реакцията ми на подобни гадости беше причината да не се привързвам към хората – не и дълбоко. Но не можех да си помогна с Катюшка.
Може би един ден тя щеше да се окаже моето падение, но никога нямаше да съжалявам за времето, прекарано с нея, по дяволите.
Вратите на асансьора се отвориха и аз излязох, следвайки малките крачета на тавана, до бюрото на рецепционистката, където поисках да видя бебето Рийдс. Тя ни се усмихна, преди да ни поведе по коридора към детската стая, където ни въведе вътре и при моето момиченце.
– Тя все още няма име, както съм сигурна, че сте наясно. Обсъждали ли сте вие двамата името с госпожа Рийдс? – Попита тя.
– Етана Доун Ричардс – казах ѝ аз. – Тя ще носи моята фамилия – информирах медицинската сестра. Тя ме погледна с любопитство, но все пак кимна.
Тя го записа в идентификационната карта на Етана. След това влезе в импровизираното креватче и извади Етана. Протегнах ръцете си към нея. Веднага след като държах моето момиченце, сърцето ми се разтопи.
Животът ми се почувства завършен.
– Здравей, момиченце – прошепнах, когато тя отвори красивите си сини очи, за да ме погледне.
– Господи, тя прилича точно на Катюшка. – Прошепна Скраб с възхищение, докато я обхождаше с очи.
Кимнах в знак на съгласие.
– Тя е перфектна. – Грубо се съгласих, като гласът ми звучеше леко задушено в собствените ми уши.
Винаги съм си мислел, че никога няма да искам собствено дете, но като държах Етана в ръцете си за първи път, промених мнението си. Може би винаги ще бъда чудовище, но светът ми се преобърна в момента, в който очите ѝ срещнаха моите.
Бих унищожил всички останали на този свят, освен ангела в ръцете ми.
– Потърсих в Гугъл първото ѝ име, докато го казваше. – Каза ми Скраб, докато протягаше ръка, за да разтрие нежно бузата ѝ. Етана означаваше твърдост и дълголетие. С мен и Катюшка като нейни родители знаех, че това е идеалното име за нея. – Перфектно пасва.
– Тя е силна, точно като невероятната си майка – казах му, без да откъсвам очи от съвършеното ѝ малко лице. – И ще бъде шибано невероятна, когато порасне.
***
Катюшка сънливо ме погледна, когато се събуди. Седях на лежащия стол до леглото ѝ и държах Етана в ръцете си, докато тя спокойно спеше.
– Здравей, мило момиче. – Поздравих я, като се наведох да я целуна нежно.
– Искам да я прегърна. – Каза ми тя, като протегна ръце към нашето красиво, малко момиченце.
Изправих се и нежно поставих Етана в ръцете ѝ. Протегнах ръка напред и разкопчах копчетата на болничната ѝ рокля, за да може Катюшка да я кърми.
– Как се казва? – Попита ме Катюшка.
– Етана Доун Ричардс – казах ѝ аз. Бяхме обсъждали имена, докато беше бременна в петия месец, но тя ми каза, че името ѝ ще зависи от мен.
– Идеално е. – Пошепна, докато Етана се притискаше към гърдите ѝ. – Тя е перфектна. – Кимнах в знак на съгласие, навеждайки се, за да поставя целувка на устните на Катюшка.
Скраб влезе в стаята с бутилка газирана напитка в ръце и торбичка с храна за Катюшка.
– Как е Йън? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Хъни каза, че в момента е легнал да подремне. Слязъл е само за трийсет минути, така че ще спи още известно време. Но тя каза, че иначе е бил добър.
– Моля те, кажи ми, че в тази торбичка има пържени картофки – помоли Катюшка, докато гледаше с копнеж торбичката с бърза храна, която Скраб държеше в ръката си.
Той ѝ кимна, докато се придвижваше към леглото. Седна до нея, така че да е с лице към нея, и извади пържените картофки от чантата, като извади един от контейнера. Тя нададе тих стон, който накара члена ми да се втвърди, когато той сложи един в устата ѝ. Тази жена все още нямаше никаква шибана представа колко власт има над мен.
– Дай ми около шест седмици и ще те накарам да си под мен и да издаваш този звук – казах ѝ, наблюдавайки с лека усмивка как накланя устни, докато тя се изчервяваше при думите ми.
Харесваше ми, че дори след толкова време заедно, тя продължаваше да се изчервява, когато думите ми я възбуждаха.
– Красиво. – Прошепна Скраб, като се наведе напред и я целуна по устните, преди да я нахрани с още един картоф. Той ѝ се усмихна. – И така, кога ти и Грим планирате да се сдобиете с още едно дете? Защото вече ми липсват онези бушуващи хормони на бременността.
Тя го зяпна. Аз се засмях.
– Повярвай ми, братче, те вече липсват и на мен, но не за дълго. Първо трябва Етана да стане малко по-голяма.
Катюшка ме стрелна с палава усмивка.
– Може би ще имам късмет и ще мога отново да ти подаря едно.
Хванах брадичката ѝ и наклоних лицето ѝ под ъгъл, за да мога да я целуна както трябва, езикът ми докосна нейния за миг, преди да се отдръпна, възхищавайки се на начина, по който сините ѝ очи потъмняха.
– Непослушно момиче – прошепнах аз, като накарах руменината ѝ да се задълбочи.
Прокарах върховете на пръстите си по челото на Етана, докато тя бавно спираше да смуче от гърдите на Катюшка, а устните ѝ бавно се отделяха, докато тя изпадаше в дълбок сън. Внимателно я вдигнах от ръцете на Катюшка и я пренесох до малкото ѝ импровизирано креватче, за да може да спи спокойно.
Седнах от другата страна на Катюшка, след като положих Етана, и я привлякох в прегръдките си.
– Радвам се, че си добре, мило момиче – казах ѝ грубо.
– Няма да ме загубиш толкова лесно, Грим. Особено след всичко, през което преминахме, за да стигнем дотук. – Каза тя, докато облягаше глава на рамото ми и приемаше още един пържен картоф от Скраб.
Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Знам, но все пак това ме ужаси до смърт. Мисля, че не седнах през цялото време, докато бяхте в операционната.
– Следващият път, когато нещо не е наред, ела при някой от нас – нареди Скраб, като посегна да стисне нежно бедрото ѝ. – Не ми пука нито какво става, нито какво правим. Ако усещаш, че нещо не е наред, намери ни, жено.
– Клубът…
– По дяволите с клуба – изръмжах, докато стягах ръцете си около нея. Нейните и на Скраб разтревожени очи се насочиха към мен в шок. – Защото днес осъзнах, че ако загубя теб, Йън или Етана, ще си загубя ума. Нямаше да ми пука нито за нашивката, нито за този шибан клуб. Щях да се превърна в чудовище. Вече нямаше да съм президентът, от когото този клуб се нуждае. Така че ти и децата ни сте на първо място – винаги.
В очите ѝ се появиха сълзи.
– Грим…
– Недей. – Успокои я Скраб, като протегна ръка напред и нежно избърса една сълза, която се изплъзна от ъгълчето на окото ѝ. – Той те обича, принцесо. Понякога Грим се нуждае от най-суровите събуждания, за да осъзнае от какво има нужда, но в крайна сметка го разбира. – Намръщих му се. – И той е разбрал, че също като останалите мъже не може да постави клуба пред теб. Това ще го разкъса на парчета. Всички разбираме това – винаги сме го знаели.
Тя ме погледна.
– Клубът е всичко за теб, Грим.
Поклатих глава към нея.
– Вие – нашето семейство – сте всичко за мен, Катюшка. Нищо не е над или пред семейството ми, мое мило момиче.
Долната ѝ устна потрепери, докато тя се усмихваше с най-красивата шибана усмивка, която някога съм виждал.
– Обичам те.
Докоснах устните си до нейните, давайки ѝ да разбере какво чувствам без думи, защото нито една дума не би могла да изрази това, което наистина изпитвам към красивата жена в ръцете ми.
Може би бях гадняр – може би бях разбивал сърцето ѝ повече пъти, отколкото ми се искаше да призная – но най-накрая го бях разбрал.
И тук – с нея, със семейството ми – е мястото, на което, по дяволите, принадлежа.
Може би всичко започна със Скраб, но завърши и с двама ни.
Назад към част 17 Напред към книга 11
