СКОРПИОНА
„Не се страхувам от падане на тела, скъпа.“ – Скорпиона (Скорпиона ; Дивите врани MC Книга 11)
С К О Р П И О Н А
Аз съм технически специалист и съм тих. Харесвам уединението си.
Така че, когато тя вкара раздрънкания си „Шевролет Камаро“ в гаража ми и поиска да го поправя, това дразни нервите ми.
Но тя е греховно гореща и не мога да не я искам под себе си.
~ * ~ * ~
Д Ж Е С И К А
Наслушала съм се на разбойници. След като баща ми почина, се заклех, че никога повече няма да имам нищо общо с никой от тях.
До момента, в който трябва да си поправя колата, а всички в този град препоръчват сервиза, собственост на Дивите врани MC.
А когато Скорпионът впери тъмните си очи в мен? Свършвам; не мога да се отвърна от него.
Особено когато семейството ми ме открие… Скорпиона е единственият човек, към когото мога да се обърна за помощ.
**18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
Глава 1
СКОРПИОНА
Хатчет излезе от офиса с чаша кафе в ръка. Все още изглеждаше полузаспал, което вероятно обясняваше защо закъсня с час за смяната си.
– Късна вечер? – Подигра се Тор от другия край на гаража, където шлайфаше една броня.
Хатчетът похърка. Аз се засмях тихо. Напоследък Лейла имаше много по-добри дни, но имах чувството, че вчерашният беше особено лош. Не само, че се обади вчера, но и тази сутрин закъсня и изглеждаше така, сякаш не е спал цяла нощ.
Горкият Тор – той просто се опитваше да разведри настроението, когато нещата изглеждаха мрачни и обезсърчителни.
– Яж говна, Тор. Твърде рано е за твоите глупости. – Измърмори Хатчет, докато отпиваше от кафето си.
Изправих се от приклекналата си позиция и посочих задната броня, която бях сложил върху няколко стойки.
– Оправи вдлъбнатините, когато решиш да се събудиш по дяволите – казах му. Свих очи към него. – Изоставаме, Хатчет. Днес наистина не беше денят, в който да закъсняваш. – Напомних му.
Той въздъхна.
– Съжалявам, Скорпионе. – Измърмори той. – Вчера Лейла имаше наистина лош ден и цяла нощ беше будна заради кошмари.
Потупах го по гърба, докато минавах покрай него.
– Знам, братко. Клубът е винаги тук, ако имаш нужда от него. – Напомних му. – Но понякога работата е дяволски добро разсейване.
Хатчет въздъхна.
– Да, знам. – Измърмори. Преглътна остатъка от кафето си и честно казано, не знаех как не му изгори гърлото. Човекът обаче вероятно просто беше толкова дяволски уморен, че не забелязваше.
Влязох в офиса, тъй като трябваше да се заема с някаква работа по документи, след като Хатчет беше довел задника си на работа. Знаех обаче, че му е тежко, така че не се обадих да го издирвам къде, по дяволите, се намира.
Беше ми жал за Лейла. Беше ясно, че всеки ден се опитва да бъде по-добра, но за съжаление никога нямаше да бъде наистина по-добра. Просто щеше да се научи как да се справя.
Знаех, че той и децата им щяха да започнат да усещат тази загуба – особено Матю.
Измих ръцете си и бях по средата на подсушаването им, когато чух как на паркинга се задава шумна, гадно звучаща кола. Въздъхнах и захвърлих кърпата на плота в банята, като се преместих отпред, за да видя какъв боклук някой си е помислил, че мога да спася днес.
Един стар, изтърбушен „Шевролет Камаро“ от 69-та година спря на място, като пръщеше. Усмихнах се, когато видях как блондинката на шофьорската седалка грубо блъска с ръце по волана, а до ушите ми достигнаха думите „майната ти“ и „парче лайно“.
Тя бутна вратата и излезе. Косата ѝ беше събрана в небрежен кок на върха на главата, а кичурите падаха около лицето ѝ и се лепяха по врата ѝ от жегата. Лицето ѝ беше напълно голо – без никакъв грим, аз така предпочитах жените си.
Но, Господи, това дупе, което се показваше перфектно в този проклет клин? Само като го видях, ми стана полутвърдо. Беше малко по-дебела – вероятно лекарите я определят като свръхтежка, но за мъжете – особено за такива като мен – тя просто изглеждаше дебела.
И адски секси.
– Мразя това парче лайна. – Изръмжа тя, затръшна грубо вратата и се обърна към мен, а зелените ѝ очи се впиха в моите. Пъхнах ръце в джобовете си, опитвайки се да скрия забавлението си. – Честно казано, ако не искаш да го поправяш и просто предпочиташ да го бутнеш през някой шибан мост, това ще ми свърши работа.
– Не съм механик, скъпа – казах ѝ аз. Лицето ѝ се изкриви от неприязън.
– Първо, аз не съм твоята шибана „скъпа“. – Каза тя, а южняшкият ѝ акцент беше силен в гласа ѝ. Майната му, вече я обичах. Този акцент беше секси като всички останали. – Проклетото ми име е Джесика. Научи го и го използвай. – Нареди тя. – Второ, знам, че не си шибан механик, гений. На табелата и рекламите ясно е написано, че си каросерист. Вече говорих с Грейв в гаража. Той ми каза да докарам колата тук, а вие двамата ще измислите нещо.
Завъртях очи към небето, черпейки малко търпение. Това беше точно като Грейв. Вместо да ми се обади, за да се увери, че не съм затрупан с работа, той просто предполагаше, че с удоволствие ще приема колите, които ми изпраща, и че ще ги превърна в свой основен приоритет. Правеше го най-вече, за да ми лази по шибаните нерви.
Винаги работеше.
Въздъхнах развълнувано.
– Нека да предположа – казах, като оставих тъмните си очи отново да срещнат нейните, – той също така ти каза, че ще я приготви за теб в рамките на месеца?
Тя сведе очи към мен.
– Това ще е проблем ли? – Попита ме.
Подиграх се.
– Голям шибан проблем – казах ѝ. – Имам четирима клиенти пред теб – двама от които дори още не съм започнал. Месец не се случва, скъпа.
– Грейв каза…
Вдигнах рамене, като я прекъснах. Тя скръцна със зъби.
– Грейв не управлява този сервиз, момиче. Аз го правя. И ти казвам, че няма да правя колата ти в рамките на един месец. В никакъв случай. – Особено с всички козметични дейности, които трябваше да се извършат по нея. Колата беше една шибана дупка. Ако я бутна от някой мост, както тя предложи, ще направя услуга на тази проклета кола.
– Казаха ми…
Тя бе прекъсната от силния звук на Грим, който се качи на паркинга, и добре, че беше така, защото бързо губех търпение към нея. Тя се намръщи, че я прекъсват, а аз бях прекалено раздразнен и от нея, и от Грейв, за да го намирам дори за забавно. Грим паркира мотора си, свали каската си и се приближи към мен.
– Хатчет тук ли е? – Попита той.
Кимнах, след което посочих малката груба руса кучка, която стоеше на моя паркинг. Трябваше да знам, че жена, която изглежда толкова шибано добре, е проблем.
Мразех драмите, а тя си ги имаше изписани навсякъде.
– Справи се с нея – казах му аз.
– Ебати извинението?! – Изпищя тя.
Свих очи към Грим. Той изпусна уморена въздишка. Грим знаеше, че нямам търпение за жени като нея. По дяволите, едва ли имах търпение за каквото и да било в тези проклети дни. Ето защо се придържах към себе си толкова много, по дяволите.
– Няма да се занимавам с нея. Свържи се с Грейв. Щом иска да дава обещания на клиентите, без да се консултира първо с мен, значи може да се справи с това говно. – Свих очи към Джесика в безмълвно предупреждение да внимава, когато отново отвори уста. Мълчах и се пазех по някаква причина. Имах опасен характер. – Затваряй си устата, скъпа, преди да си намериш друг сервиз, в който да си вършиш шибаната работа.
– Може би ще го направя. – Изръмжа тя. – Нямаш никакво шибано обслужване на клиенти.
Усмихнах ѝ се.
– Аз съм тук, за да поправям коли, момиченце, а не да се съобразявам с твоите шибани чувства.
– Влизай вътре, Скорпионе – нареди Грим, защото знаеше какъв мога да бъда, когато се разсърдя.
– Да, изпълнявай заповедите, момче. – Подигра се Джесика.
Отне ми всичко, за да не обвия ръката си около тънкото ѝ гърло и да ѝ напомня кой, по дяволите, съм. Вместо това само се изхилих и се върнах в офиса, като затръшнах вратата след себе си.
Скраб надникна в офиса.
– Добре ли си, брат? – Попита ме той.
– Добре – измърморих аз, взех елека си от облегалката на стола и го нахлузих, а след това взех и очилата си. – Дръж тази глупост, докато се върна. Трябва да се кача. Тази кучка навън е шибано произведение на изкуството.
Скраб кимна, опитвайки се да скрие забавлението си.
– Разбирам, братко.
Върнах се навън. Грим говореше по телефона с някого, за когото предположих, че е Грейв, а Джесика се беше облегнала на колата със скръстени на гърдите ръце и изглеждаше могъщо самодоволна от себе си. Очите ѝ се преместиха към мен и самодоволното ѝ изражение падна от лицето ѝ. Очите ѝ се разшириха от ужас, когато погледа ѝ попадна на емблемата ми, на която ясно беше отбелязано, че съм касиер на Дивите врани MC.
Грим ми кимна веднъж и аз му отвърнах с кимване, преди да смъкна очилата си и да позволя на тъмните си очи да срещнат тези на Джесика. Тя преглътна нервно, преди да отклони вниманието си от мен.
Значи малката разглезена принцеса се страхуваше от мотористи.
Чудя се на какво се дължи това.
Плъзнах очилата си обратно и се изправих на мотора си, като закрепих каската на главата си. След това запалих двигателя и се измъкнах от паркинга, готов да навъртя няколко километра, докато не ми се прииска да не удуша жената в гаража.
И се надявах, че това, че се страхува от нас, ще научи тази жена да си гледа шибаната уста около мен.
