Глава 17
КАТЮШКА
Скраб стоеше до мен с Йън на хълбока си, а Грим беше застанал зад мен, като ръцете му се бяха облегнали защитно на подутия ми корем. Всички чакахме с нетърпение да видим дали Грейв най-накрая ще може законно да нарече Ема своя дъщеря, макар че всеки от нас знаеше, че никакви документи никога няма да променят мнението на Грейв за Ема.
Тя си беше негова дъщеря – да му е все тая от кого е.
Грейв излезе от сградата на съда с ръката на Ема в своята, с широка усмивка на лицето, докато сълзите се плъзгаха по бузите му. Аз се усмихнах широко. Ема най-накрая подскочи на крака и гръмко изпищя.
– Той е моят нов татко! – Изкрещя тя.
Беше хаос – но от добрия вид. Първо, Грейв най-накрая беше осиновил Ема, което само по себе си беше кошмар. Второ, Ема беше много затворена в себе си откъм хора, а освен това беше и много плаха. Но фактът, че беше толкова развълнувана, че Грейв официално е неин баща, говореше колко много ѝ помага.
– О, Грейв! – Възкликнах, като се втурнах напред и го обгърнах с ръце. Раменете му се разтресоха, докато плачеше от облекчение. От месеци се беше борил, за да получи попечителство над Ема. Съдилищата се опитваха да я изпратят при семейството въпреки намесата на Алехандро. Грейв се беше борил със зъби и нокти, за да се увери, че съдилищата няма да постигнат това, което искат.
Не им беше пукало за това момиченце, докато беше с Дима, така че защо, по дяволите, да им пука сега?
– Аз го направих. – Издиша той, докато стискаше ръце около мен. – Ебаси, тя официално е мое дете.
Грим привлече Грейв в следваща прегръдка, като го потупа по гърба.
– Честито, братче. И двамата имате нужда от това.
Грейв го потупа по гърба в отговор, преди да се отдръпне и да коленичи, за да вдигне момиченцето си на бедрото. Тя облегна глава на рамото му. Беше абсолютно очарователна в червената си рокля и сребърните си сандали. Грейв вече беше направил нещо повече за нея и знаех, че тя ще има пълноценно детство с Грейв като неин баща.
А и щеше да има много майки, докато Грейв намери жената, с която да се установи.
– Татко, ще получа ли сега торта и сладолед? – Попита тя, вдигайки поглед към Грейв.
Той ѝ се усмихна.
– Да, дете, защото татко също иска торта и сладолед. – Каза ѝ той с усмивка.
Всички го поздравиха, докато се придвижваше към другите момчета и техните семейства. Лейла дори беше излязла, за да види какъв ще е резултатът. В някои дни тя все още беше нервна, но Хатчет я държеше на земята. И честно казано, тя и Трикси бяха станали доста близки и това вече се отразяваше на Лейла.
Грим обгърна подутия ми корем, като се наведе да ме целуне нежно.
– Торта и сладолед? – Попита ме той. – Знам, че малкото ми момиченце го желае.
Въздъхнах.
– Имам чувството, че всички сладкиши, които тя ме кара да желая, ме превръщат в шибана крава – оплаках се.
Грим изхърка.
– Мило момиче, изглеждаш секси като дявол и ако зависеше от мен, просто щях да те взема вкъщи и да те изчукам до степен да не можеш да ходиш няколко часа.
Дъхът ми заседна в гърлото, а очите ми потъмняха от думите му. Той се усмихна.
– Промяна в плановете, мое сладко момиче? – Попита хрисимо, а гласът му бе оцветен с надежда.
– Не – нареди Скраб. Грим извърна очи, което ме разсмя. – Това е празничната среща на Грейв и Ема. – Скраб протегна ръка, за да разтрие с палец долната ми устна. – Освен това, принцесо, ти току-що се насити на нас двамата преди час. – Напомни ми той. Надух се. Той се засмя тихо. – Толкова си ненаситна.
– По-късно – обеща Грим, докато обгръщаше с ръка кръста ми.
– Мамо – каза Йън, протягайки ръце към мен.
Протегнах ръка и взех Йън от Скраб.
– Здравей, бабе – казах с усмивка. Той сънливо облегна глава на рамото ми. – Мисля, че на някого му се дреме – казах шепнешком, когато очите му започнаха да се затварят.
– Никога няма да разбера как го караш да заспива толкова лесно – каза Грим с поклащане на глава. Йън беше кошмар за Грим, когато идваше неговият ред да го приспи. Обикновено трябваше да се намеся аз.
Усмихнах се.
– Обича да дразни баща си. – Подразних го.
Грим похърка.
– Справя се адски добре с това. Не мисля, че има достатъчно предупреждения за възрастта, в която започват да имат собствени мисли и започват да ги изразяват толкова бурно.
Подсмръкнах.
– Това е като гърнето, което нарича чайника черен, нали, Грим? – Отвърнах. – Представи си какво ще бъде нашето малко момиченце.
Грим само отново измърмори, без да си направи труда да отговори. Аз се ухилих. Скраб потупа Грим по гърба.
– Радвам се, че днес ти си този, който понася ударите на умната ѝ уста.
Свих очи към Скраб. Той вдигна ръце в знак на капитулация. Грим се усмихна.
– Внимавай, Нашивко. Нашата жена има нокти.
Извъртях очи, но не можах да спра руменината, която оцвети бузите ми, докато крачех към вана. Грим взе Йън от мен и внимателно го закопча в седалката, а аз се запътих към страната на пътника и се качих на предната седалка.
***
Седнах на един стол и се протегнах, за да разтъркам слепоочията си. Започнах да усещам главоболие, макар че го отдавах на толкова много хора на такова тясно място. Звучеше музика и се говореше адски силно, особено когато всички деца тичаха наоколо и крещяха.
Но аз бях свикнала с това, така че не разбирах защо този ден ме притесняваше толкова много.
– Здравей, добре ли си? – Попита ме Лекс, докато коленичеше пред мен.
Поклатих глава.
– Главата ми ме убива. Отивам да си поема въздух навън, където е малко по-тихо. – Казах ѝ.
Тя кимна в знак на разбиране. Изправих се и я заобиколих, като се насочих към задната врата. Излязох навън и се облегнах на парапета, като ми се искаше главоболието ми просто да отмине. Обикновено главоболието ми отслабваше, ако се отдалечех от силния шум, но то продължаваше да е упорито.
Погледнах надолу към ръцете си и изтръпнах, когато задната врата се отвори. Ръцете ми бяха изключително подути.
Това не беше добре.
– Добре ли си, Катюшка? – Попита Инк, докато поднасяше цигара към устните си.
Черни петна изведнъж затанцуваха в погледа ми и всичко потъмня. Последното нещо, което чух, беше как Инк изкрещя името ми, когато ме хвана.
***
Когато дойдох в съзнание, Грим седеше до мен на задната седалка на линейката.
– Обяснявай. – Обърна се той към парамедика, който се беше навел над мен. Въздъхнах. Грим прокара ръка по косата ми.
– Прееклампсията на практика означава, че кръвното ѝ налягане е прекалено високо и ако не я закараме в болница възможно най-скоро, може да загубим шанса да родим бебето. – Каза му парамедика. – Кръвното й налягане продължава да се покачва.
– Майната му. – Прокле Грим.
Долната ми устна потрепери.
– Какво става? – Задуших се. Страхът се плъзгаше по вените ми и изстудяваше тялото ми. Не можех да загубя това бебе.
– Всичко ще бъде наред. – Прошепна Грим, като притисна устни към ръцете ми. – Кръвното ти налягане е твърде високо. Изгубила си съзнание. Инк те пренесе вътре, крещейки някой да се обади на 911. Ще те закараме в болницата. Ще направят спешно раждане на нашето момиченце. – Преглътна нервно, а в очите му плуваха сълзи. – Ако не те закараме там навреме, може да я загубим.
– Не. – Задуших се. Поклатих глава, горещи сълзи се плъзнаха по бузите ми, докато стисках корема си в ръце. – Не мога да я загубя. – Изплаках.
Грим прибра лицето ми в ръцете си, като притисна силна целувка към устните ми.
– Тя е силна като дявол. Не губи това от поглед. Тя вече премина през ада с теб веднъж и ще го преживее отново. – Закле се той. Целуна ме отново. – Бъди моя кралица, Катюшка. Съсредоточи се върху нещо друго освен върху страха, разбираш ли ме? Тази гадост ще те осакати.
Кимнах, а по бузите ми се плъзнаха горещи сълзи. Той нежно ме разтърси.
– Съсредоточи се, Катюшка. – Заповяда ми, гласът му беше твърд и стабилен, заземявайки ме точно както винаги.
Назад към част 16 Напред към част 18
