Глава 5
СКРАБ
Погледнах към Куршума от мястото си в креслото, където гледах новините и пиех кафе. Той свали телефона от ухото си.
– Това беше Алекс. Той иска или теб, или мен в клуба. Майката чартър току-що пристигна, както и Синовете на ада, Учениците на кралете, Бащите на хаоса и хората на Алехандро.
– Господи, дявол да го вземе – Проклех. – Защо всички тези шибани екипажи? – Попитах, докато се изправях на крака.
– Новината за Катюшка стигна до всички. – Каза ми той.
Намръщих се, като влязох в кухнята и поставих чашата си с кафе в мивката, пускайки вода в нея.
– Ще отида в клуба. Помниш ли кода на сейфа, ако имаш проблеми? – Попитах го.
Той кимна.
– Увери се, че Катюшка яде, и накарай Хъни да превърже китките ѝ – наредих аз.
– Какво ще кажеш за гърба си, братко? – Попита ме Куршума.
Повдигнах му рамене.
– Ще се справя – казах му. Ако имаше нещо, което бях научил от израстването си с майка, която постоянно позволяваше на мъжете да ме бият, то беше как да се справям с болката и дискомфорта.
С уморена въздишка се качих на стария си мотор и излязох от гаража.
Когато стигнах до клуба, честно казано, бях малко учуден от броя на мотори, които стояха на паркинга на Дивите врани MC. Две полицейски коли бяха паркирани от другата страна на пътя пред портите. Имахме добри работни отношения с полицията на този град, но те не можеха просто да игнорират броя на моторите, които бяха пристигнали в нашия малък град. Това беше тревожно и знаех, че щеше да изправи на нокти жителите на Хоуп, Тексас.
Паркирах мотора си и оставих каската на седалката, докато се изправях. Грим се беше облегнал на навеса до вратата на клуба и ме наблюдаваше, докато вървях към него.
– Изглежда, че си се измъкнал невредим. – Коментира той саркастично.
Аз се намръщих срещу него.
– Остави го, Грим. Катюшка минава през някаква гадост. Бих искал да имам подкрепата на клуба за тази гадост, но мога да оцелея и без нея.
Грим въздъхна.
– Скраб. – Измърмори той, докато се обръщаше на пети и се отдалечаваше от мен.
Когато влязох в параклиса зад Грим, Купър, Джоуи, Алехандро, Съдията и Ривър вече бяха в стаята.
– Седнете – нареди Грим, като зае мястото си в началото на масата.
След като седнах на нормалния стол на Хатчет, Грим се наведе напред, опрял лакти на масата, докато запалваше цигара.
– Кажи ми какво ти каза – нареди Грим.
Въздъхнах.
– Алексей я е изнасилил – казах му. Грим сведе очи към лицето ми. – Каза, че оттогава е търсила изход, но след като разбрала, че е бременна, започнала да се опитва по-усилено. Казва, че не иска детето ѝ да расте по същия начин, по който растат другите деца на Алексей. – Повдигнах рамене. – Вярвам ѝ. – В очите и изражението ѝ нямаше нищо друго освен откровена честност, когато ми се беше отворила.
Грим въздъхна, преди да дръпне от цигарата между пръстите си. Той ме изучаваше внимателно. Купър беше този, който говореше.
– Какви са чувствата ти към тази жена? – Попита ме той.
Просто свих рамене.
– Защитата е единственото нещо, което мога да посоча в момента.
Купър се наведе напред.
– Но има и нещо друго.
Кимнах веднъж. Купър въздъхна.
– Майната му, това усложнява нещата. – Измърмори той, като се облегна назад на стола си.
Алехандро вдигна ръце във въздуха в знак на раздразнение.
– Миерда (лайна) – изруга Алехандро. – Какво толкова сложно има в това? Изслушай, по дяволите, la mujer (жената) и разбери цялата проклета история, преди да тръгнеш да съдиш бедната жена.
Джоуи кимна в знак на съгласие.
– Съгласен съм с Алехандро. Майната му, дори не е нужно да водиш Кат – каквото, по дяволите, е името ѝ – в проклетия клуб. Можем да се срещнем някъде далеч от другите мъже и семейства, за да са в безопасност всички.
Погледнах към Грим. Той остави тъмните си, студени очи да срещнат моите.
– Добре. – Каза най-накрая след няколко напрегнати момента. – Но ако тази гадост се обърне срещу нас, Скраб, сам ще те изпратя на шибаните руснаци с нейния труп, разбираш ли? Брат или не, с това излагаме на риск живота на всеки човек.
Кимнах в знак на разбиране. Грим се изправи.
– Обади се на Куршума. Кажи му да подготви Катюшка за път. Ти ще я вземеш. – Каза ми той. – Ще се срещнем извън града, на гърба на имота на Инк, след трийсет минути.
– Разбрах, През – казах му аз.
Станах от стола си и излязох от параклиса, като придърпах телефона към ухото си. Куршумът отговори още на второто позвъняване.
– Какво стана?
– Катюшка станала ли е? – Попитах го.
– Мхм. Чакай.
Чух някакво разбъркване и после Катюшка се обади по телефона.
– Ало? – Попита тя, а сладкият ѝ глас звучеше като музика за ушите ми.
Майната му, бях навлязъл дълбоко, а едва познавах шибаната жена.
– Можеш ли да си готов за тръгване след петнайсет минути? – Попитах я, докато се качвах на мотора си.
– Да, разбира се. Какво става? – В гласа ѝ се долавяше нервност, но исках да разбере, че държа на думата си. Нямаше да я подведа.
– Президентите на клуба искат да говорят с теб – казах ѝ, докато закопчавах каската на главата си и я свързвах с моя Bluetooth.
– Президенти – като повече от един? – Попита тя, а гласът ѝ се пречупи.
Запалих двигателя, докато потеглях от паркинга.
– Да. Грим, Купър, Джоуи, Ривър и Съдията. А и Алехандро Гарсия.
Тя изпусна тежък дъх.
– Добре, да, ще бъда готова. – Въздъхна тя. – Имам нужда от чисти дрехи, обаче, Скраб. Тези на Хъни не ми стават.
Засмях се тихо. Катюшка беше адски по-едра от Хъни. Хъни беше почти като пръчка, дори когато беше бременна. Катюшка имаше дупе и цици за цял ден.
И по дяволите тези нейни шибани бедра.
Господи, имах нужда да си легна.
– Погледни в гардероба ми. Трябва да има някакви панталони, които можеш да вземеш назаем, а в гардероба имам една-две блузи, които може да ти паснат. – Уведомих я.
– Благодаря, Скраб.
Усмихнах се. Обичах начина, по който името ми звучеше от нейните устни.
– По всяко време, принцесо.
Завърших разговора и се запътих към къщата, като си спомних, че съм ограничен във времето. Не само това, но и че карах без защита. Нямах хора, които да ме подкрепят, ако Алексей нареди някой да довърши работата от снощи.
***
Когато стигнах до поляната, Катюшка внимателно отпусна здравата си хватка върху мен, като нервно оглеждаше всеки мъж на поляната. Обърнах глава с лице към нея, улавяйки едната ѝ ръка в моята, преди да успее да я смъкне напълно от кръста ми.
– Аз съм тук с теб. – Напомних ѝ. – Никой от тези мъже няма да те нарани. Те просто искат да те изслушат.
Тя преглътна нервно, но кимна. След като тя се смъкна от мотора, аз също слязох и хванах ръката ѝ в моята, повеждайки я към грамадните мъже пред нас. Алехандро ѝ се усмихна.
– Радвам се да те видя отново, Катюшка.
Тя леко се напрегна до мен.
– Алехандро. – Каза тя хладно, с малко презрение в гласа си.
Усмивката падна от лицето му, когато той се приближи до нас. Пристъпих леко пред нея, като присвих очи към него. Знаех, че с едно движение на пръста си Алехандро може да ме убие за секунда, но това нямаше да ме спре да се опитам първо да защитя Катюшка.
Алехандро обърна поглед към мен.
– Няма да я докосна, Скраб. – Увери ме той.
С рязко кимване се отдръпнах до нея, но обвих ръка около кръста ѝ, придърпвайки я към себе си. Алехандро хвана другата ѝ ръка и я вдигна към устните си.
– Радвам се да видя, че вече не си в лапите на Алексей, guerra.
Тя леко се отпусна на страната ми при думите му.
– В името ми има „к“, Алехандро. – Каза му тя. Бях объркан като дявол от тамян защо изтъква това, но като се има предвид, че Алехандро владееше няколко езика, просто го оставих така.
Той сви рамене с палава усмивка.
– Достатъчно близко до Катюша за мен, guerra. – Погледна ме Алехандро. – Guerra означава война, което винаги съм смятал, че я символизира идеално, особено след като името ѝ е толкова близко до Катюша, която е вид руска ракета.
Бях силно впечатлен, да не говорим, че бях съгласен с него. Не познавах Катюша от дълго време, но беше ясно, че жената има някаква борбеност в себе си.
– Познаваш я? – Попита Джоуи. Той изхърка, преди Алехандро да има възможност да отговори. – Трябваше да знам, пич. Мислех, че сме приключили с всички тайни.
Алехандро се усмихна на Джоуи през рамо.
– Катюшка ме изкара на майната си, когато беше само на шестнайсет. Малката лисица почти успя да ми пререже гърлото. – Намигна ѝ той. – Всичко е простено.
– И това трябва да ме накара да ѝ се доверя? – Попита ме Грим, когато Алехандро се отдръпна встрани.
– В моя защита – заговори Катюшка, – бях продадена на Алехандро за три нощи. Мислех, че той планира да ме вземе против волята ми.
Грим се придвижи към нас.
– Ти си бременна, нали? – Попита я Грим.
Катюшка му кимна безмълвно, а ръката ѝ трепна на корема.
– Колко? – Попита Грим.
– В дванайсетата седмица. – Каза му тя.
Грим кимна замислено.
– Искаш да ти помогнем? Имаме нужда от информация. – Каза ѝ Купър, той трябва да говори, когато Грим мълчи.
– Всичко, което искате да знаете. – Веднага му отговори тя. – Ще направя каквото е необходимо, но моля ви, не ме изпращайте обратно при него. – Помоли тя.
Купър погледна към Грим. Грим само измърмори, а лицето му не издаваше нищо. Катюшка нервно позволи на очите си да срещнат тези на Грим и преглътна нервно.
– Какъв е планът на Алексей? – Попита я Ривър, привличайки хубавите ѝ сини очи към своите.
– Алексей иска повече територия – информира ги Катюшка. – И той планира да унищожи всеки клуб, който може, за да завладее тази територия.
– Моят устав е чист от известно време насам – каза ѝ Грим, докато запалваше цигара. – Не виждам как нещо в моята територия е жизненоважно за него.
– Наличието на вашата територия означава, че той има основен достъп до границата с Мексико. – Обясни тя. „А унищожаването на чартър на „Дивите врани“ вреди на чартъра майка. Той убива два заека с един куршум.
– Какъв е планът му да направи всичко това? – Попита Джоуи. – Ако питаш мен, изглежда като много идеи без планове, които да ги подкрепят.
Тя сви рамене.
– Първоначалният план беше да започне оттук и да изтрие членовете, но откакто направих това, което направих, съм сигурна, че плановете са се променили. Нямам начин да разбера, без да ме убият за предателство. – Тя стисна блузата си здраво в юмрук. – И точно това ще се разглежда като акт на предателство.
Грим ме погледна.
– Върни я в къщата си. Кажи на Куршума, че и двамата трябва да стигнете до клуба за църквата. – Информира ме той.
С това той се отдалечи. Погледнах надолу към Катюшка. Тя ме погледна нервно, а ръката ѝ се сплеска на корема, докато освобождаваше блузата си.
– Скраб, какво ще стане с мен? – Попита тихо тя.
Обгърнах я в обятията си, като прибрах главата ѝ под брадичката си. Тя стискаше в юмруци елека ми, тялото ѝ трепереше, тъй като адреналинът от ситуацията започна да се изчерпва.
– Докато си с мен, си в безопасност – уверих я, докато натисках целувка на върха на главата ѝ. – Няма да позволя нито на мафията, нито на някой от мъжете тук да те нарани – – уверих я. – Имаш моята дума.
Назад към част 4 Напред към част 6
