Глава 4
КАТЮШКА
Гледах как Скраб взе един стол от стената и го постави на около три метра пред мен. Той се отпусна на седалката, така че краката му да са опънати напред. Погледнах към Куршума, който се беше облегнал на стената и ме наблюдаваше с очи, които не издаваха нищо.
Мъжете в този клуб бяха по-спокойни и по-събрани от Алексей и това говореше много, да не говорим, че беше леко плашещо.
Насочих вниманието си обратно към Скраб.
– Радвам се да видя, че си жив и дишаш – казах му честно.
Просто ми се искаше да бях направила крачка по-рано, за да не изпитва дори болката, която изпитваше в момента. Тези мъже не заслужаваха тази гадост. Алексей беше жаден за власт и нямаше да се спре, докато не се справи с всички, които му се изпречеха на пътя.
Пробягах с очи по Скраб, като разгледах добре очертаното му, мускулесто тяло и леката брада по лицето му. И, по дяволите, имаше тъмни, шоколадови очи, които направо те засмукваха. Намирах се в непредсказуема ситуация, а някак си този мъж продължаваше да ме възбужда и разгорещява.
Въпреки синините и драскотините, които покриваха откритата му кожа, мъжът, който седеше пред мен, все още изглеждаше шибано великолепно.
– Чух, че ти си тази, който ме е спасила. – Каза Скраб, а дълбокият му глас се плъзгаше по кожата ми като коприна. Леко прехапах долната си устна. Нямах представа защо тялото ми реагира на него по този начин; това беше чуждо усещане, но не можех да не искам да чуя повече от гласа му, нито пък да не се чудя какво ли ще почувствам, когато ме докоснат ръцете му. – Защо ме спаси?
– За да вляза под кожата на Алексей – казах му честно. – С него не сме в… най-добри отношения в момента. – Това беше слабо казано. Ръцете ми се размърдаха във връзките зад гърба ми, за да разтрият корема ми, единственото проклето хубаво нещо, което излезе от тази ужасна, злощастна нощ. – Опитвах се да измисля начин да попреча на Игор и Михаил да те ударят, без да се нараня в процеса, но не измислих нещо навреме.
Скраб се усмихна.
– В момента се разхождам наоколо, без да се подготвям за погребение, така че това, което направи, беше достатъчно прилично. – Увери ме той. Позволих на малка собствена усмивка да докосне устните ми. Господи, той беше великолепен. – Коя си ти за Алексей? – Попита той.
– Една от многото му приятелки – казах му аз. – Но аз съм основната, към която се обръща за напътствие в моменти на отчаяние.
Той леко наклони глава, докато ме разглеждаше.
– Така че, ако ти си основната му приятелка, или каквото там, по дяволите, той смята, че си – засмях се тихо и малка усмивка трепна на собствените му устни – какво те накара да му обърнеш гръб?
Видях, че Куршума се движи леко с ъгъла на окото си, ясен знак, че слуша какво казвам. Но аз нямах какво да крия. Исках да се махна от руската мафия. Детето ми заслужаваше нещо извън Алексей и омразата, която другите му деца бяха принудени да търпят от него, докато ги възпитаваше по неговите стъпки.
Изнасилването ми беше последната капка, но когато получих положителния тест за бременност, знаех, че трябва да се махна оттам.
– Той… – издишах тежко, докато се подготвях за евентуалното отвращение, което Скраб щеше да ми хвърли. Когато разказах на по-големия си брат за това, което ми се беше случило, той ме беше зашлевил, предупреждавайки ме да спра с лъжите, които излизат от устата ми. – Алексей ме изнасили – казах тихо. Очите на Скраб потъмняха от думите ми. – Тогава исках да се измъкна, но не опитах нищо, което можеше да ме убие. Не исках да се измъкна достатъчно силно, за да рискувам смъртта си.
– Какво се промени? – Попита Скраб, а очите му не се откъсваха от моите, дори когато пръстите му се стягаха на облегалката на стола, на който седеше.
– Бременна съм. – Заявих тихо. Очите му пламнаха от ярост. Куршумът се извиси по-изправен. – Вчера се навършиха точно дванайсет седмици за мен. Опитвах се и се опитвах да намеря някакъв шибан изход и най-накрая го получих вчера.
Скраб се изправи, поглеждайки към Куршума. Куршумът изохка, като прокара ръце по лицето си.
– Ако това, което казва, е шибана истина, тогава не можем да я оставим тук долу, Куршум. – Каза му Скраб.
– Мислиш, че не знам тези неща, братко? – Попита го Куршума. – Господи, ти знаеш какво мисля за изнасилването. – Изтръпнах при тази дума. – След това, което се случи с Хъни? Ебати раздялата с нея, братко.
Скраб се придвижи към мен, но вместо да ме разкара, той коленичи пред мен, а тъмните му очи срещнаха сините ми.
– Катюшка, ще се изправя срещу президента си, за да те измъкна от това мазе. Ако ме накараш да съжалявам за това, сам ще ти прережа гърлото, бременна или не, разбираш ли?
Кимнах му в знак на разбиране.
– Знам, че думата ми не значи нищо за теб, но имаш моята дума – казах му тихо.
Той грабна ножа от ботуша си, преди да се изправи в цял ръст и да се премести зад мен. Миг по-късно усетих, че свинските опашки, с които бяха свързани китките ми, се разхлабват. Издърпах ръцете си пред себе си, като нежно разтривах прожулената и окървавена кожа. Скраб освободи глезените ми като следващ и след това прибра ножа си в ботуша.
С нежност, каквато не знаех, че притежава един мъж, той хвана ръцете ми и погледна китките ми. Челюстта му се сви.
– Ще се погрижим за тях. – Увери ме той. Остави тъмните си очи отново да срещнат моите. – Грим ще си изпати, когато се качим там, но просто дръж главата си надолу и устата си затворена. Остави Куршума и мен да се справим с това. – Каза ми той.
Кимнах в знак на разбиране. Не бях от хората, които правят това, което ми кажат, но тук не бях в моята лига. Грим беше страшен шибаняк; репутацията му го предшестваше, а аз не исках да разбера какво е да си срещу неговия гняв. Снощи беше достатъчно ужасяващо.
Скраб хвана ръката ми в своята и кимна веднъж на Куршума. Мълчаливо последвах двамата мъже нагоре по стълбите.
– Какво, по дяволите, правиш?! – Изръмжа Грим, като се втурна към мен и Скраб.
Скраб устоя и ме дръпна малко по-близо до гърба си, така че да бъда защитена.
– Тя е шибано бременна, Грим. Направил ли си си труда да я попиташ защо, по дяволите, е направила това, което е направила? – Изсъска той, а очите му се присвиха към президента. – Или просто я хвърли в мазето и каза да върви по дяволите?
– Тя е жената на Алексей, Скраб. – Грим се втренчи в подчинения си. – Това е всичко, което трябва да знам за нея.
Скраб се напрегна.
– Може би трябва да поговориш с нея за това защо е направила това, което е направила, вместо просто да предполагаш, че прави всичко това заради някакъв по-голям шибан план.
– Искаш ли да изложиш на риск шибания си живот, братко? Направи го – каза Грим. – Но тя не се приближава до шибания ми клуб, ясно ли е? Махни я оттук.
Скраб се премести около Грим, като ме издърпа зад себе си. Една много бременна блондинка се придвижи до Скраб.
– Ние с Куршума ще те последваме до твоето място. – Каза му тя.
Скраб ѝ поклати глава.
– Не е нужно да стоиш до мен през това време, Хъни.
Тя завъртя очи.
– Ти си най-добрият ми приятел от години, Джейкъб. Стоял си до мен през някои луди неща. Сега аз ще стоя до теб, независимо дали съпругът ми е съгласен с мен или не.
Скраб се наведе и я целуна по бузата. Нещо ме прониза в гърдите, но не знаех какво е, макар че странно приличаше на ревност. Куршумът хвана ръката на жената и кимна веднъж на Скраб. Без да каже и дума, Скраб ме изведе от клуба и ме поведе към един стар пикап „Шевролет“.
– Качи се. – Каза той. – Отиваме на моето място.
– Да не ти създавам неприятности с твоя президент? – Попитах го.
Той се засмя тихо, докато запалваше пикапа.
– Не, Грим не е Саботаж. Ако Саботаж все още беше президент, сигурно щяха да ми изтръгнат нашивката от гърба. Имаме братство и лоялност към нашия президент и нашия клуб, но Грим също така разбира, че всички имаме собствено мнение и чувства за глупости. Докато правя това, което ми е казал, и те държа далеч от клуба, с Куршума ще сме добре.
Въздъхнах, като отпуснах глава назад към облегалката за глава. Скраб се пресегна и нежно хвана ръката ми в своята.
– Ще ти помогна да се освободиш от тях. – Обеща ми той. – Само ми дай време да накарам Грим да се съгласи с това.
Подсмърчах.
– Грим ме мрази само заради принадлежността ми.
Скраб сви рамене.
– Грим не е толкова лош, колкото всички го изкарват. – Каза той. – Просто му дай шанс, става ли?
Повдигнах вежди към него.
– Скраб, Алексей е брутален човек и едва ли ме е уплашил – в повечето случаи просто ме дразнеше. Но Грим? Той ми вдъхва страх от Бога.
Скраб ми се усмихна, докато завиваше по един черен път.
– Той ще се зарадва да чуе това от теб. – Призна той. Аз се намръщих. Скраб нежно стисна ръката ми. – Както казах, Катюшка, просто ми дай време. – Успокои ме той.
Време.
Нещо, което вече не ми се струваше, че имам толкова много.
Назад към част 3 Напред към част 5
