ОДИН
Къде, по дяволите, е Фрея? Толкова близо бях до това да Ѝ кажа за какво ми е нужна и да я накарам да се подчини. Не мога да сгреша в това. Същинското ми съществуване зависи от това да я спечеля. Видях любов в очите ѝ онази нощ. Знам, че го направих. А сега тя е просто… какво? Отегчена от мен?
Аз ли бях нейното завоевание? Не мога повече да се справям с тези глупости.
Днес се консултирах с един ясновидец, както и с Мимир, и те не могат да видят нищо. Опитах да направя заклинания, но около нея е една голяма празна празнота. Какво крие тя? Трябва да знам.
Нахлух през вратата на Локи. Той се забавлява с две жени, които е пренесъл тук от човешкия свят. Не би трябвало да прави това. Това е въпрос на сигурност. Но на него не му пука за моите правила.
– Те трябва да се върнат у дома – казвам аз.
– Ауууууу – казва един от тях и вдига поглед от него, за да ми се надуе. Жените и лошите момчета. Кълна се. Със сигурност съм играл това в своя полза, но с Локи може и да е екстремен спорт, в който той винаги се опитва да надмине личния си най-добър резултат.
Той има точно две неща, които заемат времето му: Жените и провалянето на чужди планове. Обикновено моите.
Локи ми се усмихва от дивана, на който се е излегнал, сякаш той е кралят на този замък, а не аз.
– Можеш да се присъединиш към нас – предлага той.
Мога да го направя. Обзалагам се, че Фрея е избягала, за да се среща с любовници. Тя винаги изчезва точно преди залез слънце и се връща късно през нощта. Трябва да знам къде отива.
– Дами, бихте ли ни извинили за няколко минути, а след това ще ви позволя да си го върнете.
Те се надуват още повече, но стават, обличат дрехите си и излизат в коридора.
– Къде ги намери? – Питам.
– В стриптийз клуб.
Е, очевидно. Това би обяснило комфорта с голотата и разхождането по халат и нищо друго. Хората са станали значително по-странни по отношение на секса през вековете.
– Трябва да последваш Фрея – казвам, когато оставаме сами.
– Нямам представа как изобщо бих могъл да направя това, без тя да ме открие, и защо ти не можеш да отидеш?
– Защото. Имам задължения и кралство, което трябва да управлявам. На Фрея не ѝ е позволено да се скита така, но аз нямам време да я преследвам.
Истината е, че колкото и да искам да знам къде отива, се страхувам, че ако я последвам, ако сама го видя… не знам какво ще направя. Не вярвам, че ще успея да овладея яростта. Страхувам се, че ще я нараня, а това е последното нещо, което искам, но ако я видя с друг мъж… не знам какво ще стане. Едно е да не я ограничавам, но да го видя? Да го гледам? Не мога. Освен ако не става дума за Вили и Ве – което е някак различно. А знам, че тя прави точно това – среща се с любовник. Трябва да е така. Къде другаде би отишла през нощта?
Можеш просто да допълниш твърдението. Тогава тя е наша. Берсеркерът услужливо ме информира.
– Това изрично ли беше записано в договора? Това, че не ѝ е позволено да ходи никъде? – Пита Локи, като си налива питие от страничната количка. Предлага ми, но аз поклащам глава. Той свива рамене и изпива уискито.
Въздъхвам.
– Предполага се, че не трябва да бързаш с него… да му се наслаждаваш.
– Аз правя това с дамите – казва Локи с намигване.
Искам да го удуша точно сега.
– Не, това не беше изрично записано в договора. Но тя просто трябва да знае. Защо да ѝ позволявам да се скита навсякъде с условията, при които е подписала? Тя можеше да отиде навсякъде. Можеше да избяга. Би могла да събере армия, за да се опита да ме отстрани и…
– Технически погледнато, тя вече има армия и ти ѝ я даде.
– Това беше берсеркерът, не аз.
Локи се смее.
– Разбира се, че беше. Това е супер удобно нещо за теб – да можеш да обвиняваш алтер егото си, когато не искаш да признаеш грешките си.
– Напомни ми отново защо те оставих да живееш тук?
– Намираш ме за изключително забавен и обичаш да се забавляваш с мен?
Наливам си питие от количката. Повечето разговори с Локи изискват доста алкохол.
– С удоволствие бих бил муха на стената, когато казваш на Нейната кралска особа, че не ѝ е позволено да прави нещо. – Локи използва въздушни кавички, когато казва това.
– Да! – Казвам, като изпивм алкохола от чашата. – Да! Това е то. Бъди муха! Превърни се в муха и я следвай, където и да отиде след това. Тя никога няма да те види. След това ми докладвай.
Локи присвива очи към тавана, сякаш дълго обмисля това, но от примигването му разбирам, че му харесва. Не знам защо двамата не могат да се понасят, може би защото той не ѝ предлага същото уважение, което другите имат, но и аз не, а тя преспа с мен, макар че може би сега съжалява за това – ако избягването ѝ е някакъв показател.
Трябва да знам дали тя е там с някой друг и с кого – за да мога да го убия. Няма да мисля защо ми пука достатъчно, за да извърша убийство заради него, засега трябва да се съсредоточа само върху събирането на информация.
– Добре – казва Локи, сякаш трябваше да му извивам ръката за тази мисия. – Ще отида да бъда муха на стената. Но при условие, че ми позволиш да доведа човешки жени в замъка, за да си играя с тях, когато си поискам.
Въздъхвам.
– Ти така или иначе ще го направиш, така че сигурно.
– Отлично. Ще я последвам тази вечер.
Назад към част 35 Напред към част 37
