Глава 6
КАТЮШКА
Стоях на верандата на Скраб с чифт негови панталони и един от суитчърите му. Навън беше хладно, дъхът ми раздуваше пространството около мен в бяла пушилка. Той товареше чантата си на задната седалка на по-стария си моор.
– Каква е разходката? – Попитах го.
Той ме погледна, докато нахлузваше кожените си ръкавици.
– Скорпионът откри къде лагеруват някои от хората на Алексей. Тръгваме за отмъщение.
Погледнах го със съмнение.
– Скраб, все още се възстановяваш. – Напомних му. – Готов ли си вече за такова пътуване?
Той сви рамене.
– Трябва да бъда, принцесо. – Каза ми той. Това име накара сърцето ми да забие по-бързо. Той се придвижи по стъпалата на верандата към мен, като и двамата не обръщахме внимание на мъжете на Ривър, които стояха зад нас и чакаха да се върна вътре. – Аз съм член на клуба. Освен ако не лежа в болнично легло, винаги ще правя това, което трябва да правя. – Каза ми той.
Хванах елека му в студените си пръсти.
– Не ми харесва да се изправяш срещу някой от членовете на Алексей – признах аз. Преглътнах дебело. – Не съм спасила живота ти само за да тръгнеш да го рискуваш отново.
Той се протегна и нежно притисна лицето ми в облечените си в ръкавици ръце.
– Имам подкрепата на целия си клуб, включително и на майчиния чартър. – Увери ме той. – Имам защита, принцесо.
– Моля те, върни се при мен? – Попитах го тихо.
Той нежно се усмихна към мен.
– Разбира се. – Увери ме той. Наведе се и нежно допря устните си до моите. Изстенах тихо, като всеки нерв в тялото ми се запали. Пръстите ми се затегнаха по елека му, докато се приближавах към него, желаейки повече. Майната му, исках всяка частица от този мъж.
– Катюшка – изстена той срещу устните ми – ти ще бъдеш смъртта ми. – Закле се той.
– Не казвай това – прошепнах аз. – Живей за мен, Скраб, моля те. Не съм ти спасила живота напразно. – Повторих. – Винаги живей.
Той обви ръка около гърба ми, ръката му се разпиля по дупето ми, като ме придърпа по-силно към себе си, преди да покрие устните ми със своите, задълбочавайки целувката почти мигновено. Изстенах, като плъзнах ръцете си около врата му, заравяйки пръсти в косата му. Другата му ръка се плъзна по тила ми, като наклони главата ми под ъгъл, за да задълбочи още повече целувката.
Когато се отдръпна, и двамата дишахме тежко. Той отново взе лицето ми в ръцете си и целуна нежно върха на носа ми.
– Бъди в безопасност, Катюшка. – Каза ми тихо. – Помниш ли кода за безопасната стая?
Кимнах му.
– Моля те, бъди в безопасност, Скраб.
Той натисна целувка на челото ми.
– Винаги, принцесо.
Той се отдръпна от мен и нахлузи обикновена черна шапка на главата си, преди да се затича по верандата, пристягайки каската на главата си. Останах на верандата и го гледах как си тръгва, докато вече не виждах задните светлини на мотора му.
– Катюшка, да влизаме вътре. – Сержантът на Ривър, Вал, се обади откъм гърба ми.
С въздишка се обърнах на пети и се върнах в къщата на Скраб. Касиерът на Ривър, Сет, ми подаде чаша кафе. – Това е безкофеиново. – Увери ме той, когато се готвех да откажа. Кофеинът беше вреден за бебето. – Пръстите ти са зачервени от това, че е толкова студено. Имаш нужда от нещо, което да те сгрее.
– Благодаря ти – казах тихо, като взех чашата от него и се придвижих към всекидневната. – Изненадана съм, че не се държите с мен като с враг.
Никс, секретарят на Ривър, се изсмя.
– Старицата на Джоуи е вършила някои съмнителни неща, но се оказа, че е била просто жертва, както и ти. Всички ние бяхме някак в центъра на това заради връзката на Аделаида и Джоуи. Елейна е доказателство, че не всички са врагове.
– Как е Елейна? – Попитах го. – Не съм я виждала, откакто беше с баща си. – Елейна беше избягала от Елер Гидънс, но едва-едва. Никой не се натъжи, когато разбра, че този човек е умрял.
Сет се усмихна.
– Сега е шибана плевня. – Засмя се той. – Кълна се, тя винаги държи Джоуи и Алехандро на нокти.
– Чакай, Алехандро? – Попитах объркано.
Сет кимна.
– Алехандро я купи от Елер Гидънс. – Очите ми се разшириха от шок. – Той я остави да избяга от него, но не и преди да я забремени. Накратко, тя носи наследника на Алехандро, а Джоуи и Алехандро сключиха съюз за цял живот заради малкото момче, Антонио.
– Уау. – Въздъхнах. – Това е доста шибана лудост – признах. Това не беше в стила на Алехандро.
Никс се засмя.
– Повярвай ми, трябва да свикнеш. Алехандро е като превъплътен дявол.
Телефонът на Вал иззвъня и аз хвърлих поглед към него. Той се изправи и се отдалечи навън от нас.
– Отпусни се. – Успокои ме Никс. – Сигурен съм, че всичко е наред. Вероятно просто Ривър се обажда с актуална информация за случващото се в клуба.
Преглътнах трудно, кимвайки му с глава. Вал нахлу в къщата.
– Имаме шибан проблем. Трябва да я вкараме в безопасната стая. – Нареди той. Изправих се от стола си, като изведнъж се почувствах изключително зле. Преглътнах повръщането си. – Алехандро току-що забелязал Алексей да се движи в нашата посока, докато отивал в града, за да донесе храна на Елейна. Ривър изпраща подкрепления.
Никс ме насочи към вратата на безопасната стая. Бързо набрах кода и влязох. Никс се обърна, за да погледне към Вал и Сет.
– Ще остана тук долу с нея за всеки случай. Дръжте ме в течение. – Нареди той.
Двамата мъже кимнаха, преди да затворят вратата. Никс включи лампичката на мобилния си телефон, за да ме поведе надолу по стълбите и в малкия коридор. Обикновено той водеше към мазето на Скраб, но на стената в коридора имаше скрит панел, който водеше към малка стая, подобна на бункер.
Когато го бях попитал защо е поставил всичко това, той само ми каза, че клубът не винаги е безопасно място. Беше го сложил за Хъни, докато Куршума бил заключен, но никога не му се беше налагало да го използва.
Не и докато не се появих аз.
Въведох кода и се вмъкнах в малката стая с Никс по петите ми. Той затвори вратата след нас.
– Майната му, трябва ни светлина. – Измърмори той.
– Свещите са на рафта – казах му аз.
Той се придвижи до рафта и извади запалка от джоба си, като запали няколко свещи. Звукът от викове изпълни въздуха над нас. Преглътнах нервно, обгръщайки плътно ръцете си. Никс хвана раменете ми и ме отпусна на един стол. Той коленичи пред мен.
– Катюшка, ние ще те защитим с живота си. – Увери ме той. – Повярвай ми.
Кимнах отривисто. Той успокои ръката си върху косата ми, преди да се премести да застане до вратата, като грабна един автомат, който беше опрян там. След като се увери, че е зареден, той застана мълчаливо, вслушвайки се в шума над нас.
А аз правех всичко възможно да не повърна навсякъде.
Назад към част 5 Напред към част 7
