„Това ти ли си под цялата тази любов?“
ГЛАВА 19
AСA
Тази вечер вървеше твърде добре. Наслаждавах се прекалено много. Трябваше да се съсредоточа върху лекцията на майка ѝ и да се опитам да намеря грешка в това, че се срещам с Езмита, но, по дяволите, това беше по-забавно от всичко друго. Не бях планирал да правя нито едно от нещата, които тя ми беше забранила да правя. Е… може би нито едно. Планирах да я докосвам. Поне някъде. Исках да я целуна. Това беше в категорията докосване.
След като паркирах на мястото в автокиното, погледнах към Езмита. Тя възприемаше всичко, сякаш никога преди не беше виждала това.
– Била ли си някога тук? – Попитах.
Тя ме погледна и поклати глава с „не“.
– Никога. Точно като по филмите – каза тя, след което ме погледна с усмивка. По дяволите, бях прецакан. Щях да я поканя отново на среща. Всичко в нея ме караше да се усмихвам. Не усещах болката, която обръщането на майка ми срещу мен предизвикваше, когато бях около Езмита. Тя ме караше да се надявам, да съм благодарен за малките неща и да съм шибано щастлив. Точно от това се страхувах с нея. Дълбоко в себе си знаех, че ще се чувствам по този начин. Знаех, че тя е различна. От онези, които те променят. Прави те готов да пожертваш всичко, само и само да бъдеш с нея.
Пресегнах се към задната седалка и взех одеялата и възглавниците, за да направя ремъркето на пикапа удобно за сядане. Нямаше да ни е студено през юли, но одеялата превръщаха задната част в приятно място за гледане на филм. Някои хора си бяха донесли походни столове, които да сложат отзад на пикапите си, но това не беше забавно. Тогава нямаше възможност за гушкане и уединение.
– Тогава нека направим това – казах аз и отворих вратата на пикапа.
Спуснах задната врата и хвърлих вътре възглавниците и одеялата.
– Ти остави една – каза Езмита и ми подаде друга възглавница.
Взех я и я подхвърлих нагоре, след което се усмихнах към нея.
– Сега ще трябва да те докосна. Смяташ ли, че сме достатъчно далеч? – Подигравах се с нея.
Тя кимна и стисна устни, за да скрие усмивката си. Пристъпих зад нея и сложих ръце на кръста ѝ. Вдишах дълбоко, поех аромата ѝ и тя ухаеше толкова добре, колкото си спомнях. По дяволите, тази вечер щеше да е приятна.
– Сега ще те вдигна – прошепнах близо до ухото ѝ.
Тя кимна, но тялото ѝ трепереше. Това много ми хареса. Държейки я на кръста, секунда по-дълго, отколкото беше необходимо, се наслаждавах на усещането на тялото ѝ срещу моето. След това, преди нещата да са станали неудобни, я вдигнах и поставих на задната част на пикапа. Скочих зад нея и тя се обърна да ме погледне с изненадано лице.
– Правиш това толкова лесно – каза тя.
– Аз съм шест и три – обясних аз.
– О, да – промълви тя.
Отидох да подредя възглавниците и одеялата по начина, по който знаех, че работи най-добре. Това не беше първото ми пътуване с момиче, нито първият път, в който имах момиче тук. Сигурно бях имал повече момичета тук, на полето, отколкото в автокиното. Когато оправих, седнах с гръб към кабината на пикапа. После вдигнах ръка към нея. – Седни долу.
Тя ме погледна, после коленичи и изглеждаше несигурна къде да седне. Харесваше ми фактът, че беше нова в това. Харесваше ми да знам, че опитът ѝ с момчета е ограничен. Дори и това да ми напомняше, че трябва да бъда внимателен тук. Никакви очаквания от нея. Никакви обещания, които не бих могъл да изпълня.
– Гърдите ми са по-удобни от кабината на камиона. Но това зависи от теб. Можеш да се облегнеш назад и да седнеш до мен или да седнеш точно тук. – Направих движение към мястото пред мен. – Аз съм дяволски добра облегалка – уверих я, като се надявах да седне между краката ми, но си мислех, че може да не е достатъчно смела, за да опита това.
Видях, че обмисля възможностите си само за секунда; след това тя се премести и аз бях впечатлен.
– Наистина изглеждаш удобен – съгласи се тя, после се настани между краката ми и се премести, докато главата ѝ не се облегна на рамото ми. Разкъсвах се между това да се проклинам, че съм предложил това, и шибаната нирвана от това колко добре се чувстваше тя.
– Определено нарушавам едно от правилата на майка ти – казах, като поставих ръка около кръста ѝ, след което опрях другата си ръка на свитото си коляно.
– О, да. И двамата ще отидем в ада или в чистилището – изтърси тя, а аз се засмях, след което необичайно целунах върха на главата ѝ. Това не бях аз. Не бях от типа сладки гаджета. Аз се целувах. Не целувах глави. Затворих очи, поех си дълбоко, бавно дъх и се надявах да запомня правилата си с нея. Ако се объркам, това щеше да причини вреда, а аз никога не исках да има вреда между мен и Езмита.
– Обзалагам се, че това е приятно, когато навън е студено – каза тя тихо.
– Харесва ли ти студът? – Попитах я.
– Не, да, ама обичам да се покривам. Да се чувствам уютно. Би било хубаво, ако имаше нужда от завивки.
Не казах нищо веднага, защото бях тук, когато бяха нужни завивки, и знаех какво се случва под завивките в тъмното. Мисълта за тези неща с Езмита ме накара да наглася бедрата си, така че тя да не усети нищо.
– Да. Да имаш нужда от завивки е хубаво – казах просто.
Екранът светна, когато нощното небе най-накрая потъмня напълно. Езмита наклони главата си назад и ми се усмихна с вълнение в очите. Знаех, че става дума за предстоящия филм, но, по дяволите, на устните ми сякаш не им пукаше. Те поеха контрола. Наведох главата си, докоснах с ръка страната на лицето ѝ и се обърнах към нея, така че устата ми да покрие изцяло нейната.
От устните ѝ се изтръгна лека въздишка и усетих дъха ѝ на мента, докато се приближаваше към мен. Ръката ѝ докосна леко ръката ми, след което я задържа, сякаш за да ме задържи там. Когато отворих устата си, тя възприе репликата ми и сега опитвах. Ментата, която беше хапнала по-рано, се задържаше. Сладкият, несигурен отговор на Езмита не би трябвало да ме кара да искам да я завлека върху себе си, но беше така. Отблъснах желанието и продължих да се наслаждавам на това, което ми даваше.
Тя беше перфектна смесица от мекота и сексапил. Можех да я целувам така вечно и да бъда щастлив. Тя се обърна по-близо до мен и ръката ѝ се премести на рамото ми. Сега гърдите ѝ бяха притиснати към гърдите ми. Обгърнах гърба ѝ с ръка и я притиснах към себе си, без да искам да помръдне. Това беше перфектно. Тя беше съвършена.
– Грифит? Това ти ли си под цялата тази любов? – Гласът на Неш се обади и в този момент никога не бях мразил никого повече.
Езмита се отдръпна, а очите ѝ се разшириха, докато гледаше в моите. Можех да видя копнежа и удоволствието в тях, въпреки че бяхме прекъснати. Какво, по дяволите, не беше наред с Неш? Сложих ръце на кръста ѝ, за да не се отдръпне назад или да се отдалечи твърде много от мен. Исках да я държа близо до себе си. Премествайки я настрани, се загледах в Неш, който се усмихваше в края на задната ми врата. В едната си ръка държеше голяма напитка, а в другата – пуканки.
– Махай се – казах аз, без да прикривам раздразнението си.
– Кого имаш там горе? Не си поканил мен и Талула. Можехме да се удвоим. – Звучеше забавно. Никога не сме се удвоявали в шибаното автокино.
– Стига глупости – отвърнах аз.
– Ей, Езмита! – Възкликна той, когато тя се обърна да погледне в неговата посока. – Боже, радвам се, че си ти там горе. Моля ви, продължавайте. Наслаждавайте се на филма – каза той, след което се засмя на собствената си шега, преди да се върне към автомобила си.
– Съжалявам за това – казах близо до ухото ѝ.
Сега тя гледаше филмовия екран, а руменината по бузите ѝ от разгорещената ни целувка все още беше там. Това ми хареса.
– Всичко е наред. Вероятно имахме нужда от това.
Не бях съгласен, но все пак кимнах. Тя отново се облегна на гърдите ми и този път я обгърнах с двете си ръце. Филмът вече беше започнал, но не ме интересуваше какво се случва на екрана. Интересуваше ме само кой е в прегръдките ми и се опитвах да разбера защо тя се чувства по-добре от всички останали.
Назад към част 19 Напред към част 21