„Ти си момиче за връзка“
ГЛАВА 20
ЕЗМИТA
Дишането беше трудно. Въпреки това се стараех да правя всичко възможно. Това беше нещо ново. Нищо подобно на това, което бях преживяла с Брет. От него ми се виеше свят и бях слаба. Всичко беше толкова сюрреалистично. Бях на задната страна на пикапа на Аса Грифит, седях между краката му, а ръцете му бяха обвити около мен.
Филмът се развиваше пред мен, но нямах представа какво се случва. Взирах се в него, за да се съсредоточа… върху дишането. Точно когато си помислих, че може би се успокоявам, Аса сведе глава, докато устата му не се доближи до ухото ми достатъчно, за да усетя дъха му.
– Добре ли си? – Попита той, като ме накара да потреперя.
Кимнах.
– Да – прошепнах в отговор.
– Тук не е студено – отвърна той и ми отне миг, за да разбера, че има предвид треперенето ми.
– Знам – казах просто.
Той едва-едва притисна лицето си отстрани на главата ми, а след това пръстите му погалиха ръката ми. Този път аз леко потреперих. По дяволите.
В гърдите му вибрираше нисък, дълбок кикот.
– Просто проверявам – каза ми той.
– Какво проверяваш? – Попитах задъхано. Не можех да си помогна. Исках да се обърна и да се върна към това, което бяхме правили, преди Неш да ни прекъсне.
– Да видя дали аз съм този, който те накара да трепериш – отговори той.
Вдишах дълбоко, след което успях да кажа „О“, но това беше всичко, което успях да кажа.
Той продължи да прокарва върховете на пръстите си по голата ми ръка и всяко докосване беше като малък удар от електричество. Това нормално ли беше?
– Продължаваш да издаваш тези малки звуци и ще вбесим всички останали, като си тръгнем оттук по средата на филма. – Гласът му беше нисък и дълбок.
Не бях осъзнала, че издавам някакви звуци. Лицето ми се зачерви горещо от смущение.
– Съжалявам – прошепнах, като затворих плътно очи. Трябваше да се овладея.
Ръцете на Аса стигнаха до кръста ми и той ме завъртя, за да може да види лицето ми. Гърдите ми бяха наполовина притиснати към неговите, а краката ми сега лежаха върху изправения му ляв крак. Не исках да вдигам поглед към него, защото бях сигурна, че дори в тъмното може да види зачервеното ми лице. Той плъзна пръст под брадичката ми и наклони главата ми назад, докато нямах друг избор, освен да срещна погледа му.
– Защо съжаляваш? За това, че ме подлуди? Защото аз не съжалявам. Наслаждавам се на всяка проклета минута от това.
Очите ми се разшириха, а той измърмори нещо под носа си, което звучеше като няколко ругатни, преди устните му отново да са върху моите. Едната ми ръка се плъзна в косата му, а другата се хвана за мускулестата му ръка, докато се оставях отново да се изгубя в удоволствието. Целувката с Аса Грифит би трябвало да е придружена от предупреждение. Това беше пристрастяване. Тя караше момичетата да губят всякаква предпазливост и да жадуват за още. Дори да ме бяха предупредили колко невероятен е в това, пак щях да го направя. Не мисля, че едно предупреждение щеше да ми помогне.
Аса премести тялото си и ме премести върху възглавницата до нас, а след това беше над мен и продължаваше да ме целува. Едната му ръка блуждаеше, докато не хвана лявото ми бедро и не го задържа, а другата придържаше тялото му над моето. Не бяхме притиснати един към друг, въпреки че идеята за това звучеше прекрасно.
Извих коляното си нагоре, плъзнах ръка по гърба му и нагло се опитах да го придърпам по-близо до себе си. Той се отпусна малко, но не достатъчно. Сега го държеше само ръката му и ако се беше изместил още малко надясно, щях да го имам целия. Миришеше невероятно. Не можех да се приближа достатъчно. Исках да го усещам върху себе си дълго след като ме беше отвел вкъщи.
С още едно усилие разширих краката си и преместих десния, докато той вече беше между тях, а тялото му беше точно там, върху мен. Напълно. Плъзнах и двете си ръце по гърба му и ръцете ми погалиха стегнатите мускули под ризата му.
– Ебаси – прошепна Аса, когато прекъсна целувката. Облегна глава в извивката на шията ми, а дишането му беше тежко и учестено. Успокоих изследването на гърба му и зачаках. Главата ми беше замъглена. Не исках той да спре с това, което правеше. – Това. Ти. Боже, Езмита, чувствам те невероятно.
Успокоена, че не съм направила нещо, което да го накара да спре, прехапах усмивката си.
– Твърде шибано добре. Което означава, че трябва да спра с това и да сляза от теб сега – продължи той, но не направи никакво движение, за да слезе от мен. Ръцете ми се вкопчиха в ризата му, преди да успея да ги спра. Какво възнамерявах да направя? Да го държа тук?
Той изстена и все още не помръдваше. Опитвайки се да го накарам да продължи с това, което правеше, аз се извих под него. Тогава той веднага се откъсна от мен. Не бях го държала достатъчно здраво. Гледаше право напред към филма, а гърдите му се издигаха и спускаха толкова бързо, че изглежда се мъчеше да си поеме дъх. Познавах това чувство.
Седнах бавно и се облегнах на кабината на пикапа. До него, но без да го докосвам. Аз също се взирах право напред. Той не каза нищо, така че и аз не го направих. Колкото по-дълго седяхме така, започнах да се чудя дали не съм направила грешка. Направих ли нещо нередно? Повторих събитията в главата си. Може би съм била прекалено нуждаеща се. Дали това го е изплашило?
Ръката му покри моята и аз се обърнах, за да го погледна. Той все още гледаше право пред себе си, но свърза пръстите си с моите и задържа ръката ми. Не изрекохме никакви думи. Седяхме така до края на филма. Без да говорим. Не се гледахме, а се държахме за ръце.
Когато най-накрая се появиха надписите, не бях сигурна какво да мисля. Дали това е била добра среща? Първата част беше епична за мен, но Аса беше ходил на милиони срещи. Дали тази беше сред десетте му най-добри? Или мълчаливото отношение към него означаваше, че тя е разочарование? Не обичах да се самооценявам. Искаше ми се да съм достатъчно смела, за да го попитам. Но се страхувах прекалено много от истината, за да направя подобно нещо. Не исках да знам колко лошо съм се объркала.
Ръката му пусна моята и ме погледна.
– Добър филм – каза просто, след което се усмихна. Опитах се да му отвърна с усмивка, но опитът ми не беше сполучлив.
– Да – излъгах.
След това той въздъхна и затвори очи, докато опираше главата си на гърба на пикапа.
– Добре ли си? – Попита той с все още затворени очи.
– Да – отговорих, без да съм сигурна какво точно има предвид.
– Разбираш защо трябваше да спра, нали? – Попита той, след което извърна глава, за да ме погледне.
Лъжата щеше да направи това по-малко болезнено, но аз не исках да лъжа. Исках да разбера.
– Не – отвърнах аз.
Той погледна с болка. Сякаш да ми каже това щеше да е трудно. Веднага съжалих, че поисках обяснение. Да бъдеш на тъмно може би беше по-добре, отколкото да бъдеш наранен.
– Не можем да… направим това – каза той. – Аз не се занимавам с връзки, а ти си момиче за връзка. Ти си съвършена, а аз не съм. Аз скоро заминавам за Мисисипи, а ти отиваш в Калифорния. Да се впусна в нещо с теб точно сега не може да се получи. Дори и да можех да направя нещо ексклузивно. Което не мога да направя. Опитах веднъж. Не ми върви. Тя би ти казала същото. Нямам правилен поглед върху връзките.
Нямаше да отида в Калифорния, но той предположи, това от разговора ни онази вечер на моста. Можех да го поправя тук и да му кажа, че съм психопатка, която се е запътила към Мисисипи, защото съм влюбена в него с размерите на планината Ръшмор. Да му кажа това нямаше да доведе до нищо добро. Не води до нищо. Той не искаше да бъде изключителен. Мислеше, че аз ще изисквам това. Аз исках това. Идеята той да е с други момичета беше трудна за мислене. Аз не се интересувах от други момчета. Само той. Винаги е бил той.
Но ако всичко, което можех да получа, беше част от него, щях да го приема. Звучеше патетично, но не исках да го загубя, преди още да съм го получила. Отворих уста, за да кажа нещо, за което вероятно скоро ще съжалявам.
– Не искам ексклузивност, Аса. Не искам това.
Той ме изучи за момент. Опитваше се да реши дали лъжа, или не. Държах покер лицето си добре.
– Добре. И какво точно означава това? – Попита ме той.
Означаваше, че нямам никаква дяволска представа. Означаваше, че ще бъда каквато той иска да бъде, стига да мога да прекарвам време с него. Не бях слаба, но начинът, по който се чувствах към него, ме караше да се чувствам слаба. Това не ми харесваше и ми се искаше да съм по-силна.
– Искам да прекарам време с теб това лято, но нищо повече. Никакви ангажименти. Скоро заминаваме за колежа. – Лъжа лъжа лъжа лъжа. Уф. Кое беше това момиче, което говореше вместо мен?
Той се намръщи. Не каза нищо. Изчаках. Бях близо до това да го помоля, но в някакъв момент щях да прекрача границата. Не можех да падна толкова ниско. Имах известна гордост.
– Нека поясня. Казваш, че искаш да прекарваме заедно известно време това лято, но нищо сериозно. Без условия.
Преглътнах трудно и кимнах. Начинът, по който го каза, го накара да звучи по-добре. Имаше това.
Тогава той се усмихна и седна прав.
– Добре тогава. Ако можеш да го направиш, аз съм съгласен. Просто не исках да те нараня. Наранявал съм много момичета и не бих могъл да живея със себе си, ако те нараня.
О, щях да се нараня, Аса Грифит. Нямаше как да го заобиколи. Отвърнах на усмивката му и се надявах да не греша.
Назад към част 20 Напред към част 22