3 ЮЛИ 2020 г.
„Не се забавлявай“
ГЛАВА 18
ЕЗМИТА
– Никога не съм била на авто кино – каза Роза с копнеж. Сякаш не знаех това. Никой от нас не беше ходил на авто кино. – А ти отиваш с едно момче. Наистина горещо момче. Аса Грифит е много по-секси от Брет.
И Роза, и Тереза бяха влизали и излизали от стаята ми и ме гледаха как решавам какво да облека, а сега и докато се приготвях. Когато чуха, че мама е съгласна да изляза с Аса, и двете бяха развълнувани. Те не бяха тези, които щяха да излизат, но знаеха, че колкото повече родителите ни облекчават мен, толкова повече те ще облекчават тях. Поне се надяваха да е така. Не ми се искаше да им съобщавам, че им предстоят още много години, преди това да се случи. Нямаше да е, когато навършат шестнайсет години, както се надяваше Роза. Дори не и близо.
– Брет ревнува ли? Щеше да е толкова романтично, ако Брет ревнуваше! – Възкликна Тереза с пляскане на ръце, докато се свличаше на леглото ми. – Две секси момчета се борят за теб. Не мога да си представя!
Обърнах очи и седнах да обуя сандалите си.
– Вие двете нямате ли нещо по-добро за правене?
– Не – отговориха те в един глас. За мой късмет.
– Момчетата гледат онзи филм, който ти и Брет оставихте в DVD плейъра. Той е тъп. Опитах се да го гледам и ми стана скучно – каза Тереза.
– Мислиш ли, че ще те целуне? – Попита Роза.
Изправих се и погледнах двете си по-малки сестри. Те ме разпитваха безкрайно. Бяха любопитни и рядко ми даваха мира. Въпреки това сега аз бях единствената им по-голяма сестра. Едно време следвах по-голямата си сестра и ми се искаше да бъда като нея. Исках да бъда като нея. Докато тя си отиде.
Колкото и досадни да бяха, знаех, че имат нужда от мен. Аз също имах нужда от голямата си сестра. Тя не се интересуваше от това. Може би не е била достатъчно силна. Може би е имала нужда от помощ и никой не е разбрал. Каквато и да беше причината, аз щях да бъда различна.
– Не мисля, че на Брет ще му пука. Той е прекратил отношенията ни или каквото и да е друго. Що се отнася до целувката, не мисля така, но може би. Сега трябва да отида до тоалетната сама, ако вие двете нямате нищо против. Идете и намерете нещо за правене. Аз приключих, а Аса ще дойде скоро.
И двете въздъхнаха. Разбирах, че са заседнали тук и им е скучно. Съжалявах за тях, но и двете трябваше да се научат да се забавляват.
Не чаках оплакванията им. Отидох да си измия зъбите и да направя нещо с косата си. Заключих вратата, за да се уверя, че няма да ме последват, и се захванах за работа. Ако не мислех прекалено много за тази вечер, може би нямаше да съм толкова нервна.
Едва ли.
* * *
Аса позвъни на вратата точно в шест. Чаках близо до вратата, така че никой друг да не стигне до нея преди мен. Поех си дълбоко дъх и се погледнах в огледалото, преди да отворя вратата. Брет никога не ме беше изнервял толкова. Дори на първата ни среща.
– Това той ли е? – Попита зад гърба ми мама, точно когато очите ми срещнаха тези на Аса.
– Да, мамо – отговорих и му се усмихнах извинително.
– Кажи му да влезе вътре – каза тя, или по-скоро поиска.
Уф, не. Беше направила това с Брет, но се надявах, че няма да го направи с Аса.
– Съжалявам – прошепнах, докато се отдръпвах, за да влезе той вътре. Нямаше нужда да му казвам защо – мама беше достатъчно шумна.
Той ми намигна, след което влезе вътре. Намигването ми помогна да облекча донякъде страха си. Може би беше свикнал майките на момичетата да му говорят за срещата.
– Аса Грифит – каза със строг глас дребната ми майка.
– Да, госпожо – каза той и кимна.
– Харесвам майка ти. Тя е прекрасна дама. Баща ти е добър клиент. Купува много от моите канелени рулца.
– Всички обичат вашите канелени рулца, госпожо – увери я той с онази своя очарователна усмивка.
Не бях сигурна обаче, че чарът му ще подейства на мама.
– Да, харесват ги – съгласи се тя, без да отвърне с усмивка в отговор. – Карай безопасно. Хубаво и бавно. НИКАКВО пиене или наркотици и никакъв секс. Върни я тук до единайсет часа. Нито минута по-късно. Проверих часовете на филмите и това би трябвало да ти даде достатъчно време да приключиш с филма и да караш директно обратно тук. Не спирайте никъде. Никакъв паркинг.
Ако лицето ми можеше да стане още по-червено, щяха да ме сбъркат с голяма червена ябълка.
– Мамо – помолих аз, надявайки се, че сега ще млъкне. Това беше много по-лошо, отколкото когато го беше направила на Брет.
Аса все още се усмихваше.
– Да, госпожо. Абсолютно. Ще се грижа много добре за Езмита. Обещавам.
Мама кимна.
– Ще го направиш. Но без докосване.
Сега можех да изпълзя в някоя дупка и да умра. Дълбока дупка. Такава, в която животните спят зимен сън. Възможно е да бъда погълната от земята.
– Мамо, моля те – помолих аз.
Тя най-накрая вдиша и се отдръпна.
– Върви. Бъди добър. Не се забавлявай. – И имаше предвид това.
– Да, госпожо – отвърна той. Какво друго можеше да каже на това? „Не се забавлявай“? Сериозно? Боже, исках да умра.
След като излязохме навън и вратата се затвори зад нас, го погледнах. Изглеждаше, че сдържа смеха си.
– Тя гледа от прозореца – казах му, без да поглеждам назад, за да видя дали е така. Знаех, че е така. Нямаше нужда да проверявам. – Не се смей, докато не сме на сигурно място по пътя, където свръхзвуковите ѝ уши не могат да те чуят – предупредих го тихо.
Аса ми отвори вратата откъм страната на пътника, но не ме докосна. Дори не ми помогна да се кача вътре. Беше се справил добре. По-добре от добре. Можеше никога повече да не ме покани на среща, но не ѝ даваше причина да изтича тук и да ме издърпа обратно вътре. Той не каза нито дума, докато заобикаляше пикапа и се качваше вътре.
След като се отдалечи и зави надясно на светофара, той ме погледна.
– Мислиш ли, че вече е безопасно да говорим? – Попита той, като се усмихваше.
Изпуснах смях и кимнах.
– Да. Би трябвало да сме спокойни. Наистина съжалявам за това. За нея.
– Шегуваш ли се с мен? Освен че се страхуваш от една дребна дама, това беше най-забавното нещо, което съм виждал от известно време насам. Не мисля, че някога досега съм имал майка, която да ми каже да не правя секс с дъщеря ѝ. Знаех, че те не искат да го правим, но не искаха да го изкажат гласно.
Въздъхнах и закрих лицето си с ръце.
– Тя се уверява, че няма да има грешки от наша страна, това е сигурно.
Той се засмя.
– Не е глупост.
– Мама смята, че всички тийнейджъри искат да пият, да взимат наркотици и да правят секс – казах му като обяснение, ако това изобщо беше възможно.
Той сви рамене.
– Не е съвсем грешно. – После ме погледна с подигравателна усмивка. – Обещавам, че тази вечер няма да правим нищо от това.
– Тя попита Брет дали е католик. С теб поне е оставила религията настрана – казах му аз.
Той се засмя.
– Майката на Брет не е латиноамериканка.
Кимнах. Много вярно. Мама просто предположи, че Аса е католик, защото майка му е латиноамериканка. Нямаше да попитам, тъй като това не беше моя работа. Семейството му можеше изобщо да не е с никаква вяра. Нямаше ли да е късмет.