„Не ме познаваш толкова добре“
ГЛАВА 26
ЕЗМИТА
Ръцете му напуснаха лицето ми и аз ги усетих върху бедрата си. Те се плъзнаха нагоре по задната част на краката ми, докато върховете на пръстите му не се озоваха точно в долната част на късите ми панталони. Щях да изпадна в хипервентилация. Дясната му ръка напусна бедрото ми, за да се плъзне нагоре по задната част на ризата ми, а след това ме притисна по-близо до себе си.
Всичко, което трябваше да направи, беше да попита. С удоволствие щях да се доближа до него колкото се може повече. Миришеше прекрасно, а тялото му беше толкова топло и твърдо. Отпуснах се върху рамото му, когато ръката му започна бавно да се движи от гърба ми настрани до… о, не, нямаше да мога да дишам. Тук беше мястото, където щях да се засрамя, като припадна от липса на кислород.
Когато ръката му покри гърдите ми, изстрели на удоволствие преминаха през тялото ми в няколко различни области. Бях спряла да го целувам и бях замръзнала, молейки се да не направя някоя глупост. Устата му се премести към ухото ми.
– Това добре ли е? – Попита той.
Исках да кажа „да“, но не ми се искаше да говоря. Просто кимнах с глава. После другата му ръка се придвижи нагоре по ризата ми, а аз затворих плътно очи и зачаках. Усещането се удвои. Никой никога не ме беше докосвал под дрехите ми. Това беше нещо ново и сега разбирах защо момичетата позволяват на момчетата да го правят.
Устата му отново намери моята и целувката му беше по-агресивна. Отвърнах на вълнението със своето, а ръцете ми се вдигнаха и се вкопчиха в косата му. Ако можех да се приближа, щях да го направя. Исках да докосна цялата си същност до него. Желанието, нуждата, всички видове лудости се въртяха в мен. Тогава размърдах бедрата си, като трябваше да се извивам… и о! спрях. Той вдиша рязко. Ръцете му стиснаха гърдите ми в отговор, но не толкова силно, че да ме заболи.
– Езмита – издиша той.
Не казах нищо. Исках отново да се извивам. Това усещане… това усещане… нямах думи за това как се чувствах. Започнах отново да мърдам бедрата си, а после ръцете му изчезнаха изпод ризата ми и бях преместена назад. Той не ме отмести от скута си, а само дръпна леко назад.
– Погледни ме, Езмита. – Гласът му беше толкова плътен и дрезгав, че нямаше никакво съмнение, че е бил засегнат от това, както и аз. Вдигнах поглед, за да срещна неговия.
– Правила ли си някога секс?
Не това очаквах да каже или да попита. Поклатих глава с „не“.
Той въздъхна тежко и затвори очи за миг, преди да ги отвори и да ме погледне отново.
– Не мисля, че трябва. – Звучеше по-уморен от това, отколкото си мислех, че ще бъде. Бях девствена… за повечето неща, наистина… но това не означаваше, че искам да остана такава завинаги. Например това много ми харесваше и ако сексът беше по-добър от това, бях много заинтересована.
– Трябва да спрем – каза той, сякаш идеята разбиваше сърцето му. Зарадвах се, защото бях почти сигурна, че тя разбива моето.
– Защо? – Попитах.
Той прокара пръст по линията на челюстта ми.
– Истината?
Кимнах. Разбира се – защо да искам лъжа?
– Не съм сигурен, че ще мога да спра, ако продължаваме така – каза той.
– Искаш да кажеш, че ще правим секс? – Помолих за пояснение.
Той се засмя тихо и ме дари с крива усмивка.
– Не мога да се сетя за нищо, което да искам повече от това да те съблека точно сега.
Уау. Не казах нищо. Бях сигурна, че лицето ми е яркочервено не от смущение, а от топлината, която предизвика описанието му. Образът в главата ми ме накара да започна да изтръпвам отново.
Ръката му се промуши през косата ми.
– Твърде много те харесвам за това.
Не бях сигурна, че това има смисъл.
– Харесваш ме твърде много, за да правиш секс с мен?
Устните му се разтвориха в пълна усмивка.
– Да, харесвам те.
Поклатих глава и започнах да казвам повече, но той продължи.
– Почти не сме се срещали. Не ме познаваш толкова добре. Знаеш най-мрачния ми момент, но дотам не сме стигнали. Това, да ти отнема девствеността на дивана на Неш, не е правилно.
Аса се държеше рицарски. Сега вече го разбрах. Истината беше, че исках ли първият ми път да е с момче, което просто ме харесва, но не иска да се срещаме изключително? Не, не исках. Не можех да позволя на чувствата си към Аса да замъглят преценката ми. Той не изпитваше същите чувства към мен. Той беше мъж, а аз бях момиче, което седеше в скута му с къси панталони и горнище без сутиен.
Тогава се отдръпнах от скута му, леко раздразнена от себе си. Какво си бях помислила? Не за целувката – беше време. Наслаждавах се на нея. Но фактът, че ако се беше опитал да прави секс с мен, не бях сигурна, че щях да откажа. Това ме притесняваше.
Никой от нас не проговори и аз разбрах, че филмът е свършил. Трябваше да кажа нещо и да го уверя, че съм съгласна, но нямах подходящите думи. Бях сто процента сигурна, че ако беше свалил блузата ми, щях да вдигна ръце, за да му помогна.
– Езмита. – Гласът му наруши тишината.
– Да – отвърнах аз.
– Не исках да спирам. И искам да те видя отново.
Тогава се усмихнах и обърнах глава, за да го погледна.
– Мисля, че утре имаме следобедна среща – напомних му.
– Повярвай ми, не съм забравил. Ще те заведа на плуване. Ако не мога да те накарам да се съблечеш, това е следващото най-добро нещо.
Засмях се и тежестта в гърдите ми се вдигна. Не бях съсипала нищо. Все още щях да видя Аса отново. Може би този път нямаше да минат седмици, преди той да се обади.
Дръжката на вратата издрънча и след това вратата се отвори. Неш влезе и спря, преди да включи светлината. Главата му се обърна в нашата посока.
– Мога ли да включа светлината или сте голи? – Попита той.
– Замълчи – отвърна Аса.
– Приемам, че и двамата сте облечени – каза той и след това стаята беше залята от светлина. Аз примижах, а Аса проклинаше.
– Езмита! По дяволите, радвам се, че си ти. – Неш звучеше искрено щастлив от факта, че съм там.
Объркана, опитах да погледна Неш, но светлината все още притесняваше очите ми.
– Кой друг да е? – Изстреля обратно Аса.
Неш повдигна една вежда.
– Наистина ли искаш да ти отговоря?
– Ти си копеле – каза Аса, след което се изправи и протегна ръка към мен. Прокарах ръката си в неговата и се изправих. – Не му обръщай внимание. Той обича да създава проблеми.
Неш издаде звук в гърлото си, който звучеше така, сякаш не беше съгласен.
– Да вървим – каза ми Аса, след което прокара пръстите си през моите.
– Радвам се да те видя, Езмита – извика Неш, а аз се усмихнах и му помахах бързо, преди да последвам Аса през вратата в нощта.
Върнахме се обратно по стълбите и излязохме до пикапа на Аса. Мълчанието му щеше да ме разтревожи, но той държеше ръката ми толкова здраво, че облекчи всякаква тревога. Когато стигнахме до пикапа му, той спря и ме притисна нежно към него, след което притисна лицето ми в ръцете си и ме целуна отново.
Бях приятно изненадана, разбира се. Все още не бях готова това нещо да приключи. Една част от мен се страхуваше, че утре той ще отмени излизането и тогава отново ще замълчи. Не исках това да се случи, но не можех да го задържа, ако не искаше да бъде с мен. Точно сега се наслаждавах на момента и се надявах утрешният ден наистина да дойде.
Назад към част 26 Напред към част 28