Глава 1
Докато студеният дъжд плискаше по главата ми, изучавах момчето.
„Момче“ не беше точната дума за човек, който излъчваше такава заплашителна, смразяваща кожата сила. За човек с присъствие, което не можеше да бъде пренебрегнато, въздухът около него се задушаваше от неопределена заплаха. Той беше безименна енигма, каквато не бях виждала досега.
Но с още няколко години преди „мъж“ да може да го опише, „момче“ беше най-добрият етикет, с който разполагах.
Счупеното стъкло хрущеше под ботушите ми, когато се впуснах в тясната пролука между сградите, а мракът поглъщаше оранжевото сияние на близките улични лампи. Гангстерски етикети и графити маркираха тухлите от двете ми страни, докато се приближавах предпазливо.
Момчето се беше облегнало на стената в една вдлъбната врата, а слабата лампа хвърляше сянка върху лицето му. Не можах да различа очите му, но усетих погледа му.
Спрях пред нишата му, а от брадичката ми се стичаха ледени капки. Тръпки преминаха по гръбнака ми чак до пръстите на краката, когато ме обгърна мека тишина – зловещ момент на предупреждение, който не можех да разтълкувам.
Трябваше да остана навън под дъжда.
Влязох във вратата, притиснах гръб към стената срещу него и отметнах попиващия ми бретон от челото. Момчето не проговори, а само наблюдаваше присъствието ми, сякаш бях неочаквана мебел в позната стая.
Огледахме се един друг. Той носеше кожено яке с дълбока качулка. Здрави панталони. Тежки ботуши, подобни на моите. Широките му рамене подсказваха, че дори да е висок метър и осемдесет, не е достигнал пълния си ръст. По лицето му бяха полепнали звездни сенки, които го състаряваха, но челюстта му все още не се беше втвърдила.
Приблизително на моята възраст, реших аз. Петнайсет или шестнайсет.
Погледът му ме проследи, после вдигна ръка към устата си, а между пръстите му имаше нещо малко. Едно червено петно светеше, докато той рисуваше върху една тъпа цигара. Раменете му се отпуснаха, докато издишваше мътен дим.
Сбърчих носа си, после се поколебах. Предпазливо, объркано подсмърчах, докато се опитвах да идентифицирам непознатия аромат. Имаше лечебен привкус, който не очаквах.
Мълчаливо той ми предложи.
Прецених отново чертите му. Тъмният пръстен под долния му клепач: избледняваща синина. Сянката на дясната му буза: полузаздравяла синина. Белегът на гърба на ръката му: гневно червено изгаряне. Разцеплението на долната му устна… почти идентично с пулсиращото разцепление на моята.
Без да решавам, протегнах ръка. Пръстите ми се допряха до неговите, когато взех рулото кафява хартия. Поставих я между устните си – там, където преди малко бяха неговите устни – и вдишах дима с цитрусов аромат, облекчена, когато не избухнах в пристъп на кашлица.
Докато дъждът постепенно намаляваше, а шумното му трополене, ние си подавахме цигарата напред-назад, без да си говорим. Какво имаше да се каже? Не бяхме тук, защото искахме да бъдем. Ако можехме да бъдем някъде другаде, вече щяхме да сме си тръгнали.
В новата тишина до ушите ми достигнаха други звуци: ниското ръмжене на гласове, което се процеждаше от сградата. Дълбок мъжки тон се обади, придружен от изблик на мъжки смях. Отговори по-висок женски глас, остър с режещо забавление, и последва още смях.
Погледът на момчето се плъзна към вратата. Зачудих се кой глас вървеше с юмрука, който бе посинил лицето му и бе разцепил устната му.
Чудех се как ли изглежда моето лице пред него.
И се зачудих защо това има значение.
Подадох му угарката от тъпата цигара. Друг рев на смях от другата страна на вратата одраска ушите ми.
– Мислиш ли някога да ги убиеш?
Въпросът излезе от устата ми, преди да разбера, че го казвам. Погледът на момчето се обърна към моя. Никакво объркване. Нямаше шок. Знаеше точно какво имам предвид.
Той дръпна от цигарата и вихрушка дим съпроводи отговора му.
– През цялото време.
Ниският му глас имаше дрезгав привкус, който ми хареса. Лек акцент го оцветяваше, но не можех да го определя от няколко думи.
Странна, тръпнеща лекота обзе торса ми.
– Опитвал ли си някога?
– Не. – Очите му се впиха в моите, той пусна угарката и я размаза в паважа. – Все още не.
Назад към част 1 Напред към част 3
