Глава 13
Изявлението ме удари като удар по цялото тяло. Последните му думи бяха: „Можеше да те обичам“. През цялото това време оттогава вярвах, че всичко, което Иън е изпитвал към мен, е изгубено заедно със спомените му.
– Как? – Попитах с възможно най-спокойния си глас.
Една вежда се вдигна.
– Събудих се в онзи бардак с разтърсващо главоболие и изгарящо убеждение, че трябваше да бъда някъде другаде, с някой друг. Нито една от лъжите на Криспин не ме разубеди. В един момент си казах: „Къде е тя?“ Тогава се появи баща ти. Криспин едва не припадна, но аз му казах, че вижда само това, от което се страхува от тази страна на завесата.
– Как? – Този път избухнах без никакво спокойствие.
– Лоткарят ми каза, че е изтрил всяка част от времето, прекарано с теб!
Хватката на Иън върху раменете ми стана ласкава.
– Каза ми, че е казал това, за да облекчи болката ти, в случай че не изпитвам нищо към теб, но че когато емоциите са дълбоки, те никога не могат да бъдат напълно изтрити.
Думите се забиха в мен, правейки ме сурова и уязвима като оголен нерв. Бях прекарала живота си, отдръпвайки се от хората, защото оцеляването ми зависеше от това никой да не се приближи достатъчно, за да разбере тайните ми. Сега усещах всичко и нямах представа как да се справя с това.
– Ще ми трябват допълнителни разяснения – установих, че казвам. След това се стъписах. Повече от четири хиляди години хладен манталитет за оцеляване ме накараха да звуча като агент на данъчната служба, който разпитва данъкоплатец за съмнително приспадане!
Той изхърка.
– За да поясня, може да не съм знаел името ти, как сме се събрали или защо си ме напуснала, но не си била изтрита. Ето защо бях готов да те преследвам дотам, че да докажа брака ни пред съвет, който презирам. Затова и сега няма да отида никъде. Няма да позволя на една малка опасност да ме спре да се боря за това, което искам.
Задъханият звук, който издадох, беше отчасти смях и отчасти отчаяние.
– Това е повече от „малка опасност“ и ти го знаеш.
– Тогава любимият ми вид – каза той с мрачен смях.
– Предполагаш, че искам да започна нещата с теб отнов. – Гласът ми беше почти шепот. – Ами ако не искам?
Той се усмихна, чувствено и абсолютно безмилостно.
– Ако можеше да спреш това, което изпитваш към мен, вече щеше да го направиш, така че не хаби енергията си за битка, която ще загубиш.
От мен се изтръгна задушен смях.
– Ако не знаех колко много обичаш болката, щях да те ударя в лицето за такова самомнение.
Смехът му беше пропит с подлост.
– Заплахи за насилие? Сега просто се опитваш да ме подлудиш, нали?
Обхвана ме горещина. Ръцете му все още бяха върху раменете ми, а дрехите му бяха толкова раздърпани, че при едно дръпване щяха да паднат на пода. Толкова силно исках да го направя, че ръцете ме заболяха. Но когато Иън се приближи, аз се отдръпнах.
– Първо ни трябват основни правила.
– Не, не ни трябват. – Гласът му беше ръмжене. – Прави с мен каквото си поискаш. Обещавам, че ще обичам всичко това.
Хиляди ясни мисли се разхвърчаха в съзнанието ми, карайки ме да загубя крачка, отстъпвайки назад.
– Не и това – принудих се да кажа. – Основни правила, за да си върнеш спомените.
Очите му пламнаха в изумруден цвят.
– Твой ред е да обясняваш.
Поех си дъх и съжалих, когато ароматът му ме изпълни. Беше опияняващ от похотта – още една разрушителна топка за волята ми.
– Искаш да си върнеш изгубените спомени въпреки риска. Прав си; това е твой избор, не мой. Така че, питай ме каквото и да било и аз обещавам да ти кажа истината. Но след това се съгласяваш да си тръгнеш и да останеш скрит, докато не се погрижа за Дагон.
Ноздрите му се разшириха. Гняв или очакване, не можех да преценя.
– Това е твоето предложение?
– Да.
– Противопоставям се. – Сега вече знаех какво е това възпламеняване. Гняв. – Ти не ми казваш нищо, но аз оставам и ти помагам да свалиш Дагон, а съдбата ще реши какво ще си спомня или не.
Затворих очи.
– Иън…
– Да, знам. Очакват те опасности, хаос и жестоки демони. – Сега в гласа му се долавяше забавление. – Същото ме очаква, ако те оставя и Дагон ме намери, затова питам отново – според теб кой шанс да оцелея е по-голям? С теб или без теб?
Проклет да е, че знаеше къде точно да удари. Не че аз го бях затруднила. Не, бях оголила най-уязвимото си място и като безмилостен боец, какъвто беше Иън, той се насочи точно към него.
Е, знаех и една от слабостите му.
– Без секс – казах аз, отваряйки очи. – Оставаш, а пениса си държиш за себе си.
Той скръсти ръце над члена си, сякаш запечатваше тържествена клетва.
– Много добре. Докато не поискаш друго – а ти ще поискаш – считай, че това е заключено.
– Това не е всичко – казах аз, решителността покриваше по-крехките ми емоции. – Ако другата ми природа поеме контрол, телепортирай се, защото тя е опасна.
Веждите му се вдигнаха.
– „Тя“ си ти, нали знаеш.
– Не, тя не е и не предполагай, че се грижи за теб като мен, защото не е така.
Той разтвори устни, сякаш се канеше да спори. После сви рамене.
– Много добре.
Това беше твърде лесно. Иън трябваше да е замислил нещо.
– Аз също имам задължения, които ще изискват да напусна в един момент, и не, не можеш да дойдеш. Съгласен ли си?
– Моите комплименти за егото ти – отвърна той и се усмихна. – Доста е впечатляващо, ако си мислиш, че ще настоявам да бъда прикован до теб във всеки един момент от деня.
– Добре – казах разочаровано. – Сега, след като това е уредено, трябва да тръгваме. Дагон може вече да не може да те проследява чрез кръвта ти, но все още ще те търси, така че трябва да се отдалечим, и то бързо.
Иън разпери ръце, докато извиваше гърба си, сякаш освобождаваше протягане. Движението размести разкъсаните му дрехи, разкривайки стегнатия му корем, както и много дупки в слабините. Отвърнах поглед, знаейки, че нищо от това не е случайно. Когато погледнах обратно, лека усмивка дразнеше устата му.
Не, изобщо не беше случайна.
– Може би ще искаш да се преоблечеш – казах аз, сякаш не бях уловена да се възхищавам на шоуто. – Да бъдеш полугол и покрит с демонична кръв със сигурност ще привлече вниманието на неподходящите хора.
– Ммм, да. Също така трябва да си взема душ, за да не дам на Дагон възможност да ме проследи чрез кръвта на хората си, ако е достатъчно умен, за да се сети за това…
Иън спря да говори и се напрегна. Веднага се огледах наоколо за опасност.
– Какво?
– Кръвта е най-разпространеният начин да проследиш някого – Иън говореше така, сякаш все още разработваше нещо в главата си. – Следващите са следите от есенция, ако познаваш достатъчно силен медиум, но и двете могат да бъдат блокирани. Това, което не може да бъде блокирано, е силата, а силата на един демон е толкова уникална за него, колкото и кръвта му.
– Може и да е така – казах аз, като също обмислях възможностите. – Но следите на силата бързо избледняват. Знам къде е била част от силата на Дагон преди няколко нощи, но се съмнявам, че следите ще са достатъчно концентрирани, за да можем да ги използваме за направата на заклинание за локализиране, ако приемем, че успея да измисля как да направя такова, което да може да проследи демон само по силата му – добавих аз.
– Имаме по-концентрирана доза от силата му точно тук.
Погледнах го объркано. После разбрах.
Иън беше абсорбирал голяма част от силата на Дагон, когато си беше пробил път с нокти от демона. Ами ако можех да използвам това, което беше в тялото на Иън, за да намеря Дагон? Ако е така, тогава бих могла да го използвам, за да намеря и другите възкръснали души! Но…
Ами ако Дагон вече ги е проследил по този начин? Той владееше тъмната магия много по-добре от мен, а Дагон имаше интерес да убие останалите възкръснали хора, за да си върне силата, която са му откраднали. Демонът беше казал също, че Дагон е убил жената в Египет „и други“ по същата причина. Колко други?
Бях дала обет на баща си, но не можех да го изпълня, ако Дагон убиеше хората, които бях натоварена да намеря. Не, първо трябваше да намеря и спра Дагон.
Погледнах Иън с равен поглед.
– Не знам как се прави такова заклинание, но все пак ще трябва да опитаме.
Усмивката му беше вълча.
– Знаеш ли предимството на това да си женен за мошеник, който нарушава законите и има приятели на грешните места? Познавам човек, който би трябвало да може да направи това заклинание.