***
Входната врата сигурно беше оставена отключена, защото Скарлет чу как тя се отвори, а след това в къщата се чуха стъпки. Сякаш беше единствената, която изобщо забеляза, и когато се обърна да наблюдава входа на всекидневната, беше първият човек, който видя Лидия да стои там, с огън и ярост в очите.
– Всички ли се забавляват? – Попита Лидия. Гласът ѝ проряза стаята и всички разговори веднага секнаха. Тя стоеше там в разголена черна рокля с пухкаво дъно, която би засрамила Лейди Гага.
– Лидия – каза Кали. – Какво правиш тук?
– Поканиха ме.
Кали погледна към Никол, която само кимна бавно.
– Искам да кажа, че разбрах, че тя ще бъде твоя снаха и всичко останало…
– Виждам защо не ме искаш тук, Кали – каза Лидия и пристъпи по-навътре в стаята.
Скарлет въздъхна. Щеше да и се наложи да сложи край на това, по-скоро рано, отколкото късно, защото знаеше какво възнамерява да направи Лидия.
– Не те искам тук, защото каза, че ти и Шон няма да присъствате на сватбата. Мисля, че имам пълното право да те помоля да напуснеш.
Лидия просто се засмя. Очите ѝ бяха психясали.
– Ще си тръгна – каза тя. – Но първо мисля, че всички тук заслужават да чуят истината за теб и невероятния Хънтър.
В този момент Скарлет пристъпи напред.
– Престани, Лидия. Нямаш право да идваш тук и да се опитваш да съсипеш това парти. Това е нощта на Кали.
– О, моля те – каза Лидия и хвърли очи на Скарлет. – Не си мисли дори за секунда, че тези хора те харесват или приемат. Те само те използват, както правят с всички останали.
– Трябва да си тръгнеш – каза Скарлет. Ако се наложи, щеше да се бори с нея, реши тя. В живота си беше участвала в няколко момичешки битки, придружени с дърпане на коси, пляскане и драскане. Щеше да го направи отново.
– Казваш това само защото знаеш тайната на Кали – каза Лидия. – Знаеш, че Хънтър я е използвал като своя тайна секс робиня.
От всички останали в стаята се чуваше въздишка.
– Така е – каза Скарлет и се приготви да нападне тази кучка Лидия с всичко, което имаше в себе си. Но преди да успее да го направи, се случи нещо ужасно. То беше толкова внезапно, толкова бързо и ужасяващо, че Скарлет едва успя да осъзнае, че се случва. Беше като лош сън.
Точно когато Скарлет се канеше да нападне Лидия, зад нея във вратата се появи сянка. А после сянката се превърна в човек и всички изкрещяха.
Той имаше пистолет, а Лидия не го виждаше. Тя все още се опитваше да говори.
– Трябва да им кажеш за договора, който Кали държи в чантата си, този, в който…
Мъжът блъсна пистолета в главата на Лидия и тя се блъсна във вратата, свличайки се на земята в смачкана купчина в безсъзнание.
Това беше синът на Терънс, Тревор.
Скарлет изкрещя заедно с всички останали.
Той насочи пистолета към всички тях.
– Млъкнете, или ще отстрелям нечия глава! Не ме интересува коя ще е тя. Още една шибана дума и нечий мозък ще бъде по цялата тази красива стена и тези скъпи картини.
Скарлет усети как вътрешностите ѝ се поддават и светът започва да се променя, става блестящ и нереален. Не можеше да диша и ушите ѝ звъняха.
Тревор насочи пистолета право към нея. Тя можеше да види право в цевта.
Това е всичко, помисли си тя. Тук е мястото, където всичко свършва.
– Хайде, кучко. Ела с мен. Точно сега.
Сякаш против волята си, Скарлет започна да върви напред. Всяка крачка и се струваше като смърт.
– Ти също – каза Тревор, като направи движение към Кали. – Хайде, движи се или ще застрелям малките ти приятели в лицата им. Бързай. Побързай, дявол да го вземе.
Кали направи каквото ѝ беше казано.
Не се чуваше никакъв звук, освен че Даниела, Никол и майката на Кали тихо ридаеха, докато гледаха как той извежда Скарлет и Кали от стаята. Той погледна към жените. – Отивам си и взимам тези двете с мен. Помогни ми, Боже, ако се обадиш долу в онази караулка, ще пусна по един куршум в главата на всяка от тях. Това е обещание.
Той сграбчи Кали и я избута напред, а тя едва не падна, но някак си успя да запази равновесие. Скарлет я хвана за ръката и ѝ помогна да продължи да върви.
– Всичко е наред – прошепна тя на Кали. – Всичко е наред.
– Затваряй си устата, кучко. Движи се. Побързай.
Тримата излязоха навън и той ги насочи към джипа на Хънтър.
– Гаджето ти, глупак, остави ключовете в колата. Знаеш ли откъде знам това? – Попита Тревор. – Знам, защото се криех отзад, докато вие, идиоти, ме разкарвахте из града днес. И тъкмо се канех да ви убия и двамата, когато ме заведохте на това шибано парти.
Тревор се засмя.
– Добре за мен. Сега мога да убия два заека с един куршум. Прав ли съм?
Скарлет и Кали мълчаха и го оставиха да се разприказва.
– Ти се качи на шофьорското място – каза той на Кали. После посочи Скарлет. – Ти се качи на пътническата седалка, а аз ще седна отзад. Хайде. Всички заедно ще направим една хубава, живописна разходка.
– Не е нужно да го правиш – каза Кали. – Хънтър ще ти плати много пари.
– Аз не искам пари. Искам да те гледам как крещиш. – Той отвори предната врата на колата на Хънтър и Кали влезе вътре. – А когато приключа с вас двете, ще се върна обратно и ще взема Хънтър. Ще му отделя много време – усмихна се той.
Той насочи пистолета към Скарлет.
– А сега се качвай в колата. – Тя се качи през пътническата врата и я затвори. Опитваше се да намери момент, в който да избяга, но Тревор наблюдаваше и двете твърде внимателно.
И тя можеше да каже, че той е готов да натисне спусъка, ако нещата не се развият по неговия начин. Можеше да усети страха и гнева му – излъчваше се от него – чисто зло. Беше странно и защото Тревор не изглеждаше зле, можеше да се смята за красив. Но лудостта в очите му не приличаше на нищо, на което някога беше ставала свидетел, по-лоша дори от тази на Теренс в най-лошите му моменти.
– Хайде да вървим. Да вървим. Да вървим. – Тревор размаха пистолета към главата на Кали и тя изкрещя.
Тя разтреперано завъртя ключа в запалването. Колата запали.
– Сега ще ни изведеш оттук, а когато стигнем до портата, ще се усмихнеш на пазачите и ще им кажеш, че ще се срещаме с гаджетата ви на по питие.
Скарлет се опитваше да контролира страха си. Но той се засилваше. Знаеше, че ако по някакъв начин ги измъкне от имението на Ред и Никол и ги изведе на открития път, те ще бъдат почти мъртви. Ако обаче се опиташе да избяга точно сега, вероятно също щеше да се окаже мъртва.
Кали върна колата назад и се обърна така, че да са с лице към пътя. Докато го правеше, Скарлет забеляза, че по пътя към тях се приближава друга кола. Фаровете се удариха в предното им стъкло, когато другата кола се приближи.
– Кой, по дяволите, е този? – Изкрещя Тревър. – Кой е това? – Той притисна пистолета в задната част на главата на Кали и тя отново изкрещя.
– Не знам! Моля те, не знам!
– Ти, глупава шибана кучка, ще те убия.
Колата зави в главната алея и се насочи директно към тях. Тревор свали задния прозорец и сякаш се готвеше да стреля по другата кола. Просто изчакваше, докато тя се приближи малко.
В момента, в който той се разсейваше от идващия автомобил, Кали отвори шофьорската врата и се развика.
Тревор ѝ изкрещя нещо неразбираемо и се запъти да излезе от колата.
Докато вървеше след нея, Скарлет също излезе от колата. Тя се скри зад нея, като надничаше, за да може да види накъде ще тръгне Тревор.
Той тръгна след Кали и произведе два изстрела.
Скарлет се скри и изкрещя.
Изстрелите отекнаха в нощното небе.
Когато Скарлет погледна отново нагоре, видя, че този, който беше шофирал другата кола, беше излязъл и сега се беше впуснал в борба с Тревор. Това беше борба на живот и смърт. Тя не можеше да каже кой е, защото фаровете на другата кола бяха в очите ѝ, а двамата мъже се търкаляха по земята.
Беше ужасена, но знаеше, че трябва да се опита да помогне. Затова Скарлет заобиколила колата и се затичала към двамата мъже. Тогава тя видя кой е другият мъж – това беше Брайсън. Той се търкулнал върху Тревор и започнал да го удря по лицето.
След два-три удара очите на Тревор се завъртяха в главата му. Но Брайсън не спря да удря. Той го удряше отново и отново. Носът на Тревор се счупи, а устните му се разцепиха. Едното му око сякаш почти се беше издълбало.
Тревор беше в пълно безсъзнание, едната му ръка леко трепереше.
Брайсън се изправи и се запъти настрани, прегърбен, с наведена глава.
Скарлет се затича към него.
– Ранен ли си? Той простреля ли те?
– Не. Почти. Усетих как куршумът профуча покрай главата ми. – Брайсън имаше порезна рана под окото си, но освен това изглеждаше добре. Дишаше тежко и кокалчетата на пръстите му бяха окървавени. – Вземи пистолета му там и го донеси при мен.
Скарлет отиде и вдигна пистолета, който лежеше на няколко метра от почти безжизнената форма на Тревор. От всичко, което тя знаеше, той можеше да е мъртъв.
Пистолетът беше тежък и мазен и тя нямаше търпение да се отърве от него. С облекчение го подаде на Брайсън.
После осъзна, че Кали е извън полезрението ѝ.
– Кали! – Изкрещя тя. – Кали, къде си?
Кали изкрещя в отговор.
– Безопасно ли е?
– Безопасно е! Вече можеш да излезеш!
Миг по-късно Кали вече тичаше обратно към тях. Скарлет я прегърна.
– О, Боже мой, мислех, че наистина те е наранил. Толкова се радвам, че си добре.
Никол, Даниела и майката на Кали излязоха от къщата не след дълго. Всички те стояха и гледаха Тревор, чудейки се какво да правят с него.
Никол беше на телефона с Ред и се приближи до него със странен поглед.
– Не трябва ли да се обадим в полицията? – Каза Скарлет.
Никол поклати глава. Лицето ѝ беше каменно.
– Аз се обадих на Ред. Той ще се върне точно сега. Каза да се държим здраво и да не се обаждаме още на никого, дори на 911.
Скарлет се зачуди какво означава това. Тревор все още беше в безсъзнание от тежкия и жесток побой, който Брайсън му беше нанесъл.
– Сигурен ли си, че си добре? – Попита тя Брайсън, докато стояха и чакаха Ред и останалите.
– Да – каза той. – Само малко наранен. Но не толкова силно, колкото другия.
– Защо се върна тук с кола, вместо да излезеш с мъжете? И чия е тази кола?
– Тя е под наем – каза той. – Разбира се, онзи маниак счупи прозореца, когато се опита да ме застреля, така че сега ще трябва да се разправям с фирмата за наем.
– Не отговори на първия ми въпрос. Защо се върна в къщата точно тогава?
Той се усмихна.
– Все още не мисля, че е подходящият момент. Но да кажем, че имах основателна причина.
Тя го погледна втренчено.
– Нещо важно?
– Почти като това. Но не съвсем.
Двамата зачакаха отвън, наблюдавайки Тревор за признаци на живот. Най-накрая той започна да се раздвижва, но точно в този момент колата на Ред се върна. Тя спря в облак прах и от нея излязоха Хънтър, Кейн и Ред. Тримата изглеждаха разярени, като мафиотски босове с кръв в съзнанието.
Когато видяха Тревор да лежи на земята, Ред погледна Кейн.
– Искаш ли да се справиш с това?
Кейн започна да пише по мобилния си телефон.
– Вече се справих.
Челюстта на Хънтър се сви.
– Просто трябва да го убием сега, да се обадим на полицията и да приключим с това.
– Не, това е твърде добро за него – промърмори Ред. Той грабна Никол в ръцете си.
Скоро всички се прегърнаха, утешавайки се един друг.
А после зачакаха да пристигнат още подкрепления.