***
Подкрепленията се оказаха само един човек.
Скарлет и останалите наблюдаваха как приятелят на Кейн, странен на вид албинос в плътна черна тениска и военни ботуши, се взираше в бавно събуждащия се Тревор.
Албиносът се усмихна.
– Събуди се, събуди се – провикна се той към Тревор, като го ритна леко в ребрата.
Тревор отвори единственото си здраво око.
– Какво… какво, по дяволите…
– Време е да се сбогуваш. На нас с теб ни предстои да пътуваме, а хората, които ще видим, са много… – Албиносът се усмихна безумно надолу към него.
– Майната ти. Знам си правата. Ти си полицай?
Албиносът се захили и погледна Кейн, който само се намръщи.
– Джефри – каза Кейн – прибери го, преди да не мога да се контролирам и да направя нещо, за което да съжалявам.
– Хайде сега – каза Джефри. Докато протягаше ръка надолу и издърпваше Тревор на крака, Скарлет забеляза, че албиносът има дълъг белег по бицепса си.
Тревор изплю кръв на земята.
– Майната ти – промълви той.
– Недей да искаш неща, които не искаш – закани се Джефри. – Защото аз съм привърженик на това да даваш това, което е поискано. Но го правя по свой собствен начин.
Двамата мъже тръгнаха пеша, като Джефри основно носеше Тревор до колата си.
Преди да влязат вътре, Скарлет видя как албиносът бързо инжектира нещо във врата на Тревор. Тревор нададе задушаващ писък и след това беше избутан на задната седалка.
Миг по-късно Джефри беше в колата и те потеглиха.
Настроението сред групата беше мрачно, докато гледаха как колата изчезва в далечината.
– Къде го води Джефри? – Попита Никол.
– Не искаш да знаеш – каза Кейн.
– Не трябва ли да отиде в затвора? – Попита майката на Кали. – Този човек е опасен за обществото.
– Полицаите имаха своя шанс с него – каза Ред. – Те го провалиха. Сега е наш ред.
– Но какво ще стане, ако той избяга? – Попита майката на Кали.
Кейн и Ред си размениха погледи и се засмяха малко.
– Ще видим колко далеч ще стигне без крака – каза Кейн. – А сега хайде, всички. Да влезем вътре. Трябва да се напием много, много яко.
Едва когато всички влязоха вътре, разбраха за кого са забравили.
Лидия седеше на един от диваните и гледаше втренчено, а отстрани на лицето ѝ се стичаше струйка кръв.
– Къде отидоха всички? – Каза тя тъпо. – И защо ме боли главата?
– О, Боже – каза Кали и се затича към нея. – Тя има лоша рана на главата си.
Никол и Ред отидоха при нея и я прегледаха.
– Трябва да отиде в болницата – отговори Ред. – Мисля, че вероятно има сътресение на мозъка.
– Какво се е случило? – Попита Лидия. – Пропуснах ли партито?
– Паднала си, скъпа – каза Никол. – Спънала си се и си паднала.
– Главата ме боли. Може ли някой да се обади на Шон?
Кали отиде да се обади на Шон, а Скарлет стоеше до Брайсън, докато той лекуваше кокалчетата си с лед.
Ред се приближи до тях със сериозно изражение на лицето.
– Когато Шон дойде тук, трябва да стоиш настрана от пътя, Брайсън. Ако види окървавените ти кокалчета, може да събере две и две и да разбере, че тук се е случило нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
– Ами колата ми? Прозорецът е счупен.
– Ще я преместя. – Ред взе ключовете и тръгна.
Брайсън поклати глава.
– По тези места никога не става скучно, нали?
Скарлет му се усмихна.
– Мисля обаче, че ние с теб сме си заслужили малко скука. Не си ли съгласен?
Той докосна нежно бузата ѝ с върховете на пръстите си.
– Мисля, че заслужаваш всичко, което някога си искала. Това е, което мисля, и това е, което знам.
***
Много по-късно същата вечер нещата най-накрая се успокоиха.
Шон беше закарал Лидия в болницата, а още няколко от „сътрудниците“ на Кейн бяха дошли и бяха почистили кръвта от къщата и стъклото и куршумите на пътя.
Сътрудниците на Кейн също бяха напуснали мястото на инцидента и сега всички просто пиеха край басейна и обсъждаха събитията от вечерта.
Странна лекота и замаяност замениха тревогата, стреса и шока, които всички изпитваха по-рано.
Сякаш от групата бе отстранено лошо заклинание и изведнъж въздухът стана чист. Отново беше безопасно. Безопасно да се смееш, безопасно да говориш на висок глас, безопасно да обичаш и да бъдеш обичан.
Кали и Хънтър някак си се озоваха в басейна, с дрехите си, смееха се и разказваха на всички за първата си среща.
Ред и Никол се гушкаха на един от шезлонгите. Райли беше прекарала нощта с детегледачката си и двамата се държаха така, сякаш това беше меденият им месец.
Майката на Кали беше припаднала с питие в едната ръка.
Даниела и Кейн разговаряха страстно за нещо, а после той докосна корема ѝ и я целуна силно.
Скарлет наблюдаваше всичко това, докато пиеше една от многото бири. Тя наблюдаваше всичко това и се чувстваше част от него за първи път. Това бяха нейните хора, осъзна тя. Бяха преминали заедно през една битка и сега всички щяха да бъдат добре.
Бяха споделили нещо истинско. Тя можеше да се довери на всеки един от тях.
Брайсън се приближи и застана до нея, а ръката му се допря до нейната.
– Здравей – каза той и отпи от собственото си питие.
– Как е ръката ти? – Попита го тя.
– Боли – каза той.
– И така, така и не ми каза защо се върна тук съвсем сам.
Той се обърна с лице към нея.
– Защото имах идея. – И тогава той извади от предния си джоб малка кадифена кутийка и падна на едно коляно. – Имах идея, че ако изчакам още миг, за да те помоля да се омъжиш за мен, никога няма да мога да живея със себе си.
Скарлет никога през живота си не е била толкова шокирана. Дори когато Тревор беше влязъл през вратата с пистолет в ръка.
Тя отвори уста, за да проговори, но от нея не излезе нито звук.
– Скарлет Евърс, ще направиш ли този глупак най-щастливия глупак на света и ще ми станеш ли жена?
Тя кимна, без да се колебае, и сълзите потекоха по лицето ѝ.
Тя каза „да“, но думите дори не бяха необходими. Защото миг по-късно тя беше в прегръдките на Брайсън и никога не се беше чувствала толкова обичана и в безопасност. Беше си у дома.
КРАЙ