ЛЕОН
– Готова ли си за изненадата си, малко чудовище? – Прошепнах в ухото на Елис, докато тя притискаше дупето си към мен на дансинга. Бях твърд като камък. Тя го знаеше. И аз го знаех. Дори групата го знаеше. А аз определено бях съгласен с това. Бяхме изпили няколко питиета и аз ги бях донесъл всичките. Като проклет светец.
– Ако това е твоят член, не е кой знае каква изненада – каза Елис и плъзна ръка по тила ми, докато дупето ѝ отново се забиваше в мен. Майната му. Аз. Настървен. Не ми се струваше, че някога досега съм бил толкова възбуден от момиче. Правех неща за нея. Истински мили жестове. Нямаше никакъв смисъл, но се чувствах като на ужасно влакче в увеселителен парк, от което не исках да слизам.
– По дяволите, вързах му панделка и всичко останало – пошегувах се, а тя се засмя, а циците ѝ се издигаха и спускаха с всяка нота на песента, която звучеше. Хванах я за кръста и я обърнах, като се усмихвах палаво.
– Хм, ами ако има панделка… – Тя прехапа устна, а очите ѝ танцуваха в играта.
– Довърши изречението си – заповядах и тя отново се засмя, като притисна ръка към гърдите ми и се изправи на пръсти, за да ми говори на ухото.
– Може би искам да я развържа със зъби.
По дяволите, защо не се съгласих с идеята за панделката на члена?
Мъжествеността ми потрепна щастливо и аз изстенах в шията ѝ, придърпвайки я по-близо. Бях пиян, тя също. И двамата се бяхме разгорещили един за друг, така че защо имах чувството, че все още няма да мога да си легна с нея тази вечер?
Елис се отдръпна, хвана ръката ми и се завъртя под нея. Усмихнах се, бръкнах в задния си джоб и извадих изненадата, която бях приготвил за нея. Която беше далеч от панделка на пишката. Подадох ѝ малката кутийка, която сам бях опаковал в червена хартия, по дяволите.
– В закупуването на този подарък не са участвали Минди – казах ѝ с усмивка, която беше малко по-нервна от предишната ми.
Ами ако тя го намрази?
Веждите на Елис се вдигнаха, когато тя откъсна хартията, а аз я подадох на една Минди, която минаваше наблизо. Кадифената синя кутия ускори пулса ми и Елис вдигна очи към мен с въпрос в тях.
– Не си ми купил бижута, нали? – Попита тя и аз не можех да кажа по дяволите дали иска бижута или не. Така или иначе, това не беше онова, което се намираше в тази кутия.
– Просто я отвори – въздъхнах нетърпеливо и тя я отвори, а очите ѝ попаднаха на подаръка вътре.
В нея седеше дебела сребърна монета, гравирана с рисунка на малко пухкаво чудовище, а в горната ѝ част беше гравиран нейният прякор. Извадих своята от джоба си и ѝ показах гравюрата, която бях направил на лъв с надпис „Лъвът Лео“.
Беше детско, глупаво и наше. Просто се надявах да и хареса.
Тя се усмихна на монетата и я завъртя между пръстите си.
– Направил си я за мен?
– Да. – Прокарах ръка по тила си, борейки се с нервите си при следващата част. – Ще дойдеш ли с мен? Искам да ти покажа къде отиват тези. – Отдалечих се, протегнах ръка, за да я хвана, а тя се поколеба.
– Накъде? – Попита тя, а в очите ѝ проблесна недоверие.
Намръщих се. Не бях ли направил достатъчно, за да ми се довери?
– Наистина ли ще ме накараш да разваля изненадата? – Погледнах я с най-невинните си очи, а тя прехапа устни и плъзна ръката си в моята.
– Е, предполагам, че не бихме искали това.
Повлякох я след себе си, чувствайки се глупаво щастлив, когато излязохме навън и заобиколихме към задната част на спортната зала. Поведох я по пътеката към библиотеката „Ригел“, след което я спрях пред стария каменен кладенец на желанията, който се намираше отпред. Покриваше го дървен покрив, но веригата и кофата бяха изчезнали, преди да започна да уча в „Аврора“.
Приседнах на стената, а Елис притисна ръце към нея и се наведе над ръба.
– Внимавай, Елис, не би искала да паднеш там – казах с мрачен тон. – Легендата разказва, че… преди близо сто години там е бил бутнат първокурсник. Хулиганите, които са го направили, са изсипали Фейзин върху него, след което са хвърлили заглушителен балон около кладенеца. – Наведох се по-близо, устните ѝ се разтвориха, докато тя попадаше в плен на историята. – Хлапето било огнен елементал и в момента, в който хвърлил пламъка, за да види покрай себе си, изгорял жив в запалителната течност. – Направих пауза за драматичен ефект и очите на Елис заблестяха от дивата история.
– Вярно ли е това? – Сведе поглед тя.
Повдигнах рамене.
– Всички казват, че е така.
– Това не я прави вярна.
– Това е справедливо. – Спуснах се от стената, плъзнах ръка по раменете ѝ и я придърпах напред, за да погледне с мен в дълбините. Тя се скова, сякаш очакваше да я хвърля, а аз се ухилих. – Казват, че ако се вслушаш наистина внимателно, можеш да чуеш стоновете му, които молят да въздадем справедливост на хулиганите, които са го убили. И от време на време можеш да чуеш… – Като по поръчка отдолу се чу слаб звук и Елис се отдръпна от ръба. Обърнах се към нея с дяволита усмивка. – Казват, че той е удрял камък в стената, отчаяно искайки да бъде чут.
Елис обгърна с ръце себе си.
– Добре, вече официално ме ужасяваш.
– Не, хайде, сигурно все пак не е вярно.
– Вероятно – измърмори тя и аз се ухилих.
– Може би не трябваше да започвам с историята за страховития задник. Върни се тук и си пожелай нещо с мен.
– В никакъв случай няма да си пожелая нещо в някаква дупка за убийства.
– Наричат го Плачещият кладенец, но мисля, че ми харесва повече дупката на убийството. – Усмихнах се накриво и я подканих да се приближи.
Елис вдигна монетата си, за да я погледне, след което се намръщи.
– Може би не искам да я изхвърлям.
– Ами не можеш да си пожелаеш нещо, ако не го направиш – отбелязах аз.
Тя пристъпи по-близо с празен поглед в очите си.
– Може би вече нямам желания, които да поискам – каза тя и една бръчка дръпна веждата ми.
– Това е доста тъжно, малко чудовище. Дори мъртвото дете в онзи кладенец има желания.
Тя се усмихна, което изпрати топлина директно към члена ми. По дяволите.
Тя не бързаше да скъси разстоянието между нас, но когато го направи, прокара пръсти по челюстта ми и усещането беше като парче от рая.
– Имам по-добра идея за монетите. – Тя бръкна в джоба на якето ми, извади моята монета и върна своята на мястото ѝ. – Сега имаме частица един от друг, която да носим със себе си.
Тя пъхна монетата на Лео в деколтето си и аз не можех да спра да гледам, докато тя изчезваше. Фуууууук.
– Искаш ли още няколко парченца от мен, Елис? – Изръмжах, докато тя притискаше тялото си в моето, а извивките ѝ се оформяха според мускулите ми.
– Всъщност, Лео, мисля, че искам.
Дъхът ѝ срещна кожата ми, устните ѝ се разтвориха, а очите ѝ с блясък прогориха огнена линия чак до душата ми. Устните ѝ се срещнаха с моите и езикът ѝ премина през устните ми, карайки ме да стена от желание. Придърпах я към себе си, за да усети това, което направи с мен само с най-слабото докосване, и пожелах да имам повече от нея.
Повече, повече, повече.
Тя завъртя пръстите си между моите, след което се вкопчи в твърдата ми ръка с такова желание, че просто знаех, че се опитва да ме докара до лудост.
Целувах я без нищо от леността, която давах на другите жени. Ръката ми беше увита в косата ѝ, бях напълно зает, доминирах над устата ѝ с език и се чудех как ли ще се чувствам, ако задоволя нея, а не себе си.
– Искам да направя повече за теб – изстенах срещу устата ѝ. – Да отидем някъде насаме. Или, майната му, ще те накарам да свършиш точно тук, на дупката за убийство.
Елис се засмя, задълбочи целувката ни и одраска ноктите си по тила ми.
– Може би искам аз да направя нещо за теб, Лео. – Тя ме целуна по-силно, така че не можах да отговоря, и осъзнах, че съм щял да откажа това предложение в полза на това да я задоволя. Какво, по дяволите, се случва с мен?
Тя се отдръпна много преди да съм готов да си тръгне, като смучеше устните си, които бяха сурови от целувката ни, сякаш се наслаждаваше на вкуса ми.
– Да се върнем в залата – каза тя, усмихна се мрачно, после бързо се обърна и тръгна по пътеката.
Погледнах към звездите, преди да я последвам, като поклатих глава към тях. За колко време сините ми топки са на картите, задници? Това не беше в дневния ми хороскоп тази сутрин.
С дълъг дъх и с големи усилия да си представя голия задник на професор Марс, за да потопя ерекцията си, последвах Елис по пътеката.
Когато стигнахме обратно до залата, я последвах във входа, но тя ме хвана за ръката и ме повлече към съблекалните, вместо да се върнем на партито.
– Елис? – Попитах объркано и смехът ѝ се върна при мен. Тя пусна ръката ми и се стрелна към момичешките съблекални, използвайки вампирската си скорост.
Намръщих се, затичах се след нея и се проврях през вратата.
Светлината беше изгасена и аз се втренчих в стената, търсейки ключа, знаейки, че тя може да ме види с нейните чудовищни вампирски очи.
– По дяволите, поне ми подскажи, малко чудовище, тук съм сляп.
– Ето една подсказка. – Ръката ѝ се притисна към пазвата ми и, свята майко на звездите, той се втвърди. Тя разкопча панталоните ми и аз се протегнах към нея, като не намерих нищо друго освен въздух пред себе си. Какво?
Тя дръпна боксерките ми надолу и обгърна с уста члена ми, карайки ме да псувам на сто шибани езика, които не бях осъзнавал, че мога да говоря. Сплетох ръка в косата ѝ, а с другата търсех ключа за осветлението.
Майната му, искам да я видя.
Тя направи мъчително пътешествие надолу по вала ми, като ме пое докрай и накара всеки мускул в тялото ми да се стегне. Това беше най-добрата свирка, която някога ми бяха правили, а тя едва беше започнала. Тя ме вкарваше и изкарваше, езикът ѝ се движеше, а устните ѝ се свиваха в правилните моменти. Тя. Беше. Живот.
Застенах по-силно, изръмжах името ѝ и я дръпнах за косата. Устата ѝ беше толкова гореща и съвършена, а тихите стонове, които издаваше, ме побъркваха. Звучеше така, сякаш се наслаждаваше на това толкова, колкото и аз, но това нямаше как да е вярно в Солария.
Тя се движеше по-бързо, като ме вкарваше и изкарваше, а удоволствието преследваше сръчния ѝ език. Бях толкова изненадан от това, че това наистина се случва, че не бях ни най-малко подготвен за края му.
– По дяволите, по дяволите, по дяволите. – Опитах се да се сдържа, но тя беше прекалено добра, а аз бях толкова възбуден от това момиче, че се учудих, че членът ми не се взриви в момента, в който тя го докосна.
За милионен път ударих ръката си в стената, исках да намеря този проклет ключ за осветлението, докато Елис се смееше, а звукът разнасяше вибрации по дължината на тялото ми и ме караше да избухвам.
Облегнах се назад към стената, докато екстазът ме разкъсваше. Или може би тя го правеше. Така или иначе, бях на парчета, шибано съсипан от това момиче. Изтърпях вълната и тя ме освободи от устата си с лек смях. Прибра ме, закопча ципа на панталоните ми и притисна целувка към устата ми, докато дишах тежко. Макар че ми беше дала нещо шибано умопомрачително, тя беше направила всичко това с пълен контрол над мен. И някак си все още имах чувството, че е спечелила.
– Да се върнем на партито. – Тя щракна ключа за осветлението, който се намираше точно до проклетата ми глава, и аз изтръпнах от промяната.
Красивите ѝ очи срещнаха моите, а светлината препускаше през тях като шибана дъга.
– Да. Разбира се. Всичко, което искаш – изпъшках, а тя се захили, хвана ръката ми и ме дръпна към вратата.
Тръгнах след нея, замаян и може би малко отнесен. Но по дяволите, ако ми пукаше. Тя беше най-апетитната плячка, която някога бях срещал, и ако трябваше да я преследвам до края на света, за да я хвана, щях да го направя. Щях да я преследвам, докато не ми даде всичко от себе си. Всяка последна, вкусна хапка. И до края на тази вечер щях да я изям.
Назад към част 38 Напред към част 40