ЕЛИС
– Елис! – Извика Леон, докато ме преследваше, а аз се засмях и побързах да се отдалеча от него по коридора. – Чакай!
– Не получи ли това, което искаше от мен? – Подразних го, докато продължавах да вървя, като се обърнах, за да мога да вървя назад и да му се усмихна, докато вървях.
– Не съм сигурен, че някога ще приключа с теб – пошегува се той. Поне предположих, че е шега, но бузите ми пламнаха в същото време. – Бих искал да ти върна услугата сега.
Отново се засмях, докато продължавах да отстъпвам назад, насочвайки се към спортната зала, където партито все още беше в разгара си.
Отворих уста да му отговоря, но преди да успея, върху главата ми се изсипа вълна от силно миришещо питие. Задъхах се от шок, когато се обърнах и видях Синди Лу да стои прекалено близо до мен с празна чаша в ръка.
– Упс – каза тя, а очите ѝ бяха приковани в твърда гримаса, която беше най-ясното предизвикателство, което някога бях виждала.
Червената напитка ме покри, лепкавото усещане се просмука точно през косата ми и се плъзна по гърба ми, напоявайки ме.
За един дълъг, дълъг миг можех само да я гледам, усещайки стотици погледи върху себе си, докато стоях там и капех по пода.
Устните ми потрепнаха. Челюстта ми се стисна. Пръстите ми се свиха в юмрук.
Търпението ми към Синди Лу и нейните злобни момичешки глупости беше приключило по впечатляващ начин. И аз си изпуснах нервите.
Изстрелях се към нея с вампирската си скорост, преди тя да успее да осъзнае какво се случва.
Юмрукът ми се сблъска с лицето ѝ и аз се забих право в гърдите ѝ, като я съборих от краката ѝ и бледорозовата ѝ рокля се издигна над главата ѝ, разкривайки пред цялата стая оранжевите ѝ прашки.
– Бой! – Изкрещя развълнувано Леон зад гърба ми, а учениците около нас се отдръпнаха, за да гледат.
– Ти, глупава курва! – Изкрещя Синди Лу и се втурна напред, сграбчвайки краката ми в хватката си, докато се опитваше да събори и мен. Но кой идиот не осъзнава, че ако хванеш вампир, то е защото те, по дяволите, ти позволяват?
Коляното ми се удари в брадичката ѝ и тя изкрещя, докато от устата ѝ, където си беше прехапала езика, се лееше кръв, но не се пусна.
Паднах върху нея, удряйки я с юмруци отново и отново, като в отговор получавах същото количество удари от нея.
С хриптене на усилие тя ме отблъсна от себе си и аз се претърколих под краката на тълпата, преди да успея да се оправя.
Хората се блъскаха в мен, нещо се изсипа върху рамото ми, някой друг се протегна и прокара ръка по лицето ми. Острият аромат на бадеми се разнесе под носа ми и аз се дръпнах бързо нагоре, измъквайки се от тълпата.
За момент земята сякаш се свлече под мен и аз поклатих глава, докато зрението ми се размъти. Когато всичко отново се фокусира, Синди Лу тичаше към мен с отпуснат юмрук и писък, който се изтръгваше от устните ѝ.
Отклоних удара ѝ с бързината си, обвих ръце около кръста ѝ и я блъснах обратно на земята.
Розовата тафта избухна навсякъде, докато тя губеше контрол над орденската си форма, а аз се озовах с кентавърската ѝ форма. Долната половина на тялото ѝ беше сив кон, докато горната оставаше безспорно вбесена фея в сутиен с пуш-ап. Тя изкрещя, докато галопираше право към мен, а тълпата, която се беше събрала да ме наблюдава, се отдръпна.
Отскочих настрани и силни ръце ме изправиха, преди да ме избутат обратно на ринга. Огледах се и видях Данте да гледа с усмивка на лицето.
– Да видим какво умееш, Бела.
Свих очи към него и се завъртях точно когато Синди Лу ме нападна отново.
Този път удържах позицията си, като вдигнах въздух в юмрука си и го свих във формата на футболна топка, след което го хвърлих в лицето на Синди, колкото можех по-силно.
Главата ѝ се отметна назад при удара, тялото ѝ се изкриви неловко, а конските ѝ крака се размахаха, тъй като тя бе нарушила равновесието си.
Някой в тълпата изпищя и тя се върна обратно във формата си на фея, когато се удари силно в земята.
Придвижих се напред, за да довърша тази битка, но дървеният под се размърда и размести под краката ми. Което не можеше да е правилно, защото бях почти сигурна, че Синди Лу притежава елемента на огъня.
Така е, виж, в момента тя хвърля хубав пламък.
Огненото кълбо на Синди ме удари в крака и напоената ми с алкохол пола пламна като купчина трева.
Погледнах надолу към огъня, а в гърлото ми бълбукаше смях, докато красивите цветове танцуваха около краката ми. Завъртях се в кръг, правейки пирует от пламъци, докато няколко души наблизо крещяха. Беше толкова красиво, толкова, толкова красиво и…
– Ебаси майката! – Изкрещях тревожно, когато огънят се допря до кожата ми и тя изгоря.
Откраднах кислорода от пламъците с едно щракване на пръстите си и те изчезнаха, оставяйки ме отново с шибаната Синди Лу.
– Майка ти нарочно ли те е кръстила с името на гадинка, Синди ПУ? – Подигравах се, докато се приближавах към нея, а от устните ми се носеше още повече смях.
Земята беше камениста, неравна, мехуреста и краката ми се спъваха малко, докато вървях.
Насочих се към Синди, но тя не беше Синди, а Гейбриъл, който ми се мръщеше от тълпата, сякаш съм полудяла.
– Ти си този, който променя мнението си на всеки пет секунди! – Изкрещях му. – От теб получавам камшичен удар. УДАР!
Хората мърмореха, шушукаха, говореха странни и глупави неща. Неведнъж долавях думата Блейзър и се чудех кого имат предвид.
Синди се блъсна в мен отзад и аз се сгромолясах тежко на земята. Извих се под нея и тя ме удари в лицето.
От устните ми бликна смях.
– Гола си – изтъкнах аз, сякаш тя не знаеше, че големият ѝ конски задник е скъсал прашките ѝ като струна от сирене и е изскочил от роклята ѝ като…
Синди Лу ме удари отново, което беше наистина шибано грубо, защото все още не бях измислила точно описание на това, което големият ѝ конски задник беше направил с прашките ѝ.
Когато ме удари за трети път, престанах да се смея и се надигнах, за да я посрещна, удряйки челото си в носа ѝ.
Тя падна назад, а аз се изправих като светкавица.
Все още се смеех, но тогава това беше доста смешно.
С едно завъртане на пръстите си откраднах въздуха от дробовете ѝ и се запътих по-близо, като само два пъти се спънах в земните балони.
Синди започна да се паникьосва, стискайки се за гърдите, докато ме гледаше с ужас.
– Искаш да кажеш нещо за мен – прошепнах ѝ аз.
Очите ѝ се разшириха и зачаках да отговори, но тя не отговори, което беше наистина шибано грубо. Изчаках. И чаках. А някой в тълпата се подсмихваше, което беше много грубо, защото Синди все още не беше казала това, което исках, и беше посиняла…
– О! – Засмях се и я оставих да си поеме дъх, което тя направи, задъхвайки се като риба. – Искам да кажеш: „Аз съм Синди ПУ и моят голям конски задник изскочи от прашките ми като…“
Очите ѝ пламнаха предизвикателно, но аз отново ѝ откраднах въздуха, защото не исках да го чуя. Нито за миг.
Все още нямах край на това изречение и това ме влудяваше, но се отказах от него с подсмърчане.
– Добре – изригнах. – Просто кажи „Аз съм Синди ПУ“.
Чаках и чаках и тя започна да кима точно когато една синя птица кацна на главата ѝ и затанцува. Това беше доста шибано странно, но тя сякаш нямаше нищо против.
Оставих я да диша отново и ѝ се усмихнах като психопат, докато чаках да го каже.
– Аз съм Синди… ПУ – издиша тя и аз не можех да не се разсмея отново.
– Адски ясно, че си! – Обърнах се и се отдалечих от голия ѝ задник, като хвърлих ръце във въздуха, докато танцът идваше за мен.
Тълпата избухна в призиви на смях, а хората ме поздравяваха, като ме пляскаха по гърба и по задника. Което беше малко странно, но тогава в ъгъла на залата имаше един гепард, който свиреше на китара и никой нямаше нищо против него.
Силни ръце ме обгърнаха и аз се завъртях в тях, откривайки, че Данте Оскура ме държи.
– Кариня, дрогирана ли си? – Попита ме той с леко намръщен поглед.
Засмях се, протегнах ръка, за да докосна лицето му, защото винаги съм искала просто да докосна шибаното му лице и ето, че и той го искаше, така че защо, по дяволите, да не го направя?
– Не взимам наркотици, глупако – отвърнах.
Пръстите ми преминаха по линията на челюстта му и аз изпуснах задъхан стон, докато прокарвах палец по устните му.
Данте наклони глава, докато ме разглеждаше, а после изведнъж полетях. Е, не толкова летях, колкото вървях, докато той ме носеше надалеч, надалеч, надалеч…
Облегнах се на гърдите му и ароматът му ме обгърна като топла прегръдка. Вдишах дълбоко, затворих очи и просто бях с него за един дълъг миг.
Студът ме захапа и аз отново отворих очи, за да ни видя навън.
Данте премести ръката си, докато пръстите му докоснаха изгарянето на крака ми, и аз изсъсках между зъбите си, преди лечебната му магия да се плъзне в мен и да отнеме болката.
– Съжалявам за Синди – каза той с полуусмивка на лицето си. – Това беше моя грешка.
– Боже, ти си толкова самонадеян, не съм се борила с нея заради теб – отвърнах с невярващо подсмърчане.
Данте се засмя и през мен премина тръпка. Този звук наистина ми харесваше.
– Искам да кажа, че тя те нападна заради нещо, което казах – обясни той.
– Какво? – Попитах подозрително. Защото аз бях детектив. Значи щях да открия и това.
– Ами, тя беше на колене и се канеше да ми покаже как се забавлява – обясни той и аз сбърчих нос от отвращение от това, но той не беше спрял да се опитва да ме бележи психически, защото продължаваше да говори. – И може би аз осъзнах, че наистина искам някой друг… и може би казах на Синди да спре заради нея.
– Заради кого? – Попитах, чудейки се дали няма да ми се наложи да ударя и тази кучка.
Данте вдигна вежда, сякаш аз бях тази, която се държи глупаво, и аз сгънах ръце, изчаквайки го.
– Теб – каза той накрая и аз не можех да не се усмихна с голяма дебела самодоволна усмивка при това. Поне докато не си спомних какво е правил, докато си е мислил за мен, и тогава отново се намръщих. И може би щях да повърна.
– Искаш ли да ми кажеш какво си взела? – Попита ме Данте, докато ме настаняваше на една ниска стена.
– Нищо! – Протестирах, като се дразнех, че отново ме пита. – Аз не взимам наркотици. Наркотиците убиват хора. Те убиват най-добрите, най-добрите хора…
Изтръпнах, когато Данте прокара палец по бузата ми, улови сълзата, която не исках да пусна, и падна на колене пред мен. Очите му намериха моите и за един безкраен миг можех само да се взирам в дълбините им.
– Толкова си красив – издишах към него и той се засмя, а звукът малко ме събуди.
– Красив? Сега вече знам, че си се дрогирала – каза Данте.
– Не съм – отвърнах аз. Той вече ме дразнеше. Защо трябваше да говори? Харесваше ми да гледам лицето му, когато от него не излизаше никакъв шум.
– Можеш да ми кажеш. Изглежда, че си на Килблейз, ако трябваше да гадая – добави той.
Устните ми се разтвориха и аз поклатих глава, поклатих я толкова силно, че мислите ми изпаднаха и всичко изглеждаше черно за момент, после червено, после някакво пастелно синьо…
Мигах, мигах, мигах и не бях сигурна, че това помага. И ако мигането не можеше да помогне, тогава какво? Тогава какво??
Дишах твърде бързо или твърде бавно, определено не с обичайната скорост и не знаех как да го спра.
– Чакай ме тук, Кариня – каза Данте и се изправи на крака.
Исках да му отвърна, но гласът ми се извиси и заглъхна. Обгърнах се с ръце, докато губех от поглед пътя, спортната зала и всичко останало, и наклоних глава назад, за да погледна звездите. Звездите, които винаги ми се подиграваха. И сега се смееха, защото щях да умра.
Сърцето ми биеше прекалено бързо. Краищата на всичко изглеждаха размазани. И бях сама. Съвсем сама, откакто Гарет ме беше напуснал. И бях толкова, толкова ядосана на него, че ме остави. Остави ме съвсем сама. Съвсем сама завинаги.
Плачех. Не. Болеше ме толкова шибано много, че не мислех, че някога ще спра. Сълзите просто се изливаха и изливаха от мен в безкраен поток.
Отново летях в силни ръце, но този път не можех да отворя очи, за да го погледна. Може би ме отвеждаше обратно в стаята ни и можех отново да се завивам с него, както последния път, когато не бях добре.
Но този път не беше същото. А и така или иначе забравях всички важни неща, така че единственото, което можех да направя, беше да се нося нанякъде, докато не си отивах, отивах, отивах…
Назад към част 39 Напред към част 41