***
Не подновиха отново разговора, докато и двамата не бяха на косъм от съня, лежейки изтощени в леглото ѝ в тъмнината.
Всъщност Грейс вече беше започнала да се унася в сън, когато Лиъм заговори.
– Имам чувството, че си пропуснала нещо – каза ѝ Лиъм.
Гласът му наруши тишината и я накара да се събуди.
– Какво?
– Онази история за срещата с Вера – каза Лиъм. – Мислех си за нея, а я познавам. Знам, че е имало нещо повече от обиди и заплахи. Тя е имала някакъв скрит мотив да се срещне с теб. Някакъв вид подкуп, някакво предложение.
Грейс беше изненадана.
– Уау, ти наистина си умен – засмя се тя.
– Мислиш ли, че няколко удара в главата са ме превърнали в пещерен човек?
– Не, разбира се, че не.
– Така че разкажи ми останалото – каза той. – Трябва да знам.
Грейс въздъхна.
– Това дори няма значение – излъга тя.
– Има – каза той. – А сега ми кажи всичко.
– Беше глупаво – каза Грейс. – Дори не съм го обмисляла.
– За какво?
– За парите. Тя ми предложи пари за болката и страданието ми, ако се съглася да скъсам с теб. Двеста хиляди долара – каза Грейс.
– Толкова евтино? – Засмя се Лиъм. – Мисля, че струваш много повече от това.
– Не, не струвам – засмя се Грейс в отговор. – Ти ми предложи много по-малко, помниш ли?
– Това беше различно – каза той. – Шега.
– Няма значение, защото дори не съм го обмисляла – каза тя, като разтриваше гърдите му. – Всичко свърши. Отдавна е минало. Знам, че трябваше да ти кажа по-рано, но не исках да те разстройвам повече, отколкото вече беше по онова време.
Лиъм замълча.
– Беше права… това, което каза по-рано…
– Какво съм казала?
– Че се бия в грешната война. – Той преглътна и тя чу, че е задушен от емоции.
– Лиъм, просто се страхувах. Ти беше в онази ужасна битка и аз се изплаших. Не исках да го направя.
Сега, когато беше в леглото с него, прегърната и в безопасност, на топло и заедно – всичко това и се струваше като лош сън.
– Работата е там – продължи Лиъм – че не съм достатъчно силен, за да направя това, което трябва да се направи. Не мога да нараня семейството си, Грейс.
– Не искам да ги нараняваш.
– Но вместо това аз им позволявам те да те наранят – каза той. – А това е по-лошо.
– Просто имаш нужда да спиш. И двамата имаме нужда от сън – каза му тя. Тя вече се унасяше отново. Сгушена в топлото тяло на Лиъм, сложи глава на гърдите му, докато той я галеше по косата…
Тя заспа почти веднага, сънувайки борбата на Лиъм.
Само че този път той не се биеше с никой човек.
Лиъм се биеше с тъмна сянка, някаква призрачна фигура, която се извисяваше над него.
Сенчестата фигура избягваше всичко, което Лиъм се опитваше да направи, за да я хване, а после го отхвърляше настрани, сякаш беше нищо.
Грейс беше безсилна да го спре. Тя беше сред публиката, принудена да наблюдава зловещия спектакъл.
Накрая привидението се покатери върху Лиъм, както лежеше, полусъзнателен, пребит, и се превърна в брат му, сестра му и майка му – те бяха като диви кучета. Нападаха, хапеха, драскаха с нокти Лиъм до смърт, докато той крещеше и викаше.
Грейс седна, събудена, сърцето ѝ заби в гърдите, докато си поемаше дъх.
– Какъв сън – каза тя.
Беше сутрин и Лиъм вече не беше в леглото до нея. Тя избърса косата от очите си и продължи да се опитва да се успокои.
Образите все още бяха живи в съзнанието ѝ и някак си се чувстваха твърде реални, дори и да бяха глупави на дневна светлина.
Стана от леглото, наметна една тениска и излезе в коридора, като видя, че вратата на банята е отворена. Лиъм не беше там.
И тогава слезе долу.
Той не беше открит никъде в апартамента.
Това беше странно. Дали беше избягал до магазина за кафе? Тя не можеше да си представи какво го е отвлякло, без да каже нито дума.
Изтича обратно на горния етаж и провери телефона си.
Имаше гласова поща и тя беше от номера на Лиъм.
Сега ръката ѝ леко трепереше, докато го проверяваше.
Гласът на Лиъм беше тих и приглушен.
– Грейс – каза той. – Снощи изобщо не можах да заспя. Просто лежах там, държах те и си мислех колко много ме е грижа за теб. И разбрах, че повече не мога да ти правя това. Не мога да понеса да те оставя да страдаш заради моята слабост, моите грехове. Затова няма да го правя повече. – Настъпи дълга пауза и след това той продължи. – Грейс, обичам те повече, отколкото някога ще разбереш. Никога няма да спра да те обичам. Но ние… ние не можем да бъдем повече заедно. Сега ти… ти продължавай и имай добър живот. Чуваш ли ме? Бъди силна, красива, смела. Имай живота, който заслужаваш, Грейс.
И тогава съобщението свърши.
Грейс се свлече на пода, а сълзите се изляха от очите ѝ.
Тя се разплака, по-дълбоко и по-силно от гърдите си, отколкото смяташе за възможно.
Лиъм я беше зарязъл. Наистина го беше прекратил и тя беше съкрушена… напълно и изцяло съкрушена.
Тя остана в стаята си в продължение на часове, почти в кататония.
Хората и се обаждаха и пишеха съобщения. Разбира се, че се обаждаха. Беше влязла в новините заради подземния бой на Лиъм и нейното появяване там.
Клипът, на който тя и Лиъм се карат след боя, беше станал вирусен.
Но Грейс не се интересуваше от нищо, защото животът ѝ беше приключил. Единственият човек, когото някога е обичала истински, си беше отишъл и нямаше да се върне.
Той не ме обичаше достатъчно, за да се бори за мен – осъзна тя.
И това доведе до нови сълзи.
Най-накрая, по-късно следобед на вратата на спалнята ѝ се почука.
– Моля те, отиди си – каза Грейс на този, който беше.
– Не съм дошла да те безпокоя – каза Елиан. – Просто исках да знаеш, че някой е дошъл и е донесъл плик за теб. Ще го пъхна под вратата, добре?
– Добре – каза Грейс нещастно.
Пликът се плъзна под вратата.
– Дано се почувстваш по-добре – каза съседката ѝ и си тръгна.
Грейс дълго се взираше в плика. Върху него пишеше името ѝ, а от външната страна можеше да разбере, че това е почеркът на Лиъм.
След няколко мига взиране тя слезе от леглото, отиде до него, наведе се и вдигна плика.
Обърна плика в ръцете си няколко пъти, дори го помириса.
Вече и липсваше миризмата му. Вкусът на кожата му. Усмивката, която винаги носеше с такава лекота. Секси усмивката му.
Любовта му.
Неговата любов.
Грейс отвори бавно плика, без да иска да види окончателността на това, което щеше да се съдържа в него.
Писмо?
Какво?
И тогава видя, че това изобщо не е писмо.
Беше чек.
Чек за двеста хиляди долара.
Грейс седна тежко на леглото, дъхът ѝ беше изтръпнал. Чувстваше се така, сякаш е получила удар с бейзболна бухалка в слънчевия си сплит. Не можеше да повярва.
Въпреки всички болки и страдания, никога не беше мислила, че те могат да бъдат пречупени толкова лесно.
Но те бяха счупени.
За една седмица.
И в крайна сметка Вера и Ексли се бяха измъкнали евтино.