Глава 3
Глух стон изпълни библиотеката, последван от кикот. Емери потисна силна въздишка. Трябваше да знае, че звездите не могат да я оставят на мира. Напоследък сякаш нищо не вървеше по нейния път. Все пак Емери сведе глава и продължи да чете завладяващия разказ за историята според вещиците.
Току-що беше завършила пасажа, в който подробно се описваше действителната причина, поради която е отрязана главата на Мария Антоанета, когато две ръце удариха по масата пред нея и тялото блокира светлината от отсрещната стена. Раздразнена от натрапването, Емери затвори книгата и вдигна поглед, като веднага съжали за това.
Голи двойни Д-та се люшкаха на сантиметри от лицето ѝ и ако не внимаваше, щеше да се окаже с насинено око. Жената, Емери мислеше, че се казва Маргарита, отметна глава назад, когато един мъж, когото не позна, я блъсна отзад. В разгара на страстта си никой от двамата сякаш не си даваше сметка, че тя седи на същата маса, която бяха избрали, за да се чукат.
Малкълм я беше предупредил, че вещиците са откровено сексуални същества заради проклятието, хвърлено върху вампирите. Сексуалните умения бяха цената, която всички некралски вещици плащаха, за да спрат създаването на кралски вампири извън възпроизводството. Сега, за да се сдобият с некралски вампир, те трябваше да бъдат превърнати.
Емери не беше повярвала на нито една дума, която Малкълм беше казал, докато не стигна до Ню Орлиънс. Не беше възможно човек да желае секс на нивото, което той беше описал. Но вещиците не бяха съвсем хора. След почти два месеца в комплекса тя не можеше да се съмнява в думите му. Беше видяла достатъчно, за да ѝ стигне за цял живот, и още малко.
Набити цици. Извити цици. Цици с пиърсинги, които подчертаваха уникалната им способност да сочат в противоположни посоки.
И това бяха само женските. Мъжете бяха също толкова лоши, със свободно висящите си пениси, които се триеха във всяка мебел и гледаха право в нея, докато тя се опитваше да нареди храната в чинията си по време на вечеря.
Вещиците нямаха срам. В момента, в който прекрачваха соления праг на комплекса, те сваляха по-голямата част от дрехите си и продължаваха деня си без дрехи. Емери никога не беше ходила в нудистка колония, но си представяше, че е подобно. Посрещаха се с нежни ласки и целувки с отворена уста, които често водеха до случаен секс в нишите или по заетите библиотечни маси.
Така тя се озова с цици, които пляскаха пред лицето ѝ.
– Здравей! – Емери махна с ръка пред лицето на Маргарита – Тази маса е заета, не мислиш ли, че можеш да използваш, не знам, някоя от другите маси в библиотеката за следобедния си секс?
Маргарита се втренчи в Емери и мъжът забави ритмичните си тласъци. Тя измърмори, облиза устни и погледна през рамо :
– Кълна се, че ако спреш заради тази вампиролюбива курва, Даниел, никога повече няма да те пусна между тези сладки бедра.
Погледът на Даниел се срещна с този на Емери и той ѝ показа език. Той засмука долната си устна между зъбите си и хвана по-силно бедрата на Маргарита, като ускори темпото. Очите му не слизаха от очите на Емери, докато се забиваше в Маргарита многократно. Според звуците, които долитаха от партньорката му, той се справяше отлично с това да я изпрати във вихъра на екстаза.
Бузите на Емери бяха залети от топлина. Тя искаше да отвърне поглед, но не можеше да откъсне очи от двойката пред себе си. Обикновено избягваше общите части на комплекса точно по тази причина. Огъст беше събудил нещо първично в нея и макар да нямаше никакво желание да се включи в голите забавления с когото и да било, освен с него, не можеше да помогне на начина, по който стомахът ѝ се стегна и сякаш се спусна към пространството между краката ѝ.
Което доведе до твърде много самостоятелни приключения и студени душове. Беше се влошило само, когато хормоните на бременността взеха връх и принудиха съзнанието ѝ да си спомни начина, по който Огъст се чувстваше над нея. Вътре в нея. Как бедрата му се движеха срещу нейните. Начинът, по който устните му преминаха по челюстта ѝ, преди да зарови кътници във врата ѝ.
Емери се намести неудобно на седалката си, а собствената ѝ нужда нарастваше с всеки удар на бедрата на Даниел.
Даниел и Маргарита, както и всички останали некралски вещици в комплекса, не трябваше да се притесняват от забременяване. За това се грижеше проклятието, което изискваше в цената да се включи и безплодието. Емери, от друга страна, се беше превърнала в спаружена, ненаситна, нокаутирана бъркотия още първия път, когато пусна мъж между краката си.
Даниел извика и завърши с последен тласък, а Маргарита извъртя очи. Тя се отдръпна от него, като го избута от себе си. Даниел я издърпа нагоре, притискайки я с гръб към гърдите си. Ръката му намери зърното ѝ и го стисна силно.
Сякаш забравила, че не се е освободила отново преди него, Маргарита се стопи в него. Свободната му ръка намери път към клитора ѝ и той завъртя меки кръгове, докато Маргарита не се отърка в ръката му, молейки за още.
Емери стисна юмруци и устоя на желанието да размърда бедрата си в опит да утоли нуждата, която никога не беше задоволявала сама.
Даниел се усмихна и повдигна вежди.
– Сигурна ли си, че не искаш да се присъединиш към нас, Емери? Мога да те накарам да почувстваш неща, които никой вампирски принц не би могъл.
Връзката между партньорите се задейства в момента, в който той заговори срещу Огъст, и потуши плътската нужда ниско в корема ѝ. Гневът заля вените ѝ.
– Очакваш да се задоволя с тази дреболия? – избухна Емери, без да се замисли – Лесно би отнело пет вещици да постигнат това, което моят единствен вампир може да направи.
Моят? Шибаната връзка с партньора. Последното нещо, което можеше да смята беше, че Огъст е неин.
Мразеше безумния огън, който връзката разпалваше в нея, за да защитава този кокал на престолонаследника. Или може би трябваше да обвини хормоните на бременността. Така или иначе се бе изкарала като нуждаеща се курва, за каквато я смятаха, и бе успяла да вбеси две вещици с безкрайно повече магия от нея.
Устните на Даниел се изкривиха в насмешка и той пусна Маргарита на бюрото. Тя му се подигра, но той я пренебрегна и остави ръцете си да паднат отстрани, с длани, отворени към Емери.
Осъзнала почти твърде късно какво ще се случи, Емери грабна древната книга, която дешифрираше, тъкмо навреме, за да бъде ударена от порив на вятъра. Тя бе изхвърлена от стола си и се блъсна в рафта с книги до стената.
Изпитваше паника, докато мислеше за бебето в корема си, и мразеше връзката още повече, защото я подтикваше да ядосва Даниел. Повече от това и се искаше да има способността да хвърля щит, както Лили в замъка. Да бъдеш безполезна в свят, пълен с магия, можеше да бъде и смъртна присъда с броя на случаите, в които се оказваше на милостта на други вещици.
– Престани с това, веднага! – женски глас се разнесе из малката учебна зала на библиотеката.
Даниел захвърли елементарната си магия, а Емери се свлече на пода в купчина.
Бронуин, една от членовете на вътрешния кръг, стоеше на вратата в пълна властова позиция, която само се подсилваше от секси-монашеското ѝ облекло: чифт ниско разкопчани панталони тип парашут и парче плат, което се кръстосваше върху гърдите ѝ под отворената роба. Беше по-ниска от Емери, но авторитетното ѝ присъствие я караше да изглежда по-висока. Очите на Бронуин се стрелнаха между Емери и двете голи вещици.
– Какъв е смисълът на това, Даниел?
Даниел вдигна ръце в знак на подигравателна капитулация.
– Емери ни нападна! Ние само се защитавахме.
– С какво? С мършавото си телосложение? – подигра се Бронуин, а очите ѝ се присвиха – Тя няма магия, а от това, което видях, ти я беше притиснал към стената. Трябва ли да ти напомням, че тя е предвидената наследница на този завет?
Даниел преглътна тежко и Емери не можа да се сдържи да не се усмихне.
– Излезте, и двамата. Очаквам да се видим в кабинета ми утре следобед, за да обсъдим как можете да помогнете да направим престоя на Емери при нас по-продуктивен.
Те побързаха да излязат от стаята, а Емери започна да се хили, но се замисли по-добре, когато втренченият поглед на Бронуин се спря върху нея.
Дребната червенокоска прекоси стаята и се надвеси над Емери, докато тя седеше на пода.
– Какво, по дяволите, си мислеше да се караш с Даниел? Семейството му има голям принос към завета. Те може и да не са членове на вътрешния кръг, но могат да превърнат живота ти в ад.
Емери се измъкна с подсмърчащ смях.
– Никой не би могъл да го направи по-лош от сегашния.
Животът в завета не беше идеален, а постоянният секс дори не беше най-лошото от него. Тя беше изгнаница. Ако не беше Ансел, щеше да е напълно сама.
Бронуин въздъхна и протегна ръка, за да ѝ помогне да се изправи.
Емери искаше да намрази Бронуин, когато пристигна в комплекса. Като член на вътрешния кръг, тя беше част от образуванието, което реши, че поколения вещици в семейството ѝ трябва да платят цената за действията на една. Именно заради вътрешния кръг Емери беше останала в неведение за своето наследство. Тя все още не беше получила ясен отговор на въпроса какво, по дяволите, се е случило между сестрите близначки или как Лили се е озовала в изгнание. Изглежда, че точно тази част от информацията беше строго пазена тайна.
Като най-младия член на вътрешния кръг, Бронуин беше натоварена с цялата работа, включително с потапянето на Емери в завета.
В много отношения Бронуин напомняше на Емери за Флора, малка, но могъща, с вътрешен огън, който често се подценяваше. Съвсем логично тя беше една от най-могъщите компонентни вещици на своята възраст и макар да бяха от противоположните страни на враждата между вампири и вещици, Емери се наслаждаваше на времето, което прекарваха заедно.
Е, най-вече. Когато не се опитваше да накара Емери да се аклиматизира към живота в завета, Бронуин беше една от малкото вещици в завета, които не гледаха на нея като на играчка на вампирския принц. Това беше една от темите, които не повдигаха. Както защото Емери не обичаше да говори за това, така и защото Бронуин не се интересуваше от това, което тя имаше да каже. Бронуин беше твърдо в отбора „Огъст е чудовище“.
С което в този момент Емери не можеше да спори.
Той сякаш убиваше за щяло и нещяло, като не оставяше свидетели на сцените на престъпленията, свързани с убийството на вампири. Не беше като да не може да ги накара да забравят, тя беше виждала натрапчивостта му от първа ръка. Той избираше да убива, което я плашеше до смърт. Нейният Огъст беше чудовище от най-добрия вид. Такова, което разбираше нуждата от сдържаност и имаше ценности, като убиваше само при необходимост.
Поне така си мислеше тя. Колкото по-дълго отсъстваше от замъка, толкова повече осъзнаваше колко малко знае за престолонаследника.
Емери разсеяно поднесе ръка към стомаха си и я разтри леко, преди да я пусне настрани. Ако Огъст беше толкова готов да убие невинни свидетели, които не му бяха направили нищо, как ли щеше да реагира, когато разбере, че носи детето му?
Носът на Бронуин се размърда и тя се изхили, като отвлече вниманието на Емери, преди да падне в заешката дупка на мрачните мисли, предизвикани от Огъст.
– Комплексът не е толкова лош. Не може да е по-лошо от замъка.
Устните на Емери се намръщиха.
– В замъка не ме нападаха всеки ден.
Което беше спорно, ако вземеше предвид многото глупави обиди, на които я подлагаше Джеси, но поне тогава си беше тръгнала само с наранено его.
– Ще поговорим със жрицата и ще видим дали не можем да я накараме да ти осигури допълнителна защита. – Бронуин направи пауза и се огледа, като сякаш за първи път забеляза, че Емери няма сянката си – Къде е твоят приятел вълк?
Устните ѝ се изкривиха в усмивка.
– О, той е зает.
Тя повдигна въпросително вежди, но не настоя.
– Той трябва да е с теб през цялото време. Това е единствената причина, поради която Кръгът изобщо му позволи достъп до завета.
Емери се мъчеше да запази лицето си безизразно. Последното нещо, което искаше, беше да навлече неприятности на Ансел, но се беше постарала да го разсее и нямаше търпение да види реакцията му. Искаше ѝ се да сподели забавлението с Бронуин, но никога не знаеше кога ще получи Бронуин от вътрешния кръг или спокойната вещица, с която можеше да бъде почти приятелка.
Ансел беше член на американската вълча глутница, изпратен да я защитава, докато тя живее със завета. Тя все още не беше сто процента сигурна как Калъм е успял да накара вълците да се съгласят да му помогнат, но беше благодарна, когато Ансел се появи в Ню Орлиънс седмица след нея.
Той беше много повече от неин защитник. Той беше единственият човек в комплекса, който знаеше за бебето. Докато с Бронуин беше забавно да се разговаря, Ансел беше нейният спасителен пояс, когато тежестта на всичко това ставаше твърде голяма. Освен това беше и зъл шегаджия и обичаше да създава сценарии, по които Емери да се измъкне или да избяга, твърдейки, че това е добра практика, ако някога я отвлекат. Начинът, по който се смееше, когато тя се опитваше да се измъкне от всяка ситуация, я караше да мисли, че това е по-скоро за забавление, отколкото за нещо друго.
Може би стратегически планираше някакво отмъщение за многобройните случаи, когато се бе оказвала заключена в гардероб без изход.
– Ще го намеря сега. – преди това да се превърне в лекция, спонсорирана от вътрешния кръг.
Емери взе книгата, която четеше за историята на вещиците, и тръгна към вратата.
– Чакай.
Бронуин постави ръка пред стомаха на Емери и през нея премина паника. Емери се отдръпна колкото може по-бързо – Бронуин беше на сантиметър от това да притисне торбестия пуловер, който Емери предпочиташе, в подутината на бързо растящия ѝ корем.
Емери вдигна поглед към лицето на Бронуин и за първи път забеляза, че около очите ѝ има следи от напрежение.
– Всичко наред ли е?
– Слязох тук, за да ти кажа, че вътрешният кръг иска да се срещне с теб утре сутринта.
– Добре. – в гласа на Емери се появи колебание – За какво става дума?
Бронуин
прокара ръка през гъстите си червени къдрици.
– Кръгът смята, че не се аклиматизираш добре. Искат да поговорят с теб за бъдещето ти в завета.
Разбира се, че искаха.
Заветът искаше тя да се научи да използва магията, която не притежаваше. Да видят дали има афинитет към нещо полезно, преди да помислят за намиране на начин да развържат магията ѝ. Досега тренировките ѝ бяха безполезни. Те се състояха предимно в това да седи в стая с различни видове вещици и да се надява, че ще се почувства привлечена от някоя от тях.
Това не се случи. А медитацията не беше силната ѝ страна.
Между казуса, който представляваше животът ѝ, и връзката с партньора, която бръмчеше в гърдите ѝ, тя никога не успяваше да успокои ума си. Най-често дремеше. Което не беше трудно да се постигне, като се има предвид, че през повечето нощи не спеше. Между нуждата от постоянно пикаене и кошмарите на безлики същества, които водят безпощадна битка, тя беше изтощена всяка секунда от всеки ден.
Емери повдигна вежди с надеждата, че Бронуин ще отговори на следващия ѝ въпрос.
– Ще бъде ли Вишна там?
Последните два пъти, когато беше призована от вътрешния кръг, нейният прародител беше удобно зает и не можеше да присъства. Срещите бяха безсмислени, ако Вишна не присъстваше, а на Емери ѝ беше омръзнало да си губи времето. Кръгът не можеше да взема решения без жрицата си, а Емери беше уморена от половинчати отговори и неистини относно наследството си. След пристигането си Вишна беше твърде заета – занимаваше се с последиците от нападенията над вампири, за да се занимава с племенницата си.
Беше приятно да знае, че възгледите ѝ за важността на семейството не са се променили от пристигането на Емери. Вишна не беше искала да има нищо общо с нея през първите двайсет и пет години от живота ѝ и очевидно все още не искаше. Лили беше единственият член на семейството ѝ, който се радваше да я види, и беше късмет на Емери, че я намери само за да я загуби миг по-късно.
Това само показваше колко различни могат да бъдат сестрите. При това близначки.
Бронуин кимна, ръцете ѝ нервно се полюшваха отстрани, докато погледът ѝ намираше всяко кътче, за да избегне срещата с този на Емери.
– Има ли още нещо?
– Не – отвърна Бронуин, последвана от победена въздишка – Просто бъди във вътрешните покои в девет часа утре сутринта, добре, Емери? Моля те, не закъснявай.
– Добре. – Емери вдигна ръка в имитативен поздрав – Ще дойда навреме като добра малка вещица. Благодаря ти, че ме уведоми.
Тя заобиколи Бронуин и тръгна към вратата, като в стомаха ѝ се оформи силна нужда да избяга от настоящата компания.
Този призив към вътрешния кръг беше по-различен от останалите – по-зловещ. Емери надраска бележка и я остави за Ансел на скрина си, преди да се изнесе с висока скорост от комплекса.
Имаше нужда от свеж въздух и момент насаме, за да обмисли какво иска от нея Вътрешният кръг. Ако Вишна наистина щеше да е там, това трябваше да е голяма работа, а Емери беше повече от готова за отговорите, които жрицата ѝ дължеше.
Назад към част 3 Напред към част 5
