Глава 31
Един много секси душ по-късно – Господи, но Дмитрий беше изобретателен – Онър се сгуши до него, развеселена от мисълта, че се гушка до вампир, толкова смъртоносен, че плаши другите от рода си.
– Ти си много умен човек.
Той прокара пръстите на едната си ръка по лицето ѝ.
– Знам.
Онър се засмя, защото какво друго можеше да направи една жена, когато мъжът в леглото с нея я беше докарал до толкова много оргазми, че тя все още виждаше звезди?
– Тази позиция – да бъда отгоре, а ти да имаш цялата власт. Играя далеч от моята сексуална лига, нали?
– Не се притеснявай. – Той вплете пръстите си в косата ѝ. – Аз съм отличен треньор.
Да, тя се обзаложи, че е такъв. Целувайки пътя нагоре по тялото му, тя сгуши лице във врата му и пое топлия му аромат. Чувстваше се като у дома.
Събуждането беше толкова грубо, колкото сънят беше приятен.
– Амос е забелязан – каза ѝ Дмитрий, след като се протегна, за да отговори на мобилния си телефон малко преди мъгливата сива зора.
Вампирът не беше на територията на имението на Джиана в Стамфорд, когато пристигнаха, но беше оставил частици – няколко негови органа седяха на блестяща купчина на тревата, покрити с капките на финия, ситен дъжд, който се стелеше по косите им, овлажняваше дрехите им. Тежки стоманени шипове, инкрустирани с кръв, издаваха мястото, където е бил притиснат към земята, лилави цинии и слънчеви хризантеми, смачкани и опръскани с кръв, сгъстена до черно в джобовете, където дъждът не можеше да достигне.
– Каквото и да съм си мечтала да му направя – промърмори Онър на Дмитрий, докато стояха на малкото възвишение с изглед към дома на Джиана, а вятърът, натоварен с влага в ранното утро, повдигаше косите им от лицата – това е по-лошо.
– Трябваше да е компрометиран по друг начин, иначе щеше да се измъкне от тези стоманени колчета, преди да го изкормят, да извадят червата му – каза Дмитрий, вперил очи във въжетата от плът и кръв, които изглеждаха неприлично, заобиколени от цветя, борещи се да достигнат до слънчева светлина, която я нямаше.
– А може би – каза Онър, като погледна към пропитата с кръв жена, която седеше и се люлееше недалеч от мястото на касапницата, а от ръцете и краката ѝ в земята капеха червени ручеи – той не е искал да избяга… не и докато не е разбрал, че не смята да спре. – И все пак не беше успял да сложи край на живота на нападателката си, тази жена, която едновременно обичаше и мразеше.
Погледът на Дмитрий проследи нейния, но в него имаше студено съображение, което сякаш не отговаряше на обстоятелствата. В края на краищата Джиана се бе опитала да екзекутира сина си по най-брутален начин. Единствената причина, поради която Амос не беше мъртъв, беше, че очевидно беше успял да изтръгне един от шиповете и да удари с него Джиана толкова силно по лицето, че тя се беше озовала в безсъзнание със счупена скула, с дълбока рана, белязала тази мока кожа. Той отдавна беше изчезнал, когато тя предупреди охраната.
– Заплащане за престъпленията му – прошепна женският вампир, когато Онър и Дмитрий пристигнаха на мястото.
Онър нямаше да повярва на рязката промяна в настроението на жената, ако не беше фактът, че съвсем настрана от щетите, нанесени от Амос по време на бягството му, лицето на Джиана беше ужасно посинено, елегантната коприна и дантела на нощницата ѝ почти разкъсани, ребрата ѝ напукани.
– Той ме погледна – добави Джиана с притъпени очи – по начин, по който никой мъж не бива да гледа майка си.
Това, помисли си Онър, я беше тласнало към ръба – изглежда, имаше някои неща, които дори най-преданите майки не можеха да приемат. Беше ясно обаче, че Дмитрий има различно виждане за нещата. Изчаквайки, докато той прехвърли вниманието си обратно към нея, тя попита:
– Какво виждаш?
– Не е това, което виждам. Това, което усещам.
Вместо да го помоли да уточни, тя обмисли всички факти и рискува да предположи.
– Някакъв вид успокоително или транквилизатор в кръвта му. – Имаше повече от достатъчно количество от последното, разпръснато наоколо, макар и разредено от дъжда, за да се определи.
Припряно кимна.
– Това не е действие, извършено в безразсъдна ярост. Изглежда спокойно, хладнокръвно, пресметливо. – Очите му се спряха на Джиана. – Обърни внимание на факта, че въпреки „съдействието“ ѝ по-рано, тя не спомена за водостока, който позволява скрит достъп до този имот.
– Майчиният инстинкт за защита надделява над рационалния ѝ ум – каза тя, играейки ролята на адвокат на дявола. – Що се отнася до наркотиците, може да се окаже, че тя лъже и той не само е казал или направил нещо, което тя не е могла да приеме, но всъщност е успял да я нападне.
– Травмирана, тя е сложила нещо в питието му, изчакала го е да се дезориентира, да отслабне и тогава е направила това. – Амос лесно можеше да се препъне в тази част на имението, дори да е дрогиран и да не е съвсем в съзнание. Беше на по-малко от стотина метра от къщата и след като пазачът на входната врата беше изпаднал в безсъзнание, а останалите бяха разположени по периметъра, никой не можеше да опровергае тази версия на събитията.
– Правдоподобно. – Очите на Дмитрий се спряха на купчината органи, които все още бяха розови, доказателство за вампиризма, който означаваше, че Амос ще се възстанови, стига да има постоянен приток на прясна кръв и място, където да се скрие.
– Само че – продължи Дмитрий, прекъсвайки мислите ѝ за това как един човек се е върнал, след като е бил изкормен от собствената си майка – каквото и да се е случило тук, не е било просто за екзекуция, нали?
Тя отново погледна сцената, като съзнателно остави настрана впечатлението си за Джиана като любяща майка, доведена до ръба, и се съсредоточи само върху фактите. Един от тях беше, че това е отнело време. Много време. Защото органите… те бяха извадени с прецизна точност и бяха подредени на купчина.
Сърцето ѝ се смрази от това осъзнаване и тя тъкмо се канеше да се обърне към Дмитрий, когато съзря разкъсаното и окървавено парче плат, захвърлено на няколко метра от нея.
– Той е бил със запушена уста. – И от почти черният цвят на кръвта, попаднала в бръчките, през които дъждът не бе проникнал, той бе прехапал езика си, вероятно бе разкъсал устните си. Земята, където беше притиснат, беше обляна в толкова много от същата кръв, че изглеждаше по-влажна от околността, а по някои от хризантемите, висящи на счупени стъбла, блестеше бледорозова роса.
Заключението не беше лесно, но трябваше да се каже.
– Тя се е наслаждавала на това.
– Има всички признаци за това. – Обръщайки се, Дмитрий тръгна към Джиана – елегантна сянка в черните дънки, ботуши и черна тениска, които беше навлякъл по време на бързата спирка в Кулата.
Онър се принуди да го последва, макар че я измъчваше мисълта за майка, която изпитва удоволствие от убийството на детето си, независимо от злото, извършено от това дете. Това беше нещо, което тя просто не можеше да проумее, а майчинският инстинкт в нея беше зашеметяваща сила… въпреки че нямаше собствени деца.
Разтърси глава, за да я прочисти, и се спря до Дмитрий, който гледаше надолу към очевидно измъчената форма на Джиана.
– Беше твърде умно, Джиана – каза той с мъркащ глас, който обви с лед гърлото на Онър.
Джиана продължаваше да се люлее напред-назад, разкъсаната ѝ нощница прилепваше към стройното ѝ тяло, а синините по лицето ѝ бяха станали болнаво жълто-зелени по краищата, докато оздравяваха. В едната си ръка тя стискаше назъбено острие, цялото покрито със засъхнала кръв, която се съпротивляваше на дъжда.
С шеметна бързина, която Онър не забеляза, Дмитрий измъкна от ботуша си остър като бръснач ловен нож и тръгна сякаш да отреже главата на Джиана. Жената-вампир на мига залитна и зае отбранителна поза, а собственият ѝ нож се засили към Дмитрий. Той го повали на земята с нечовешка бързина и като хвана китката на Джиана, задържа я на място, докато притискаше острието на смъртоносното си острие към гърлото ѝ.
– Сега – каза той – ще говориш.
Погледът на Джиана се насочи към Онър.
– Помогни ми. – Толкова мъка в очите ѝ, такава черна дълбочина на скръбта… а зад нея – пронизваща жестокост, която Онър щеше да пропусне, ако Дмитрий не беше вкарал острието още малко по-дълбоко, за да накара Джиана да свали маската си на емоционална болка за една част от секундата.
– Ти си го създала – каза Онър с отвращение. – Каквато и да е лудостта му, ти си се възползва от нея, за да го изкривиш още повече.
Лицето на Джиана се преобрази, крехката ѝ красота се превърна в нещо презрително и ехидно.
– Той е мой син. – Никакво разкаяние. – Мой, за да правя с него каквото реша.
В този миг Онър разбра дълбочината на злобата и интелигентността на Джиана. Беше предвидила да ги изиграе от самото начало, а „покаянието“ ѝ с кръвопийците беше димна завеса, създадена в случай, че някой я потърси. Дори това да се случи чак след месеци или години, Джиана винаги щеше да може да се позове на очевидното си страдание по онова време, за да придаде достоверност на протестите си, че не е виновна за нищо друго, освен за това, че твърде много обича детето си – дете, което явно винаги е била готова да пожертва.
И все пак Онър беше сигурна, че любовта, която Джиана бе изповядала към Амос, не е била само лъжа. Нещо беше нарушило равновесието – може би фактът, че Амос не само се беше изплъзнал от каишката и беше започнал да действа самостоятелно, а не като създание на Джиана, но и че беше започнал да привлича неправилния вид внимание.
– Беше се превърнал в отговорност – промълви тя – можеше да те предаде, ако го хванеха. – Заобиколен от касапницата, която Джиана беше извършила – или се беше наслаждавала да извърши – Онър беше убедена, че ръцете на жената-вампир са изцапани с много повече зло, отколкото някой друг освен Амос осъзнаваше. – Той е научил всичко, което знае, от теб.
Проблясък на злобна ярост в тъмните като оникс очи, който превърна предположението на Онър в истина още преди Джиана да каже:
– Бих му простила да те вземе – все пак беше интригуващо забавление. – Думи, предназначени да пробождат и режат. – Но глупавото момче планираше да вземе още двама ловци, след като го предупредих да стои тихо и да не се вижда.
Така че Джиана се беше заела да го измъчва, а след това да го екзекутира. Ако беше успяла, смъртта на Амос щеше да е много по-болезнена от всичко, което Онър можеше да измисли… защото той щеше да умре, гледайки безпощадното лице на единствената жена, която трябваше да го обича без поквара и условия.
Жена, чиято уста сега се извиваше в неприятна усмивка.
– Толкова ми беше приятно да бъда мила с теб в ямата. Имах планове да се върна, да спечеля доверието ти. Мъката ти щеше да е още по-сладка, когато се обърнех срещу теб.
– Стига – каза Дмитрий и прекъсна Джиана, когато тя искаше да продължи. – Къде е Амос?
– Ако знаех, мислиш ли, че щях да предупредя охраната? – Без да предупреждава, Джиана се хвърли към острието, опряно в гърлото ѝ, но Дмитрий беше по-бърз и танцуваше с оръжието встрани от пътя ѝ.
– Няма да има лесна смърт за теб – каза той, хвана вампирката за гърлото и я вдигна от краката ѝ. – Ще се изправиш пред Рафаел.
Джиана започна да рита и да крещи.
– Ние попадаме под твоята юрисдикция, Дмитрий! Ти трябва да наложиш наказанието!
– Първо трябва да знаем всичко, което сте направили. – С тези думи той щракна с ръка.
Главата на Джиана се отпусна, тялото ѝ се размърда и Онър разбра, че е счупил врата ѝ, както беше направил с Джуел Уан.
– Така ще е по-лесно да я транспортираме – каза той, когато видя, че тя се взира.
Насилието в неговия свят я зашемети, но тя не беше невинна. Още от мига, в който реши да стъпи на този път, знаеше, че няма да е леко. Това не означаваше, че трябва да приеме всичко такова, каквото е.
– Тя така или иначе щеше да тръгне.
Дмитрий предаде безжизненото тяло на Джиана на друг вампир със заповед да бъде отведена в Кулата под постоянна охрана.
– Беше ми омръзнало от гласа ѝ.
– Дмитрий.
Тъмен поглед, фини като скъпоценни камъчета водни капчици, събиращи се върху черните като нощта мигли.
– Опитваш се да ме свалиш ли?
– Тази граница, по която вървиш – каза тя, знаейки, че той я бута нарочно – е много тънка. Опитвам се да ти попреча да я пресечеш. Всичко, което правиш, всяко решение, което вземаш, има кумулативен ефект.
Той се запъти към ръба на възвишението, черен силует на фона на хладната сивота на утрото, а очите му бяха насочени към грациозния дом долу.
– Близо хиляда години, Онър.
– Ти си почти безсмъртен. – Приближи се към него и докосна пръстите си до неговите. – Имаш още хиляда, за да се отдалечиш от тази линия.
Изражението на Дмитрий беше нечетливо, когато я погледна, мислите му бяха скрити.
– Можеш ли да проследиш Амос?
Съзнавайки, че не може да се надява да го убеди да поеме по друг път, когато връзката им едва се е оформила, тя замълча за момента.
– Кръвта тук е оцеляла, но предполагам, че дъждът ще е заличил всички по-малки следи. Амос обаче е кървял силно, така че има шанс, ако не е успял да стигне до превозно средство.
– Би трябвало да е безопасно, но вземи някого с теб. – Той вдигна ръка и тя усети прилив на въздух над главата си, когато крила от саждивочерно се промушиха, за да кацнат по-ниско по възвишението.
– Джейсън ще ти прави компания. Аз имам нещо за вършене.
Тя долови остротата в тона му.
– Дмитрий.
– Лично ще разровя собствеността на анклава на Джиана и ще насоча персонала на кулата, за да се уверя, че Амос няма скрити дупки, където да се скрие. Ако има файлове с имената на онези, които са приели поканата му, ще ги намеря.
Като си пое дълбоко дъх, тя погледна към цветята.
– Мисля, че ги проследихме всички. – В спомените ѝ нямаше непознати миризми или тела, нямаше гласове, които да не пасват. – Благодаря ти.
Докосване на косата ѝ и след това той си тръгна, оставяйки я на задачата ѝ.
Тя използва всеки грам от уменията си, дори помоли Елена да се отбие и да потвърди, но инстинктите ѝ се оказаха верни – Амос беше изпуснал кръв през водостока, но следите му свършиха там.
– Кола – съгласи се Елена, когато Онър ѝ показа следите, а думите ѝ бяха ясни, независимо от тъмните кръгове под очите ѝ. – Никакъв намек за по-нататъшни следи. Искаш ли да кажа на Кулата да пусне сигнал за превозни средства, които са негова собственост?
– Той е твърде умен, за да използва нещо, което може да бъде проследено до него. – Хитростта на Амос беше порочно нещо.
Едно водно мънисто се търкулна от бяло-златното основно перо, когато другият ловец разпери крилата си на половина.
– Никога не знам как е с безсмъртните – самонадеяността понякога може да ги заслепи за реалността.
– Да. – Онър отново видя тъмните кръгове, линиите на напрежение. – Тежка нощ?
Другата жена си пое дъх, а кичурите коса се откъснаха от плитката ѝ и полепнаха по лицето ѝ.
– Бдях до пет сутринта и говорих с една от сестрите ми. Тя преминава през някои неща. – Поклащане на главата. – Понякога любовта може да те удари в корема.
Онър си помисли за Дмитрий, за това колко уязвима е била пред него, и не можеше да не се съгласи.
– Но когато е правилно…
– Да. – Очите на Елена срещнаха нейните, сребърните ириси блестяха въпреки липсата на слънчева светлина. – Не съм в позиция да хвърлям камъни за това, че се забъркваш с опасни мъже, затова само ще кажа – животът в света на безсмъртните може да бъде жесток. Ако някога имаш нужда от нещо, включително от подкрепа, за да вържеш Дмитрий, така че да можеш да го измъчваш с вилица, обади ми се.
Устните на Онър потрепнаха, неочаквана почивка.
– Все още не си му простила за това.
– Възнамерявам да пренеса обидата във вечността. – Тези бледи, поразителни очи се върнаха към водостока, към следата от кръв, като цялото чувство за хумор изчезна. – Не съм майка, но да направя това, което казваш, че е направила Джиана…
– Да.
Скоро след това Елена си тръгна, крилете ѝ бяха блясък на фона на стоманата на небето, но Онър не се върна в града. Вместо това тя отиде да се присъедини към Джейсън, където той стоеше в сянката на стара магнолия, чиито листа бяха гъсто восъчнозелени.
– Искам да разгледам къщата. – Сърбежът отзад на врата ѝ, чувството, че е пропуснала нещо… или може би е видяла нещо, което не е разбрала в момента.
Къщата беше също толкова елегантна, колкото и последния път, когато беше влязла в нея – с изключение на следите от жестока битка.
Дупки в стените, кървави отпечатъци от длани, счупени мебели и картини, изкривени там, където не са били откъснати и хвърлени на земята.
– Ако Амос е бил упоен – каза тя – как е направил всичко това, как е успял да пребие Джиана?
Джейсън, чието присъствие беше толкова тихо, че тя почти се уплаши да не чуе шумоленето на крилете му, проговори за първи път.
– Едно бавнодействащо или леко успокоително би му оставило известно съзнание за това, което се случва – достатъчно, за да се опита да се бори с него.
– Джиана щеше да знае – промълви тя – как да изчисли всяка доза спрямо размерите и силата на сина си. Тогава всичко, което трябваше да направи, беше да го подразни, за да изпадне в ярост. – Сега вече виждаше ясно плетеницата, зашеметяващата картина. Той се беше блъснал в стената там, беше изкривил декоративното огледало, беше преобърнал дървената маса с деликатните ѝ крачета, после се беше отскубнал и беше направил нещо, от което по стената се разпръсна кръв.
– Удар в устата на Джиана – каза тя, кимвайки към пръските.
– Съвсем скоро ще разберем със сигурност – каза той, а крилете му се превърнаха в шепот на тъмнина, докато влизаше в една стая встрани от главната зала. – Рафаел ще отнеме спомена от съзнанието ѝ.
Онър изтръпна при мисълта за подобно посегателство.
– Как го понасяш? – Попита тя, съзнавайки, че това е интимен въпрос, но принудена да го зададе. – Като знаеш, че той може да направи същото с теб?
– Доверието. – Той я погледна през рамо с нечетлив поглед, очите му бяха тъмни като крилете му. – Доверието, което ти позволява да вземеш Дмитрий в леглото си, дори да знаеш какво е способен да направи на жените, които се изправят на ръба на темперамента му.
Изненадана от отговора и от факта, че той е събрал тази информация, макар да изглеждаше, че току-що се е върнал в града, тя погледна с по-голямо внимание това лице, белязано от вихрените линии на татуировка, която би трябвало да го откроява независимо от обкръжението му. И все пак… Сенките, помисли си тя, се придържаха към Джейсън.
– Каквото и да си ти за Дмитрий, Онър – каза той с онзи дълбок и тих като сърцето на нощта глас – не е като Кармен или другите. – Буйните черни мигли се спуснаха върху почти черните очи, после отново се вдигнаха.
Очарована от този ангел, за когото инстинктивно знаеше, че рядко разговаря с онези, които не познава, тя докосна с ръка разбитата фигурка и зачака, знаейки, че той има още какво да каже.
– Той няма да те отмине като досадник или да те остави да си тръгнеш. – Разперил криле, за да закрие останалата част от стаята от погледа ѝ, той задържа погледа ѝ. – Твърде късно е. Разбираш ли това?
Назад към част 32 Напред към част 34
