ГРЕЙС
Устата на Скот увисна, докато се взираше в правоъгълния лист хартия в ръцете си.
– Двеста хиляди долара – прошепна брат ѝ почти благоговейно.
Грейс го гледаше от леглото, където седеше – от няколко дни насам седеше почти изцяло, като предимно плачеше и се самосъжаляваше.
Редките посещения на кухнята и банята бяха единствените неща, които разчупваха монотонността на отчаянието ѝ, откакто Лиъм си беше тръгнал.
– Скот – каза тя – няма да осребря този чек.
– Но Грейси, той е твой.
– Не, не е. Той е техен. – Тя направи отвратителна физиономия, когато си представи братът и сестрата на Лиъм – Ексли и Вера. Отказваше да има нещо общо с тях – да се възползва от всяко тяхно предложение.
– Най-малкото, което можем да направим, е да похарчим парите им – отвърна Скот, пресегна се към леглото и седна до нея, докато тя избърсваше носа си с остатъците от една от многото си кърпички.
– Не ми пука за парите им – каза му тя.
– Тогава ме остави аз да ги харча. Бизнесът ми със сигурност може да се възползва от парично вливане точно сега.
Тя въздъхна и за момент положи глава на рамото на Скот.
– Знам, че заслужаваш тези пари. Заслужаваш повече от това. Но аз просто не мога да го направя.
Той я погали по главата.
– О, скъпа. Ти си просто една жалка бъркотия.
– Благодаря.
– Казвам го с любов. – Той я погледна надолу. – Докога ще седиш в спалнята си и ще се вайкаш?
– Тъжно ми е.
– Знам. Това е тъжна ситуация. Просто питах.
Тя издуха един кичур коса от лицето си.
– Не знам колко време – каза тя. – Просто толкова много ми липсва.
– Този задник не те заслужаваше.
– Той не е задник.
Скот се изправи и сложи ръце на хълбоците си.
– Грейс, разбирам. Преминала си през изпитания. Загубила си любовта на младия си живот. Но е време да започнеш да събираш парчетата. Лиъм взе своето решение и сега ти трябва да решиш дали ще се разпаднеш и ще се издъниш, или ще започнеш на чисто.
– Знам – промълви тя, като си играеше с разкъсаното парче тъкан.
– Няма да се почувстваш по-добре, ако седиш в тази безслънчева стая, гледаш лоша телевизия и плачеш денонощно с малките си очички. Време е да се съвземеш.
Грейс падна назад на леглото, надувайки се.
– Лесно ти е да го кажеш, сега, когато си влюбен в това ново момче.
– Това няма нищо общо с нищо – каза строго Скот, но явно се радваше на новия мъж в живота си.
– Така че не го отричай. Влюбен си?
Той извъртя очи.
– Още не сме го казали.
– Но? – Каза Грейс, като се подпря на лакътя си.
Скот се усмихна.
– Но аз много го харесвам. Той е невероятен, Грейс. Мил и забавен и красив и атлетичен и умен и забавен…
– Вече спомена забавното.
– Той е толкова забавен, че си струва да го спомена два пъти – отвърна Скот. А после усмивката му избледня, когато погледна сестра си по-внимателно. – Не бива да говоря за връзката си. Не точно сега, когато си толкова тъжна.
– Все още мога да се радвам за теб – каза му тя.
И това беше вярно, в известен смисъл. Разбира се, беше трудно да видиш как Скот лети толкова високо от емоциите, създадени от новото му гадже, когато Грейс беше по-ниско, отколкото някога е била.
Но въпреки това тя беше щастлива за брат си.
– Ще намериш някого отново – каза тихо Скот.
– Знам – каза тя, като запази гласа си възможно най-лек. – Както и да е, кога мога да се срещна с него?
Скот се усмихна.
– Скоро – каза той.
– Добре.
– Но ще трябва да напуснеш къщата, за да се срещнеш с него. Няма да доведа новия си горещ жребец в тази мрачна спалня. Той може да се изплаши.
Грейс хвърли старата си кърпа към него, а Скот изпищя и я избегна едва-едва, като се измъкна от пътя на снаряда.
Няколко минути по-късно Скот ѝ каза, че трябва да си тръгва. Тя стана от леглото и двамата се прегърнаха за дълго време.
Той разтриваше гърба ѝ и целуваше главата ѝ, а Грейс се чувстваше обгрижвана.
Беше интересно, че по някакъв начин целият този скандал и последиците от него ги бяха сближили много повече. През последните дни Скот беше като спасителната ѝ линия и той наистина я обичаше и ѝ се отдаваше.
– Ти наистина си страхотен брат – прошепна тя в ухото му, докато се прегръщаха.
Скот най-накрая я пусна. Той я погледна право в очите.
– Знам, че много се шегувах с чека и парите. Но сериозно… – Каза той. – Трябва да си събереш главата и да се опиташ да продължиш напред, Грейси. А това означава да направиш всичко, което трябва, за да бъдеш отново щастлива.
Грейс кимна.
– Ще го направя – каза му тя и изведнъж осъзна, че не го казва само за да го успокои.
Тя наистина го е имала предвид.
– Обади ми се, ако имаш нужда от мен – каза ѝ Скот, докато отваряше вратата на спалнята, за да си тръгне. И тогава погледът му се върна за кратко към чека, който сега лежеше на леглото ѝ. – И ако някога решиш да похарчиш парите на Хъстънови, моля те, обади ми се още по-бързо. Ще бъда тук денем или нощем.
– О, сигурна съм, че ще го направиш – засмя се Грейс.
Той ѝ се усмихна за последен път утешително и след това си тръгна.
Тя стоеше до прозореца и наблюдаваше как Скот излиза през входната врата и се изгубва от погледа по улицата.
Грейс осъзна, че наистина има нужда да се разсее от тъгата си. Но по някаква причина изведнъж се нуждаеше и от новини за Лиъм. През последните няколко дни избягваше да влиза в интернет, но сега потърси името на Лиъм, за да види какво са писали медиите за него след раздялата им.
Самото изписване на името му в лентата за търсене беше достатъчно трудно, но след това, като видя резултатите, почти разби сърцето си.
Сега заглавията я гледаха в лицето, сякаш бяха създадени нарочно, за да причинят на Грейс възможно най-голяма болка и страдание.
„Блудният син се завръща с обединението на клана Хюстън Лиъм Хюстън присъства на първата среща на борда.“
„Най-големият син се готви да поеме империята на Хюстън Любовта е във въздуха, когато семейство Хюстън вечеря в стилния Ню Йорк.“
Заедно със заглавията се появиха и снимки на усмихнатия и щастлив Лиъм, който се разхожда с брат си и сестра си в ресторант. Имаше и снимки на Лиъм, който изглеждаше елегантен и изискан в костюм и вратовръзка, отправил се към една от многото бизнес срещи, на които очевидно е присъствал напоследък.
По лицето му все още личаха избледнелите рани и синини от последния ММА бой, в който Лиъм бе участвал. Но те наистина избледняваха, споменът скоро щеше да бъде като нещо от далечен минал живот – точно както щеше да стане и самата Грейс.
Нищо повече от далечен спомен от отдавна забравен сън.
Времето, което бяха прекарали заедно в схемата на нещата, беше толкова трагично кратко, а сърцето на Грейс гореше в гърдите ѝ и сълзите отново бодяха очите ѝ.
Защо не можехме поне да прекараме повече време заедно?
Любовта ни беше толкова краткотрайна и след години той дори няма да може да си спомни лицето ми, а може би дори ще се чуди защо е допуснал връзката ни да причини толкова много проблеми в живота му.
Това започна да събужда спящото чувство на гняв в гърдите ѝ.
Не, това не беше просто гняв.
Беше ярост.
Грейс остави телефона си, отиде до гардероба си и започна да се преоблича в прилични дрехи.
Яростта и болката се смесиха в опасен коктейл, от който тя се почувства почти пияна.
Беше стегната, бдителна, а очите ѝ бяха ясни.
Ръцете ѝ изтръпваха от адреналина.
След като Грейс се облече, тя отиде до леглото си и спря, за да грабне бързо чека от матрака.
А после го плъзна в чантата си, а чантата бе преметната през рамо и тя се отправи към вратата.
Когато Грейс пристигна в банката, за първи път от много време насам се почувства господарка на себе си.
Тя вдигна високо глава.
Изглеждаше, че хората по улицата понякога разпознават лицето ѝ или просто се спират за момент, сякаш се опитват да си представят откъде я познават.
Беше в бялата светлина на прожекторите само за много кратко време – не достатъчно дълго, за да влезе наистина в общественото съзнание.
Сега, когато стоеше на опашката за касиера, не се интересуваше кой я познава, кой е разпознал лицето ѝ или какво е мнението им.
Ще направя това, което трябва да направя за себе си и за семейството си.
Ще осребря този чек и ще похарча всички до последния червив цент, защото защо да не получа компенсация за това, което Вера и Ексли ми направиха? На брат ми?
Двеста хиляди долара не означават нищо за тях, но могат да помогнат на Скот, на мен и на майка ми.
Междувременно тя смътно осъзнаваше, че линията бавно се придвижва напред.
Грейс извади чека наполовина от чантата си и се загледа в цифрите, чудейки се дали някой ден няма да съжалява за това решение.
Дали просто не съм прекалено емоционална в момента? Дали действам импулсивно?
Не знаеше, но си пое дълбоко дъх и реши да осъществи плана си.
Скот щеше да се гордее с нея.
Скот ще ми каже, че поне веднъж в живота си съм постъпила правилно.
Тази мисъл я накара да се усмихне малко, но после усмивката избледня, когато си представи лицето на Лиъм, а след това си спомни начина, по който се беше почувствала, когато той я притисна до себе си и ѝ каза, че я обича.
Сърцето на Грейс се разби наново, разби се на милион парченца, а тя затвори очи и се опита да не падне на пода на купчина.
Всичко в нея се чувстваше отчайващо разбито, празно и безсмислено.
Как е възможно да съм го загубила?
Как можахме да се откажем един от друг толкова лесно?
Нямаше отговор, само въпросите отекваха безкрайно в нея, като някакъв камък, пуснат в безкраен кладенец, който щръква по стените, пада, а ехото се отразява един от друг за цяла вечност.