ЛОГАН
Бях шибана бомба със закъснител, откакто разбрахме, че Уилоу трябва да се изправи пред този кучи син в съда. Бях я държал в гаража до края на деня, страхувайки се да я изпратя вкъщи след пристъпа на тревожност, който беше получила. Знаех, че ако я оставя насаме с мислите ѝ, тя ще бъде погълната от този мрак.
А аз не исках да се занимавам с това. Тя трябваше да бъде моят слънчев лъч. Аз исках да бъда този, който да носи цялата ѝ тъмнина.
Помърморих, докато вдигах щангата над главата си, а Купър ме забеляза.
– Колко време още смяташ да се занимаваш с тези глупости? – Попита ме Купър, когато спуснах ръцете си за още едно повторение.
– Докато не ми се прииска да отида до шибания окръжен затвор и да унищожа този шибан майкопродавец, за да не ѝ се налага да се изправя пред него.
Купър грабна щангата от мен и я постави на стойката. Седнах и го погледнах.
– Какво става, Купър?
Той дръпна тениската си през главата.
– Сега.
Добре за мен. Ако на Купър му се искаше да му набият задника, аз бях за това.
Дръпнах тениската си през главата и се плъзнах на ринга, като мускулите ми се размърдаха. Уилоу беше с жените от клуба и знаех, че я държат разсеяна. Което означаваше, че тя няма да види нищо от тези глупости, няма да види колко жесток мога да бъда.
– Сигурен ли си, че искаш да се биеш с мен, През? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Понякога, братко, човек има нужда да изкара гнева си по по-жесток начин.
Той не грешеше. Когато Купър и Пени се събраха за пръв път, Купър се беше разсърдил заради нещо, което се беше случило на Пени. И Деймън даде на Купър битката, за която го сърбеше. Тя беше кървава и двамата мъже бяха покрити с доста синини.
Купър замахна пръв и оттам нататък се избихме един друг. Нямаше никакво сдържане. Единственото нещо, което не направихме, беше да се нахвърлим върху лицето или главата.
Не се съмнявах, че утре ще ни боли като дявол, но усещах как част от натрупаната агресивна енергия изтича от мен, колкото по-дълго се биехме.
Накрая вдигнах ръка и се облегнах на въжетата, дишайки тежко. Купър направи същото.
– Ставам твърде стар за тези глупости – измърмори той.
Засмях се.
– Трябва ли да предупредя Пени, че трябва да си потърси мъж с по-добра издръжливост?
Той вдигна глава и ме погледна. Усмихнах се.
– Благодаря, братко. Имах нужда от това.
Той сложи ръка на рамото ми.
– Радвам се да помогна. А сега си дръж главата извън тази шибана тъмна дупка, чуваш ли? Уилоу се нуждае от това да си наясно с нещата повече от всякога. – Той се измъкна от пръстена и вдигна тениската си. – Измий се. Църква след трийсет.
С това той излезе от стаята.
Настаних се на мястото си на масата, като изпънах болните си ръце над главата. Не ми се случваше често да правя тежка тренировка, каквато бях направил преди малко. А после борбата с Купър беше черешката на всичкото отгоре.
Вече усещах болките и страданията.
Купър се наведе напред, поставяйки свързаните си пръсти на масата, като похъркваше, докато го правеше. Чух как Винсънт изохка и го ритнах под масата.
– Ако искаше да си поиграем на футбол, братко, трябваше само да кажеш – закани се Винсънт.
Извъртях очи.
– Иди си поиграй с пениса си още малко, братче.
Той се засмя. Устните на Уокър потрепнаха от забавление. Купър поклати глава към нас.
– Предстои ни бягане – каза ни Купър. – Алехандро вика всички на палубата.
– Майната му – проклех. Не исках да оставям Уилоу тук без мен, но когато клубната работа се налагаше, тя се налагаше. И докато носех тази шибана нашивка на гърба си, не можех да направя нищо по въпроса.
– Спокойно, братко – каза Купър и вдигна ръка. – Алехандро изпраща тук някои от охранителите си в замяна на това да пазят клуба и семействата ни, докато ни няма, и ме увери, че допълнителната защита ще бъде и с Уилоу по всяко време.
Отпуснах се.
– Каква е опасността, в която пътуваме? – Попита Уокър.
Деймън се наведе напред, поемайки управлението.
– Алехандро е на лов за нещо. Както той, така и Синовете на ада са плътно затворени за това. Просто ни помолиха за съдействие. И като се има предвид какво е направил Алехандро за всички Диви врани, реших, че можем да го направим.
Хален сви рамене.
– Колкото по-опасно, толкова по-добре – каза той.
Извъртях очи. Беше цяло чудо, че Хален все още не беше шибано мъртъв. Честно казано, мислех си, че осиновяването на син, женитбата и после раждането на още едно дете ще го охладят, но изглежда, че това го е влошило още повече.
Човекът обичаше семейството си както никой друг, но жадуваше за прилив на адреналин. Нищо нямаше да промени това у него.
– Нужно е всички да са готови за тръгване на сутринта – обяви Купър. – Така че се нахранете с мацки, докато можете.
С това той удари с чукчето по масата.
***
Намерих Уилоу с Генезис. Тя държеше бебето в скута си и се усмихваше мило към него. Нещо се раздвижи в гърдите ми при тази гледка, но го потиснах.
Не исках да имам деца в близко време.
– Може би искаш да намериш Хален – казах на Генезис.
Тя въздъхна, докато се изправяше. Уилоу ѝ подаде бебето.
– Какво е направил сега?
Изпуснах смях. Харесваше ми, че когато ставаше въпрос за съпруга ѝ, тя автоматично приемаше, че той е създал проблеми. Хален беше дива карта, но те се допълваха добре, изравняваха се.
– Той не е направил нищо. Просто имаме някакви неприятности.
– Клубни гадости? – Попита тя.
Кимнах. Тя ми благодари и тръгна да го търси. Хванах ръката на Уилоу в своята и я поведох нагоре към апартамента си. След като се качихме горе, тя ми се намръщи.
– Логан, какво става? – Попита ме тя.
Седнах на ръба на леглото и я придърпах надолу, за да се разположи върху мен.
– Трябва да бягаме, малка.
В очите ѝ проблясна страх. Хванах брадичката ѝ и притиснах устни към нейните, успокоявайки я по най-добрия начин, на който бях способен.
– Не се притеснявай – казах ѝ и се отдръпнах, за да мога отново да я погледна. – Тук ще има защита за теб, но целият клуб е призован да тръгне. Трябва да останеш тук, в клуба. Ако имаш нужда от нещо, кажи на някой от мъжете, които ще бъдат тук, разбираш ли?
Тя кимна. Обгърнах я с ръце и я целунах отново.
– Мога ли да си взема подобаващо сбогом? – Попитах я, като прокарах устни по челюстта ѝ.
Тя изстена и избута елека от раменете ми, давайки ми целия отговор, от който се нуждаех.
Назад към част 11 Напред към част 13
