***
Кенеди щеше да си помисли, че сънят ще бъде труден.
В края на краищата животът ѝ беше в развалини. Бяха я уволнили, сестра ѝ я мразеше, мафиотски бос беше изпратил хората си да я отвлекат, а мъжът, с когото се виждаше, я докарваше до лудост с променливите си настроения.
Но въпреки всичките си опасения, всичките си тревоги и страхове, Кенеди се качи в леглото в стаята за гости и почти веднага заспа.
Тя спеше дълбоко и с голяма трудност беше събудена от благодарното си безсъзнателно състояние.
Когато Кенеди отново отвори очи, в стаята беше тъмно, а Истън беше в леглото до нея. Държеше я здраво, тялото му беше притиснато плътно до нея, ръцете му бяха обвити около нея, а устните му целуваха тила ѝ.
Тя се скова.
– Какво правиш? – Прошепна тя, като все още се опитваше да се ориентира.
Истън спря да целува врата ѝ.
– Не можех да бъда далеч от теб – каза той.
Тя разбра, че е гол. Както и да е, Кенеди носеше само дългата си тениска и нищо друго, а тя усещаше как твърдият му вал се впива своеволно в задните ѝ части.
– Не те разбирам, Истън – каза тя, като стисна зъби.
Той продължаваше да целува шията ѝ, а ръцете му опипваха гърдите ѝ, масажирайки ги над тениската.
Тя усещаше топлината и го желаеше, но и беше писнало от влакчето в увеселителен парк. Тя се мъчеше да се отдалечи от него и той най-накрая я пусна.
– Какъв е проблемът? – Каза той, като звучеше раздразнено, сякаш тя вдигаше шум за нищо.
– Не можеш просто да дойдеш тук по този начин, да ме събудиш от мъртвешки сън и да очакваш да правим секс. Аз не съм твоята малка курва.
В стаята беше тъмно, но очите ѝ се приспособяваха достатъчно, за да го види да се усмихва.
– Не бъди смешна, Кенеди – каза той и отново посегна към нея.
– Престани да ме докосваш – отвърна тя.
Последва дълъг момент на мълчание.
– Какво искаш от мен?
– Искам да спреш да ме дърпаш. В един момент си любящ, мек и мил, а в следващия сякаш мразиш вида ми.
Той въздъхна.
– Казах ти, че съм труден човек.
– Държиш се като разглезено хлапе.
Тя беше малко шокирана от собствената си дързост. Да наречеш Истън Ратър разглезено хлапе, си просеше неприятности.
– Внимавай как ми говориш – каза той, а в гласа му се прокрадна острота.
– Ти вече не си ми шеф, Истън. Уволниха те, също като мен. И аз ще говоря с теб, както на мен ми се иска да говоря с теб. – Тя усети как сърцето ѝ бие учестено, докато се изтласкваше до седнало положение от другата страна на леглото.
Истън също седна.
– Трябваше да знам по-добре, отколкото да те пускам в къщата си – каза той и поклати глава към нея. – В момента, в който си помислиш, че усещаш слабост, се впускаш в атака.
– Глупости. Просто ти казвам да спреш да се държиш с мен по този начин.
– Това съм аз, Кенеди.
– Не, не си. Видях начина, по който се държа днес на вечерята. Видях как можеше да се развият нещата между нас, ако просто имаш смелостта да ме допуснеш до себе си. Защо не ме допуснеш?
Последва още едно дълго мълчание.
– Не знам.
Нещо в звука на гласа му, докато изричаше тези думи, почти пречупи решителността ѝ. В думите му имаше нещо толкова победено, толкова съкрушено, че ѝ се прииска да го утеши. Искаше и се да го обича.
– Може би ще успеем да го разберем заедно – каза тя и протегна ръка, за да докосне нежно ръката му.
– Ами ако никога не мога да ти дам това, от което се нуждаеш? – Попита я той, като звучеше странно сериозно.
– Нека преминем по моста, когато стигнем до него. – Тя се приближи към него, а той се приближи към нея, като я хвана за кръста и силно я придърпа към себе си. Тениската ѝ се плъзна нагоре по бедрата, разкривайки цялата ѝ долна половина.
Истън нетърпеливо притисна голото си тяло към нея, като разтвори краката ѝ с бедрата си.
Тя сграбчи стегнатите му задни части, когато той веднага се притисна в централното ѝ място, гмурна члена си надолу, заравяйки го мигновено в нейното вместващо пространство.
– О, Боже – изстена тя.
Той се чувстваше невероятно. Нещо в бързината на влизането му я възбуди. Той вече беше вътре в нея, а тя беше толкова стегната, но все пак готова за него.
– Кенеди – прошепна той, гледайки директно в очите ѝ. Гласът му се разтрепери съвсем леко от нужда, желание и емоция.
В полумрака на спалнята той започна да прави любов с нея, бавно, като тялото му се движеше с пълна грижа и прецизност.
Всяко движение беше точно, всяко движение на пръстите му, начинът, по който се плъзгаше толкова бавно навътре и навън, като се уверяваше, че нищо не е прибързано.
Тя почувства присъствието му напълно, сякаш за първи път. Усещаше, че нещо се е променило. Сега Истън наистина я обичаше, а не я вземаше за своя като някакъв трофей.
Кенеди прокара ръце по гърба му и по мускулестия му широк гръб, след което прокара нокти по гръдния му кош. Тя притисна длани върху корема му и масажира нагоре към гърдите му, докато той продължаваше да се движи в нея, правейки я все по-влажна.
Сега краката ѝ го обгръщаха и го привличаха дълбоко в нея.
– Никога през живота си не съм усещал нещо толкова невероятно – каза той, а след това започна да я целува по устата, сякаш се опитваше да диша заедно с нея. Сякаш искаше да сподели с нея същия кислород като своя.
Телата им бяха напълно свързани и Кенеди се отпусна, приемайки го, позволявайки му да стане част от нея.
Усети как в нея се надига емоция, толкова силна, че сякаш щеше да се разплаче от това колко хубаво и колко страшно се чувстваше.
Тази енергия приличаше на нещо духовно, сякаш самата тъкан на душата ѝ се съшиваше по нов модел и този нов модел се свързваше и с душата на Истън.
Никога не се беше чувствала толкова топла, толкова обичана, толкова желана и това беше чисто блаженство.
Изведнъж тя достигна кулминацията и тялото ѝ се движеше, сякаш имаше собствена воля. Тя движеше бедрата си под него, все по-бързо и по-бързо.
– О, мамка му – прошепна той, докато тя плъзгаше таза си напред-назад, омазнявайки вала му със соковете си, смазвайки го и стягайки путката си около него.
И тогава той свърши заедно с нея и те паднаха един в друг, стенейки от изтощение и пълно удовлетворение.
Когато всичко свърши, те бяха потни, крайниците и телата им останаха преплетени, напълно отпуснати и спокойни.
– Ако бях пушач, сега щеше да е моментът – засмя се Истън, все още дишайки малко тежко.
Кенеди прокара ръка по мускулестите му, гладки гърди.
– Това ми хареса. – Каза му тя.
– И на мен ми хареса – каза той. Той я погали по бузата и отново я погледна в очите. – Бих искал да мога да бъда мъжът, който заслужаваш.
– Ти си мъжът, когото заслужавам, и ти си мъжът, когото искам.
Той отвърна поглед.
– Трябва да тръгвам – каза той и внезапно се отдръпна, физически се отдръпна и седна на ръба на леглото.
– Какво? Защо? – Страхът обгърна сърцето ѝ, сякаш беше приседнал и чакаше.
– Защото – каза той – имам среща.
Кенеди се зачуди дали се шегува, или по някакъв начин е попаднала в паралелна вселена. Тя погледна през прозореца и видя, че е черно.
– Истън, не знам за какво, по дяволите, говориш в момента.
Той се изправи, все още напълно гол.
– Брат ми говори с Джими ДеЛука и той се съгласи да се срещнем. Трябва да тръгвам сега.
Кенеди преглътна.
– Моля те, моля те, моля те, недей да правиш това. Шегуваш се? Надявам се, че сега просто се шегуваш.
– Ще се върна скоро – каза той. – Опитай се да се наспиш.
– Истън…
– Не би трябвало да отнеме много време. Ако не се върна до разсъмване, това означава, че вероятно нещо се е объркало.
– Престани, сега ме плашиш.
– Ако не се върна, ето какво правиш. Отиваш до другия край на коридора, до спалнята ми. В големия гардероб съм инсталирал стенен сейф с код.
Кенеди едва дишаше, докато Истън заобикаляше леглото и се навеждаше, за да прошепне в ухото ѝ цифрите за кода.
– Знам тези цифри – каза тя, а умът ѝ се въртеше.
Истън се изправи и я погледна надолу.
– Това е датата, на която те срещнах за първи път – каза той.
– Моля те, не си тръгвай! Или ми позволи да дойда с теб.
– Не, не мога да рискувам. Остани тук. Ако не се върна до седем, вземи парите от сейфа и ги използвай, за да заминеш далеч оттук и да си създадеш нов живот. Използвай ги както искаш, но гледай да се махнеш от този град и да си далеч от хора като Джими ДеЛука. Добре?
– Не. Не мога да го направя – каза тя и гласът ѝ се пречупи.
Истън излезе от стаята.
– Запомни тази нощ заедно – каза и той. – Знам, че аз ще го направя. – И излезе от стаята.
Кенеди искаше да тръгне след него, да го разубеди в тази лудост, но вече знаеше, че е безсмислено. Беше парализирана от страх и ужас.
Няколко минути по-късно чу стъпките му да слизат по стълбите, а след това погледна през прозореца и видя Истън да излиза от къщата. Беше облечен в костюм и изглеждаше така, сякаш отиваше на типичен работен ден в офиса.
Когато го видя да се качва в колата си и да си тръгва, Кенеди имаше ужасното усещане, че това е последният път, когато вижда Истън Ратър жив.